Първата световна война: Марна. Германия губи войната на Запад - 6

Първата световна война: Марна. Германия губи войната на Запад - 6
Така или иначе, с директивите си от 4 септември двата противоборстващи блока дават началото на една нова гигантска битка, оказала се впоследствие и съдбоносна за изхода от цялата война. Теренът на предстоящия двубой представлява изпъкнала на юг 250 километрова дъга, единият край на която опира в източните предградия на Париж, а другият стига до Вердюн. Повечето автори са склони да изключат елзаския театър на бойните действия като страничен епизод спрямо битката на Марна, въпреки че това едва ли е много коректно. И като времева рамка, и като трансфер на войскови единици, и като стратегически обзор на двете командвания, можем да говорим за една монолитна операция, обхващаща целия френско-германски фронт.

 

Повседневната хроника на Битката при Марна е може би най-удачната за представянето ѝ. Доколкото тя се състои от множество отделни сражения, които могат да се поставят във времеви и териториални рамки, ключов става въпросът именно за тяхната взаимозависимост. Как успехите или провалите на едно място отекват по вертикала и хоризонтала на съответните военните структури на Германия и Антантата. Голяма роля играе и психологическата атмосфера, която цари в двете главни командвания и подчинените им армейски щабове.

Силите в навечерието на Битката при Марна са следните:

 

АНТАНТАТА

ГЕРМАНИЯ

6 АРМИЯ - 9 пехотни дивизии

1 АРМИЯ - 10 пехотни дивизии

АНГЛИЙСКА АРМИЯ - 5 пех. Дивизии

2 АРМИЯ - 8 пехотни дивизии

5 АРМИЯ - 15 пехотни дивизии

3 АРМИЯ - 6 пехотни дивизии

9 АРМИЯ - 8 пехотни дивизии

4 АРМИЯ - 8 пехотни дивизии

4 АРМИЯ - 10 пехотни дивизии

5 АРМИЯ - 12 пехотни дивизии

3 АРМИЯ - 9 пехотни дивизии

6 АРМИЯ - 12 пех. дивизии, 6 ерз. д

2 АРМИЯ - 13 пехотни дивизии

7 АРМИЯ - тя практически не участва в битката при Марна

1 АРМИЯ - 11 пехотни дивизии

 

Горепосочената таблица претендира за нагледност, а не за изчерпателност. Под названието пехотна дивизия са включени и т.нар. резервни дивизии, които макар като численост да са близки до пехотните, като екипировка и обучение значително им отстъпват. Не са включени в таблицата и кавалерийските дивизии, тъй като тяхната структура и численост ги прави годни единствено да извършват разузнаване и преследване, докато в условията на започващата битка те се оказват или неефективни, или ненужни.

В допълнение и двете страни разполагат с множество съединения, които не влизат в посочения състав на армиите, но имат значителна бойна стойност. На първо място става въпрос за добре комплектованата немска тежка и средна артилерия, която се явява мощен фактор, който в много случаи олицетворява разликата във военния потенциал на двата противника.

Неочаквано планираната от французите офанзива за 6 септември започва с един ден по-рано. Армията на ген. Монури, опитвайки се да заеме изходни позиции за предстоящата атака, ненадейно се натъква на разположения западно от р. Урк 4 германски резервен корпус.

Неговият командващ, ген. Гронау, решава да не се ограничава с пасивна отбрана, а да нанесе изпреварващ удар по появилия се противник. Планът му сработва напълно и със силите на две пехотни и една кавалерийска дивизия той успява да принуди целия френски авангард да отстъпи.

Но разбирайки ограничеността на силите си и възможността да има насреща си крупна вражеска групировка, Гронау изтегля корпуса си на изток и заема по-изгодни за отбрана позиции. С енергичните си действия той успява не само да срине в зародиш разгръщането на французите, но и елиминира фактора на внезапността, на който са заложили Жофр и Галиени.

 

Генерал Жозеф-Симон Галиени - военен губернатор на Париж

 

Но зараждащият се сблъсък по поречието на Урк изправя пред тежко предизвикателство и командването на Първа германска армия. Клук на фона на новото развитие на фронта сравнително бавно префокусира вниманието си от южното направление на запад.

На 5 септември той все още се опитва да продължи преследването на френската армия в южна посока, като йезуитски се опитва да склони Молтке за отмяна на директивата от предния ден. Внушава на Върховното командване, че първо армията му трябва да достигне р. Сена, а чак след това да заеме позиции за отбрана. И все пак разбирайки, че силите му на р. Урк са недостатъчни, решава да подкрепи корпуса на Гронау с още един корпус – 2-ри пехотен.

Клук очевидно остава пленник на илюзията си, че е в състояние едновременно да разгроми французите южно от Марна и да ги спре източно от Париж. Илюзия, която ще рухне още на следващия ден. Всъщност в повествованието на битката на Марна един от основните епизоди е именно пренасянето на акцента на бойните действия към р. Урк.

На 6 септември, загубила до голяма степен елемента на изненадата, но не и вярата си в победата, френската армия се опитва да премине в грандиозна офанзива. Между Париж и Вердюн 1 082 000 бойци на Антантата, подкрепяни от 2800 леки и 200 тежки оръдия, започват решителен щурм с надеждата, че ще успеят да пречупят победния до този момент поход на германците. Числеността на последните е 900 000 човека, 2900 леки и 436 тежки оръдия.

Шеста френска армия, задействайки само половината си потенциал[i], не успява да нанесе решително поражение на 4-ти германски резервен корпус, а само го изтласква незначително от заеманите позиции. С това е изпусната възможността в зародиш да бъде разрушен планът на Клук да изгради „западен фронт” на своята армия.

Англичаните по същото време преминават във вяло настъпление, но те така „енергично” са отстъпвали, че тръгвайки сега напред, не успяват да срещнат противника, който впрочем продължава да ги преследва. Темпото на придвижването на експедиционните сили се диктува не толкова от създадената оперативна обстановка, колкото от неизживения ужас от поражението при канала Монс-Конде и Льо-Като.

Дори и появата на слаб противников кавалерийски заслон ги кара да спират и да се окопават. Пета френска армия атакува в стика на Първа и Втора германски армии, но не успява да извърши пробив в техните позиции. Девета армия на ген. Фош също не вкарва в боя всичките си съединения, а и самите ѝ атаки са крайно разпокъсани, така че тя не просто се проваля в офанзивен план, но на места е принудена да отстъпи вследствие на противниковите контраатаки.

По линията Витри-Вердюн двете страни се омаломощават в безплодни атаки и все пак, където има дори тактически успехи, те са в полза на кайзеровите съединения. В Лотарингия Шеста германска армия се опитва да осъществи планирания пробив южно от Нанси, който в представите на Молтке се е превърнал в основно операционно направление[ii], но не успява да постигне някакъв решителен успех. Нещо повече - не успява дори да прекрати прехвърлянето на френски части на запад.

Към тези бегли щрихи на фронтовата хроника трябва да се добави и едно решение, прието в щаба на Молтке, което трудно се поддава на ретроспективен анализ. Става въпрос за започналото предислоциране на щаба на Седма германска армия и един неин корпус от крайния ляв фланг към крайния десен. И причината не е в търсенето на начин да бъде изненадан противникът, а страхът от появата на противникови части в района на Па дьо Кале.

При това германците на са наясно руснаци ли са дебаркирали или англичани. Но са убедени, че от крайбрежието ги дебне голяма опасност. В момента на най-тежките сражения от Битката при Марна и в Лотарингия Молтке е концентрирал вниманието си към мирния и пасторален (все още) френски северозапад. И ако се е превърнало в традиция да се обвинява началникът на германското разузнаване полковник Хенч за поведението му от 8-9 септември, то има не по-малко основания той да бъде критикуван за това как извършва пряката си дейност по отношение на снабдяване на Върховното командване с достоверни сведения.

Дезинформациите, които неговите подчинени не успяват да отсеят, допълнително подкопават рационалната нишка при степенуване на военните цели на Западния фронт. От друга страна, формирането на нова армия около Сент Кантиен, дори и породено от неоснователния страх на Молтке, ще се окаже изключително полезно действие в боевете след Марнското сражение.

 

Френски 75 мм оръдия, считани в началото на войната за най-добрите в своя клас

 

Изминалият ден слага кръст и на надеждите на Клук, че може да настъпва на юг. Той най-сетне разбира, че от Париж го дебне опасност, която не може да бъде елиминирана с палиативни мерки. Решава да префокусира своето усилие към направлението, откъдето изхожда по-непосредствената заплаха, и там да нанесе главния удар.[iii]

Но избрал по същество един правилен подход, той допуска грешка относно средствата за неговата реализация. Наместо да прехвърли всичките си части към р. Урк, натам е изпратен само 4-ти армейски корпус, докато на двата левофлангови корпуса е наредено леко изтегляне на север, към р. Пти Морен.

По същество това е една полумярка, с която Клук си въобразява, че ще съумее да изгради резерв, от който да черпи сили при необходимост от вкарването на нови подкрепления при р. Урк и едновременно, че няма да се оголи флангът на съседната Втора армия.

На следващия ден, 7 септември, боевете продължават по целия фронт. В района на р. Урк германците преминават в контраатака, но със задействаните сили не успяват да нанесат решително поражение на противника и само леко го изтласкват на запад. Клук решава да вкара в боя и последните си два корпуса, които до този момент са останали на Марна - 3 и 9, с цел по-бързо да ликвидира парижката групировка на противника.

Заповедта за тяхната предислокация е издадена в средата на деня. Същевременно френската Шеста армия се чувства вече напълно обезсилена за офанзивни действия (не бива да се забравя, че голяма част от дивизиите ѝ са резервни) и отстъпвайки на места пред германците, тя се опитва да създаде групировка пò на север с цел да нанесе флангови удар по противника.

Англичаните продължават плахо да се придвижват на североизток, като напредват за целия ден, без да имат насреща си някаква съпротива, само с около 10 км. За сравнение частите на Клук, които доскоро са стояли на техния фронт, извършват 40-километров марш на северозапад. Пета френска армия, въпреки че е преминала в настъпление, не успява да скове споменатите два германски корпуса и се задоволява също бавно да се предвижва в образувалата се празнина на немския фронт.

Въпреки нерешителността, която проявяват съюзническите съединения в този район, взаимодействието между Първа и Втора германски армии е нарушено. Те не просто вече воюват на отделни направления с разкъсана флангова връзка помежду си, по-лошото е, че нямат общ подход за справяне с кризисната ситуация. Клук продължава да недооценява опасността, която дебне от поречието на Марна, и смята, че в рамките на броени дни ще разгроми армията на Монури, а след това ще има възможност да се обърне отново на юг. Бюлов, напротив, изпитва все по-голямо безпокойство от разрива, настъпил в стратегическото построение на фронта и смята за първостепенна цел да се възстанови лакътната връзка между двете армии.

Девета френска армия демонстрира през целия ден, че не е в състояние да осъществи успешно настъпление. Все пак, докато на левия си фланг успява поне да скове немските контраатаки, на десния тя търпи поражение от частите на ген. Хаузен и се изправя пред опасността да допусне пробив в отбранителните си линии.

Четвърта и Пета германски армии се оказват въвлечени в тежки боеве около и южно от Вердюн, но французите успяват да удържат ключовите си позиции, до голяма степен и с помощта на части, които снемат от фронта си в Лотарингия. 7 септември е и денят, когато битката около Нанси достига своя апогей и командващият на Втора френска армия обмисля възможността да изостави своите позиции около града, но някои чисто тактически успехи, извоювани от Първа френска армия, го карат да преосмисли това свое пораженческо решение.

Далеч зад фронтовата линия, в немския тил, капитулира крепостта Мобьож със своя 49-хиляден френски гарнизон. Като численост това е съизмеримо с пленените руснаци около Таненберг, но ефектът спрямо цялостния развой на битката при Марна е повече от нищожен.

На 8 септември изглежда, че французите се опитват отново да поемат инициативата при Урк. Но тяхното настъпление си остава все така неефективно от тактическа гледна точка, а и Монури предусеща, че му предстои скоро да изпита масиран немски удар. Затова и френският генерал започва да се замисля не къде и как да настъпва, а къде да изгради нова отбранителна линия.

По същество това е негласно признание, че Шеста френска армия не е в състояние повече да изпълнява целите, които са поставени пред нея. Клук също не предприема активни действия през деня, като цели да завърши предислоцирането на армията си и на следващото утро да премине в решителна офанзива. Но и той вече съзира опасността, която представлява напредването на англичаните, и с цел да подсигури левия си фланг създава резерв, който да го защитава от юг.

 

Пехотна атака

 

Ако Бюлов и Клук (частично) изпитват все по-голямо опасение от напредването на англичаните, самият Френч за нищо на света не е склонен да се откаже от крайно предпазливата си тактика. И на 8 септември, след като за трети пореден ден пред частите му е открит оперативен простор, английският фелдмаршал се задоволява отново да напредне само с около десетина километра.

Неговият почин се споделя и от командването на Пета френска армия, която също така предпазливо се предвижва незначително на север. Но така или иначе, дори на фона на това нерешително поведение на съюзническите сили в образувалата се 50 километровата „празнина” на немския фронт се вклиняват 6 англо-френски корпуса.

През същия ден се влошава крайно положението на Девета френска армия. Нейният десен фланг е разбит от пруската гвардия[iv] и е нарушена връзката ѝ с Четвърта френска армия. Източно от Сенгондските блата сега се получава „отвор” във френския фронт с ширина около 10 км.

Но този факт или не е забелязан от германците, или просто те не са в състояние да извършат прегрупиране на силите с цел да ударят по това слабо място на противника. Именно в района на блатата е най-кризисната точка за френската Главна квартира, която и не разполага с ресурс, за да повлияе позитивно на ситуацията там. Жофр обаче не изпада в паника, неговият манталитет му диктува, че вниманието трябва да се концентрира там, където има шанс за успех, а пораженията все някак си ще бъдат преодолени.

Останалата хроника от деня включва боевете южно от Вердюн, където Четвърта германска и Четвърта френска армии водят упорити сражения около Ревини, без да излъчат победител. Малко пò на север Пета армия на германския кронпринц Вилхем по същество бездейства, тя е „обездвижена” от слуховете, че срещу позициите ѝ са насочени значителни противникови сили и е решено да се извърши подготовка за тяхното отразяване, вместо да се атакуват вердюнските фортове.

В Лотарингия битката около Нанси върви към приключване вследствие на решението на Молтке да удължи фронта на запад със съединения от този район. След споменатото изтегляне на щаба на Седма армия и един пехотен корпус командващият на Шеста армия е уведомен, че предстои да му бъдат отнети и други части. Научавайки това, кронпринц Руперхт Баварски се отказва да води нови настъпателни операции и преминава към отбрана.

Така безславно завършва немската офанзива в Лотарингия, чийто провал се дължи колкото на упоритостта на французите, толкова, а може би и в по-голяма степен, на хаотичния подход на германската Главна квартира в определяне на направлението на главния удар.

 

---------------------------- 

 

[i] Останалите части на армията или още не са средоточени, или са изпратени на югоизток, за да поддържат флангова връзка с англичаните.

[ii] В директивата си от 4 септември Молтке определя настъплението на Четвърта и Пета армии като „съдействащо” спрямо атаката на Шеста армия.

[iii] Същият е подходът на Лудендорф при Мазурските езера.

[iv] С цел да бъде осъществена пълна изненада, е наредено да се атакува „на нож”, като гвардейците трябва да извадят затворите на пушките си, за да не произведат случаен изстрел.

  

Свързани текстове:

 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-5

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-4

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи