Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад - 5

Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад - 5
Несполуката на Шеста армия, колкото и да е невероятно, дава две стратегически преимущества за французите. Първото е, че се решава проблемът с формирането на гарнизон за защитата на Париж. Самото отстъпление на Монури насочва силите му към града и така се предотвратява опасността столицата да бъде лесно превзета от германците.

 

Второто преимущество се корени във факта, че лекотата, с която Клук разгромява френските части южно от Амиен, го кара да подцени опасността, която те биха представлявали за открития му десен фланг. Германците така и не разбират, че са победили цяла една френска армия, а остават с впечатлението, че са разпръснали намиращите се в района слаби териториални дивизии. Затова и не се заемат с организиране на тяхното преследване, а ги оставят необезпокоявани да се оттеглят към Париж.

Веднъж стигнал до извода, че от запад не го грози опасност, генерал Клук бързо решава да обърне войските си на юг вместо предписаното му югозападно направление. С това той смята, че ще избегне нанасянето на удар в пространство, където не се вижда достатъчно значима военна цел и няма да бъде изпусната възможността да се излезе в тила на противостоящата му англо- френска групировка. Заключава, че съдбата му е предоставила възможност да постигне победата с по-пестеливо използване на силите и посредством поемането на по-малък оперативен риск в сравнение с този, който се очертава, ако бъде следвано предписанието на Шлифен. Това действие на Клук ще се превърне в един от най-спорните моменти в историята на войната и ще бъде определяно като съдбоносно за нейния изход.

 

Генерал Клук

 

Пренасочването на Първа армия обаче едва ли е справедливо да бъде разглеждано като плод на някакво моментно настроение, обхванало нейния командващ, макар че психологическият контекст е също важен. Съединенията на Клук са тези, които изминават пешком най-дългите разстояния и те би трябвало да са най-изнурените от продължаващия вече цял месец поход. И ако все още на базата на ентусиазма и патриотизма може да се изисква от войниците и офицерите с цената на всичко да вървят напред, то тилът изпитва все по-големи трудности.

Последният е почти изцяло зависим от животинската тяга и не смогва да отговори на фронтовите потребности. По същата причина спада и ефективността на кавалерията, конският ѝ състав е напълно изтощен от непрестанните рейдове и липсата на фураж. Клук няма как да не е чувствал все по засилващото се износване на ударния си потенциал, което пък го кара да потърси по-кратко направление за прилагане на финалното военно усилие. В което има известен резон - ако до този момент изминатите разстояния са довели до известна загуба на боеспособност, няма как тенденцията да не се задълбочи при планирания далечен обход на Париж.

Настъплението на юг донякъде решава и проблема с разрастващото се разкъсване на оперативното построение на немския фронт. Връзките между армиите все повече се разпадат и командващите на отделните армии за първи път от началото на войната започват да изпитват опасения за сигурността на фланговете си. Този процес стартира далеч преди битката на р. Марна.

Първият подобен случай е регистриран още на 21 август, когато командващият Пета армия кронпринц Вилхелм се впуска да преследва французите на юг, като с това си действие повлича в същата посока и съседната си Четвърта армия. В хода на Приграничното сражение немците са принудени почти повсеместно да вкарат в боя резервните си корпуси, които до този момент са играли ролята на втори ешелон. Така те се лишават от възможността да имат ресурс, с който да парират възникването на кризисни ситуации.

А такива се появяват. Дори и когато биват преодолявани, както е в случая на Втора армия в битките при Гиз и Сент Кентен, те рефлектират върху съседните армии, като ги раздвояват между стремежа да се окаже подкрепа на съседа и преследването на собствените цели. Колкото армейските щабове са се чувствали сигурни в началото на войната, когато е била на лице флангова връзка между армиите, толкова те губят своята решителност, когато биват оставени сами на себе си. За Клук в ситуацията, създадена след Приграничното сражение, предначертаното му „шлифенско” движение е не просто лишено от смисъл, то е и своеобразен „скок в неизвестността”.

