Голямото предизвикателство пред Европа не е икономическо и социално. То е преди всичко цивилизационно.

 

 

“Европа!”, “Европа!”, “Европа!”, викаха те, подскачайки на столовете си. “Прогресистите” - за да я обожествяват, “популистите” - за да я демонизират. Но всъщност във всеки лагер Европа си остава неидентифициран политически обект. 

 

Какво значи да бъдеш европеец през ХХI век?

 

Никой нямаше отговор.

 

Защото за коя Европа говорим?

 

За Европа на нациите или Европа на Еврокомисията?

 

За Европа като география или като голям пазар?

 

За мултикултурна Европа или Европа като историческа приемственост?

 

За Европа на Маастрихт и Брюксел или Европа на Данте, Сервантес, Гьоте, Юго, Достоевски и Пикасо? 

 

Както пише Режис Дебре, Европа вече е заприличала на банкнота за “Монополи”: “без девиз”, “без лице” и “без място”; “съвкупност без земя и история… която заради желанието си да приеме всички идентичности, е загубила своята”. 

 

И изведнъж сълзите на цяла Европа пред пожара в “Нотр Дам” ни напомниха, като нещо очевидно,

 

кои сме ние: не потребители, обвързани чрез договори и подчинени на норми, а наследници на дълга цивилизация, която трябва да продължим. 

 

Спонтанната емоция, поразила Париж, но също Рим, Лисабон, Мадрид, Лондон, Виена, Берлин, Амстердам, Варшава или Будапеща, показва, че независимо от произхода и убежденията ни, ние съзнателно или не сме пронизани от една и съща култура, която ни надхвърля и превъзхожда. 

 

“Моята “Нотр Дам”, гласеше заглавието на португалски вестник. Пред горящото сърце на Париж християнските корени на Европа нямаха нужда да бъдат записани в някаква конституция, защото са толкова очевидни: тези, които вярват в Небето, както и онези, които не вярват, бяха съпричастни в една и съща тъга. Всички имаха чувството, че е откъсната част от тях самите.

 

От благоприличие, кампанията за европейските избори бе прекъсната във Франция, но Европа, сведена досега до абстракция, никога не е била по-осезаема. За първи път от доста време насам, тя се появи като плътска реалност. Но пред нашите очи се разкри нейната крехкост. Новият свят на айфоните и роботите се оказа безсилен пред най-обикновените пламъци. Когато рухна стрелата на Виоле-льо-Дюк, ние осъзнахме, че можем да загубим най-ценното, което имаме.

 

Дълго време европейците презираха това вековно наследство. Обсебени от завръщането на “най-мрачните часове” и пробуждането на националната гордост и чувствителност, те решиха, че трябва да ги заличат, за да се обединят по-добре. Нашите паметници? Дори не бяха достойни да присъстват на еврото. В най-добрия случай, 

 

стари камъни, запазени за туристите, декори за селфи,

 

в най-лошия случай - досадни останки от минало, от което се срамуваме. Пътят на помирението, смятаха те, е този на “меката търговия”. 

 

Европа пое риска да загуби душата си. Ако трябва да видим знак в тази трагедия, той е, че най-голямото й предизвикателство не е икономическо и социално. На първо място то е цивилизационно предизвикателство. 

 

Скоро кампанията ще бъде подновена. Европейците ще продължат да се карат за договорите и търговските споразумения. Това е същността на една кампания. Ще остане обаче една надвиснала тревога: че съкровищата на тяхната цивилизация ще се превърнат в пепел. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

22 коментар/a

Голямото предизвикателство пред Европа не е икономическо, социално и цивилизационно, а... на 19.04.2019 в 12:48
...демографско!
Прав е човекът! на 19.04.2019 в 13:08
Обществата в Европа, при които религозната доктрина е заменена с неолибералната, антисемейна и противохристянска ерсес на либертарианството са в демографски ступор! Краят на всяка една цивилизация начева с бум на ереси, шамани, гурута, суеверия, магьосници и магове! Със здраве!
"Пред горящото сърце на Париж християнските корени на Европа ..." на 19.04.2019 в 13:18
Християнските корени на Европа са на изток в Константинопол.
Helleborus на 19.04.2019 в 13:34
Така е, разрушавайки връзката си с Бог, човек разрушава връзката с познанието кой е той самия. Защото ние намираме себе си само и единствено в Неговия промисъл, който е движил и нашите предци. Те са ни завещали не просто сгради, а самоличност, която се открива единствено в добрия Път. В злия път няма самоличност, то е както след пожар или разруха, има хаос и пепел, злото е безлико, анонимно. В съграждането и съзиданието се явяват формите, лицата, имената, природите... а процесът на сътворяване никога не свършва, защото ние сме съучастници в този процес. Но не можем да бъдем съучастници, без връзка с Твореца и без наследството на нашите предци, които ни определят като един генетичен духовен код. А точно връзката с тези двете е прекъсната от новите безумни псевдолиберални философии.
"Така е, разрушавайки връзката си с Бог, човек разрушава връзката с познанието кой е той самия." на 19.04.2019 в 13:46
Перфектно - както е в 99% от Коментарите Ви! Браво!!
Helleborus на 19.04.2019 в 13:54
19.04.2019 в 13:18 Християнските корени на Европа са в ранната цивилизация, първата, която е край Дунав. Тя е първата от четирите реки, които се споменават в Битие, реката Писон. Някои Християни да не забравят, че Христос не се е „родил“ преди 2000 години, а само се е въплътил, в тяло „подобно“ на нашето. Старозаветната цивилизация също е християнска и ако самите християни не го разбират, то не знам, дали изобщо са повярвали, че всичко чрез Него стана и че Той е Словото Бог, чрез Което са сътворени световете, както им обясни апостол Йоан. Ако християните свързват Христос само с въплътения, то те не се различават по нищо от евреите, които Го отхвърлиха. Защото не могат да проумеят, че старозаветните пророци не само са пророкували за Христос, но те Него са следвали и чрез Него са вършили своите дела. „Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва.“ /Йоан 8:56/ Просветеното човечество винаги е било християнско. Не само Авраам, много преди това и нашият праотец Орфей е видял, защото той е великият посредник на нашия завет, Заветът на Бог с траките. Опитът да се идентифицира християнството с някакви имперски византийски напъни е като да се опиташ да заключиш световния океан в бутилка.
Ханибел Барка на 19.04.2019 в 14:32
Много силен текст! Благодаря за превода! Пожарът в Норт-Дам и реакциите след него показаха, че не се изтрива душата на един континент току така! С декрети родени в мозъчните гънки на соросоиднити криви и брюкселското зеле. Душа градена 2500 години!
Прот. Андрей Ткачов: на 19.04.2019 в 14:59
"...Любовта към храма – та тя е и любов към гробището, при което е храмът. Тя е познаване на съдбите на онези, които са се упокоили в тази земя преди нас. Тя е начин да се присадим към дървото и да престанем да се подмятаме на земята като сухо и безжизнено клонче. Това е мястото, където устните ни изричат най-важните думи в живота: „Помилвай ме, Боже” и „Господи, слава Тебе”. Освен това, почти сто древни храма и манастири са били взривени от албанците в Косово при съзнателното „затваряне на очи” от страна на САЩ и съюзниците. Плачете за тях, ако са ви останали още сълзи, изплакани по други поводи. В нощта, когато гореше „Нотр Дам”, гореше също и православният храм в Харковска област, подпален от националистите. Да не забравите да плачете и за него, както и за онези храмове, които са унищожени от украинските снаряди на Донбас. Да знаете – всички тези светини имат разплащателни сметки. А Квазимодо е бил звънар в катедралата „Сент Йосташ”, която се намира на площад Помпиду. Тя също е прекрасна базилика, почти не отстъпва по древност на „Нотр Дам”. Виктор Юго със силата на творческата си фантазия го „преселва” в „Нотр Дам”. И ако писателят не беше приковал вниманието на публиката към „Нотр Дам”, то биха разрушили тази катедрала през ХІХ век безбожните революционери на Париж по заповед на също така безбожните буржоа. Без да им мигне окото биха я унищожили. Такива планове са били напълно реални. А Есмералда е изцяло измислена от Юго. За нея може и да не плачете."
да уточним, кой бог на 19.04.2019 в 15:12
Добре казано Helleborus на 19.04.2019 в 13:54. Само да уточним, че става дума за Отец, Син и Дух, за Светата Троица, от който се срамува Европа? Срамуваме се от Христос. Европа се просвети в Просвещението с езическите идеи, че човека е в центъра на вселената, и Бог е без лице и без име, и църквата сее тъмнина. Според Иисус: Който се срамува от мене, и аз ще се срамувам от него пред Отца ми.
да уточним, кой бог на 19.04.2019 в 15:12 на 19.04.2019 в 15:52
Има тука не един в тоя форум, който се срамува от Мене, че даже и си позволява да Ме хули и мрази! Благодаря ти, че им припомни думите Ми!
Писна ми от “Нотр Дам”! на 19.04.2019 в 17:04
Напишете нещо за изгорялата Сен Сюлпис; напишете нещо за десетките осквернени през последните месеци католически храмове; напишете нещо за френските пожарникари; напишете и кой има полза от тия два пожара!
Санчо на 19.04.2019 в 17:23
С две думи - християнството го закъса!
имперски византийски напъни на 19.04.2019 в 17:24
Очакваше се. Която и ерес да разровиш, като почнеш от богомилството и свършиш с атеизма, ще откриеш да стърчат ушичките на тия с "правилните гени и красивите лица" (с). Разбира се, глобалистите не се напъват да създават световна империя - те просто се стараят да ощастливят цялото човечество.
Ерос на 19.04.2019 в 17:36
Прекрасна статия. Споделям я!
без имена на 19.04.2019 в 18:08
"Рим, Лисабон, Мадрид, Лондон, Виена, Берлин, Амстердам, Варшава или Будапеща..". Е, видяхте ли за западния човек до къде е Европа?

Напиши коментар