Берия: Тайната на един от протоколите за разпит

Берия: Тайната на един от протоколите за разпит
Имал ли е Сталин „лично“ разузнаване и контраразузнаване

Йосиф Сталин и Лаврентий Берия

 

На 10 юли 1953 г. гражданите на СССР прочитат във вестник „Правда“ и в други централни вестници потресаващото съобщение за ареста на първия заместник-председател на Министерския съвет и вътрешен министър на СССР Лаврентий Павлович Берия и предаване делото на Върховния съд на СССР. В действителност Берия е арестуван по-рано. Твърди се, че това е станало на заседание на президиума на ЦК, но странното е, че не са се съхранили никакви подробности. Лицата, които са участвали в работата на президиума на ЦК, публично и не публично разказват за това много противоречиво.

 

Ние ще говорим само за документи, чиято автентичност не буди никакви съмнения. Става дума за постановлението на генералния прокурор на СССР Руденко за ареста на Берия, където е отбелязано едно от конкретните обвинения – разбира се, редом с други. Под номер пет е отбелязан епизод от службата на Берия в мусаватисткото* контраразузнаване в Азербайджан през 1919 г., което е квалифицирано като измяна на родината според тогавашния НК на РСФСР форма на шпионаж. В тази връзка следствието се опитва да събере и докаже колкото се може повече факти, свързани с дейността на Берия на ръководни постове в Грузия и други страни от Закавказието.

 

Но какво произтича от всичко това?

 

Из решението на съда: „Установено е, че тайни връзки с чужди разузнавания Берия осъществява още през 1919 г., когато намирайки се в Баку той извършва предателство, постъпвайки на секретно-агентурна длъжност в контраразузнаването на мусаватисткото правителство в Азербайджан, действащо под контрола на английските разузнавателни служби. Като агент на мусаватисткото контраразузнаване Берия води активна борба срещу революционното работническо движение в Азербайджан. През 1920 г. Берия се намира в Грузия, отново извършва изменнически акт, установявайки тайна връзка с охраната на грузинското меншевишко правителство, също филиал на английското разузнаване. През всички следващи години до самия си арест Берия поддържа и разширява тайните си връзки с чужди разузнавания. Съдът установи, че началото на престъпната предателска дейност на Берия се отнася още от периода на Гражданската война. В течение на много години Берия и неговите съучастници щателно укриват своята вражеска дейност.“

 

На кого е служило мусаватисткото контраразузнаване на Азербайджан?

 

ИА REGNUM изследва тази тема не за първа година и се опитва да открие нови архивни документи. Сега добавяме в тази връзка някои нови нюанси. За яснота ще се спрем на един принципен въпрос:

Какво точно представлява силовата структура в първия период на съществуване на Азербайджанската демократична република в периода 1918-1920 г. и какво да разбираме под „мусаватистко контраразузнаване“? От съвременна официална справка, публикувана на сайта на Министерството по национална безопасност на Азербайджан, може да се видят следните сведения:

По онова време проблемите по безопасността се решават с усилията на такива генерали от царските служби като Мамед бек Сулкевич, Самед бек Мехмандаров и Али ага Шихлински. На 28 март 1919 г. с Указ №157, подписан от военния министър Самед бек Мехмандаров и началника на генщаба Мамед бек Сулкевич. В главната квартира на генщаба на военното министерство се създава разузнавателен и контраразузнавателен отдел. Дейността на тези структури е само да обезпечава безопасността във военната област. През юли 1919 г. Комитетът по държавна отбрана на Азербайджан обявява извънредно положение в страната. С указ за пръв път в държавната структура на Азербайджан се учредява независим орган на специалните служби – „Организация за борба с контрареволюцията“.

По-нататък в официалната справка се казва:

„В Баку се създават седем районни отдела и организации на контраразузнаването. В самото начало основно за борба с деникинци, на по-късен етап главна цел в дейността е борбата с болшевишката заплаха, а също така с дашнакинци, провеждащи в града саботажи. Обаче заради усложнената ситуация, свързана с изостряне на политическите битки между различните парламентарни течения и партии, на 6 март 1920 г. „Организацията за борба с контрареволюцията“ била разпусната. Но специалната структура, която в историографията кой знае защо наричат „мусаватистко контраразузнаване“, е подчинена на вътрешното министерство.

В годините на съветската власт Самед бек Мехмандаров и Али ага Шихлински не са подложени на репресии и се занимават с преподавателска работа в съветските военни учебни заведения. Лоялен към болшевиките остава и бившият глава на кримското правителство генерал Мамед бек Сулкевич, пребиваващ в Баку. Джеваншир, бивш началник на вътрешното министерство, става първият посланик на съветски Азербайджан в Турция при Кемал Ататюрк, където по-късно е убит от дашнакинци. Тези факти объркват ситуацията. Както пише в мемоарите си синът на Берия Серго, въпросът за работата на Лаврентий Павлович в азербайджанското контраразузнаване се разглежда през 1920 г. в ЦК на компартията на Азербайджан. Затова през 1925 г. се създава комисия в състав Дзержински, Орджоникидзе и Киров за разследване на „чудното спасяване на двайсет и седмия комисар“ на Баку Анастас Микоян. В Баку със специален инспекционен влак пристига Михаил Кедров.

Съществуват и други сюжети. Например че дори Йосиф Сталин разпорежда да се проведе детайлна проверка за „шпионското минало на Берия“. За това, че проверките следвали една след друга, свидетелстват неотдавна публикувани документи от архива на политбюро на ЦК на КПСС. Съхранена е обяснителна записка на И. П. Павлуновски, който от април 1919 г. до януари 1920 г. е заместник-началник на Специалния отдел на ВЧК, а в периода 1926-1932г. – председател на Закавказкия районен ГПУ. Обяснението на Павлуновски е датирано от 25 юни 1937 г. и адресирано лично до Сталин. Павлуновски съобщава, че при назначаването си на поста ръководител на Закавказкото ГПУ го вика председателят на ОГПУ Дзержински и подробно го запознава с обстановката в Закавказието.

„Др. Дзержински веднага ме информира, че един от моите помощници по Закавказието др. Берия е работел при мусаватистите в мусаватисткото контраразузнаване. Това обстоятелство по никакъв начин не ме притесни и не ме настройва срещу др. Берия, тъй като др. Берия е работел в контраразузнаването със знанието на отговорните другари закавказци и това е известно на Дзержински и на др. Серго Орджоникидзе.“

По-нататък в записката на Павлуновски се твърди, че „когато пристига в Тифлис и се среща с Орджоникидзе, той му съобщава, че наистина Берия е работел в мусаватисткото контраразузнаване по поръчение на партията и това е добре известно на Киров, Микоян и Назаретян.“

Но Павлуновски прави принципно уточнение: „Преди две години др. Серго в един разговор подхвърли: а знаеш ли, че десните опортюнисти и други нищожества се опитаха да използват в борбата с др. Берия факта, че той е работел в мусаватисткото контраразузнаване, но от това нищо не излезе. Попитах Серго дали това е известно на др. Сталин. Др. Серго Орджоникидзе отвърна, че е известно на др. Сталин и той е говорел за това с др. Сталин.“

Но този „шлейф“ се точи дълго време след Берия. През 1933 г. Серго Орджоникидзе иска от Берия писмено да му изложи всички подробности от своята работа в азербайджанското контраразузнаване. Този документ е прибавен към неговото дело. Но датата е „1923 г. 22/Х“.

 

Справката от Берия

 

Ето какво пише Берия за своята работа в азербайджанското контраразузнаване:

„През януари 1918 г. постъпих в Бакинския Съвет на работническите, войнишки и матроски депутати, работех тук в секретариата на Съвета на сътрудниците, изпълнявайки цялата текуща работа, и на тази работа отдадох немалко енергия и сили. Тук останах до септември 1918 г., октомври същата година ме завари ликвидацията на комисията, където останах до завземането на град Баку от турците. В началото на турската окупация работех в Белия град в завод „Каспийско другарство“ в качеството на чиновник. Есента на 1919 г. от партия Гуммет („Енергия“ – национална социалдемократическа организация – бел. а.) постъпих на служба в контраразузнаването, където работех заедно с др. Мусев. Приблизително през март 1920 г. след убийството на др. Мусев оставих работата в контраразузнаването и за известно време работех в бакинската митница. От първите дни след априлския преврат през 1920 г. в Азербайджан районният комитет на компартията (болшевики) от регистрод (разузнавателен отдел) на 11 Кавказки фронт при РВС се командировах в Грузия за нелегална задгранична работа в качеството си на упълномощен. В Тифлис се свързах с районния комитет в лицето на др. Амаяк Назаретян, създавайки мрежа от резиденти в Грузия и Армения, установявайки връзка с щаба на грузинската армия и гвардия, регулярно изпращайки куриери в регистрода на Баку. В Тифлис ме арестуваха заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговори между Стуруа и Ноя Жордан освободиха всички с предложение в 3-дневен срок да напуснем Грузия.

На мен обаче ми се удаде да остана и постъпих под псевдонима Лакербая на служба в представителството на РСФСР при др. Киров, по това време пристигнал в Тифлис. През май 1920 г. аз пристигнах в Баку в регистрода за получаване на директива във връзка със сключване на мирен договор с Грузия, но по обратния път към Тифлис ме арестуваха след телеграма на Ноя Рамишвили и ме доставиха в Тифлис, откъдето, въпреки усилията на др. Киров, ме отправиха към затвора в Кутаиси. Юни и юли на 1920 г. бях затворник, само след четири и половина дни гладна стачка на политзатворниците по етапен ред ме изпратиха в Азербайджан.

При пристигането ми (август 1920 г.) ЦК на РКП ме изиска от армията и ме назначиха за началник на деловодството в ЦК на РКП на Азербайджан. На тази длъжност останах до октомври 1920 г., след което бях назначен за отговорен секретар на Извънредната комисия по експроприация на буржоазията и подобряване бита на работниците. Тази работа изпълнявахме с др. Саркис (председател на комисията) в ускорени темпове до самото ликвидиране на комисията (февруари 1921 г.)

С приключване на работата в комисията ми се удаде възможност да помоля от Централния комитет да ми се даде възможност да продължа образованието си в института, където по това време се водех студент (от деня на откриването му през 1920 г.). След моята молба ЦК ме изпрати в института със стипендия от Бакинския съвет. Обаче не минаха и две седмици и от ЦК изпратиха искане в Кавказкото бюро да ме командироват на работа в Тифлис. В резултат на това прекратиха следването ми, но вместо да ме изпратят в Тифлис, с постановление ме назначиха в Азербайджанския чека като заместник-началник на секретно-оперативен отдел (април 1921 г.) и скоро вече за началник на секретно-оперативния отдел, заместник на председателя на Азербайджанския чека.“

Небеизвестният Антон Антонов-Овсеенко в нашумялата навремето книга за Берия съобщава в тази връзка следните подробности. Оказва се, че в азербайджанкото контраразузнаване Берия постъпва по препоръка на своя съученик Мирза Бала. Той го запознава с Мир Джафар Багиров, свързан с бакинската полиция. Мирза Бала после става един от ръководителите на Азербайджанската буржоазна република, а на Багиров било съдено при съветската власт да заеме поста първи секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан. „Кой ще се заеме да установи при какви господари е работел Берия – възкликва Антонов-Овсеенко. – Известно е, че мусаватисткото разузнаване се намирала под контрола на английския Интелиджънс сървис, а неговите тесни връзки с турските служби определят и контакт с немските.“

Но работата е там, че информация от мусаватисткото контраразузнаване чрез Берия и Багиров постъпва в Астрахан в щаба на XI армия, където от 1919 г. се намира Сталин.

А този сюжет в неочакван образ изплува през 1953 г. след арестуването на Берия. Следователят по делото на Берия държавният съветник на правосъдието Генадий Терехов е доста удивен, когато намира в сейфа в кабинета на сталинския нарком папка с „компромати за самия Берия“ – документи, които „изобличавали Берия“ в служба на мусаватисткото и грузинското меншевишко контраразузнаване. Оказва се, че Берия е поощрявал събирането на „компромати за самия себе си“.

Както установява следствието, с тази задача се занимава Всеволод Меркулов, който пристига в Баку в търсене на документи от архива заедно с Багиров. След две години и половина самият Багиров застава пред съда. Прокурорът му задава въпрос: „Какво ви е известно за престъпното минало на Берия?“ Отговор: „Аз държах копия от документи за неговата служба в мусаватисткото разузнаване.“ Въпрос: „Къде пазите тези документи? Нали Берия би могъл да ги открадне и тогава…“ Отговор: „Имах и други екземпляри, скрити на надеждни места…“

Но работата едва ли е в това. През 1921 г. с посещението на инспекцията на юг присъства един от членовете на колегията на ВЧК. Той носи със себе си доклад, в който се съобщават факти за „провокаторската дейност на Берия в Азербайджан през 1919-1920 г.“ Затова не е чудно, че главата на съветското ВЧК Феликс Дзержински издава заповед за ареста на Берия и заповядва да го хванат след пристигането на влака на гара Курск. Обаче няколко часа преди операцията Дзержински неочаквано отменя своето разпореждане. Той вика сътрудниците за изпълнения на специални поръчения при председателя на ВЧК Яков Березин и иска да му върнат заповедта. На удивения Березин Дзержински обяснява, че му е позвънил Сталин, който се позовал на гаранцията на Анастас Микоян и помолил да не се предприемат строги мерки към Берия.

Съществува една любопитна версия. Неин автор е Мартиросян Арсен Беникович. Според него на Сталин е била предадена чрез братята (графовете) Игнатиеви цялата закавказка агентурна мрежа на бившето военно разузнаване на царска Русия, а после и деникинската. Главна роля в тази операция играе Алексей Игнатиев, който впоследствие става генерал-лейтенант на Съветската армия и е много близък със Сталин. Съветското правителство е принудено да води „смесена“ война: против своите политически противници (вътрешни) и против чуждите експедиционни войски (външни).

Интервенцията става катализатор, ускоряващ встъпването в редовете на Червената армия и в новите съветски спецслужби на значителен брой стари военни специалисти, които предпочитат да служат на болшевишкото, но все пак руско правителство, както те го разбирали. Затова фактите за активно сътрудничество на ЧК например с офицери на деникинското разузнаване и контраразузнаване, което стана известно в последно време, напълно се вписват за тогавашния исторически контекст.

През април 1918 г. при щаба на Доброволческата армия на Деникин се създава разузнавателен отдел. Негов началник става полковникът от генералния щаб С. Н. Ряснянски, под чийто контрол се дават подробни оперативни сводки не само за състава на Червената армия в южния театър на бойните действия, но и за армиите на закавказките републики, правел се политически и геополитически анализ на обстановката. Освен това по заповед на генерал Алексеев разузнаването на белите в юга се занимава и с т.нар. политически центрове, формирани в Таганрог, Харков, Киев, Одеса, Тифлис, Баку, Сухуми и други градове в Русия. Документите от дейността им се оказват в ръцете на Сталин.

 

Между Троцки и Сталин

 

Централният апарат на ЦК проявява повишен интерес към личности, които подозира в принадлежност към „разузнаването“ на Сталин. Офицери от царското военно разузнаване, на които Сталин се доверява особено, препоръчват с цел предотвратяване на „течове на информация“ и в условия на изострени политически борби на върха да се централизира и строго засекрети „личното разузнаване“. Да се направи това не е сложно, тъй като от 1918 г. съществуват три независими централни органи на военното разузнаване, които известно време нямат общо ръководство, общ аналитичен център, в който да се обединява и систематизира събраната информация. В хода на многочислени реорганизации ръководните и редовите работници започват да „бродят“ от външното разузнаване към военното и обратно. По това време работата на военното разузнаване върви при постоянно съперничество с ВЧК** –ОГПУ***.

На Дзержински не се харесва, че покрай битките в централният апарат съперничещите си в борбата за власт Сталин и Троцки си имат свои „лични“ разузнавания. Особено усърден в това е Троцки, на когото се подчинява и военното разузнаване.

И въпреки че с подписа на Ленин се приема постановление на Съвета на труда и отбраната, съгласно което региструпр покрай РВСР се подчинява и ВЧК и всичките му отдели, да се преведе на практика това постановление, среща силна съпротива от страна на военните. Това е една от причините на 20 декември 1920 г. да се създаде собствен отдел за агентите на външното разузнаване ИНО.

При това началникът на региструпр, а после и Разузнавателното управление остава член на Колегията на ВЧК, тоест както и преди се назначава със съгласуване с ВЧК, което в миналото довежда до обединение на задграничните агентурни мрежи, назначаването на единни резиденти и тяхното двойно подчинение.

Да се върнем към историята за престоя на Лаврентий Берия в азербайджанското контраразузнаване. От 1921 г. до 1931 г. той е на ръководни постове в органите на съветското разузнаване и контраразузнаване, заместник-председател на азербайджанската Извънредна комисия, председател на грузинското ГПУ, председател на закавказкото ГПУ и пълномощен представител на ОГПУ в Закавказката федерация на социалистическите републики, член на колегията на ОГПУ на СССР. Авторите на книги за Берия и сега умуват за „тайните“ на успешната кариера на своя герой.  Разбира се, имало е интриги, безпощадна задкулисна политическа борба, а също и идейна борба с меншевики, дашнаци, мусаватисти, троцкисти, агенти на чужди разузнавания. Ноември 1931 г. Берия е извикан за партийна работа – избират го за първи секретар на ЦК на КП (болшевики) на Грузия и секретар на Закавказкия район на ВКП, а в 1932 г. вече е първи секретар на Закавказкия район на ВКП и секретар на ЦК на КП в Грузия. С тази длъжност той се оказва в Москва.

 

Свидетелството на документа

 

От копието на протокола за разпит на Берия от 19 август 1953 г. Строго секретно. До др. Маленков Г. М. 1953 г., 19 август, генерален прокурор на СССР действителен държавен съветник на правосъдието разпитва обвиняемия Берия Лаврентий Павлович. Разпитът започва в 22 ч. 10 м.

 

Въпрос: Признавате ли, че от края на 1918 г. цялата дейност на мусаватистите е управлявана от англичаните?

Отговор: Да, това е вярно. След изгонването на турците цялата дейност на мусаватистите се управлява от англичаните.

Въпрос: Потвърждавате ли, че обявилият се за военен губернатор на Баку английски генерал Томсън е действителният господар на мусаватисткото правителство и всички органи са му подчинени, в това число и мусаватисткото контраразузнаване?

Отговор: Да, така е.

Въпрос: На кого е подчинена мусаватистката т.нар. „организация за борба с контрареволюцията“, тоест мусаватисткото контраразузнаване?

Отговор: Според мен на министерството на вътрешните работи на мусаватисткото правителство.

Въпрос: Подчинява ли се част от мусаватистката тайна полиция, контраразузнаването, на т.нар. „началник на бакинския укрепен район“, тоест на английските окупационни власти?

Отговор: Не знам за това.

Въпрос: Признавате ли, че мусаватисткото контраразузнаване е филиал на английското разузнаване?

Отговор: След като мусаватисткото правителство веднъж се е озовало на служба при английските окупатори, то, естествено, и мусаватисткото контраразузнаване се намира под влияние на английското разузнаване.

Въпрос: В този смисъл като активен сътрудник в мусаватисткото контраразузнаване вие добре сте разбирали, че се явявате заедно с тях сътрудник на английското разузнаване.

Отговор: Отричам това.

Въпрос: Отново ви предлагам честно да разкажете за своите престъпни връзки с английските разузнавачи?

Отговор: Отричам това.

Въпрос: Признавате ли, че в 1920 г. след като сте арестуван в Грузия, сте освободен от меншевишките тайни служби като английски агент, за което грузинските меншевики са знаели?

Отговор: Отричам.

Въпрос: Прилагани ли са към вас физически мерки за въздействие?

Отговор: Не са прилагани.

Въпрос: Признайте, че като ставате агент на английското разузнаване в периода на Гражданската война, вие сте служили на английския империализъм през всичките следващи години до вашето разобличаване и арест?

Отговор: Това не го признавам.

Протоколът е прочетен, думите ми са записани вярно. Подпис: Берия. Разпитът е завършен на 20 август 1953 г. в 0 ч. 35 м. Разпитващ: генерален прокурор на СССР Р. Руденко. При разпита е присъствал и водел стенограмата за протокола: следовател по най-важните дела на прокуратурата на СССР Цареградски. Вярно: (п.п.) майор на административна служба Юриев.

 

Банален завършек

 

Берия и неговите сподвижници са осъдени през декември 1953 г. със специална съдебна процедура. Процесът минава без участието на прокурори и адвокати, специалната процедура е разработена още през 1934 г. във връзка с убийството на Киров. В съответствие с тази процедура касационни обжалвания и молби за помилване не се допускат, смъртната присъда е изпълнена незабавно. Берия не се признава за виновен.

На 29 май 2000 г. Военната колегия при Върховния съд на РФ на открито съдебно заседание преразглежда наказателното дело на Берия и другите обвинени, като техните действия са преквалифицирани като „злоупотреба с власт при наличие на особено утежняващи обстоятелства“, а изпълнената още през 1953 г. смъртна присъда е заменена на 25 години лишаване от свобода за всеки от осъдените. Материалите по наказателното дело до днес са засекретени. Така че за да разберем дали Берия е бил шпионин, резидент на британското разузнаване трябва да се проведе ново разследване с повече историческа прецизност отколкото свършеното от генералния прокурор Руденко.

-------------------

* Азербайджанската националистическа партия „Мусават“ („Равенство“) е създадена през 1911 г. в Баку под названието „Мюсюлманска демократическа партия Мусават“. Възникнала върху идеята на панислямизма и пантюркизма мусаватистите си поставят цел за създаването на единна тюркска държава Туран под егидата на Турция и Азербайджан

**Всерусийска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите при Съвета на народните комисари (СНК) на РСФСР

***Обединено държавно политическо управление при СНК на СССР

****Революционен военен съвет на републиките

 

Превод от руски: Рени Нешкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • факт

    06 Юли 2016 19:58ч.

    Т.н. процес на Берия е пълна фалшификация от времето на Хрушчов, по нареждане на когото Берия е убит още през юни 1953. http://communitarian.ru/publikacii/filosofiya_istorii/k_60-letiyu_ubiystva_lp_berii_03072013/ http://imhoclub.lv/ru/material/berija_bil_drugim

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    11 Юли 2016 18:15ч.

    Тарасов няма как да не знае за мемоарите на сина на Лаврентий Берия - Серго. Та синът на Берия пише в прав текст, че баща му е убит в семейния им апартамент в Москва ПРЕДИ Руденко да бъде набързо назначен за главен прокурор на СССР. Съответно, дукиментчето на Руденко и разсъжденията по него са въздух под налягане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    12 Юли 2016 14:58ч.

    Спомням си, че в една стара Большая советская энциклопедия на буквата Б Лаврентий Павлович беше описан на цели 7 страници като изтъкнат съветски ръководител. На буквата С, издадена след 20-ия конгрес на КПСС в статията за Сталин, вече 5 страници, беше посочена и една от грешките му - предоверил се на английския шпионин Берия. В следващото издание на енциклопедията на буквата Б Берия вече отсъстваше. По-късно прочетох "1984" на Оруел, там тази редакционна дейност беше едно от задълженията на Министерството на истината. При толкова истини не е чудно, че има и толкова легенди за смъртта му.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи