Християнството и антисемитизмът

Християнството и антисемитизмът
В основата на антисемитизма лежи бездарието. Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността. В нея има нещо жалко. Защото има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: прави сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един - собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите. Унизително е да се мисли, че свободата винаги се е оказвала благоприятна за евреите и неблагодарна за неевреите.

 

 

 

 

Леон Блоа, един страстен католик, бе писал: "Представете си, че хората около вас говорят постоянно и с огромно презрение за баща ви и за майка ви и че отношението ви към тях се изразява с унизителни обиди и сарказми; как ще се чувствате? Тъкмо това правят по отношение на нашия Господ Иисус Христос. Забравят или не искат да знаят, че нашият Бог, който е станал човек, е евреин, преди всичко евреин по кръв, че майка му е еврейка, цвете на еврейската раса, че апостолите са били евреи, както и всички пророци, накрая ¬ че нашата свещена литургия е взета от еврейските книги. Как да изразим тогава чудовищността на оскърблението и кощунството, каквото всъщност представлява унизяването на еврейската раса?"

 

Тези думи са насочени главно към християните антисемити и те трябва да бъдат чути от тях. Наистина, поразително е лекомислието на християните, които смятат, че могат да бъдат антисемити. Като плод на човешкия дух християнството е религия от еврейски, т. е. месианско-пророчески тип. Именно еврейският народ внесе месианско-пророчески дух в световното религиозно съзнание, дух, който беше абсолютно чужд на гръко-римската духовна култура, както и на индийската култура. "Арийският" дух не е месиански и не е пророчески, той е чужд на еврейското напрегнато чувство за история, чужд е на очакването да се яви Месия в историята, чрез който метаисторията да направи пробив в историята.

 

Трябва да признаем за твърде знаменателен факта, че германският антисемитизъм се превръща в антихристиянство. Върху света се е стоварила вълната на антисемитизма, която заплашва да залее много страни и която разрушава всички хуманистични теории на ХIХ век. В Германия, Полша, Румъния, Унгария антисемитизмът тържествува. Но той се надига дори във Франция, една страна тъй силно просмукана от хуманистичните идеи, страна, в която той бе претърпял поражение след аферата Драйфус. Уместно е да посочим такъв тревожен симптом, какъвто е появата на книгата на Селин - истински призив за погром. Увеличава се броят на фрацузите, които не могат да се примирят с това, че Леон Блум е евреин, макар че Леон Блум е един от най-честните идеалистически и културни дейци на Франция.

 

Антисемитизмът твърде рязко се очертава на повърхността на политическия живот и днес ние постоянно четем за това във вестниците. Но еврейският въпрос не е просто политически, икономически и правов или културен въпрос. Той е фундаментален религиозен въпрос, който засяга съдбините на човечеството, той е оста, около която се върти религиозната история.

 

Тайнствената историческа съдба на евреите

 

Самото оцеляване на този народ е нещо учудващо и необяснимо по рационален път. От гледна точка на обикновените исторически обяснения еврейският народ би трябвало да е престанал да съществува. Нито един народ в света не е издържал на подобни исторически изпитания. Еврейският народ е народ с историческа мисия. Той внася в историята на човешкото съзнание самата категория историчност. А историята се оказва безпощадна към него. Тя винаги му е предлагала гонения и непризнаване на най-елементарни човешки права.

 

И след дългата история, която е изисквала от него небивало напрежение на силите, за да се самосъхрани, този народ е успял да запази своето неповторимо лице - където и сред останалите народи да са пръснати евреите, всички различават физиономията му, различават я, но често го проклинат и мразят. Нито един народ на света не би могъл да живее тъй продължително разпръснат и сигурно би изгубил физиономията си.

 

Но по неведомите пътища Господни този народ трябва да се запази до свършека на света.

 

Разбира се, историческата съдба на еврейството най-трудно би могла да се обясни от гледна точка за материалистичното разбиране на историята. Тук ние се сблъскваме с тайните на историята.
Еврейският въпрос може да се разгледа от различни позиции. Но той е особено важен като вътрешно-християнски въпрос.

 

В миналото антисемитизмът се зароди главно сред християните, за които той всъщност е най-недопустим. Християните имат огромен грях спрямо еврейския народ. Този грях се прояви особено силно през средните векове, когато феодалните рицари преследваха и унищожаваха евреите, за да не им изплащат дълговете си.

 

И днес именно християните дължат на евреите защита. В Германия това вече става. Тук е уместно да споменем името на Владимир Соловьов, който винаги е смятал защитата на евреите от християнска гледна точка за една от най-важните задачи на своя живот. За нас, християните, еврейският въпрос не е въпрос за това дали евреите са добри или лоши, а дали сме добри или лоши ние, християните. С голямо съжаление трябва да признаем, че по този въпрос християните са се оказали твърде лоши; погледнато от висотата на християнското съзнание, обикновено те са били много по-лоши от евреите.

 

А въпросът за това дали аз съм добър е много по-важен от въпроса за това дали е добър моят съсед, когото аз съм склонен да обвинявам в нещо.

 

Християните и християнските църкви до голяма степен трябва да се разкайват не само по еврейския въпрос, но и по социалния, по въпроса за войната, за конформизма по отношение на най-отвратителния обществен строй. Въпросът за недостатъците на евреите няма принципно значение. Не е нужно, разбира се, да се отричат тези недостатъци, те са много. На евреите е присъщо наистина едно самолюбие, което дразни. Но то е психологически обяснимо: този народ е бил унизяван от другите народи така, че той компенсира унижението със съзнанието за своята предопределеност, за своята висока мисия. По същия начин и германският народ, унизяван в продължение на редица години след войната, компенсира това унижение със съзнанието си, че е висша раса и че е призван да господства над света.

 

Така и пролетариатът, най-унизената класа в капиталистическото общество, търси компенсация в съзнанието за своето месианско призвание да бъде освободител на човечеството.

 

Еврейският народ е народ с полярно противоположни едно на други качества. Той носи едновременно и възвишени, и низки черти, жажда за социална справедливост и склонност към трупане на богатства и капитали. С биполярността на своя характер руският народ също показва черти, по които си прилича с еврейския. Той прилича на него и по месианското си съзнание. Антисемитите често обичат да казват, че Библията свидетелствала за себелюбие у еврейския народ.

 

Но кой народ не е бил себелюбив? Не са ли били себелюбиви вавилонците, асирийците, египтяните? Не са ли имали някои отвратителни черти също гърците, създателите на най-великата световна култура?

 

За един народ трябва да съдим по върховите му приноси, а не по недостатъците. За германския народ трябва да съдим по неговите велики философи, мистици, музиканти и поети, а не по пруските юнкери и бакали. 

 

Има няколко вида антисемитизъм, които са различни, но могат да се съчетават и взаимно да се допълват. Аз няма да се спирам на онзи емоционално-примитивен антисемитизъм, който играе огромна роля в антиеврейските движения, но не е принципно интересен. Той се изразява в подигравки към евреите, в представянето им в комична светлина, в пренебрежение и погнуса към евреите, на които не се признават еднакви с другите хора човешки качества. Този антисемитизъм не е свързан с никаква идеология.

 

Истинската идеология на антисемитизма е расовият антисемитизъм. Това е най-разпространената форма на омраза към еврействата. Германия е класическата страна на тази идеология. Тя може да бъде открита и във възгледите на велики немци, например на Лутер, Фихте и Вагнер. Евреите биват обявявани за нисша раса, отритната и враждебна на цялото останало човечество. А тази нисша раса се оказа най-силна, винаги побеждаваща останалите раси в условията на свободна конкуренция.

 

Но расизмът е несъстоятелен и от чисто научна гледна точка. Съвременната антропология разглежда като твърде съмнително самото понятие раса. Расизмът спада към областта на митологията, а не на науката. Съвременната наука не признава изобщо съществуването на "арийска" раса. Не съществуват никакви чисти раси. Като научна категория расата се отнася до зоологията, а не до антропологията; до предисторията, а не до историята. Историята познава само националности, които са сложна смесица от наследствени качества. Така наречената "избрана арийска раса" е мит, създаден от Гобино*, който беше забележителен художник и тънък мислител, човек, който обосноваваше не антисемитизма, а аристократизма; но като учен антрополог нямаше особена цена. Избраната раса е също такъв мит, какъвто е и избраната класа.

 

Но митът може да бъде много ефикасен, може да съдържа взривна, динамична енергия и да движи масите, които не се интересуват твърде от научната истина и изобщо от истината. Днес ние живеем в епоха, която ражда митове. Но характерът на митовете е нещо твърде примитивно. Единственият сериозен расизъм, който е съществувал някога в историята, е еврейският.

 

Обвързването на религията с родовите белези и с националността, вярата в предопрелеността на един народ, загрижеността за чистотата на расата ¬ всичко това са неща, които имат староеврейски произход, еврейско наследство. Не знам дали германските расисти забелязват, че всъщност подражават на евреите. Именно в расизма няма нищо "арийско", на "арийците" ¬ индийски и гръцки, е бил по-присъщ индивидуализмът.

 

Но между еврейския и германския расизъм има разлика. Еврейският расизъм е универсално-месиански, той носи универсална религиозна истина. А германският расизъм е агресивен, завоевателен партикуларизъм. Расизмът означава дехристиянизация, дехуманизация, връщане на човечеството към варварството и езичеството.

 

Съществуват и други видове антисемитизъм като икономическия и политическия. Политиката в тоя случай е оръдие на икономиката. Този вид антисемитизъм носи доста примитивен характер и е свързан с конкуренцията и борбата за икономическо надмощие. Евреите биват обвинявани в това, че спекулират твърде успешно и трупат печалби, като побеждават останалите народи в икономическата конкуренция. Но еснафът изпитва желание той да е по-силен в бизнеса от евреите.

 

Омразата към евреите често е всъщност търсене на изкупителна жертва. Когато хората се чувстват притеснени и нещастни и свързват личните си притеснения със социални причини, те търсят и виновника, върху когото би могло да стоварят вината за своето нещастие. Това не прави чест на човешката природа, но човекът се чувства успокоен и някак удовлетворен, когато виновникът бъде намерен и може да му се отмъсти.

 

И няма нищо по-лесно от това да се убеди простият и примитивен човек, че за всичко са виновни евреите. Почвата на емоциите винаги е готова да подхрани мита за някакъв световен еврейски заговор, за някакви тайни сили на "чифуто-масонството" и т. н.

 

Аз смятам, че би било под достойнството ми да опровергавам "Протоколите на Сионските мъдреци". Всеки, който прочете това долнопробно съчинение и не е загубил елементарния си психологически усет за нещата, не може да не види, че този документ е нагла фалшификация на хора, които мразят евреите. Освен това може да се смята за доказано, че той е подготвен в съответния департамент на полицията и е предназначен за хора от равнището на такива отрепки от руския народ, каквито са посетителите на чайните на Съюза на руския народ. За наш срам трябва да кажем, че в емиграцията, която се смята за културна прослойка, Съюзът на руския народ надига глава и си позволява да разсъждава и да изказва авторитетни мнения по какви ли не световни въпроси.

 

Когато на мене ми се случи понякога да срещна хора, които търсят виновния за всички нещастия на руснаците и виждат виновника в евреите, масоните и т. н., на въпроса "кой е виновен" аз отговарям много просто: как кой, ясно, че ти и аз, ние сме главните виновници. Такъв начин на търсене на виновника ми се струва най-християнски. Защото има нещо унизително в това, че поради страх и омраза към евреите те са считани за твърде силни, докато останалите са уж слаби, неспособни да издържат на свободно единоборство с евреите.

 

Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността. В нея има нещо жалко. Защото има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: правє сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един ¬ собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите. Унизително е да се мисли, че свободата винаги се е оказвала благоприятна за евреите и неблагодарна за неевреите.

 

Ще се спра на въпроса за това, че евреите били създали капитализма и социализма. Преди всичко, ако това е обвинение, то не може да се повдига от името на едно лице. За привържениците на капитализма създаването на капитализма от евреите е заслуга, също както за привържениците на социализма създаването на социализма ¬ пак тяхна заслуга. Трябва да се избере едното обвинение. Това, че евреите някога са играли доминираща роля в създаването на капитализма, е теза, засегната в известната книга на Зомбарт*.

 

Безспорно е, че евреите са играли значителна роля в този процес, безспорно е също, че в техни ръце са се съсредоточавали големи капитали. За това са допринесли някои исторически формирали се качества на евреите. През средните векове евреите са се занимавали с лихварство ¬ единственото занятие, което им е било позволено. Еврейският народ създава типа на лихваря и банкера, но пак той създава и типа на идеалиста, беззаветно предан на своята идея, на бедняка, който живее изключително с най-висши идеали. Но и "арийците" също имат принос за създаването на капитализма и на капиталистическата експлоатация. Еврейският капитализъм се заражда сред търговското съсловие на Флоренция.

