Людмила – ледът, който се мислеше за огън

Людмила – ледът, който се мислеше за огън
Една дузина творци и учени ще отбележат 70-ата годишнина (текстът е препубликуван от "Гласове" през 2012г.) от рождението на Людмила Живкова – дъщерята на Тодор Живков, която беше министър на културата в режима на баща си. Вестник „Гласове” публикува откъс от есето на проф. д-р Никола Георгиев „Семейството: начин на употреба”, писано през 1988-1990 г. В него се твърди, че режимът на Тодор Живков не е бил едноличен през цялото време. През 70-те години на ХХ век, когато Живков управлява съвместно с дъщеря си, този режим е заменен с друг модел управление: този на политическото семейство.

 

 

 

 

Когато тя се появи, светът смаян видя колко противоположни могат да бъдат две инак твърде много приличащи си, физически и духовно личности, бащата и дъщерята. Ако бащата бе нервен в движенията си, с постоянно променлив израз и поглед, насмешлив, подозрителен, сърдит и по-често празен, дъщерята застиваше в истуканна и извън земна неподвижност.

 

Ако бащата говореше откъм гърлото със странно насилена непринуденост, с груби до патологичност грешки на едно смешно смешение между правешки диалект и официозни клишета и никой не можеше да предвиди какви ще бъдат следващите му думи, нещо разумно ли ще каже или ще изтърси някоя дебелащина, дъщерята говореше откъм устните, говореше и по-точно четеше написаните й текстове със студена, приповдигната, тенекиена кухота. Ако бащата беше невзрачно телесен, дъщерята бе невзрачно безтелесна - тялото в нейния образ бе зачеркнато докрай в големия напън върху него да се възвиши духът.

 

По-големият контраст обаче беше другаде. Формулира го сам бащата: "Аз, така да се каже и по известни причини, не можах да се изуча достатъчно. Разправят, че съм бил прост, има и вицове за това. Така да е. Людмилка обаче е нещо друго и за нея лоша дума да не съм чул." Тая заповед за разпределението и преразпределението на ролите облетя цяла България и доста хора платиха със здравината на кокалите си, загдето не бяха я възприели сериозно и не бяха осъзнали, че имат работа с политическо семейство и негова средищна фигура.

 

Кръщението на бъдещата покровителка на изкуствата и на децата от цял свят започна от окървавените мазета на милиционерските участъци. А че Людмила беше "нещо друго" - беше и с прехода от правешкия полугимназист към възпитаницата на английските университети Семейството разкриваше своята личностна и социална обхватност, своята способност за развитие и едновременно съсъществуване на контрастите. В този контраст бащата ясно пое здравата и проста народна жилка, а дъщерята - духовната изтънченост. Бащата се разправяше с политици, икономисти, милиционери, селски и градски кметове, а дъщерята - с художници модернисти, философи, иконописци, траколози, сугестолози и индийски мистици*.

 

Около бащата се носеха смесените миризми от новостроящите се вили, дворци и резиденции, от банкетите, гуляите и запоите на приближените му, от кръвта на избитите елени и сърни - от дъщерята не се носеше нищо. И какво да се носи от една пълна въздържателка и суровоядка, притискаща и потискаша плът и жизненост в името на новата евроазийска духовност. Прастарата двойка дух и материя едва ли познава по-гротескно в противоположностите си единство.

 

Със същата гротескна откровеност бяха разпределени и социалните роли между бащата и дъщерята. С появата си на обществената сцена Людмила Живкова пое под майчино крило няколко модерни за времето си български художници. Но преди да са се разположили по-удобно под него, и върху главите им се стовари един малко нещо груб критическо-изобличителен опус, подписан с бойния псевдоним Янко Димов. Веднага се разбра - както бе и замислено, - че този Янко не е никой друг, а "лично другарят Тодор Живков". "Какво става, питаха се объркани хората, дъщерята прави едно, а бащата обратното." А ставаше нещо не чак толкова сложно - Семейството разпределяше и изпълняваше социалните си роли.