Предполага се да настъпва в ситуация, когато от лявата си страна ще бъде изложен на въздействието на парижкия крепостен район, а отдясно ще трябва да се прикрива от необятния френски тил. Силите, необходими му да се подсигури срещу тези две потенциални опасности, надхвърлят числения състав на армията му. Не бива да се забравя, че Шлифен е смятал да отдели за блокадата на Париж 8 ерзац-корпуса, групировка, почти равна по численост на Първа и Втора армии, взети заедно.

Молтке с подобни сили не разполага. Ако той на бе ревизирал оригиналния план „Шлифен” и не бе съсредоточил (без нужда) в Елзас и Лотарингия две армии, ако не бе лишил Втора и Трета армии от по един корпус, може би немците са можели да наситят фронта си западно от френската столица до Вердюн с достатъчно сили.

Но в края на август всичко това е химера и германските генерали са принудени на мястото на един вече труден за изпълнение план да се обръщат към импровизациите. В създалата се ситуация Клук стига до извода, че съществува вариант, при който може да бъде нанесено поражение на французите и без да се поема „шлифенският” риск за водене на войната.

Ако армията му запази своята „лакътна” връзка с Втора армия и нанесе удар на юг и дори югоизток, тя би могла да среже тиловите комуникации на противника, сиреч да го обкръжи. Подобен сценарий преодолява и опасността от откриване на празни пространства в построението на немския десен фланг, като скъсява фронтовата линия.

Клук още на 28 август влиза в контакт с Втора армия за изграждане на съвместна стратегия, която да доведе до разгром на англо-френските части източно от Париж. Бюлов се съгласява охотно с този план, който дори не може да бъде наречен нов, защото е предвиден в директивата на Молтке от 27 август. Вероятно и немският главнокомандващ стига самостоятелно до решението за скъсяване на фронта, защото той напълно одобрява решението на Клук и изпраща светкавично директиви до Втора и Трета армии, като им нарежда също да обърнат силите си на юг.[i]

От първоначалната поанта на немското предвоенно планиране остават нищожни остатъци. Вярно, запазва се стремежът да бъде притиснат противникът в югоизточна посока, но замахът и дълбочината на удара са силно редуцирани. Това, което пропускат Молтке и Клук, планирайки своите действия, е, че понижават статуса на обходното движение на деснофланговите армии от стратегическо в тактическо.

Целта вече не е дълбокият тил на противника, а оперативният, което превръща операцията в един хазартен ход. Той дава възможност, но не гарантира, че ще разгроми англичаните и Пета френска армия. Наред с това, директивата от 27 август изисква от левофланговите армии също да предприемат активни настъпателни действия, с което се зачерква възможността да бъдат прехвърляни сили от пасивния фланг към активния. Молтке последователно прокарва идеята за прерастване на едностранно обкръжаване на противника в двустранно.

Новата задача на Първа армия става форсирането на р. Уаз в отрязъка Компиен-Нуайон. Клук вярва, че това е начинът да притисне в югоизточна посока англичаните и Пета френска армия, като оставя един слаб заслон (1,5 дивизии) да го подсигурява откъм Париж.

Освен пренебрежението, което изпитва към възможността противника да сформира някаква нова значителна армейска групировка срещу десния му фланг, германският генерал разчита, че с новото си направление той ще се отдалечава от „парижката опасност” чисто географки. В това негово съждение има резон само ако той наистина успее да излезе във фланг на противника и започне да го изтласква в югоизточна и източна посока. А именно това не се получава.

Подценена е и решимостта на френската Главна квартира както по отношение на управлението на военните ефективи, така и върху степента ѝ на контрол при протичащото отстъпление.

Жофр отново решава да изтегли армиите си организирано на юг, за да може да приведе в ред левия си фланг. На 1 септември той им нарежда да се отдръпнат до рубежа Мелен-Ножан-Арси-Жуанвил, като цели да спечели време, за да се извърши планираното прегрупиране на силите и за повишаване на тяхната боеспособност.

Френският главнокомандващ успява да зададе нова рационална нишка на поведение на подчинените му съединения и особено на англичаните и Пета армия, като вписва отстъплението им в елемент от бъдещата си стратегия. За пореден път жертвайки територия, Жофр съумява да избегне най-непосредствената опасност, която го грози - левият му фланг да се окаже разбит. Армиите на Френч и Ланрезак форсират своето изтегляне с което зачеркват немските планове да бъдат обкръжени северно от Марна.

Така Първа германска армия нанася удар на празно място, но което е още по-трагично за нея - Клук вече не разполага с ясно детерминирана цел пред себе си. Той е принуден да се лута между необходимостта да открие отново и нанесе удар по отстъпващия противник и едновременно да започне да се подсигурява срещу парижкия плацдарм. Германското разузнаване фиксира струпването на значителни противникови сили в района на френската столица.

 

Фелдмаршал сър Джон Френч

 

Но Клук решава да ги игнорира. След като на 1 септември са му се изплъзнали англичаните, а един ден по-късно същото правят и частите на Ланрезак, командващият на Първа германска армия решава да продължи преследването на врага.

Но на 2 септември вечерта в щаба на Клук идва нова директива от Главната квартира, която предписва нов начин на поведение на Първа и Втора армии, на които е разрешено да продължат напредването си на юг, но така, че Първа армия да следва настъплението на Втора армия, а не да я изпреварва. Прилагайки подобен прийом, Молтке търси начин да убие с един куршум два заека - да се направи нов опит да бъде разгромен врагът, но и същевременно да се подсигури десният фланг на фронта откъм Париж.

Клук се оказва в деликатна ситуация. Частите му са изпреварили тези на Бюлов с един дневен преход и за реализацията на новото построение на настъплението той би трябвало да бездейства най-малко два дни. Изходът, който намира, е да дезавуира заповедта на Главното командване, за да може армията му да продължи да упражнява натиск срещу противниковия фронт.

Позволява си дори саркастично да отвърне на Молтке, че проблемът за обезпечаване на десния фланг трябва да се реши посредством задействането на резервите на Главното командване. Които той добре знае, че не съществуват. Молтке се прави, че не забелязва това нетактично прехвърляне на горещия картоф в собствените му ръце, и си замълчава. За пореден път се оставя да бъде воден от подчинените си и да наблюдава отстрани на случващото се.

А събитията се развиват все по-неблагоприятно за немската инвазия. Без атакуващата страна да е претърпяла загуба на бойното поле, самото ѝ оперативно построение започва да работи за силите на Антантата. Французите още на 2 септември долавят изменението на острието на немското настъпление и съзират възможността да нанесат удар от Париж по открития десен фланг на врага.[ii]

Клук е оставил само един свой резервен корпус по поречието на р. Урк, докато останалите му сили са насочени южно от р. Марна. Това разпокъсване на противника не убягва от вниманието на военния губернатор на Париж генерал Галиени, който е направо окрилен от предоставилата му се възможност не просто да се нанесе флангови удар по германците, но и дори да се излезе в техния тил. Той започва да „бомбардира” Главната квартира с искания за издаване на санкция за атака.

Жофр се съгласява, но решава не просто да разреши една отделна армейска офанзива, а да постави начало на ново цялостно настъпление на съюзническите армии в пространството Париж-Вердюн. Така се появява директивата му от 4 септември. Спорно е доколко тя е плод на собствените му разбирания или на оказан външен натиск и сугестиране, но безспорно това е документът, който поставя началото на най-решителната битка в Първата световна война.

На англо-френските части е наредено на 5 септември да се задържат на заеманите позиции и да се подготвят за преминаване в настъпление на следващия ден. От Шеста армия се изисква да настъпва към Шато Тиери, на англичаните е наредена атака към Монмирай, а на Пета армия (която има нов командващ - генерал Франше д’Еспре), е указана офанзива в северна посока.

Зададени са, поне на теория, контурите на един бъдещ концентриран удар по армията на Клук с надеждата, че ще бъде предизвикана сериозна криза в дясното крило на немския фронт. В допълнение Жофр предписва съвместна атака на Трета и Четвърта армии западно от Аргон, очевидно планирайки гигантско двустранно обкръжение на цели четири противникови армии. Девета френска армия трябва да играе ролята на свързващо звено между двете офанзивни крила и да подсигури владението на предмостията на Сентгодските блата.

За пореден път Жофр демонстрира своята решимост да продължи борбата чрез провеждането на масирана офанзива. Той ясно разбира, че скоро немците могат да предприемат контрамерки спрямо оголването на фронта си откъм Париж и не оставя кой знае колко време за подготовка на армиите си. Факторът време е повече от решителен.

Освен всичко друго, това говори за психологическата устойчивост на френския главнокомандващ, който нито се е оказал потиснат от претърпените до момента поражения, нито е изгубил вяра в боеспособността на поверените му войски. Основният му проблем в този момент е поведението на англичаните.

Начинът, по който Френч интерпретира директивата от 4 септември, е повече от странен. Ако не ставаше въпрос за битката при Марна, би могло да се каже, че прочитът, който фелдмаршалът прави, е проява на ненадминатото чувство за английски хумор: той декларира, че ще подпомогне настъплението на Шеста армия, като отстъпи още на юг, за да повлече след себе си германците и те в по-голяма степен да открият своя фланг и тил за удар!

Докато Жофр успява да трансформира несломимата си воля за победа в елемент от военната стратегия на Антантата, неговият антагонист - Молтке, все повече се превръща в деструктивна сила за немската военна машина. След като е осакатил максимално идеята на Шлифен за разгром на Франция, той окончателно я доубива, като решава рязко да свие полосата за настъпление във Франция.

Разбирайки, че французите концентрират сили в района на Париж, германският главнокомандващ избира да следва възможно най-тривиалния начин на поведение - да премине към отбрана. В директива, разпространена вечерта на 4 септември, той изисква от Първа и Втора армии да извършат препозициониране на съединенията си и да заемат фронт на югозапад. Те трябва да се подготвят за отбрана по линията Компиен-Шато Тиери-Монмирай- Ножан.

По същество най-дейните до този момент немски съединения са обречени на пасивно изчакване, а акцентът на офанзивата е преместен на изток. Четвърта и Пета армии трябва да настъпват на югоизток, но дори техният удар не е главен, а по-скоро спомагателен, за да може Шеста армия да извърши успешен пробив в посока на Нанси. Молтке търси военното си щастие в един район, където неговият предшественик Шлифен дори не е смятал за нужно да води сериозни бойни действия. От първоначалното намерение на германските генерали да притиснат цялата френска армия в югоизточна посока се стига до ситуация да се търси единствено обкръжението на вердюнската групировка, което дори и да се бе реализирало, е спорно доколко щеше да се окаже път към спечелването на войната.

 

Карта на битката при р. Марна

 

Но основният проблем дори не е в това КЪДЕ Молтке се опитва да извоюва победата, а в това КАК се опитва да го направи. Той не успява да постави пред себе си някаква ясна стратегическа цел, в чието постигане да бъде вложена максимално възможната енергия и упорство. Отдавайки се на „стратегически конформизъм”, германският главнокомандващ се стреми да действа по пътя на най-малкото съпротивление. След като съзира опасност откъм Париж, той решава да се отбранява на десния си фланг, щом левият му фланг е обхванал французите при Вердюн, там е наредена повсеместна атака и някак си чисто рутинно, колкото да се отбие номерът, е намерено и приложение на Трета армия. Тя трябва да атакува директно на юг, без нейната офанзива да има някакво пряко отношение към операциите по крилата, но същевременно при нужда на ген. Хаузен е възложена и задачата да има готовност да подкрепи някой от фланговете. Което поставя под въпрос капацитета на Трета армия да преследва решително своите цели, при положение че във всеки момент тя трябва да воюва с очакването, че ще бъде прехвърлена на друг театър на бойните действия. Молтке, воден от своите страхове и нерешителност, не просто е на път да провали един военен план, той заплашва с дезинтеграция цялата германска военна машина на Западния фронт.

 

-------------------- 

 

[i] Според мнозина източници решението на Молтке да насочи Трета и Четвърта армии на юг е взето, преди немският главнокомандващ да бъде информиран за промяната на направлението на Първа армия.

[ii] Френското разузнаване успява да прихване голяма част от радиообмена между немските щабове.

 

Свързан текст:

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-4

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи