- Автор: Вениамин Попов*, ng.ru
- 10 Sep 2020
- 276
- 1
Веднага след края на Гражданската война Съветска Русия проявява интерес към установяване на преки връзки с държавите от Арабския полуостров. Едва в края на 1922 година, на Лозанската конференция, народният комисар по външните работи Георгий Чичерин, който оглавява тогава съветската делегация, се среща с представителя на Хиджаз Хабиб Лутфула.
През 1924 г. в Хиджаз е открито съветско консулство, чийто първи консул е Карим Хакимов – водещ съветски дипломат, татарин по националност, роден в селско семейство в Башкирия. Именно тогава е постигната предварителна договореност за установяване на дипломатически отношения.
Хакимов, който през 1920 г. преминава на дипломатическа работа, а дотогава е бил на няколко ръководни поста в компартията на Бухарската народна република и в политическото управление на Туркестанския фронт, познава добре исляма, тъй като е учил в медресе в Оренбургска област. През 1925 г. Хакимов извършва умра – второстепенно поклонение в Мека, с което спечелва разположението на арабите.
СССР е първата страна, признала новата държава на саудитите. През 1926–1928 г. Хакимов е пълномощен посланик на СССР в Кралство Хиджаз и Неджд и присъединените към него области (от 1932 година – Кралство Саудитска Арабия).
К. А. Хакимов придружава бъдещия крал на Саудитска Арабия Абдул Азиз ибн Сауд. Москва, 1932 г.
Покрай изкуството на дипломацията и лингвистичните знания „червеният паша“, както наричат арабите Хакимов, свири прекрасно на цигулка. Именно с това съветският дипломат спечелва разположението на кралската династия на Саудитска Арабия, която счита Хакимов за личен приятел.
Уместно е да се напомни, че Хакимов организира доставката на жизненонеобходими стоки и продоволствия от СССР, по негова покана в Саудитска Арабия пристигат съветски лекари. За съжаление по-късно този човек е репресиран.
Бих искал, колкото и да е нескромно, да цитирам нещо от Уикипедия:
„През 1990 г. посланикът на СССР в Йеменската арабска република В. В. Попов, характеризирайки работата на К. А. Хакимов в Арабия, пише:
Трудно е да се оцени направеното от този човек като дипломат, който представлява страната ни. В значителна степен именно в резултат на личния му принос е заложен фундаментът на отношенията между младата съветска държава и арабския свят… Благодарение на задълбоченото познаване на историята и традициите, с необичаен такт и умение да предразполага хората, Хакимов се ползва с огромно уважение сред йеменците и саудитците…
Владее превъзходно арабски, дори арабите са поразени от умението му така дълбоко, витиевато и чисто „по арабски“ да излага мислите си.
Да четеш написаните от ръката му документи е наслада: толкова грамотни, така професионални, на такъв сочен, изразителен език. Добре дошъл е в дворците, с радост го посрещат бедняците в бараките си, домът му винаги е пълен с гости – при него идват и търговци, и приближени да кралското семейство, и обикновени хора.
Наследник на Хакимов в Саудитска Арабия става Назир Тюрякулов, който съумява да използва авторитета и влиянието на своя предшественик за развитието на двустранните отношения. В края на 30-те години на ХХ век и двамата ги застига една и съща съдба…
Репресиите по отношение да двамата „червени паши“ дълбоко впечатляват краля на Саудитска Арабия Абдел Азиз и когато през 1943 г. в Кайро отваря врати посолството на СССР, той изпраща своя съветник Абдула да разбере какво се случва с тях.
„Съветникът Абдула“ всъщност е британският чиновник изтоковед Сейнт Джон Филби.
Човек с оригинални възгледи, той приема мюсюлманството, взема саудитска робиня за съпруга – в качеството й на втора жена в харема му, дълго живее с бедуинските племена.
С нашата страна го свързва обстоятелството, че е баща на знаменития съветски разузнавач Ким Филби, оглавяващ легендарната Кеймбриджка петорка, чиято информация изиграва важна роля в разгрома на немско-фашистките нашественици, в частност – в сраженията на Курската дъга. Само докато се води Втората световна война, Ким Филби предава в Москва 914 документа.
През 1938 г. съветската дипломатическа мисия в Кралство Саудитска Арабия е закрита, а дипломатическите отношения прекъснати. Едва през 1991 г. те са възобновени в пълен обем. В Ер Рияд функционира наше посолство, а в Москва от декември 1991 г. работи посолството на Саудитска Арабия.
Днес започва нова глава в историята на отношенията между Русия и Саудитска Арабия. Независимо от своите различни подходи към кризата в Сирия ръководителите на двете държави обявиха намеренията си да развиват всестранно сътрудничеството помежду им.
Политическите контакти станаха регулярни и наситени. И най-вероятно през предстоящите години ще станем свидетели на бърз растеж на нашите икономически връзки.
-----------
*Вениамин Попов е известен дипломат и политолог, директор на Центъра за партньорство на цивилизациите към Института за международни изследвания в Москва.
Превод: Елена Дюлгерова