 

На режима, воден и олицетворяван от Тодор Живков, се предоставяше плашенето, мачкането и унижаването на културата и интелигенцията, а на Людмила Живкова - нейното майчинско закриляне и подкрепяне. Тези роли двамата изпълняваха успешно (успешно най-вече за семейството) до смъртта на Людмила. И когато тя почина, в очите на мнозина беше си изградила вече образ на спасител и възродител на българската култура, история, че и нация. Някои прозряха тоя несложен механизъм, възприеха го като по-малкото зло и го използуваха според възможностите си, но някакво тъжно голямо мнозинство остана, страхувам се, на повърхността на манипулацията.

 

Всяко семейство, включително и политическото, се раздвоява между нагона да нараства чрез попълнения от кръвни и некръвни родственици, и обратното, да се затваря и огражда пред натиска на "чуждите". Противоречието става особено остро, когато битовото семейство прерасне в политическо. Тогава общите семейни граници се пречертават и "битовите" членове биват изключени, оставени навън, а щастливците биват ръкоположени като членове на политическото семейство чрез специални служебни, социални и пропагандни актове.

 

Първият брак на Людмила Живкова, сравнително ранен, стана, когато семейството беше още битово. Битово беше и собственото й семейство. Зетят не получи висока, а още по-малко социално значеща длъжност, а Людмила оставаше в кръга на заниманията си по история. После са се развели - защо конкретно, това си е тяхна работа, но разводът бързо влезе в механизма на изграждането на политическото семейство. С развода мимолетният зет бе изключен от кръга на политическото семейство, което бе подчертано и с допълнителен акт. Тодор Живков лиши зет си от бащинство и осинови първородната си внучка и, разбира се, смени нищо не значещото й бащино име с величественото име Живкова.

 

По-късно той повтори операцията, като лиши от майчинство снаха си, съпругата на сина - за какво му е на внука такава "битова" майка. Гради ли се политическо семейство, няма баща, няма майка. То всеядно поглъща тези, които са му нужни, и безпощадно изхвърля ненужните, независимо какви са личните и емоционалните връзки. И в този двустранен процес на ограждане и разширяване на Семейството стана едно чудо, което ако не беше станало, никой не би допуснал, че е било възможно.

 

Людмила Живкова си градеше образ, който в много точки бе пълна противоположност на личните й дадености. Така например съществото, което - прости ме, господи! - не излъчваше нищо, дори и студенина, оставяше заклинателни завещания. "Мислете за мене като за огън!" Чудото на властта и на Семейството обаче дойде, когато жената - и пак ще помоля господа за прошка, - чиято последна заслуга бе женствеността и майчиното излъчване, се нае да стане майка на децата от цял свят.

 

Към малка, сиромашка и все по-осиромашаваща България плъпваха невръстни деца, пък и не чак толкова невръстни международни хитреци и келепирджии, надушили, че на света се е появил още един суетен диктатор. Нищо, че държавицата му е тясна - важното е пръстите му да са широки. Над София гръмнаха камбани, не църковни, естествено, а подсказани бог знае от кое племе и коя религия, и пред децата от четирите раси и петте континента излезе тя, съвладетелката на България и майката на децата от цял свят. В цялото това представление едни видяха опит да се отвори България към света и светът към България, други, не така благородно настроени в помислите си, - проява на присъщата на режима мегаломания. Имаше обаче и нещо друго: градеше се образ на Семейството, действуваха механизмите на Семейството.

 

Някое време след разтрогването на битовия брак Людмила Живкова се омъжи повторно. Избранникът и изборът й изненадаха всички, които си даваха сметка, че тук се гради политическо семейство. Новият съпруг беше спортист и спортен журналист, интелигентен и "симпатяга", но можеше ли да му се намери роля в Семейството? Оказа се, че може, и то тъкмо според едно от основните изисквания на този политически модел: ролите се разпределят контрастно-компенсаторно с максимално покриване на социума. Просто и кратко казано, Людмила пое културата, а съпругът физкултурата - е, разбира се, не в нейните потни низини, а в олимпийските висини. Людмила пое образа на аскетичността, безтелесността, духовността, а съпругът... впрочем намерете сами антонимите на изброените Людмилини качества. Добре направено, наистина.

 

Показателен е начинът, по който частното семейство на Людмила Живкова се вписа в образа на политическото семейство. Как са живеели съпрузите, си е тяхна работа, но на обществото се показваше и разказваше, че семейство в простосмъртния смисъл на думата тук всъщност няма. От това Живкова печелеше в очите на жените, съпругът - в очите на мъжете, а политическото семейство внушаваше силата на своите интереси и цели.

 

Така всичко вървеше добре за Семейството - от политиката до медицината, от културата до физкултурата, от дядото до внуците - и в далечното, винаги неопределено бъдеще вече се очертаваше първата европейска социалистическа династия. Намеси се обаче основната политическа сила в такъв тип общества: Людмила Живкова се помина. Ударът върху Семейството бе жесток, но то, както му е редът, не показа това - за голяма изненада и възмущение на всички, които все още го имаха за обикновено семейство и не знаеха как трябва да се държи в подобни случаи политическото. Масовото съзнание реагира на смъртта на Людмила Живкова с много по-голямо съчувствие и с един от своите образотворчески механизми.

 

Живкова се помина неочаквано, на тридесет и девет години, и вече с име на радетел на българската култура и самобитност - било то и в очите на една твърде малка част от интелигенцията. При тези дадености влезе в ход старият и добре познат в българската история механизъм: създаде се, разпространи се и широко се прие или полуприе смътната, но силна догадка, че Живкова е била убита. От кого, как, с какъв интерес? По тези въпроси имаше яснота не по-голяма, отколкото в случая със смъртта на цар Борис Трети, оплакан през лятото на 1943 година като жертва на хитлеристите, но важна бе не яснотата, а потребността на масовото съзнание да създава образи на мъченици. Потребността не се спря и от многото качества и обстоятелства на и около Людмила Живкова и я превърна в мъченица, а за част от интелигентните жени и в светица. Тази "канонизация" бе улеснена от контраста между аскетизма на покойната и разгула, който се ширеше сред близките й - Семейството чертаеше максимума на своя човешки и социален обхват.

 

С кончината на Людмила Живкова осиротяха много хора - от искрено повярвали й до цинични използвачи и безскрупулни хитреци. Осиротяха, вече в тъжния човешки смисъл, и две деца, по едно от двата й брака. На по-голямото, момиченце, механизмите на Семейството предначертаваха след време да застане до дядо си на мястото на покойната си баба и покойната си майка. Три поколения жени се изредиха до вечния, безсмъртния Патриарх!...

 

Заглавието е на редакцията

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Пантелей

    17 Окт 2012 4:45ч.

    Доколкото знам, авторът нито е историк, който тълкува документи, нито има някакви по-непосредствени лични впечатления от обекта на своята статия. Щеше да направи голяма услуга на истината, ако след като е излял душата си върху хартията, беше изхвърлил ръкописа в кошчето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ехо

    07 Юли 2023 15:38ч.

    Свидетел съм на всички събития в жива среда, тоест с колеги, състуденти, приятели, познати, медии. Авторът прави много точна изключителна характеристика на политическото семейство. Не е необходимо да си историк , за да усетиш духа на времето и събитията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СИМОНЕТА

    17 Окт 2012 5:19ч.

    ДРЪН - ДРЪН

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гайгер

    17 Окт 2012 18:08ч.

    Нямах търпение, излишно време и нерви да прочета горния обемист откъс. Ще кажа само: А сега защо нямаме такова управляващо еднолично семейство? От което поне един човек да е отворен към световната култура и да има власт и възможности да разкрие прозорче и за другите към нея? Не, сега имаме мутри и мутреси, имаме Кака, която охотно дава интервюта за банкянското детство на Слънцето, имаме Божо Димитров с неговите "открития" на нови и нови костици, все в района на Созопол. А, да не забравя: имаме и Веждичката, еталон за културтрегер във всяко едно отношение. Така че, вместо да се гаврим с минало и покойници, по-добре да се погледнем в огледалото днес, тук и сега. Найс, а?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Костадин

    18 Окт 2012 0:31ч.

    Есето май че е започнато през 1990 г., а през 1988 г. е завършено. Обратният ред изглежда съвсем невероятен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    18 Окт 2012 4:26ч.

    притежавам книгата на професора и съм го чел. с благодарности на Гласове,че го поднася, за да изпитам отново удовоствието от един изключителен текст, който ще остане за прочит от интелигентните поколения. ако има нещо за редактиране, то е само Господ. без да съм виждал другаря живков, да речем (виждал съм го на няколко метра от мен), без да съм му бил на скромните бобени софри, или да съм пушкал по гълъби с него, аз му имам диск със запис на диаричното му говрене, и това ми е напълно достатъчно, за да знам защо днес ни управлява един друг кретен. колкото до дъщеря му, имах един професор по съдебна медицина, който какъвто ще да е бил, каза истината за нея,че е била мръднала, нещо което го знаех прди това.изказванията преди мен, само могат да ме натъжат насмешливо. щом този опус на професора отблъсква,няма какво да се чудим за предстоящите ни европейски хоризонти (сори, и аз като гъзарите да го завърша:сори)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Василев

    18 Окт 2012 5:55ч.

    Много добър текст, имайки предвид кога е писан. Жалко че сега нямаме такива текстове, щеше да бъде полезно за "новите" управляващи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пак ли

    19 Окт 2012 1:54ч.

    Ровенето в историята на българския соц е абсолютно творческо безсилие.Уф-ф-ф-ф-ф-ф...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Половраг

    19 Окт 2012 6:57ч.

    До другарите , Пантелей ,СИМОНЕТА и Гайгер, Мюлер или гайгеров брояч както ще да се възприема. ДРУГАРИ в славно време живеете. Всеки ден се кончива комунист и за наша радост друг не се ражда. Ще ви изтраем още някое десетилетие ДРУГАРИ дряхлии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    19 Окт 2012 6:58ч.

    между ровене и припомняне има някаква разлика. или, искате да кажете, да теглим чертата:каквото било:било:аз извадих по соц времето късмета,че имах селско-раб произход. знам съученици, на които им ровеха костите:та то ни е ген. всеки ден в германия пишат за техните бивши източни и западни управници, за хитлер и...;само от полза ще ни е да избистряме мъглата на миналото. важно е да се знае,какви пернати са ни кълвали плондерите, за да не сме чуденки актуално защо издишаме

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Кольо

    19 Окт 2012 18:22ч.

    "Мислете за мен, като за огън" е израз на Милко Калев Балев. Не бива да се забравя, че той бе същинският Гьобелс на онова време- Той създаде такъв "правилен новоговор", който оказа пагубно влияние върху поколения обикновени хора, изкривявайки представите им.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?

    20 Окт 2012 3:59ч.

    Моите уважения за таланта на проф. д-р Георгиев, който е намерил богата почва да напише това есе, носещо белезите на богато му художествено въображение от позициите на, както той се е изразявал „насмешливо” отношение към политиците. За последното аз съм негов фен. Този начин на представянето на семейство Живкови обаче е доста далеч от земните реалности на живота му. Не съм този, който ще дава акъл на професора, но ми е любопитно защо той не опише в този стил житието и битието на сегашните управници. Не считам това за някаква боязливост, но заради това, че ще се затрудни да намери житейски материал, който да е с характера на някакъв техен креативен принос свързан с обществото. Пише се за хора, които са сътворили история, а сегашните след като слязат от политическата сцена никой няма да си спомня за тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владо Каперски

    20 Окт 2012 16:55ч.

    Блестящо! Гордея се, че освен злобни въшчици, като горните хулители, има и проникновени, надарени и достойни личности, като Професор Георгиев, подарил ни и оставил го на бъдещето този неповторим текст!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър

    21 Окт 2012 1:21ч.

    Още от заглавието почват хапливите забележки за качествата на Людмила Живкова като жена. Това по Фройд не означава ли, че авторът е имал щения, но не е срещнал благосклонност ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Койчо

    21 Окт 2012 5:33ч.

    За някои миналото може да е било мъгла, на някои главите да са били плондери, които са кълвани, но имаше и много глави у нас, които са разсъждавали безпартийно и трезво в наложената от други обществено-политическа ситуация. Надявам се последните да са значителна част т.н. здрава част от обществото, което да осъзнае, а заедно с тях и младото поколение, което желае да е позитивен творец на своите бъднини, а не подлога на корумпирани управници, че може да бъде фактор и да поеме съдбините на отечеството в свои ръце. Според мен честването на Живкова е само пробен камък да се покаже, че някога е правено нещо за опознаването на България по света, за разлика от кухите лейки на демократично-разбойническия преход.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руди

    21 Окт 2012 23:41ч.

    Другарки и другари, проф. Никола Георгиев не може да бъде разбран и тълкуван чрез класово-партиен подход. За да го четете(сигурен съм, че някои от Вас за пръв път чуват името му!) е нужна известна подготовка и боя се, ПУЦ и Рабфак не са достатъчни. Неговата аудитория е била винаги различна, както и средата му. Стига да погледнете листа с имената на българите - носители на Хердерова награда(ако сте чували и за нея!). Там, сред другите, ще откриете и името на проф. Георгиев. Мястото му в българската наука и култура е точно в тази компания. И точно тя ни кара да се чувстваме и малко нещо европейци. От списъка, обаче, отсъстват имената на галениците на живковата щерка. Техният принос за света се изчерпва с приносът за семействата и приятелските им кръгове, като при това, е подчертано материален. Млада, млада е още дъщерята на настоящия ни премиер, та да встъпи в ролята на новата културна принцеса, но знае ли човек, какво ще му хрумне утре! То, ако е въпрос и той самият не знае! Междувременно, Вежди изпълнява ролята блестящо! Явно, духът на покойната Людмила Живкова го навестява често! Тя, впрочем, вярваше в тия неща, ако и официално религията да беше опиум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Божко

    22 Окт 2012 4:52ч.

    Списъка на носителите на Хердеровата награда можете да прочетете в http://de.wikipedia.org/wiki/Herder-Preis Пожелавам Ви приятно четене.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЛЕКО НАЧЕТЕНА

    23 Окт 2012 1:32ч.

    АКО ЗНАЕТЕ ЧИИ СА ДУМИТЕ"МИСЛЕТЕ ЗА МЕН КАТО ЗА ОГЪН",КАКВО ОЗНАЧАВАТ И КАКВО УЧЕНИЕ СТОИ ЗАД ТЯХ,НЯМАШЕ ТАКА БЕЗДАРНО ДА БРОДИРАТЕ ПО ТЕМАТА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Велев

    23 Окт 2012 5:51ч.

    Аз съм горд да уча в Техническия! Там сега РЕКТОР е Професор Христов - от Държавна Сигурност! Борис Туджаров - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра “Основи и технически средства за конструиране”, Mашиностроителен факултет Георги Попов - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра ”Технология на машиностроенето и металорежещи машини”, Машинно-технологичен факултет Емил Гарипов - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра “Системи и управление”, Факултет Автоматика Иван Момчев - от Държавна Сигурност, сега Декан на Факултета за френско обучение по Електроинженерство (ФФОЕ) Никола Калоянов - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра "Топлинна и хладилна техника", Енергомашиностроителен факултет Комисия за принадлежност на български граждани към ДС Решение № 2-70 от 18.09.2012 г. - Технически университет - София http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=457

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор Топлийски

    23 Окт 2012 15:49ч.

    До тайните комунисти Комунистите и садистите са анонимни и долни. И едните и другите са все с мозъци болни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до леко начетена

    23 Окт 2012 18:10ч.

    Наистина сте много леко начетена!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Друг с висше

    23 Окт 2012 23:04ч.

    Може би някои да са били от ДС във вузовете, както ги назовават заслужено, или незаслужено, но са учени, които са защитили реално своите титли. Да са един и двама, ама не са. Къде са тези другите след 22 години отсъствие на комунистически подбор и ДС. И в бъдеще всеки интелектуалец ще бъде набеждаван за комунист, докато на власт е простотията, хората с купени и фалшиви дипломи и чуждопоклоници. Всички честни и морално чисти люде напуснаха след 10-о ноемврийските партийни структури.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • леко начетена

    25 Окт 2012 2:11ч.

    Много леко мога да ви светна,но не проявявате интерес.Стойте си в неведение.Тук няма нищо общо с комунизъм и комунисти.Вие сте ограничени.А г-н Друг с висше е напълно прав и го поздравявам!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • проф. гъзоблизашки дфн.

    28 Окт 2012 5:15ч.

    От проф. гъзоблизашки дфн. дами и господа, или по-точно другарки и другари, обаче, има един неразрешен проблем. след като евгения е осиновена от тодор живков, тя става, макар и след смъртта и, сестра на майка си людмила! ето това е типично в стила на загадките, които решаваше на времето инспектор Стрезов! много, много новаторско решение е взел тогава др. тодор живков и то с една възвишена цел - осигуряване на средства за евгения, защото истинският и баща е господин никой, т.е. неизвестен на никого, а доведеният и баща имал големи разноски. благородно, възвишено и законно по комунистически. браво, браво, браво! но сега отново стои същият проблем. каква е евгения? е ли тя дъщеря, или е сестра на людмила? това трябва да бъде изследвано и обсъждано на поне една научна конференция в СУ. а защо да не участвуват със свои работи и учени от БАН? ето така ще се подпомогне и развитието на науката. разбира се, не безплатно. предлагам подписка за събиране на пари и провеждане на научна конференция под надслов: правешки чудеса - как людмила живкова роди сестра си евгения живкова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧЕТЯЩ

    29 Окт 2012 17:34ч.

    АКО ЗНАЕТЕ ЧИИ СА ДУМИТЕ \"МИСЛЕТЕ ЗА МЕН КАТО ЗА ОГЪН\",КАКВО ОЗНАЧАВАТ И КАКВО УЧЕНИЕ СТОИ ЗАД ТЯХ,... - НА МАСОНА И РОЗЕНКРОЙЦЕНА НИКОЛАЙ рЬОРИХ ДА НЕ БИ ДА СА; РЬОРИХ Е СЧИТАЛ ЛЕНИН ЗА ЧОВЕК С БОЖЕСТВЕНА МИСИЯ И ГО Е ОБЯВИЛ ЗА МАХАТМА. СПОРЕД ЖИВАТА ЕТИКА В ИМЕТО НА КОСМИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ КОЛЕСНИЦАТА НА ИСТОРИЯТА ТРЯБВА БЕЗЖАЛОСТНО ДА МАЧКА КАТО ЧЕРВЕИ ПРОСТОЛЮДИЕТО. БЪЛГАРСКИЯТ ПСЕВДОЕЛИТ ОКОЛО Л. ЖИВКОВА СА КРАЙНО СЕБЕЛЮБИВИ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ НЕСЪСТОЯЛИ СЕ ЧОВЕШКИ ТРАГЕДИИ, ПРОКАЗНИ ЯЗВИ В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. ХАЙДЕ ДА НЕ ОБЯСНЯВАМ ОКУЛТИЗМА И САТАНИЗМА ИМ, НА КОЙТО СА ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧЕТЯЩ

    29 Окт 2012 17:38ч.

    Анализ на доктор Николай Михайлов на дълбоко трагичното явление Людмила Живкова и компания http://kanal3.bg/?v=9737

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор Топлийски

    01 Ное 2012 13:53ч.

    Грачещата кукумявка мила,\r\nказва се Людмила.\r\n31.10.2012 г.\r\n

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Автора?

    09 Авг 2017 10:12ч.

    да не е евнух?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не е добре

    09 Авг 2017 13:16ч.

    Казано честно Т.Живков позволи "семейната" истина да ликвидира Голямата такава, за която се жертваха не малко умни глави, в т.ч. и от богати родове... Примери много-Ив.Чолев от Костенец, Димитър Гачев от Пазарджик, Н.Вапцаров от Банско и т.н. Те бяха Личности !!!, а не като Елисавета "...поетеса на два строя метреса..." Той, "тато", се подигра със саможертвата на хилядите отдали живота си на идеята "да бъде животът по-хубав, да бъде животът по-мъдър..." , подигра се с първооткривателите и борците за този нов живот. Подигравката на този "тато" е в това, че стана инциатор и утвърди привилегиите като норма на съществуване в нова България. Много не ги приеха тези привилегии, но за тях и днес не е модно да се пише. Тогава, те (неприелите привилегиите) не се вписваха в това българско откритие, което нямаше никъде по света, но беше сигурна опора на новоизпеченият "тато". То беше негов патент! Примери- не е нужно да се ходи далеч от София. Достатъчно е да се разходите до Байлово, Елин Пелинско и да се запознаете поне с живота на Петър Божичков, който се пенсионира като Гл.инженер на мини Перник... Много са примерите, но такива като този соросоиден професор, за тях никога няма да пише, а само за тези дето да отвращават от миналото. То и Хр.Ботев е бил хулиган по биографията на З.Стоянов и какво... Думата ми е: историята е такава, каквато е и да я отричаме или осмиваме с помоща на спонсорите като Сорос, е голяма срамота! Защо този професор не възхвалява, че Л.Живкова, която името си не можеше да каже без да срича като го чете, около себе си не само обедини много интелектуалци, но чрез децата на света, като негово бъдеще, и днес помнят и говорят, е има такава страна-България, а за професора се сещат само неговите клакьори... Билото, било, а ново и по-добро НЯМА, а професорите от България не искат да се жертват за своята страна. Лошо, много льошо....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • шива

    09 Авг 2017 15:09ч.

    Прочетох че някой си половраг , почнаха и никове да крадат мамца му.. На този ,който се е именувал половраг ще му простя и ще му дам ника ако сега пред форума напише ,що е половраг, и го преведе на български. Не за друго а защото и пощата ми е с този ник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • шива

    09 Авг 2017 15:22ч.

    А иначе,политическото есе е един път. Браво на автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много слаб текст!

    09 Авг 2017 20:52ч.

    Много слаб текст!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дори само за това,

    09 Авг 2017 23:44ч.

    че имаше амбицията да повиши самочувствието на българина, да ни накара да се чувстваме горди че имаме зад гърба си 1300 годишна история, че лично наблюдаваше строителството на НДК -с единствената тогава на Балканския полуостров зала с 4000 места - и лично посещаваше строителния обект всяка седмица - дори само това да е приносът и, си струва да си спестим простотиите. Не харесвах тембъра и, но идеите и си бяха страхотни, само че кой да ги оцени.... Я сега някой да построи една чиния, или поне тиква ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анастасий Библиотекар

    10 Авг 2017 8:45ч.

    Много уважавам проф. Георгиев, който ми е бил асистент по времето, когато бяхме млади. Понаучихме нещо от него (за разлика от професора). Има много верни неща в есето му - и за семействеността, и за глупавите легенди около смъртта на Людмила, и за обкръжението ѝ, което точно така се състоеше от една страна от безскрупулни хитреци , а от друга - от искрено и главно - професионално работещи за българската култура и представянето на България по света (скептично се отнасям към термина му "повярвали"). Днес разбира се всеки я оценява от своята гледна точка и проф. Георгиев не само не е избягнал, но и дебело е подчертал субективността на изложеното от него мнение. Такъв в случая е жанрът му. А иначе е хубаво някой ден да се сдобием и с някаква по-обективна оценка не само на личността Людмила Живкова, но и на този период от развитието на българската култура.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    10 Авг 2017 9:16ч.

    "За мъртвите или истината или нищо!" Хилом VIв.п.н.е. Без да изпитвам каквито и да е симпатии към семейство Живкови, мога да заявя че статията е един отвратителен пасквил. От един професор се очаква ако не нещо друго то поне обективност. Обективността липсва. Но за това пък имама внушения за някаква вакханалия. Както и да е, всеки със съвестта си! Истината е че Живков успя да създаде икономика, образование, здравеопазване, армия, каквито никога не сме имали и няма да имаме. Л.Живкова освободи културата от партийният ярем и даде възможност за проява на талантите. Работата е че те, талантите, се оказаха отчайващо малко. За това пък посредствеността след време се обяви за основна движеща сила срещу комунизма и се накичи със званието заслужил дисидент. Колко са тези които знаят и помнят кои са Илия Минев, Едуард Генов, Спас Райкин? Всъщност последният оплю псевдодемократите разрушители на построеното с народни пот и пари. Професор Райкин много добре разделяше зърното от плявата. Би било добре и други учени хора да усвоят това умение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Учуди ме заглавието, нямах нерви да чета странните изпразвания на автора

    10 Авг 2017 16:47ч.

    Тенденциозно, направо на поръчково четиво мирише, пърдон, вони!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    10 Авг 2017 17:40ч.

    Мрън, мрън. И по времето на бай Тошо не се срещаха толкова чугунени глави. Благодаря на редакцията за повторно публикувания текст. А това "Разправят, че съм бил прост, има и вицове за това. Така да е." си има достоен продължител. Него що не го харесвате? Ше зема да си нарежа един суджук...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сашо

    12 Авг 2017 20:46ч.

    Ако не погледнеш името на автора, а започнеш направо да четеш, още на втория абзац ще се плеснеш по челото: Едвин Сугарев?... Сашо Йорданов?... Иво Беров?... Няма лошо да се дава трибуна на всякакви мнения. Даже е задължително. Разбира се, всяко мнение е субективно. Мнението на автора - също. Лошото е, че наред с писаното от професора "Гласове" не са публикували и друго, различно мнение. А съвременници на Живкова има много. Включително и такива, които по стечение на обстоятелствата са били по-близо до нея и знаят достатъчно... или поне значително повече от професора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консул от "Козяк"

    12 Авг 2017 21:02ч.

    Авторът се е постарал, ама е пропуснал да спомене за пияните от "Кока-кола" американски войници във Виетнам, влиянието на слънчевите протуберанси върху съветската външна политика по времето на Хрушчов, евреите и Коста, който се е настанил в хола. С тях произведението на мозъчните му усилия щеше да изглежда далеч по-завършено и политически коректно. Иначе се е потрудил. За негово сведение: Фондация "Америка за България" изплаща хонорари всеки вторник, от 12.00 до 14.00 ч. в офиса на ул. "Козяк" в София. Носете лична карта, дисидентска книжка и удостоверение за членство в някоя от партиите на Реформаторския блок! Носенето на значка, на която е изобразено знаме с 50 петолъчки, е предимство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • oh boje

    13 Авг 2017 12:55ч.

    Aman ot profesori, bludkavo,bludkavo ta chak vtrasvashto bludkavo Mislia si ot kaskvo lio semeistvo e t.n. profesor.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dostoevski

    13 Авг 2017 12:59ч.

    Ne uvajaemi profesore,ne izdarjah i ne prochetoh napanite vi do krai!!,,,Jalko za ochakvaniata vi,horata sa otvrateni ot vas..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    13 Авг 2017 13:26ч.

    На времето аз не бях възхитен от Т. Живков и Л. Живкова и да си призная, повечето от нейните идеи ми се струваха прекалено разточителни и без особен ефект. Сега от разстоянието на времето мога да призная, че не съм бил прав. Построеното по време на социализма впечатлява, особенно сравнено с построеното сега! Единствено считам за голямо достижение построяването на метрото в София (което междувпрочем бе проектирано и започнато при лошия социализъм) и довъшването на магистрала Тракия и другите магистрали. Иначе от енергиен център на Балканите скоро ще стигнем до положение да купуваме ток от съседите на които продавахме електроенергия (от 6 атомни енергоблока, сега останаха 2, които може и да не им продължат живота, ако това е изгодно на чуждата и наша олигархия.) Същото важи и за транзита на газ през България и за какво ли още не? Изобщо нашето колониално управление (независимо с какъв цвят е оцветено) превърна Родината ни в една бананова република без банани и нас ни заобикалят всички енергийни проекти, които биха дали международно влияние на страната ни и биха рестартирали унищожената ни промишленост! Затова считам, че бе по-добре автора да бе изхвърлил материала си в кошчето, а не да го побликува!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    17 Авг 2017 13:59ч.

    Людмила Живкова може да се характеризира с една единствена дума: беше "разтропана", дейна натура. Но по- добре да не беше. Ако не се пилееха огромни пари за култура, а изкуството, както е забелязал гениалният Оскар Уайлд е "АБСОЛЮТНО БЕЗПОЛЕЗНО", щеше да има по- човешки условия в казармите (бяхме 80 души в стари конюшни на минус 6 градуса през зимата), повече жилища за научните работници (нямаше те и децата им да живеят по общежитията в пълна мизерия - "знаме на мира, АААА!" и да ги гонят по два пъти годишно за печати в паспортите за продължаване на софийското им жителство) и т.н., и т.н. Когато те управляват идиоти, няма как условията ти на живот да не са идиотски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Re: JJJ на 17.08.2017 в 13:59

    24 Авг 2017 2:42ч.

    "повече жилища за научните работници ".... Ами имаше пари за 15000 учени в БАН, сега няма и за 6000... Един доцент при бай Тошо имаше заплата почти колко доцент днес - ама при онези цени... Миналото се познава в сравнение с настоящето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Диана Динева

    06 Дек 2018 20:27ч.

    Язък Ви за титлата "професоре"....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи