Фани Ардан: Не ми пука за политическата коректност

Фани Ардан: Не ми пука за политическата коректност
“Никога не съм се интересувала нито от парите, нито от славата, нито от властта”

 

Фани Ардан винаги е толкова изненадваща, както и транссексуалната й героиня във филма “Лола Патер” на режисьора Надир Мокнеш.

 

- Често казват за вас “тя се осмели”, както днес с тази роля на транссексуален. Важно ли е да изненадвате?

 

- Нямам чувство за дързост. Обичам да намирам пътя в един образ. В целия си опит, било то в театъра, или в киното, винаги съм научавала нещо за себе си. Запазих непокътнато удоволствието си от играта. Няма нищо по-лошо от това да чуеш, че някой е сигурен в себе си, понеже се занимава с тази професия от 20 години. Аз всеки път започвам отначало.

 

- Като че ли не се страхувате от нищо…

 

- Не мисля за страха, мисля за удоволствието. Не си изработвам стратегия. Никога не съм се интересувала нито от парите, нито от славата, нито от властта. Правя нещата, когато всички лампички светнат в главата ми. Театърът е моментът, който е даден на актьорите, за да пречистят кръвта си. В киното сме прекалено разглезени. В театъра си сам, влизаш в леговището на лъвовете.

 

- Промени ли се отношението ви към професията?

 

- Не мисля. Спомням си, че в един от първите филми, в които се снимах, “Съседката”, Франсоа Трюфо ме попита имам ли въпроси. Аз казах “не”. Той каза “супер”. Аз съм човек на писането, на четенето: за мен всичко е в сценария. Киното и театърът са нещо много прагматично. Трябва да правиш нещата. А после обсъждаме, като занаятчия, който иска да заглади облегалката на креслото си. Единственото нещо, което се промени, може би, е отношението ми към голотата. Когато бях млада, отказвах да се събличам.

 

"Лола Патер" 

 

- Как се роди транссексуалният образ, който играете в “Лола Патер”?

 

- Не правя проучвания. Когато играх Мария Калас - първо в театъра, под режисурата на Роман Полански, после в киното, за Франко Дзефирели, не прочетох нищо. Фактите не ме интересуват. Единствено ме интересуват личността и чувствата. Има толкова интерпретации, колкото и актьори. 

За “Лола Патер” Надир Мокнеш ми показа преди началото на снимките фотографии на различни транссексуални. Няма прототип. Ясно си спомням,  че Надир ми предложи да запазя моя тик - аз си гриза ноктите - за да избегна образа на съвършената жена. По-скоро истината, отколкото реалността.  

 

- Каква сте на снимачната площадка?

 

- Не вярвам в мълчанието на снимачната площадка. То дори ме тревожи. Сякаш се готвим за бомбата над Хирошима. Обичам да намирам пътя си в хаоса, смесвайки се с живота, който е до мен. Храня се от всичко това. Много харесвам една фраза на Жуве, който казва: “Не слизай прекалено надълбоко, рискуваш да се удавиш”. 

 

"Почти обратен"

 

- Не изчезвате никога зад ролите си… Единственият път впрочем, когато професията ви възнагради, бе когато променихте външния си вид, в “Почти обратен”.

 

- Има игра и изпълнение. Аз не обичам изпълнението. В този случай си мислиш, че си по-интелигентен от ролята, която играеш. Аз искам да поема в себе си честността. Обичам да бъда актриса в тези вълшебни моменти, в тези пре-създавания на света.

В “Почти обратен” надделя удивлението. Може би, подстрижката. Но ако гледате внимателно филма, извън външността, героинята ми Ева не е весел образ. Тя е много самотна и почти трагична. Изтъкнаха също русите ми коси в “Хубавите дни” на Марийон Верну.

 

- Какво очаквате от един режисьор?

 

- Режисьорите, които харесвам, имат различно въображение от останалите. Този, който няма да ми предложи поредната роля на буржоазка. Този, който ще види, че не съм продукт на една роля. Веднага почувствах това при Надир Мокнеш. Аз съм много лесна за режисиране, защото това е шанс да избягам от самата себе си.

 

- Какво ви дава режисурата?

 

- Тя преминава преди всичко през написването на един свят, където, изведнъж, мога да разкажа неща за мен. Първите ми два филма са оригинални сценарии. Много харесвам също отношението към снимачната площадка. Обожавам да бъда възможно най-близо до актьорите. Да придадеш форма на нещата, които те заливат, е като сън в мрака. 

 

"Диванът на Сталин" 

 

- Режисирахте Жерар Депардийо като Сталин в третия си филм. Откъде дойде тази идея?

 

- Той ме помоли да играе във втория ми филм, “Натрапчиви ритми” (Cadences obstinées). Не ми оставаше друго, освен да му дам малка роля на свещеник, отец Вилдьо. Този опит ми вдъхна желанието да го режисирам в целия му блясък. 

С “Дивана на Сталин”, аз му предложих басня, а не документ. Това беше като вкарване в пропаст, защото знам какво може да провокира Жерар. Поисках само две неща от него: да говори с приятен глас, баритон, и винаги да бъде полуусмихнат. Той веднага намери авторитета, силата да бъде опасен. 

 

- Имате много общи приключения след “Съседката”. Вие сте единствената актриса, която го е придружавала в театралните му авантюри по целия свят. Какво ви харесва в него?

 

- За мен играта е танц с партньор, а не борба за власт. Да бъда на снимачната площадка или на театралната сцена с Жерар Депардийо е радост. Това е актьорът, който те кара да забравиш камерата, очертанията на сцената, останалия свят. Изведнъж всичко може да се случи, това е като обобщение на истинския живот. Той може да създаде нюанс, също като голям музикален инструмент, който придава нещо магично на цялата творба. Обичам да бъда с него.

 

"Съседката" 

 

- Малко неща се знаят за живота ви. Когато давате интервюта, често променяте биографията си…

 

- Говоренето за личния живот ми напомня за разпитите в полицията. Не ми е интересно да разказвам за живота си. Така че или не отговарям, или лъжа. Обожавам да чета в Уикипедия напълно неверни неща за живота ми. И веднага ги забелязвам на вечеря с хора, които са се осведомили за мен в интернет. Наговарят ми куп глупости. Но никога не лъжа за онова, в което вярвам.

 

- Транссексуалният, когото играете в “Лола Патер”, в лъжа ли живее или в истина? Мъж ли е или жена?

 

- Много малко съм мислела за героя като за мъж или жена. Преди всичко мислех за човешко същество. Много е ограничаващо някой да бъде определен от сексуалната си идентичност или от  социалната си класа. Много е глупаво да кажеш “само една жена би могла да направи това”. Мъж, който се превръща в жена, или обратното, е драстичен избор на живот заради погледа на обществото. Може би след 50 г. това няма да среща спънки.

 

- Политически филм ли е “Лола Патер”?

 

- Не бих казала политически. По-скоро житейски урок. Филмът не е документ. Не всички транссексуални ще се разпознаят в Лола. Много вярвам на диалектиката, на разговора, ако има желание от двете страни. Политиката става непоносима, когато се каталогизират нещата. Всичко се превръща в продукт. Дивият капитализъм породи това общество. Човешкото същество става консуматор и може да бъде консумирано. Аз съм против тази тенденция да се прави разрез на нашите желания, профили. Вярвам в уникалния индивид. За мен политиката е 1+1+1, събиране на няколко единици. 

 

- Ангажирате ли се с каузи?

 

- Никога не съм се ангажирала с лека ръка. Ангажирах се с циганите, но никога няма да сложа името си под петиция, ако не знам кои са нейните поддръжници и крайните резултати. Не искам да реабилитирам нещо, което би могло да се окаже конформистко. Изпитвам ужас както от конформистите, така и от хората, които подклаждат огъня. 

Позицията ми е много противоречива, признавам го. Аз винаги съм за малцинството. Не ми пука за политическата коректност. Принадлежа на епоха, в която провокациите бяха много по-силни. Италианските комунисти и бригадите се обиждаха преди да отидат да изпият по бира. Днес сме приковани към позорния стълб заради едно прилагателно, поставени на подсъдимата скамейка заради една декларация, извадена от контекста.

 

Фани Ардан и Франсоа Трюфо по време на снимките на "Съседката"

 

- Обичате историята, но рядко ви чуваме да защитавате наследството на киното. Защото не предадете киното на Франсоа Трюфо на следващите поколения?

 

- Не! Всичко, което придобиваме, трябва да го придобием сами. Наскоро ме попитаха дали късометражният филм, който заснех за операта, цели да направи операта достъпна. Никога! Всеки път трябва да се измине в мрака. Не обичам сдъвканата храна.

Аз не произлизам от семейство на режисьори, имах напълно хаотично образование, много късно открих шедьоврите. Харесвам хората, които сами се създават. Харесвам хората, чиято култура е самоука. Дори и да трябва да чакат 50 г., за да открият Трюфо. И, освен това, не си длъжен да харесваш всичко.

 

- Какво очаквате от следващите си проекти?

 

- Радост! Сила! Удоволствие!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Коментари

  • "Аз винаги съм за малцинството. Не ми пука за политическата коректност."

    14 Авг 2017 9:30ч.

    Биполярност?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Том

    15 Авг 2017 15:39ч.

    Страхотна Фани Ардан!! Нашият бай Ганьо пък видя "биполярност" в тази прекрасна жена...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи