Първата световна война: Сраженията за Полша

Да се твърди обаче, че пренасочването на руската армия към Силезия е плод изключително на съюзнически натиск, означава да се пренебрегват множество рационални доводи, които също са казали своята дума. Има резон да бъде направен опит за разгром на германските войски на изток, докато те все още изглеждат малобройни на фона на руския потенциал, допълнително подсилван от пристигащите сибирски и туркестански корпуси.

Настъплението в Силезия е в някаква степен улеснено и от завземането на Галиция от руския Югозападен фронт и разстройството, обхванало австро-унгарската армия, която според Ставката вече не е способна да подкрепи с действията си германския съюзник.

Руският план изкристализира постепенно, като в основата му стои категоричното решение на Стваката да създаде мощна групировка западно от Висла, която да нанесе удар към Силезия. В нея трябва да влязат Втора, Пета, Четвърта и Девета армии. Ръководството им е поверено на командващия Югозападния фронт ген. Иванов. Командващият Северозападния фронт ген. Жилински е сменен от ген. Рузский. Освободената от него Трета армия е оглавена от ген. Радко Димитриев[i]. От север операцията трябва да се обезпечава от Първа и Десета армии, на които е възложено да сковават действията на Осма германска армия в Източна Прусия. На юг, в Галиция, са оставени Трета и Осма армии със задачата да поддържат обсадата на Перемишъл и да ангажират срещу себе си австрийската армия.

Опитвайки се да инициират нова стратегическа операция, руските генерали не си дават сметка, че на действията им не е съдено да се превърнат в дебют, а ще бъдат реакция на нова военна инициатива, подета от германците. Както вече се спомена, Германия също насочва вниманието си към Силезия, но не толкова да я отбранява, колкото да я превърне в плацдарм за ново настъпление. На думи то трябва да подпомогне хабсбургския съюзник, като удари във фланг руския Югозападен фронт, но всъщност цели допълнително обезпечаване на собствената им територия.

За целта на базата на четири корпуса, извадени от Осма армия, в района на Честнохов е създадена Девета армия, отново под командването на Хинденбург и с началник-щаб Лудендорф. От нея се очаква да напредне на изток, да форсира Висла южно от Ивангород и да пререже комуникациите на Четвърта, Девета и Пета руски армии. На юг от германската армия Първа австрийска армия трябва да развие паралелно настъпление. На останалите австрийски армии е възложено да настъпват към линията Сандомир-Перемишъл.

Получава се, че и от двете страни на фронта започват да натрупват сили в един и същ негов участък. Но времевото предимство е отново на страната на германците. Те първи го започват, транспортната им система е много по-развита, а и самото им командване действа енергично и целеустремено. Предислокацията на частите от Източна Прусия започва на 17 септември и е завършена на 2 октомври. Стартът на руската подготовка е даден едва на 23 септември, много от съединенията се прехвърлят в пеши порядък, а новият командващ на Сверозападния фронт, ген. Рузский, с голяма неохота и забавяне освобождава от своя фронт Втора армия. В резултат тяхната групировка се формира в пълния си състав едва на 14 октомври.

А Хинденбург не чака. Още на 2 октомври той преминава в настъпление и цяла седмица не среща почти никаква съпротива. Но когато на 9 октомври частите му достигат Висла, се оказва, че на източния бряг руснаците са разположили значителни сили, което зачерква възможността да бъде реализирана първоначалната цел. Хинденбург решава да не влиза в тежки фронтални сражения, а установявайки заслон по реката, преориентира удара си на север - към Варшава. За целта е създадена групата на генерал Макензен в състав от три корпуса. Отново впечатлява бързината, с която новият план е приведен в действия. На 10 октомври настъплението към столицата на Полското кралство е вече в ход.

Но германците все по-малко могат да разчитат на факторите време и изненада и все повече се изправят пред проблема с дефицита на войскови единици. Включвайки и съюзната австрийска армия, те разполагат с около 280 000 човека и 1600 оръдия. От тях се очаква да сломят съпротивата на 470 000 руснаци с 2400 оръдия. При това Хинденбург е лишен от поле за маневриране. Едната част от армията му отбранява широк фронт по р. Висла, докато другата се ангажира с настъпление към Варшава.

В началото Макензен успява да изтласква Втора руска армия на изток, но потенциалът му постепенно се изчерпва. А руснаците, изпълнявайки заповедтта на Иванов от 9 октомври, също преминават в настъпление по целия фронт. В района на Козенице те съумяват да изградят плацдарм на левия бряг на Висла, който устоява на германските контра атаки.

В този момент на върховно напрежение Ставката прави един крайно неудачен ход. С мотива да ангажира и Северозападния фронт в започналите сражения, разположените около Варшава Втора и Пета армии са преподчинени на Рузский. От тази групировка се очаква да нанесе флангови удар по Девета германска армия, без самата Ставка да е още наясно, че и самите германци са се насочили към Варшава. В резултат се стига до поредното кръвопролитно фронтално сражение.

Лудендорф в своите спомени твърди, че единственият смисъл от продължаване на операцията се заключавал в надеждата, че тя задава нелоши шансове на австрийския съюзник да извоюва победа на своя участък от фронта. Но всичко, което успяват да постигнат Втора, Трета и Четвърта австрийски армии, е да напреднат леко на изток, да деблокират обасадения Перемишъл, но достигайки р. Сан, те се оказват неспособни да я преминат. Силите им са тотално изчерпани.

Конрад фон Хьотцендорф е наясно със ситуацията и се опитва да провокира Германия да даде нов импулс на офанзивата си: счита, че Хинденбург е изоставил първоначалния им план и хвърляйки корпусите си към полската столица, той се стреми единствено да подсигури Силезия. Налага се кайзерите на Германия и Австро-Унгария лично да помиряват своите пълководци.

В резултат е договорено провеждането на нова настъпателна операция, където главната роля е определена на Първа австрийска армия. Тя трябва да разгроми полевите руски части в района на Ивангород, да блокира самата крепост, да форсира р. Висла и да се понесе победно по тила на противника. За всичко това армията разполага само с два корпуса!

На Девета германска армия е възложено единствено да възпира руснаците западно от Варшава. На останалите хабсбургски армии също не е поставена някаква активна задача. Ако до този момент Конрад е можело да бъде обвиняван, че е действал авантюристично, този път решението му граничи с безумието. За което разплатата на закъснява. В района на Ивангород армията на Данкъл попада под съсредоточения удар на Четвърта и Девета руски армии и изглежда цяло чудо, че войските му една седмица успяват да устоят на вражеския натиск. Полуразбити, те се оттеглят към Радом.

За Девета германска армия това е знак, че вече няма никакъв смисъл да рискува собственото си същестуване, продължавайки боевете западно от Варшава, където везните все повече се накланят в полза на руската страна. Нейните Втора и Пета армии са отразили германските атаки и вече се чувстват достатъчно силни да преминат сами в настъпление. На 27 октомври Хинденбург приема неизбежното решение, че трябва да се оттегли.

И докато частите му успяват не само организирано да се отдръпнат на запад, но и да разрушат така цялостно транспортната инфраструктура след себе си, че практически парализират напълно опита на руснаците да преминет в преследване, австрийците са се оказали отново на ръба на пълния разгром. Но независимо от степените си на разстройство и двете командвания на Централните сили изпитват остра нужда от време, за да приведат в ред военните си ефективи. И те, отново не без помощта на Ставката, намират способ да постигнат своята цел.

В Галиция срещу позициите на Трета руска армия австрийците предприемат ограничено настъпление, на което командващият на Югозападния фронт генерал Иванов реагира свръхнервно. Той насочва Четвърта и Девета армии на юг, с което балансът на силите в Силезия е коренно променен. Руското командване за пореден път се впуска в нова операция, без да е довело до краен резултат настоящата.

Като цяло и двете страни не успяват да реализират предварително набелязаните си цели, и двете страни губят по около 150 000 човека по време на сраженията. И все пак изглежда, че победата принадлежи на Русия. Тя не само е осуетила реализацията на вражеския план, но и е принудила враговете си да отстъпят. Ставката също изпитва задоволство от развитието на ситуацията и няма намерение да ревизира плановете си: настъплението към Силезия трябва да продължи. Просто се налага то да бъде временно забавено, за да може западно от Висла да бъде разгърнато належащото тилово обезпечение.

Но само на пръв поглед изглежда, че това е единственото препятствие, което трябва да бъде преодоляно. Руското командване изпуска от погледа си редица други трудности, които ще добиват все по- решаващо влияние върху развоя на предстоящата схватка.

То остава вярно на навика си да използва незашифрован радиообмен между щабовете, с което предоставят на немците практически неограничен достъп до своите планове и сили. От друга страна, вече започва да се чувства определен дефицит на снаряжение и муниции, което не просто подрива потенциала за настъпление, но и оказва силен деморализиращ ефект върху редовия състав. Започва да покълва съмнението, че в тила продажни политици и некадърни генерали умишлено водат армията към разгром, хвърляйки я в тежки, почти самоубийствени операции.

В допълнение, дали поради страх, или поради самоуспокоение, руските армии в Кралство Полша не извършват някакво прегрупиране, което да им позволи да изградят свое офанзивно ядро и стратегически резерв, а изграждат широк фронт, простиращ се по цялата западна граница на Руска Полша, с равномерно разпределение на силите, сякаш се надяват, че веднъж, няма да срещнат ожесточена съпротива, и втори път, че от север и от юг никой няма да застраши бъдещата им операция.

А Хинденбург и Лудендорф вече не само са усетили цялата привлекателност на маневрената война срещу руснаците, те виждат в нея единствения възможен способ за извоюване на победа. За целта обаче изпитват потребност от още войски, но Флакенхайн, в разгара на битката около Ипър, единственото което може да отдели за изтока е два кавалерийски корпуса. За да подслади горчивият „хап”, главнокомандващият се съгласява ръководството на Източния фронт да бъде поверено на отделно командване, Обер-ост (Oberbefehlshaber der gesamten Deutschen Streitkräfte im Osten), което все пак ще бъде под неговия надзор. Естествено, то е оглавено от Хинденбург, естествено, началник-щаб му е Лудендорф. Девета армия е поверена на генерал Макензен.

Генерал Макензен

Съсредоточили в ръцете си управлението на всички части на изток, двамата германски генерали започват трескава подготовка за нова операция. Четейки руските радиограми, те виждат, че северозападно от Варшава противникът е разположил само един свой корпус. Което ги навежда на мисълта, че ако унищожат това руско „препятствие”, пред тях се открива опцията да поставят под удар тила на Втора и дори на Пета руска армия. Допуска се, че руското командване не ще може да реагира хладнокръвно на нововъзникващата заплаха и ще се опита панически да се изтегли на изток, което само би задълбочило мащаба на катастрофата, която ще го връхлети.

След като планът е начертан, германците напрягат максимално силите си, за да го приведат в действие възможно най-скоро. Решено е в операцията да бъде задействана цялата Девета армия. Нещо повече, за нейното подсилване са изтеглени два корпуса от Осма армия, с което отбраната на Източна Прусия е поставена под огромен риск. Под риск е поставена и защитата на Силезия. Девета армия, която до този момент се е разполагала в провинцията, на 3 ноември е насочена към района Торн-Познан.

Мястото ѝ трябва да бъде заето от импровизирани формирования, създадени на базата на крепостни и опълчески части, които, въпреки че са обединени в корпусни структури, имат малък боен капацитет. Нещо повече, те ще завършат своето формиране едва към 16 ноември. На австро-унгарската страна също е отредена определена роля в бъдещата операция, но прехвърлянето на нейната Втора армия в района на Крейцбург ще завърши най-рано на 18 ноември.

А Хинденбург не може да чака дотогава. Разузнаването му е докладвало, че руското настъпление е планирано за 1 ноември и е критически важно то да бъде изпреварено. Затова, щом Девета армия заема изходно положение, на 11 ноември тя атакува на югоизток, в посока Кутно. Операцията и сама по себе си е рискована. От ангажираните 11 пехотни и 2 кавалерийски дивизии (155 000 човека и 950 оръдия) се очаква да нанесат поражение на противникова групировка, чиято численост е 367 000 човека и 1400 оръдия.

---------------------

[i] Българин, роден в с. Градец през 1859 г. Участник в революционното движение през 1876 година. Записва се като доброволец в руската армия по време на Освободителната война. През 1878 г е приет в първия випуск на създаденото Военно училище в София. През 1881 г е приет в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, която завършва през 1884 г. След завръщането си в България взима участие в Съединението и във войната със Сърбия, 1885 г. През август 1886 г. участва в заговора за сваляне на княз Александър Батенберг, а след последвалия контрапреврат бяга първоначално в Османската империя, а после в Русия. Назначен е в редовете на руската армия, където достига до чин подполковник. Вследствие на преговорите за възстановяване на дипломатическите отношения между България и Русия той получава през 1898 г. правото не само да се върне в родината си, но и е назначен в редовете на българската армия. В продължение на 3 години е началник-щаб на армията. От 1909 г. е началник на Трета военноинспекционна област. При избухването на Балканската война е назначен за командващ на Трета армия. Малко след избухването на Междусъюзническата война е назначен за фактически главнокомандващ на Българската армия. След нейния край е изпратен като посланник в Санкт Петербург, където скоро го заварва избухването на Първата световна война. Радко Димитриев напуска дипломатическия си пост и постъпва на служба в руската армия, където му е поверено командването на Осми корпус. На 11 септември Димитриев е разстрелян от болшевиките в Пятигорск.