 

Онези, които обвиняват евреите, че били създали капитализма, обикновено не са противници на капитализма, те просто биха желали да бъдат по-силните в капиталистическата конкуренция и да имат повече капитали от евреите. Заслужава внимание положителният факт, че Карл Маркс, евреин и социалист, е бил в известен смисъл антисемит. В своята статия по еврейския въпрос, която смущава мнозина, той нарича евреите носители на световната капиталистическа експлоатация.

 

Революционният антисемитизъм на Маркс, между другото, опровергава легендата за някакъв световен еврейски заговор. Маркс и Ротшилд, и двамата евреи, са непримирими врагове, така че не е възможно да са участници в един заговор. Маркс се бореше против властта на капитала, включително и на еврейския капитал.

 

Другото обвинение срещу евреите ¬ че били създали социализма и били главни участници в революционните социалистически движения ¬ очевидно може да произлиза единствено от хора, които не се гнусят от капитализма и биха предпочели запазването на капиталистическия строй. За руските антисемити това обвинение се свежда до твърдението, че руската комунистическа революция била дело на евреите. Фактически това не е вярно. Ленин не е евреин, не са евреи и много други лидери на революцията, не бяха евреи и огромните работническо-селски маси, които осигуриха победата на революцията, както и в подготовката за нея. В революциите винаги ще играят голяма роля потиснатите, угнетени националности, както и потиснатите класи.

 

Пролетариатът винаги е участвал активно в революциите. А евреите имат заслугата, че са вземали участие в борбата за един по-справедлив социален строй.

 

Но обвиненията срещу евреите в последна сметка опират до главното ¬ че се стремят към световно господство, световно царство. Това обвинение би имало морален смисъл в устата на онези, които от своя страна не се стремят към световно господство и не се борят за свое могъщо царство. "Арийците" обаче, включително арийците християни, които изповядват религия, призоваваща хората да се обединяват в името на Царството Божие, винаги са се стремили всъщност към създаването на земни царства. Евреите не са имали свое царство, не само световно, но дори най-обикновено земно, а християните са имали могъщи царства и са се стремили към експанзия и владичество.

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Атанас Шалапатов

    23 Май 2016 16:11ч.

    Да ,нещата не са черно бяло и евреинът св.ап.Павел го е казал в посланието си до Римляните глава 10 стих 2 . Преди 2-3 седмици попаднах на една статия на проф. Исраел Ауман (Нобелов лауреат по икономика за 2005г.) - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1763375897273970 - казано кратко евреите са в заблуда защото Пророка за който говори Мойсей в книга Второзаконие глава 18 стих 15 е Христос ,и евреинът св.ап.Петър го казва хубаво ''И тъй,нека наздраво знае целият дом Израеилев ,че Тогова Иисуса ,Когото вие разпнахте ,Бог направи Господ и Христос''/Деян.2:36/-/Деян.4:12/ АЗ НЕ МРАЗЯ ЕВРЕИТЕ А ПРОСТО КАЗВАМ ,ЧЕ СА СЕ ЗАБЛУДИЛИ и стореното от Хитлер е чудовищно защото само малка част от евреите са виновни тоест не може да избиваш всички казано иначе всяко стадо си има мърша

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • иван

    24 Май 2016 2:29ч.

    Революционният антисемитизъм на Маркс, между другото, опровергава легендата за някакъв световен еврейски заговор. Маркс и Ротшилд, и двамата евреи, са непримирими врагове, така че не е възможно да са участници в един заговор. Маркс се бореше против властта на капитала, включително и на еврейския капитал. Така маркс и болшивиците се бориха срещу капитала на белите хора на християните, не срещу капитала на родшилд и компания...досуш като една Ана Вентура -комунистка която не взриви фабриката на баща си капиталист ами тръгна да събаря българските капиталисти

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Май 2016 13:18ч.

    Защо евреите са запазили идентичността си така, както другите народи не могат? Не знам. Може би централното им място в доминиращото местата им на обитаване християнство е изиграло някаква роля. За сплотяване, самоизолация от съседите. Така както радикалните нагласи при тях, от семитизма до болшевизма се зараждат именно във враждебната среда на Северна Европа и Русия и много по-слабо сред сефарадите у нас, където дори Хитлер не е постигнал целта си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Май 2016 13:20ч.

    Грешка, ционизъм, а не семитизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всичко, което Бердяев е написал за евреите, е вярно,

    24 Май 2016 21:53ч.

    но все пак той е пропуснал да изясни най-важното: «Защо евреите са някак си по-РАЗЛИЧНИ от всички останали?» Ясно е, че евреите дразнят мнозина люде по света не защото са толкоз лоши и покварени, не защото са генетично непълноценни или пък свръхценни — и те са като всички останали. Но… Те подхранват една хилядолетна различност от нас, останалите, именно защото искат на всяка цена да са различни. Какво печелят и какво губят от всичко това? Печелят ред предимства пред нас. Наистина, техният традиционен начин на живот, с усърдно съхранение на фамилните ценности (именно фамилните — също като при сицилийските мафиоти; а мафиите на Сицилия съвсем не са престъпно явление: ако мафията се конфронтира със законите, то проблемът е в законите, а не в мафията ). Фамилните ценности са това, което кара евреите да са монолитно сплотени едни с други. За да подчертаят различията си, те са разработили своята различност до най-тънките нюанси. Например, начинът им на хранене — предимно зеленчуци, малко месо, при това месо от подчертано тревопасни животни (говеждо -- да, но НИКАКВО СВИНСКО!). Известната като «немска» поговорка: «Човекът е това, с което се храни», всъщност е мъдрост на евреите-ашкеназим, които говорят почти немски (Идиш-диалектът на старите саксонци, които още в древността се отправяли като златотърсачи към Трансилвания или Уралските планини и Кавказ, а там по някое време се озовали ПЛЕННИЦИ на Хазарската империя, където били йудеизирани). Е добре — като ядат само месо на тревопасни, самите те се превръщат в последна сметка в «тревопасни», в смисъл, че не са ХИЩНИЦИ! Идеята е да се избегне хищничеството на човешката природа, което до голяма степен се дължи на ядене на пропито с кръв месо, при което у човека се пробуждат насилническите инстинкти. Ето защо равините екстремно строго наблюдават как се придобива месото, предназначено за консумация от единоверците им — то трябва да е така изцедено от всякаква кръв, че да се е превърнало почти в «зеленчук». Тогава храната на евреина е «кошер». Но става ясно, че щом евреите ядат само растителна храна или МАЛКО месо, което е лишено от най-съществения компонент на месото — кръвта, — то трябва да се очаква, че евреите са астеничен народ. И наистина — евреинът никога не скача да се бие безразсъдно — няма сили за това. Ако все пак му се налага да се бие, той прави това като героя на Ъруин Шоу от «Младите лъвове» — американският войник евреинът Ноа се бие с някаква брутална «арийска» гадина, защото трябва да защити родовата си чест, и го побеждава, но това става с цената на колосална воля и кървави сълзи. По отношение на храненето — почти без месо — евреите са точно обратното на монголците, които яздейки по цели седмици през централно азиатските степи и пустини, се подхранват, като понякога леко срязват вената на коня, който яздят и… пият по малко от кръвта му. А дори и когато колят някое животно, монголците се стараят да не пролеят дори и капка от кръвта му — тя остава изцяло в тялото на умъртвеното добиче, защото за монголеца кръвта е основния източник на сили. Ето защо монголците не режат кръвоносните съдове по шията, а правят разрез в гръдния кош и спират пулсирането на сърцето с ръка. Това е причината в Хазарската империя евреите да потърсят хазарите — едно степно племе с обичаи, сродни на монголските — и да се опитат да заживеят в симбиоза с тях: от хазарите — енергията за водене на войни, а от евреите — умелото ръководене на човешките маси, за което е нужен ясен ум и спокойно тяло, постигани чрез избягване на кръвонаситена храна. А какво губят евреите от всичко това? Те губят нашето приятелство, което очевидно за тях не е особена ценност, защото са си САМОДОСТАТЪЧНИ. Такива ги е направил Йудейският Закон, изкован до най-фини подробности от самия Авраам, който се е постарал да остави на потомците си една родова идеология, предназначена за хора, които трябва да са готови да живеят на тази планета дори и да не останат други мислещи същества, освен тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    25 Май 2016 8:05ч.

    Спорен е въпросът кой е осъдил Исус - евреите или Пилат. Ако бяха евреите, нямаше да го разпънат на кръст. Разпъването е римско наказание. Разбира се, че официалната християнска митология "измива ръцете" на Пилат. Но разполагаме и с еврейската версия по въпроса - тази на римския гражданин Йосиф Флавий, който казва "Пилат го осъдил на разпятие и смърт". Това са думите му, запазени в арабски превод преди текстът да бъде подложен на манипулация и префасониран в "По настояване на наши влиятелни лица Пилат го осъдил на разпъване на кръст".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Фотий (чийто форумски ник впечатлява всички нас — източно-православните християни: Фотий е онзи византийски патриарх, на когото твърде много дължим за нашата днешна — все пак нелоша — съдба):

    25 Май 2016 11:08ч.

    Христос разбира се е разпнат по волята именно на Пилат. «Понтиецът» е бил достатъчно схватлив и далновиден, за да заподозре колосалната опасност за целия Рим, която се криела в учението на Спасителя. Но все пак той е искал да не опетнява името си с греха на една тенденциозно произнесена присъда и затова извикал еврейските първенци, които били МАЛКИ ХОРИЦА и се дразнели, когато някой заставал пред тях и им казвал в очите докъде са затънали в пороците и търгашеството си. Поискал е тяхната благосклонност относно предстоящата «законосъобразна» саморазправа. Ето как в недомислието си всички тези «книжници» и «фарисеи» с лека ръка дали съгласието си за най-суровото наказание (което — всички знаем — е било прекомерно); вероятно в яда си, свойствен за дребните души, те са поискали да получат за момента някакво удовлетворение, без да мислят за последствията. Но и Пилат не е мислил за последствията от едно подобно прекомерно наказание. Прекомерните наказания рано или късно КАНОНИЗИРАТ мъчениците в светци, а в случая уникалната мъдрост на мъченика му е отредила дори съдбата на Син Божий. …Което не след дълго фактически ще подкопае безвъзвратно Рим. А какво е проповядвал Иисус? Нищо по-различно от истините, които се съдържат в дотогавашната религиозна идеология на евреите, която е била старателно забравена след падането на Йудея под разложителната власт на Световния Хегемон — тогава Рим, както е днес САЩ, чиято пък намеса е превърнала цялото днешно човечество в един смръдлив бардак. В наши дни, следователно, е болезнено нужно да се появи един нов Христос!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Марк Ефески

    26 Май 2016 18:59ч.

    Всичко, което се отнася до вярата, никога не може да се реши чрез компромиси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    27 Май 2016 8:15ч.

    Съмнявам се, че Пилат е бил толкова далновиден, та да прозре бъдещото разпространение и влияние на учението на Исус. За него той е бил по-скоро един от многото проповедници, бродещи из Юдея и Галилея. По-правдоподобна ми се струва хипотезата, че се е опасявал от влиянието му в момента върху някои радикално настроени слоеве от еврейската общност (например зилотите) и е искал да пресече всякаква вероятност за бунтове. Не е можел да предвиди обратния ефект от разпъването, а произнасянето на присъдата няма как сам да е смятал за грях - неговата роля е била да пази интересите на империята и цезаря. Еврейските първенци - да, дребни душици, които е трябвало да се съобразяват с римската власт, за да запазят поне в някаква степен своята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • У нас никогда не было истории на славянских землях.

    29 Май 2016 17:34ч.

    У нас всегда было НАСЛЕДИЕ ПРЕДКОВ, а не история. История – это то, что «из Торы» взято. А ТОРА – это Пятикнижие Моисеево. Еврейская чушь. Значит: вся история — ложь. И все что ты знаешь о прошлости — ложь, потому что все это тебе наговорили евреи. Они сочиняют то, в чем все мы должны верить, а потом — ихная «наука» утверждает. И мы верим… А правда наша прятается в НАСЛЕДИИ ПРЕДКОВ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    31 Май 2016 22:51ч.

    Тук имам рекорд по изтрити коментари. След "окончателното решение" на въпроса за кривите краставици ще ядете само ГМО.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи