Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад - 7

Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад - 7
Но главното събитие на 8 септември се случва далеч от фронтовата линия, в Люксембург, където се намира щаба на Молтке. Немският командващ, следящ от 200 километра района на бойните действия, си дава ясна сметка, че все по-малко може да контролира случващото се на фронта.

 

По същество от негова гледна точка развоят на събитията от предния ден е повече от неутешителен. Никъде не е постигната решителна победа, а разделението между Първа и Втора армия добива все по-застрашителни размери. Затова той решава да изпрати началника на разузнаването подполковник Ричард Хенч (едно наистина прекалено „англоезично” име и фамилия) на място да се запознае със ситуацията. И до днес остава спорен въпросът дали правомощията на Хенч са само да се информира за обстановката, или му е възложено да синхронизира поведението на деснофланговите армии.

 

Пратеникът напуска в 11 часа на обяд главната квартира и последователно посещава немските армейски щабове западно от Вердюн. Впечатленията му от състоянието на Пета, Четвърта и Трета армии са оптимистични и той информира своя шеф, че шансовете за победа са на тяхна страна. Настроението му помръква след разговорите, които води в щаба на Втора армия, където пристига късно вечерта.

 

Въпреки успехите, постигнати на левия фланг, Бюлов изпитва все по-големи опасения от напредването на англичаните и Пета френска армия. Като единствен начин да се преодолее тази криза, командващият издига идеята, че армията на Клук трябва да се изтегли на изток, като по този начин бъде затворено празното пространство в немския фронт. Хенч възприема идеята, че фланговата връзка между двете армии трябва да се възстанови, но той смята, че това е възможно да се случи само ако двете армии отстъпят на север. Очевидно Бюлов възприема тази постановка, най- малкото защото се съгласява да обвърже отстъплението на своята армия с напредването на съюзниците северно от Марна. Ако това се случи, германският генерал поема ангажимент да започне изтегляне на север.  

 

Подполковник Хенч

 

Така, донякъде неочаквано, в щаба на Втора армия се ражда механизмът, който трябва да стартира процеса на немското отстъпление. Неговата нелепост се корени най-малкото в два аспекта: първият е лицата, които го изработват - един подполковник от щаба на Главното командване и командващият на Втора армия.

 

Дали умишлено или пък несъзнателно, но Молтке делегира правото на двама свои подчинени да преустановят действието на офанзивната стратегия, която до този момент е прилагана на Западния фронт. И вторият аспект касае самия подход на Хенч и Бюлов, чрез който те формулират самото решение. В техните очи съюзническото настъпление в района на Марна се възприема като неотвратима опасност, която не може да бъде парирана, а само може да бъде избегната.

 

Постигнал споразумение с Бюлов, Хенч не бърза да се отправи при Клук, а остава да нощува в щаба на Втора армия. Едва на следващия ден той потегля на запад, където мисията му вече е сведена до това просто да уведоми Първа армия за предстоящото отстъпление. Същевременно от рано сутринта на 9 септември силите на Клук са започнали успешна атака срещу Шеста френска армия.

 

Десният фланг и центърът на немците успяват да пометат противниковата отбрана и да напреднат значително в югозападна посока. Но и днес остава спорен въпросът дали този удар е съдържал в себе си потенциал да измени кардинално ситуацията при създалите се обстоятелства. Едва ли Клук е бил в състояние да постигне нещо повече от изтласкване на французите към парижкия укрепен район, с цената на пълно оголване на фланга и тила на поверената му армия.

 

Самият той добре разбира тази опасност и само така може да си обясним факта, че в разгара на започналата битка започва да усилва пасивния си до този момент ляв фланг, а и някак си прекалено лесно се съгласява да преустанови започналата офанзива. Той отказва да се срещне лично с Хенч, но това не му пречи да възприема мисълта, че ще трябва да се подчини на плана, изработен в щаба на Бюлов. Поведение, което не се връзва със самия характер на Клук, все пак от началото на бойните действия той е изразявал множество протести срещу определени решения на Главното командване, а понякога направо ги е игнорирал. И изведнъж го виждаме да издава заповед, срещу която би трябвало да се бунтува цялата му същност.

 

Единственото обяснение за този „парадокс” може да се крие в допускането, че и той самият не се чувства достатъчно уверен, ако продължи да настъпва на югозапад. От тази гледна точка решението Бюлов-Хенч най-малкото сваля от плещите му отговорността да бъде обвиняван, че е предприел операция, криеща в себе си огромен оперативен риск, граничещ с авантюрата.

Отстъплението на Първа и Втора германска армии

 

Същият ефект се получава и при Трета германска армия. Нейният командващ сякаш търси дори и най-незначителния повод, за да започне отстъпление.[i] И той се появява. Още преди да бъде посетен от Хенч, на базата на една случайно прихваната телеграма от щаба на Бюлов, която известява един от корпусите му, че Втора армия се насочва на север, Хаузен решава, че вече има достатъчно основание да последва примера на десния си съсед.

 

В момента, когато силите му са притиснали „до стената” армията на Фош и са извършили класически пробив, е дадена заповед за прекратяване на атаката и изтегляне към линията Жерминон-Купец. За решението си немският генерал дори не смята за нужно да уведоми главната квартира.

 

Дотук може да се каже, че спира действието на „ефекта на Хенч”. Опитът на подполковника да склони и Четвърта армия да се откаже от офанзивни действия е несполучлив. Нейният командващ отказва да променя плановете без изрична писмена заповед от щаба на Молтке. Най-после прочутата немска пунктуалност влиза в действие. Но тук пък се появява противоречието между желанието да се настъпва и възможностите за неговата реализация. Армията на принц Албрехт продължава да води своите безплодни атаки южно от Вердюн, без да успее да трансформира тактическите си успехи в оперативен превес.

 

Същата е ситуацията и при Пета германска армия, която, обезверена от поредицата безплодни атаки, решава да приложи прийома на нощното настъпление. На 9 срещу 10 септември силите ѝ тръгват по поречието на р. Ер, но не само не успяват да превземат френските позиции, но претърпяват такива загуби и изпадат в такова организационно разстройство, че боеспособността им за следващите няколко дни е поставена под въпрос. Цяло щастие е, че французите не предприемат контраатака.

 

Към края на деня на сцената излиза най-сетне и Главната квартира на немците. След като е мълчал в продължение на 6 дни, Молтке се опитва да предотврати започналото отстъпление на Трета армия, но за кой ли път е бламиран от собствените си подчинени. Хаузен отхвърля възможността да преустанови движението на своите части и за това си решение търси подкрепа от... Хенч.

 

В 21 ч. Молтке издава нова заповед, с която отново изисква от Трета, Четвърта и Пета армии да преминат в офанзивни действия на следващия ден, и отново щабът на Хаузен дезавуира това нареждане. Този момент е подценяван в историческата литература, а той е венецът на цял един процес, при който се проваля намерението на немското Главно командване да пренесе акцента на бойните действия в центъра на фронта.

 

За Молтке отстъплението на Първа и Втора армии е нямало вероятно решаващо значение, доколкото още с директивата си от 4 септември той е разглеждал тяхната роля в една пасивна светлина. От негова гледна точка повратният момент се корени в отстъплението на Трета армия, което вече рязко свива цялостния немски устрем като сила и обхват. Едва неспособността му да се наложи над генерал Хаузен принуждава Молтке да санкционира със заповед от 10 септември линията на предстоящото отстъпление, която на следващия ден е коригирана в още по-северна посока - по десния бряг на р. Ен и на изток по канала Ен-Марна.

 

С това и официално е маркиран краят на Битката при Марна. Тя се оказва най-кръвопролитната в рамките на цялата война. В периода 5-10 септември френските загуби достигат 250 000 човека, английските - 17 000, а немските - 220 000. Само убитите и загиналите в лазаретите надхвърлят 150 000 общо от двете страни. Наред с изтощението на живата сила, настъпва и изчерпване на арсеналите. И от двете страни на фронта започва да се чувства „глад” за снаряди.

 

Налага се техният разход да бъде строго лимитиран - около 10 броя на ден. Впрочем едно леко оръдие е в състояние да ги изстреля само в рамките на една минута. Интензитетът на използването на артилерия не просто е надскочил всички довоенни разчети, той по същество се е превърнал в нов метод за водене на война, който ефективно може да срине маньовъра на противника или пък да помете отбранителните му позиции.

 

Германски лазарет

 

Краят на битката бележи и едно начало - заражда се митът за „чудото” при Марна. На 9 септември 1914 г. едва ли самите французи и англичани са наясно защо противникът отстъпва. Наистина ли техният пробив между Първа и Втора германски армии се оказва така съдбоносен, че налага на германците да прекратят успешните си офанзиви при Урк и Сенгодските блата, или всичко се дължи на паниката на Бюлов и Хаузен, песимизма на Хенч и несъстоятелността на Молтке. Които сътворяват едно гигантско недоразумение, маркиращо края на идеята за скоротечната война. Така или иначе, немската стратегическа мисъл е принудена да преглътне факта, че за 40 дни вече Франция не може да бъде разгромена и че войната на два фронта от формални добива и фактически изражения.

 

От друга страна, поредицата от военни неуспехи кара съюзниците да демонстрират определена скованост по отношение на новосъздадената ситуация. В продължение на ден и половина те отказват да повярват в собствения си успех и да започнат енергично преследване на оттеглящите се вражески колони. Но когато обстановката им се прояснява, те бързо се люшват в обратната крайност - чувството за извоюваната победа води до рязко повишаване на моралния дух не само на военните, но и на цялата френска нация.

 

Усещането, че най-лошото е отминало, че страната е спасена и че „лошите” са принудени да отстъпят, се превръща в трайно състояние на духа, около което ще се гради военната устойчивост на френската държава. Същевременно и англичаните добиват много по-силна емоционална обвързаност със случващото се на континента и усещането, че това е една кампания, която те могат да напуснат, когато пожелаят, е заличено. След Марна те вече не просто помагат на Франция, те превръщат идеята за разгром на Германия в своя национална кауза.

Разбираемо, съвсем друго е настроението сред германската политическа и военна върхушка. Проваленото намерение чрез еднократна гигантска маневра да бъде разгромена Франция, означава изпускането на уникален шанс за спечелване на войната.

 

Германските военни историци констатират с разбираемо основание, че една евентуална победа при Марна би дала такива военни, политически и психологически преимущества на страната им, че техният ефект трудно може да бъде описан. Евентуален разгром на френската армия през септември 1914 г. би направил почти невъзможно по-нататъшното участие на английската и руската армия във войната.

 

Първата, поради крайно ограничените си ефективи (към този момент) за водене на сухопътна кампания, втората, поради дисбаланса, който би се създал на Източния фронт, ако Германия и Австро-Унгария получат възможността да прехвърлят всичките си сили на изток. Тези опции за извоюване на германска победа са налице само през есента на 1914 г. и никога не ще се повторят повече в рамките на тази война. Изобщо целият драматизъм, с който историографията е натоварила повествованието за двубоя при Марна, се корени в усещането на участниците в това събитие и неговите съвременници, че това е повратният момент, който предопределя и бъдещия изход на цялата война.

 

Така се ражда и митът за „Чудото на Марна”, който символизира не просто резултатите от една военна операция, не само настъпването на моралната рекреация на френската армия, но и онзи знак на Провидението, който вдъхва смисъл на досегашните и бъдещите усилия на Антантата.

 

-----------------

[i] Това е армията, която до този момент има най-големи шансове да постигне оперативен успех и е най-малко застрашена от противниковото въздействие. Лекотата, с която генерал Хаузен се решава да отстъпи, показва, че може би тогава действащите лица са имали друг поглед към събитията в сравнение с днешните историци, и едва ли е удачно да се акцентира само върху песимизма на Молтке и загубата на контрол като причина за немското поражение при Марна.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-6

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-5

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи