Фредерик Мартел: Без гей прочит няма да разберем Ватикана

Фредерик Мартел: Без гей прочит няма да разберем Ватикана
“Щастлив съм, че допринесох да се промени разговора за католицизма. “Содома” промени завинаги правилата на играта”, пише свещеникът и теолог Джеймс Алисън. Отсега нататък вече не става въпрос да се разбере защо толкова много кардинали са хомофоби; трябва да се разбере защо толкова много от тях са хомосексуалисти. Вече не става въпрос да се изобличи гей присъствието в Католическата църква; трябва да се разбере защо Църквата привлича към себе си, набира и издига главно хомосексуалисти... И ако трябва да се запомни само едно правило от моята книга, то би било следното: колкото повече един кардинал или свещеник е хомофоб публично, толкова по-големи са шансовете да бъде хомосексуалист в личния си живот”. Фредерик Мартел, автор на книгата “Содома, проучване в сърцето на Ватикана” (Sodoma, enquête au cœur du Vatican), която разкрива мащаба на хомосексуалността в Католическата църква, отговаря на критиците си в статия в “Поан”.

 

 

Как се роди “Содома”

 

Като начало, въпросът, който ми се струва най-важен, е следният: защо такава книга никога не е била написана и публикувана? Някои историци са се занимавали с хомосексуалния въпрос в Католическата църква, на първо място сред които известният историк Джон Босуел с Christianity, Social Tolerance and Homosexuality (Християнство, социална толерантност и хомосексуалност). Много други трудове са били публикувани по въпроса за вярата в отношението й към хомосексуалността или за личния живот на гей свещеници (имам предвид тези на Ричард Сийп или Марко Полити, редом с много други). Що се отнася до въпроса за сексуалните злоупотреби в Църквата - въпреки че това е съвсем различна тема -, той също е бил разглеждан.

 

Но независимо от заслугите си, тези автори се ограничават да описват отделни или “незаконосъобразни” ситуации. Те критикуваха заблудените овце или изобличаваха злоупотребите, но не поставяха под въпрос самия модел. По-скоро качествено, отколкото количествено изследване, моята книга се различава от техните по това, че се фокусира върху сърцето на системата. Базирайки се на четиригодишно теренно проучване, проведено във Ватикана и в тридесетина страни, това е книга, която според мен въплъщава нова форма на “потопяваща се журналистика” - става ясно, че 

 

хомосексуалността в Католическата църква е структурно, систематично и всеобщо явление.

 

Строгостта на Църквата относно сексуалния морал и натрапчивата й хомофобия според мен се обясняват главно със “свойствено безпорядъчната” сексуалност на повечето нейни висши духовници - това е главното ми заключение. Това, което в началото беше хипотеза, се потвърди в хода на изследването и стотиците свидетелства, а напоследък от многобройните писма и послания, които получих. Тези, които проповядват въздържание преди брака, отказват развода, забраняват хомосексуалността и вменяват чувство за вина на вярващите заради техните нрави, всъщност са най-големите лицемери. 

 

Те практикуват тайно онова, което публично осъждат.

 

Отговаряйки на въпроса защо такава книга никога не е била написана, мисля, че отхвърлих основните критики към моята книга. Италианският бенедиктински свещеник Луиджи Джоя подчертава в своя коментар за книгата, че всички предишни опити да бъде осветлена хомосексуалността на духовенството са се провалили поради липсата на доказателства. Винаги са се ограничавали да посочат с пръст някои лица, да ги “натирят извън играта”, вместо да анализират цялостната система.

 

Истината за широко разпространения двойствен живот във Ватикана вече не бива да се прикрива, 

 

защото - и повечето мои критици странно пренебрегват този решаващ момент - хомосексуалността вече не е нито престъпление, нито простъпка! Тя е социален факт и в прилагането на това централно за функционирането на Католическата църква социологическо обяснение няма нищо срамно, нито скандално. Това е фактологична истина. Според мен 

 

не можем да разберем нищо за Ватикана без ключа на хомосексуалния прочит, 

 

както подсказа впрочем папа Франциск. Тези, които твърдят, че говорят за Католическата църква, пренебрегвайки нейното вътрешноприсъщо хомосексуално измерение, са обречени да сбъркат трайно в своя анализ. Искрено ги съжалявам, защото дълго време ще останат слепи за дълбоките причини за скандалите и ще преминават от разочарование на разочарование. 

 

Така че подобна книга не може да бъде дело на обикновен ватиканист: ако някой от тях се бе осмелил, щеше да загуби “работата си”. Един италианец би имал проблеми с издателя или с шефа си в пресата, тъй като 

 

темата остава табу в Италия. 

 

Един хетеросексуален не би разполагал с кодовете, нито мрежите, за да проведе изследване. Ето защо тази книга е написана от французин, който не е ватиканист и не е католик. Тя трябваше да бъде подписана от “аутсайдер” спрямо Църквата (както припомня Брайън Фланаган в своята статия) - но не и аутсайдер по хомосексуалния въпрос.

 

Трябва ли също да се забравя - повторих го няколко пъти в книгата и в много интервюта - че 

 

фактът, че един кардинал, епископ или свещеник е активен гей, за мен лично не е никакъв проблем. 

 

Дори мисля, че тази реалност трябва да бъде призната от Католическата църква, тъй като е повсеместна и би трябвало да бъде житейска опция за кардиналите, редом с други, тъй като случаят вече е толкова масов. И хомосексуалността е законна (което е много по-важно за една демокрация, отколкото смята Църквата)!

 

Често най-суровите критики към мен идват от гей свещеници или ватиканисти хомосексуалисти, които благодарение на отричането и двойствения живот, отдавна са се убедили, че е по-добре да се пази тайната за цялостната система, от страх, че собствения им личен живот ще бъде разкрит. Искрено разбирам душевното им състояние. В своето нещастие те са намерили известна стабилност, която се страхуват да не загубят. Така се обясняват, от една страна, реакциите към моята книга, но също така и яростните атаки срещу папа Франциск. Той също разбра “тайната” и вярва в необходимостта от промяна на правилата на играта.

 

Клюки?

 

Ако започнах този проект, аз, който не съм нито италианец, нито ватиканист, нито дори вярващ, то е на първо място, защото имах достъп във Ватикана, още от самото начало на моето проучване, до надеждни, повтарящи се, съгласувани източници, всички сочещи в една и съща посока. Сбор от “слаби сигнали”, които ми позволиха, изхождайки от иновативни хипотези, да променя изцяло начина на подхода и разбиране на новата история на Католическата църква.

 

Като се има предвид броят и повторяемостта на тези източници, човек трябва да е много злонамерен, за да каже, че тази книга почива само на инсинуации, дори на клюки. И ако това е така, как да разберем влиянието й в десетки страни по целия свят? Ако анализът бе погрешен, защо книгата беше такава експлозия с нечуван мащаб в Католическата църква? Защо промени до такава степен термините на дебата в медиите по цял свят? Защо, ако не потвърждава това, което всички свидетели, всички ватиканисти и всички достатъчно информирани хора знаят? 

 

Всъщност книгата не се основава на нито един слух, на нито една инсинуация, нито намек, на нито една клюка.

 

Публикувах над 300 страници с източници онлайн, включително повече от 2000 архивни документи, полицейски или съдебни доклади, надлежно цитирани статии от пресата и списък на консултираните трудове. И най-малкият факт, представен в “Содома”, е подкрепен с бележки - понякога един факт може да има до 50 източници като справка - и публикуването онлайн на източниците е модерен издателски метод, за да има достатъчно място да се изложат подробно. 

 

Така в работата си използвам многобройни неиздавани документи с голяма надеждност: например, за войната, водена от Ватикана срещу декриминализацията на хомосексуалността в ООН, или отхвърлянето на гражданските бракове, се опирам на над сто поверителни дипломатически телеграми, от които имам копие, без да съм ги публикувал - което би било незаконно -, за да ги използвам постоянно. Бих могъл да ги представя в случай на оспорване или като право на отговор. 

 

Консултирал съм безброй съдебни документи от изслушвания и дълги полицейски разследвания от протоколите от хиляди процеси за сексуални злоупотреби. Например, процесът срещу кардинал Барбарен във Франция, процесите в Чили, Бостън и Ирландия, процесът срещу кардинал Пел в Австралия: в някои съдебни документи, които ми бяха предоставени от адвокатите на жертвите, има сведения за хомосексуалността на прелатите и кардиналите, които са прикрили тези злоупотреби. Като цяло, аз не цитирам тези документи пряко в текста, за да не “натиря” живи кардинали, но разполагам с надеждни информации, които позволяват да напиша текста си с голяма точност.

 

В Италия използвах и протоколите от няколко решаващи процеса, като тези срещу монсеньор Чезаре Бургаци, срещу мирянина от Италианската епископска конференция Дино Бофо или пък срещу свещеника авантюрист Франческо Камалдо. (От полицейски и съдебни източници мога също да разкажа за аферите с проституция на кардиналите Ла Монголфиера и Платинете, в непосредственото обкръжение на Йоан-Павел II, въз основа на телефонни записи, направени от италианската полиция).

 

Написах главите за Чили, Колумбия или Аржентина, благодарение на друг тип първоначални източници: разсекретените архиви на Държавния департамент на САЩ. Заради подкрепата, оказана от Съединените щати на някои латиноамерикански диктатури и на първо място генерал Пиночет, десетки хиляди официални документи неотдавна бяха разсекретени. Важни информации в “Содома” идват от тези десетки хиляди публични източници, които старателно сме прочели. 

 

Във Франция някои критици на книгата се фокусираха върху случая с философа Жак Маритен.

 

Известно е голямото влияние на този френски мислител върху католицизма като цяло и върху Втория ватикански събор в частност. Споменавам “код”, основан на хомофилията, или понятието “любов-приятелство”, който много кардинали са използвали, за да скрият начина си на живот. Възвишен или потиснат хомофил, Маритен се жени, но сключва с жена си таен договор за целомъдрие, който дълго време остава тайна. Те нямат деца. Никога не съм мислел, че тяхната връзка не почива на искрена и дълбока любов. Въпросът за хомосексуалността възниква обаче по повод на Маритен.  

 

Един доцент, Флориан Мишел, ме обвинява, че съм накърнил паметта на философа Маритен, обявявайки го за хомофил - сякаш хомосексуалността все още е престъпление! Упреква ме, че не съм включил най-новите източници (въпреки че те присъстват в библиографията ми, както и непубликуваните източници!). С цената на тежки фактологически грешки, на неистини, опирайки се на статия на докторант, който все още не е защитил дисертацията си, Флориан Мишел пламенно отрича хомосексуалността на Маритен - очевидно без никакво доказателство (той отрича също сексуалния авантюризъм и активната хомосексуалност на Жюлиен Грийн, дебат, който ще приключи окончателно тази есен с публикуването на пълния, нецензуриран “Дневник” на Грийн, в колекцията Bouquins).

 

В случая с Маритен тези самопровъзгласили се специалисти просто забравят за непубликуваната кореспонденция на Маритен, която цитирам: тя съдържа над 175 любовни писма с неговия млад любим по онова време, Ернест Психари (неговата активна хомосексуалност със сигурност е установена). Ето някои главозамайващи откъси: “Усещам, че нашите двама непознати се проникват нежно, свенливо, бавно”, пише Маритен; “Ернест, ти си мой приятел. Само ти”; “Очите ти са фарове прекрасни. Косите ти са девствена гора, пълна с шепот и целувки”; “Обичам те, живея, мисля за теб”; “В теб, само в теб аз живея”; “Ти си Аполон (…) Искаш ли да тръгнеш с мен към Ориента, там, в Индия? Ще бъдем сами в пустиня”; “Обичам те, целувам те”; “Писмата ти, моя скъпоценност, ми доставят безкрайно удоволствие и ги препрочитам непрекъснато. Влюбен съм във всяка твоя буква, в твоите “а”, твоите “д”, твоите “н” и твоите “р”.

 

Окончателната биография на Маритен, чийто автор е Жан-Люк Баре, също не оставя никакво съмнение за наклонностите на философа и неговата ирационална мания по темата, дори и да е останал целомъдрен след голямата си любовна страст с Психари. След като днес вече хомосексуалността не е престъпление или простъпка, с какво това разкритие за интимния живот на Маритен представлява скандал, срам или обида към паметта му? Присъединявайки се към дългия списък на писателите хомосексуалисти - от Андре Жид до Франсоа Мориак, като се мине през Жюлиен Грийн, Жан Кокто, Реймон Радиге или Морис Сакс, с които той си пише, интересувайки се натрапчиво от хомосексуалността -, Маритен печели по човечност. Неговият интимен живот става разбираем в нова светлина. Желанието да се отрече тази реалност е част от един хомофобски подход. (Не съм използвал в книгата си свидетелствата, които получих от двама души, които активно са били съблазнявани от Маритен).

 

Друг определящ източник на “Содома” са, разбира се, свидетелствата на кардинали и прелати.

 

Интервюирах повече от 1500 души в тридесетина страни, сред които 41 кардинали, 52 епископи и архиепископи, 45 апостолически нунции и чуждестранни посланици и над 200 свещеници и семинаристи.

 

Всички тези интервюта бяха проведени лице в лице (нито едно по телефона или имейла) и повечето бяха записани или се състояха в присъствието на някой от моите сътрудници (работех с близо 80 “изследователи”, преводачи, помощници на място, чиито имена фигурират в книгата, както и онлайн). Откога записано свидетелство, направено пред свидетел, не би могло да се смята за надежден източник? 

 

Нека уточним тук, че 

 

не съм получил никакво право на отговор от кардинал или епископ: единственото косвено и уклончиво опровержение идва от кардинал Герхард Мюлер,

 

който намекна в кратко интервю за ултраконсервативния американски сайт lifesitenews, че съм отишъл да го видя само веднъж за няколко минути под фалшив претекст, а именно моето желание да открия вярата редом с него!

 

Тук кардинал Мюлер лъже безсрамно и това е лесно да се докаже: имах две дълги интервюта с него, записани, писмено потвърдени от неговия секретариат, в които положението ми на журналист и писател бяха изрично споменати; освен това, самият той потвърди тези цитати чрез имейл, след като ги бе прочел! Ако един кардинал може да лъже толкова глупаво, не трябва ли да се опасяваме, че лъже за доста други елементи от личния си живот, независимо какви са те, или за сексуалните злоупотреби, за които е трябвало да знае? Изумен съм от недодялания характер на едно толкова гротескно опровержение и на ниската стойност, която един кардинал от римската курия отдава на толкова банални фактологични истини. И не, аз съм атеист и никога не съм имал намерение да откривам вярата, особено с непоколебим суперлъжлив хомофоб, като ултраконсервативния кардинал Мюлер!

 

“Гей-радар”

 

Бих искал да приключа въпрос за “източниците”, като защитя тук една система на проучване, основаваща се на интуицията и личния опит, която наричам “гей-радар” («gaydar»). Използването на този изследователски метод би могъл да породи известна ирония сред хетеросексуалните, които не знаят нищо нито за хомосексуалността, нито за Католическата църква. На драго сърце приемам липсата на научност на подобен “гей-радар”, но защитавам истинската му надеждност, нещо, което един непосветен хетеросексуален никога няма да разбере. Освен това, никога не съм претендирал, че пиша академична книга: 

 

“Содома” е сериозно журналистическо разследване и моят “гей-радар” е инструмент, който ми позволява да разбера хомосексуалността във Ватикана. 

 

Защото, когато сме в присъствието на кардинал гей, по начина, по който разговаряме, по който ме гледа, по който улавям неговите движения и жестове, мога да разбера, без да сбъркам, дали е хомосексуалист или не! И, в крайна сметка, моят “гей-радар” работеше по-скоро добре, тъй като ми позволи да разпозная прелатите хомосексуалисти (като посланика на папата в Париж, монс. Луиджи Вентура), преди тяхната хомосексуалност да бъде разкрита в някои от последните скандали. И ако предполагам, например, че двама известни френски кардинали по времето на Йоан-Павел II са били активни хомосексуалисти, то е защото съм сигурен, заради отношенията си с тях (знам имената на няколко любовници на първия и разполагам със свидетелство от първа ръка на млад католически активист, който е бил съблазняван неколкократно от втория).

 

Разбира се, може да се спори за даден източник, факт или интерпретация. Но аз съм сигурен на 100 процента в прочитната си рамка и в анализите си като цяло за структурно хомосексуализираната природа на Католическата църква.

 

Grindr* и есемеси

 

За един журналист и писател, дигитализацията е значителна промяна в начина, по който проучва и работи. Когато говоря за проституцията в резиденциите на Ватикана, аз разполагам с няколко видеоклипа, където се виждат ескортите, които влизат с клиента си (но, разбира се, не разкривам имената на въпросните монсеньори, които обаче вероятно ще се разпознаят).

 

Когато споменавам хомосексуалността на този архиепископ или онзи церемониалмайстор, аз разполагам с десетки съобщения в WhatsApp с явно съблазняване от негова страна… 

 

Немскоговорящ кардинал ме съблазняваше, стигайки дотам да сложи ръка на бедрото ми: това беше дръзко, но безобидно, той не е злоупотребил с мен; но за мен това е най-малкото доказателство… Един френски архиепископ неколкократно докосна интимните ми части; отблъснах го спокойно, защото съм възрастен и умея да се защитавам, но това е още едно доказателство, което смятам за доста явно. 

 

Една от най-известните фигури сред близките асистенти на един от последните двама папи също ми предложи няколко пъти с есемес да се присъединя към него под душа! 

 

 

Запазих много доказателства от този тип, без да ги цитирам. Би ли било за предпочитане да “натиря” техните автори? Какво щяха да кажат, ако бях описал тези сцени и споменал имената им? Предпочитам тук да ме упрекват, че съм си послужил с “намеци”, отколкото да представя тези доказателства.

 

Много неопровержими елементи ми бяха предоставени от новите цифрови технологии. Като Grindr, за да измеря интензивността на хомосексуалното сваляне във Ватикана: бяха ни достатъчни два смартфона, поставени от двете страни на малката католическа държава, за да идентифицираме, с малко вероятна грешка, местоположението и броя на гейовете. Чрез профилите във Фейсбук, Google+ или LinkedIn на някои епископи и свещеници, които най-често познават слабо правилата за поверителност на тези социални мрежи и оставят видим списъка с приятелите си, аз успях да определя начина им на живот. 

 

Достатъчно е да разгледаме публичния им профил от този на хомосексуалист, добре запознат с гей общността в Рим, за да определим, въз основа на “общите приятели”, почти сигурно дали свещеникът е гей или не е. Дори един timeline да не съдържа и най-малкото хомосексуално послание, функционирането на Фейсбук ги издава почти автоматично. В Туитър, Инстаграм, Google+ или LinkedIn може да се направи същото търсене почти законно. Благодарение на професионални инструменти, като Brandwatch, KB Crawl или Maltego, можем да анализираме цялото “социално” съдържание на един свещеник, неговите приятели, информациите, които е харесал, споделил или публикувал и дори да видим различните свързани профили (понякога под различни самоличности). 

 

Използвах този тип много успешен софтуер, който позволява да се създадат графики на всички взаимодействия на един човек в социалните мрежи, въз основа на публичните информации, които оставя в мрежата. Резултатът е впечатляващ: пълният профил на човека се появява от хилядите данни, които сам е съобщил в социалните мрежи, без дори да си спомня за това. В повечето случаи, ако този човек е хомосексуалист, тази информация се появява с малко вероятна грешка. За да избегне този тип инструмент, човек трябва до такава степен да е разделил на категории своя живот, използвайки отделни мрежи и не споделяйки никога с приятелите си и най-малката лична информация, че това е почти невъзможно. Затова сексуалният живот на мнозинството от свещениците в бъдеще вече няма да може да остане в тайна.

 

Прекалено queeny стил?

 

Някои критики ме упрекват за прекалено “цветистия” ми, прекалено queeny стил или за моя предизвикателен хумор; някои осъдиха моите злобни и дори развратни описания; други ме дадоха за пример за хомосексуални проучвания (queer studies); накрая ме разкритикуваха за подривния характер на този стил. Това е тяхно абсолютно право, както е мое право да избирам стила си. “Иронията, мелодраматичният тон и префърцуреният стил не са несъвместими с истината”, обяснява Брайън Фланаган в статията си в моя защита. 

 

Откога стилът противоречи на смисъла? Трябва ли една книга за религията да бъде написана с остарели евфемизми, мрачен тон и непоносима скука, която по принцип определя жанра (виж неразбираемите и реакционни книги на Род Дреер, които нямат никакъв успех в чужбина, което би обяснило неговата завист към мен)? Ако трябваше да пренапиша книгата си, нямаше да променя стила: бих запазил нейните описания, препратките към културата и изкуството, литературните цитати и, разбира се, споменаването на дългите кардиналски мантии, конкурсите за cappa magna** и диалозите, достойни за телевизионните сапунени опери, пришепвани от кардинали, обсебени от прикриването на своята хомосексуалност. 

 

Според мен Ватиканът е предимно гей организация; 

 

така че, за да я опиша, е напълно естествено да използвам дори термините на “гей субкултурата”.

 

Упрекват ме също, че съм окарикатурил американския кардинал Реймънд Бърк: но той самият е карикатура! Аз само се съобразявах с темата! Аз не се занимавам с “трафик на гей стереотипи”, описвам това, което виждам. Реймънд Бърк е една от онези фигури, които изопачават католицизма: изнежено ултраконсервативно създание, което критикува феминизацията на Католическата църква и което, според мен, е дълбоко гротесково. Тези, които го защитават, не служат на Църквата: те ценят маниерниченето и подражателството. 

 

кардинал Реймънд Бърк

 

В книгата ми няма измислици, само факти, колкото и абсурдни да са те! Онези, които по същата причина, намират за прекалено моето хомоеротично описание на епископското ръкополагане на Георг Генсуейн*** (изтъкват факта, че не съм виждал много церемонии от този тип, което е вярно), би трябвало да си зададат въпроса: ако един подобен празник е едновременно толкова банален и толкова хомоеротичен, не е ли това още едно доказателство, че Католическата църква е до голяма степен хомосексуализирана?

 

Според моите опоненти не бихме могли да се подиграваме на Църквата! Не можем да я осмиваме! 

 

Но аз съм французин и при нас критикуването на Църквата е един от принципите на секуларизма - и, за щастие, национален спорт.

 

Ние сме деца на Рабле, Волтер, Русо и Рембо. Критикуването на Църквата във Франция е конституционно право и никой не може да претендира да ни го отнеме. 

 

Въпросът за сексуалните злоупотреби

 

Някои критици ме упрекнаха за датата на публикуване на книгата ми, появила се по време на срещата на върха за сексуалните злоупотреби. Тази критика е несправедлива по три причини. Когато започнах проучването си преди почти пет години, далеч не съм си представял, че подобна среща на върха може да се проведе един ден. Книгата трябваше да се появи през есента на 2018 г. и се забави поради многобройните преводи, тъй като предпочетохме едновременото й световно издаване. Публикуването й през февруари 2019 г. не бе предсрочно. Освен това, скандалите със сексуални злоупотреби в Католическата църква са толкова чести (чилийската ефра, аферата “Маккарик”, аферата “Пел”, аферата “Барбарен”, скандалът “Вигано”), че това съвпадение с новините за злоупотреби беше неизбежно, независимо от датата на публикуването й.

 

Но има една още по-сериозна причини, която оправдава публикуването на книгата по време на тази безпрецедентна среща на върха: съжалявам, че трябва да напиша това, но е ясно, че книгата ми дава най-важния и най-новия ключ за обяснение на повечето афери със сексуални злоупотреби. Защо? Очевидно няма никаква връзка между хомосексуалността и сексуалните злоупотреби като цяло. Изследванията по целия свят потвърждават, че повечето  случаи са били в хетеросексуални семейства, училища или “хетеросексуалния” професионален свят; повечето жертви са момичета или жени. Това лесно се обяснява с факта, че има, в несравними пропорции, повече хетеросексуални, отколкото хомосексуални по света. 

 

В Католическата църква обаче има една съществена особеност, която разкриват статистиките за сексуалните злоупотреби. Според Американската епископска конференция или резултатите от проучването “Спотлайт”, между 80 до 85 процента от жертвите на свещениците са били малки момчета или пълнолетни мъже, например семинаристи. Така че в Църквата мнозинството сексуални злоупотреби са от хомосексуално естество. Още веднъж, това не означава, че тези деяние са следствие от хомосексуалността. През повечето време въпросните свещеници имат особено незряла, патологична, болезнена или шизофренична, потискана, отречена сексуалност и лъжат другите, а понякога лъжат и самите себе си. (В своето изследване, за съжаление, основано на много ограничени проби, бившият свещеник и социолог Ричард Сийп показваше, че 50 процента от свещениците, които е интервюирал, са имали активна сексуалност - била тя хетеросексуална или хомосексуална -, 10 процента са били верни на обета за целомъдрие и 40 процента са били незрели и в конфликт със своята сексуалност).

 

Но има нещо повече. Извън индивидуалните причини за тези злоупотреби, неизбежно сложни и многобройни, има едно колективно явление - и затова Църквата трябва да поеме своята отговорност. 

 

Десетки хиляди свещеници (5948 в САЩ, 1880 в Австралия, 1670 в Германия, 800 в Холандия, 500 в Белгия, 250 в Чили и т.н.) днес са заподозрени, обвинени или осъдени за такива действия. 

 

Социолозите знаят, след основополагащото изследване на Дюркем за самоубийството, че зад масовия и повтарящ се индивидуален феномен, често се крие колективен социологически феномен. 

 

Разбира се, тези свещеници насилници са първите отговорни и първите виновни. 

 

Но те са също продукт на една система. 

 

Лъжата за сексуалността на свещениците, прикриването на потиснатата или активна хомосексуалност на мнозинството от духовенството и организираното прикриване на тези лъжи допринасят за възпроизвеждането на злоупотребите. 

 

Скандалите с педофилите престъпници Марсиал Масиел в Мексико или Фернандо Карадима в Чили нямаше да придобият такъв мащаб, ако Църквата, която е била предварително информирана, бе осъдила навреме виновните. Вместо това, те са ги закриляли в продължение на няколко десетилетия, знаейки напълно каква е работата. (Моите разкрития за общата роля в тази система на личния асистент на Йоан-Павел II, архиепископ Станислав Дзивис, и тази на бившия държавен секретар, ахиепископ Анджело Содано, са решаващи тук, както изтъкват десетки статии в Латинска Америка).

 

Следователно хомосексуалността няма пряка връзка със сексуалните злоупотреби, но тя обяснява до голяма степен системата на прикриването. Огромното мнозинство от кардиналите и епископите, които са покровителствали свещениците педофили, сами са хомосексуалисти; измъчвани от идеята, че тяхната интимна тайна може да бъде разкрита, те са се страхували от скандала, медийното отразяване и съдебните дела. Както посочиха много почтени изследователи (Шон Ларсън, Тимъти Радклиф, Джеймс Алисън, Луиджи Джоя), тази демонстрация е един от най-значимите приноси на моята книга. 

 

Във Ватикана свещениците съблазняват активно - както всички останали -, често живеят с гадже и сексуалните злоупотреби, агресия и шантаж са нещо обичайно 

 

(този вътрешен скандал сред духовенството накрая също ще бъде разкрит). Идеята на Джеймс Мартин за “верния на целомъдрието свещеник” като цяло е фикция; и не е учудващо, че много ватиканисти или свещеници, които са прочели моята книга, оспорват, подобно на Мартин, и също по идеологически причини, тази реалност. Това е много лицемерно, защото същите тези, с които се срещнах off the record, бяха първите, които ми разказаха за масово активната хомосексуалност във Ватикана и за “свалянето” на много кардинали!

 

Гей свещениците били целомъдрени! Каква вълшебна приказка!

 

Видях, че във Ватикана много малко йезуити, францисканци и доминиканци са останали верни на обета си за целомъдрие и не ги обвинявам за това. Активисти, като Майкъл Шон Уинтър или Джеймс Мартин (към които се присъедини мълчаливият Антонио Спадаро, неофициалният говорител на папата и пропагандист на идеите му, гросмайстор на политическата пропаганда), които упрекнаха в недобросъвестните си отзиви моите анализи за сексуалността на свещениците, не го ли знаят? Всъщност те поддържат тази фикция, за да подхранват политическия си проект с надеждата да получат от тези свещеници, заради предполагаемото им целомъдрие, по-добра интеграция в Църквата. 

 

Разбирам логиката, но за пореден път политическата стратегия се основава на лъжа и на аналитична грешка. Тъй като не поставят под въпрос цялата система, те се оказват в безизходица. А свещениците, които твърдят, че закрилят, са два пъти жертва на тази лъжа: веднъж, защото се чувстват виновни, че не са целомъдрени; втори път, защото трябва да лъжат другите и да крият своя  двойствен живот. 

 

Разбира се, има целомъдрени гей свещеници. Познавам такива!

 

Но би било честно да кажем, че са малцинство и когато съществуват, рядко го правят цял живот, понякога остават в необуздано разочарование и потискане. Източникът на всички тези скандали е целомъдрието - не хомосексуалността! Десетки гей свещеници ми довериха всичко това (общо взето, гей свещениците говореха с мен доста лесно за своята хомосексуалност, но гей кардиналите говореха главно за хомосексуалността на другите…).

 

Не е ли време да се признае общия неуспех на целомъдрието и безбрачието на католическите свещеници, били те хетеросексуални или хомосексуални?

 

Не е ли спешно да си припомним, както вече всички знаят, че целомъдрието е дълбоко противоестествено и често е източник на сериозни патологични проблеми? Това впрочем е късно и апокрифно изобретение: Новият Завет оставя избор и не налага безбрачието. И накрая, не е ли време да станат възможни ръкополагането на жени и браковете на свещениците, още повече, че тези архаични и женомразки правила също не почиват на някаква сериозна основа в Стария, както и в Новия Завет? Убеден съм, като всички останали, че тези разумни реформи рано или късно ще се случат.

 

Англиканските свещеници, привлечени към католицизма, са женени, както и 55 процента от свещениците маронити, признати от Рим. Тълкуването на доктрината винаги е било много гъвкаво и това, което Църквата прави, може да го отмени: това е хилядолетно правило. 

 

Ватиканистите са фалшиви журналисти

 

Накрая не мога да не засегна една малко специална категория журналисти, които понякога са склонни да предават правилата на професията си: ватиканистите. Италия е малко странна страна, където притежателите на професионални журналистически карти могат да пишат непряко по заповед на Ватикана. “Ватиканистите” се смятат за елита на журналистиката в Италия: за мен те са истински скандал! 

 

Разбира се, всяка страна има своите предразсъдъци. Американците вярват, че имат мисия да спасят света; французите мислят, че републиканският им модел е по-егалитарен и тяхното Национално училище за администрация е добър пример; италианците вярват, че техните ватиканисти казват истината! Всеки има своите задънени улици и заблуди!

 

Специалността на ватиканиста е да осведомява редовно за живота във Ватикана. Както във всяка професия, има забележителни (например, италианците Марко Полити, Емилиано Фитипалди, Карло Тече или Джанлуиджи Нуци, мексиканецът Бернардо Баранко или французойката Сесил Шамбро, които съумяха да запазят своята независимост). Има и други, които са обсебени от консервативния дневен ред и често разпространяват сляпо информациите от своите източници в Светия престол (Матео Мацуци в Il Foglio, Сандро Магистер в Espresso, Едуард Пентин от National Catholic Register, Деймиън Томпсън от CatholicHerald, Матиас Руб от Frankfurter Allgemeine Zeitung, Антоан-Мари Изоар от Famille chrétienne или пък ултрасветската Каролин Пегоци в “Пари мач”, за да назова само някои от тях).

 

Само по себе си, няма нищо лошо, че журналисти са наричани “ватиканисти” в своите редакции, заради това, че отразяват редовно Ватикана, а освен това има и журналисти, прикрепени към Белия дом или към Елисейския дворец във Франция. Това, което е по-проблематично, е привилегироването на източниците във Ватикана при разследването на фактите и обслужването по-скоро на Светия престол, отколкото на читателите. По тази причина във Франция няма истински “ватиканисти”: никой не би им повярвал като журналисти, ако бяха до такава степен зависими от Ватикана!

 

Ватиканът отдавна е съумял да развие лъжлива комуникация. Веднага, след като се появиха първите разследвания, нейните служби за комуникация реагираха бурно с колкото абсурдни, толкова и смешни опровержения. Вече не броим “държавните лъжи” на Светия престол относно факти, които впоследствие бяха потвърдени - говорителят на Йоан-Павел II, Хоакин Наваро-Валс, самият той хомофил, остана известен с изкуството си на лъжата, превърнато в система. Днес специалистите по комуникация на папата са по-фини. Бивш журналист в “Стампа”, Андреа Торниели, с когото се срещнах надълго по два повода - и който, в личен разговор, изглежда споделяше повечето ми хипотези - сега отговаря за медиите на Радио Ватикана. Официалният ватиканист на папата стана официален говорител на Ватикана! 

 

Благодарение на него, както и на макиавиелисткия Паоло Руфини, на нетактичния Дарио Вигано, на кукловода Андреа Монда (който ръководеше Osservatore Romano) или на променливия Антонио Спадаро, комуникацията на Светия престол вече е по-умела. Всички те “захранват” ватиканистите всекидневно, напоявайки ги с 1001 тайни от римската курия, до степен да ги направят зависими от своята информация. Ако един ватиканист си позволи прекалено много свобода с “елементите на речта”, която те пускат капка по капка, може да се окаже лишен от източници и, висшето наказание, от покана за официално пътуване с папата! В краткосрочен план, постът му на “ватиканист” ще стане безпредметен, истинска празна черупка и лишен от всякаква информация, неизбежно ще изгуби поста си. Така ватиканистите (главно мъже) често са “държани на каишка” - формулировката е на един от тях.

 

Има два типа журналисти, които не са разбрали книгата ми: тези, които са напълно чужди на гей света и са объркани или невярващи на реалността, която описвам; онези, като ватиканистите, които я познават доста добре, знаят истината за “Содома”, но предпочитат, поради различни причини, да я запазят в тайна. За много от тях става дума за неща, които имаме право да кажем, но не и задължението да напишем!

 

Поради всички посочени в тази статия причини, “Содома” не можеше да бъде написана от друг, освен от писател и журналист, който не е нито италианец, нито ватиканист, и който преди всичко е загрижен за “истинността на фактите”. 

 

Затова съм щастлив, че допринесох да се промени разговора за католицизма.

 

“Содома” промени завинаги правилата на играта”, пише свещеникът и теолог Джеймс Алисън. Отсега нататък вече не става въпрос да се разбере защо толкова много кардинали са хомофоби; трябва да се разбере защо толкова много от тях са хомосексуалисти. Вече не става въпрос да се изобличи гей присъствието в Католическата църква; трябва да се разбере защо Църквата привлича към себе си, набира и издига главно хомосексуалисти. Не трябва да има повече объркване между хомосексуалността и сексуалните злоупотреби; напротив, трябва да се разбере защо културата на тайната за сексуалността на свещениците е истинската матрица на системата на прикриване. 

 

И ако трябва да се запомни само едно правило от моята книга, то би било следното: колкото повече един кардинал или свещеник е хомофоб публично, толкова по-големи са шансовете да бъде хомосексуалист в личния си живот. 

 

Ето защо аз искрено вярвам, че съм направил услуга на Църквата, публикувайки “Содома”, което, вярвам, ще бъде признато в средносрочен или дългосрочен план. Книга, чието изискване за истина, се присъединява, в крайна сметка, към изискването за истина на папа Франциск.

 

* Grindr - гей мобилно приложение за запознанства (бел. пр.)

** Cappa magna - елемент от католическото и англиканско богослужебно облекло под формата на мантия, характерно за кардиналите, епископите и някои други почетни прелати (бел. пр.).

*** Георг Генсуейн е личният секретар на папа Бенедикт ХVI (бел. пр.)

 

 

С незначителни съкращения

 

Превод от френски: Галя Дачкова 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    03 Юни 2019 18:51ч.

    Целта на тези разследвания не е била за да се очисти църквата и да се изобличат престъпленията, а за да могат гейовете да изискат Католическата църква да „признава хомосексуализма като житейска опция.“ Аз тук се опитвам да разбера гейовете, те разбиха семейството между мъж и жена, (поне в човешкото законодателство), само за да играят ролята на верни и морални „съпрузи“, сега искат да разбият църквата, (нейната имитация), за да си направят такава църква, в която грехът да бъде опция. Това е малко като веганите, които вечно имитират пържоли и кюфтета и се мъчат да докарат вкуса им, но без месо. Оригиналите на всичко стоят непокътнати, те са далеч от обсега на фалшификаторите. Така или иначе какво каза Христос на самарянката, която твърдеше, че има мъж? Каза й, „той не ти е мъж“. Защото в живота й имаше нечистота и това нейно „семейство“ не беше семейство пред Бога. Целта на семейството епърво тази, да не живееш в грях пред Бога, Който е установил правилата и да не понесеш съдби за греховете си. Какъвто и да било опит да прокараш нечестивото за праведно, няма как да мине пред Него. А когато не минава пред Него, то за какво изобщо е цялото това напрягане? Така че за всякакви такива хора е много по-полезно да живеят в състояние на морално осъждение, защото те няма да пострадат от това, че съвестта им ги осъжда, съвестта е само сигнал за съдбите, които така или иначе ще последват. Както болката е сигнал за болестта. По-добре ли ще е да се чудиш откъде ти е дошло някакво зло, отколкото да си знаеш и да имаш път за покаяние? Точно това се отнема на човечеството, пътя на покаянието. Когато няма чувство за грях, няма покаяние, когато няма покаяние, няма и прошка, когато няма прошка, няма и вечен живот. Защо трябва да се причинява това на поколенията? Тези хомосексуални са израснали в свят, в който Божието слово се е преподавало що годе правилно, макар и лицемерно, но какъв би бил света, в който няма да има истинно Божие слово? Не че това е възможно, защото Бог винаги има такъв верен остатък, който няма да спре да живее според истината. Но ще бъде много по-лесно да се заблудят масите израснали в свят, в който църквата се съгласява с аборти или блудство. И тогава кой ще си надене примката на шията? Ами пак тези, които са били двигателя на подмяната. Така че аз препоръчвам на всякакви такива, имайте усет за реалността, живейте щом искате грешно, носете си последствията, но не промивайте мозъците на поколенията, защото към едното зло, си прибавяте и още едно зло, за което да отговаряте. Много по-добре е да ки като пушача, който учи децата си да НЕ пушат, въпреки, че той пуши. (но знае, че е опасно) Така и хомосексуалните по-добре да учат останалите да не бъдат като тях. Защото „който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.“ /Матей 18:6/ А ето и истинните думи на възлюбения апостол Павел: „Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба; клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат. Римляни (1:24-32)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хомосексуалността вече не е нито престъпление, нито простъпка!

    03 Юни 2019 20:02ч.

    Не думай, афтаре! А какво казва Библията по въпроса? Или това са дребни подробности?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ромул Видински

    03 Юни 2019 22:46ч.

    Най-напред, за протокола, целомъдрието не е противоестествено. Но то е естествен резултат от същинското усъвършенстване, то е естествено не принудително. Просто половият нагон изчезва като такъв, колкото това да изглежда невероятно на подвластните му. Но е рядко и трудно достижимо и не е задължително да се предшествува от принудително въздържание. Например постигането на Таворската светлина води до това!.. А формалното и принудително безбрачие, автоматично води до сексуални отклонения. В обособените еднополови общности това е факт. И хомосексуалността е валидна за всички църкви, където има ограничение на брака, православните не са изключение. Но наред с това не може да бъде обявена за естествена и нормална и проповядвана! Така или иначе, тя е отклонение, каквото и да се тръби по медии и от либералите, не напразно бе предмет на психопатологията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Незнайко

    04 Юни 2019 0:05ч.

    Бре да му се невиди! Значи Хомосексуализма не бил причина за изнасилванията на малки момченца!!!!!!!!!!!!!!!! Ами колко хетеросексуални са изнасилили малко момче? Тоя словесен еквелибрист савсем ми обърка деня. Та значи според него ебания - ебан , адй да се прегърнем и с налъми и бели чаршавфи марш към вълнолома да отпразнуваме победата на възвишената еднополова система. Повръща ми се от такива теоретици!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шарен свят

    04 Юни 2019 10:13ч.

    Всъщност статията показва една от основните организационни разлики с православието. Източните попове могат да си имат жени и деца. Сит поп, сита попадия, дигай невесто! После, защо патриарха не служил обща литургия с папата. Да, да! Да трябва после и той да иска право на отговор и други такива. Няма да му стигнат всичките свещи да измоли прошка. Другата голяма разлика е, че православието като цяло не разчита на мисионерство от западен тип, не ходи специално на вратите на хората да ги агитира. Оновано е на доброволното идване на вярващия в храма. Нищо не е, и няма да бъде идеално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АДАПТАЦИЯ

    04 Юни 2019 11:56ч.

    http://library.gayhomeland.org/0018/EN/EN_Overhauling_Straight.htm това е програмата, прочетете и книгата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    04 Юни 2019 12:04ч.

    Не знам защо думата целомъдрие се употребява в смисъл на сексуално въздържание. Целомъдрие означава цялата мъдрост, т.е. човек, който е мъдър в цялата си обхода и поведение. Например такъв, който не греши в нито едно от онези неща, които са изброени в края на предния ми пост. Най-често с това признание са окичвани жените. Колкото до безбрачието, не знам на какво основание то се изисква. То е особен дар, който не е даден всекиму. Дори измежду светите апостоли повечето са имали съпруги. Предполагам, че такова решение е взето не на базата на християнското учение, а заради нуждите на самата институционализирана църква, която е искала да има нещо като армия от служители, на постоянно разположение. Но има и друго, всеки човек може да живее без секс, най-малкото в периодите, когато още не е женен или поради някакви причини е останал сам временно или овдовял. Това нито е противоестествено, нито е толкова трудно. Разликата между него и човек, който, подобно на апостол Павел, се е отдал изцяло на посветен живот без брачни връзки е, че първият, докато се въздържа, все пак очаква да настъпи промяна и мисли в тази посока. Т.е. в мислите си той е обърнат към търсене на партньор, докато другият и в мислите си е безбрачен. Но дори в първия случай, въздържанието не е проблем. Защото в цитираното от мен по-горе става ясно, че самото разпалване на страстите извън брака, не става без намесата на определена демонична духовност, когато човек е отстъпил от Бога и е „предаден“ на други влияния. Тази духовност действа и чрез и за създаването на толкова много лесно достъпен сексапил, в днешно време човек може да се натъкне на него по всяко време на деня, на места, където никак не очаква.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сериозно ли си загубихте времето

    04 Юни 2019 17:41ч.

    да прочетете целия този ферман? И защо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    05 Юни 2019 3:13ч.

    Постигането и отказването от сексуалната живот е достижимо за малцина, които могат да се отдадат само на служенето на църквата. Не бих казал, че Бог го изисква към себеси, защото им е дал органите и нагона и им е рекъл: "Плодете се!" Православната църква е по-близка към реалния живот и не отнема даденото от Бога на чадата му. Хомосексуализмът сред православните е разпространен основно сред монасите, които в името на служенето на Бога и църквата му се отричат от правото на естественото полово общуване, но това се отдава само на истински Призваните. Другото е лицемерие и нездрава похот. Време е Католическата църква да премахне правилото за безбрачие на енорийските свещеници, та поне да не закачат децата на миряните!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ами при протестантите и монаси няма

    05 Юни 2019 5:50ч.

    И пак имаше скандали с педофили.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи