Българската политическа класа продължава всекидневно да ни убеждава, че българите не са дорасли за своя национална политика. Днес в центъра на вниманието е безумното отношение на политиците и говорещите глави към българите в чужбина.

 

Българите могат да бъдат чудесни хора, взети поотделно или като групи на дополитическо равнище. Могат да бъдат умни, добри, щедри, организирани. Шансът на Българското възраждане е бил тъкмо в политическото им безправие, преживявано болезнено като робство. Но освободени от бремето на политиката, нашенци разгръщат народните си сили в стопанството, просветата, че и общинското самоуправление.

 

Българските земи са най-ценните в стопанско отношение за Османската империя, простираща се от Босна до Персийския залив – макар и под 10% от територията й, те са източник на 20% от данъчните й постъпления и на 40% от плащанията й по дълговете към западните банки. Най-развитата чест на тогавашна България и на цялата империя е Дунавският вилает. Най-важната търговска артерия е Дунав и свързващата го с Черно море железница. Така е, защото те са врата към Европа. Българинът е всепризнат цар на земеделието и свързаните с него преработващи отрасли в Европейския югоизток и стига дори до пазарите на Централна и Западна Европа.

 

Голямата част от българския живот кипи зад пределите на отечеството, много от българските възрожденци са граждани на света, говорят и пишат на по няколко езика, участват в обществения живот на другите народи, смело заимстват от водещия чуждестранен опит.

 

Днес, десет годни след встъпването ни в Европейския съюз, българският политически елит сякаш няма по-важна задача от борбата срещу българите в чужбина. Чували сме, че последните са вече около три милиона, че „там“ вече работят повече българи, отколкото „тук“, че „там“ се раждат една трета на етническите българчета. При нас в българското училище в Ню Йорк буквално всяка седмица идват нови млади семейства с деца от България.

 

Българската държава, т.е. професионалното чиновничество в МОН, ДАБЧ и др., полага грижи за българските общности в чужбина и особено за училищата – този наш забележителен, наистина възрожденски феномен от последните петнайсетина години. Но политиците и говорещите глави не минава ден да не ни шашнат с поредната си доза

 

словесна агресия срещу българите в чужбина.

 

България се изнася с пълна сила в чужбина, превръща се пред очите ни в мрежов етнос. Процесът ще се ускорява в близките години. За добро, а не от добро, както казваше Елин-Пелиновият герой. Причините за емиграцията са и икономически, и културни. Почти всички недоволни и годни да понесат стреса на емиграцията ще емигрират. Ще останат доволните от живота, а те са малко, и тези, които не могат да се справят с трудностите на емигрирането. Но българските елити остават вкопчени в дребните си тактически боричкания за изборния кодекс, за ограничаване влиянието на ДПС и на купения герберски вот и проспиват стратегическата важност на ставащото.

 

Навръх 24 май бившият министър, ученият юрист Огнян Герджиков, предложи да се обсъди „премахването на двойното гражданство“, т.е. да бъдат принудени над милион български граждани да се откажат от българското или от другото си гражданство. Вчера Кольо Колев се питаше „наистина ли българите в чужбина трябва да имат право да гласуват?“. Очаквам скоро български издател да се зачуди

 

„наистина ли българите в чужбина трябва да пишат в българските вестници, да говорят по българското радио и телевизия?“.

 

Тези хора говорят от позицията на някакво невнятно свое революционно правосъзнание, за което конституцията и правата на човека не съществуват. Предложих им във Фейсбук да помислят и за връщането на изходните визи, жителството и адресната регистрация – с милиционерските адресни проверки в 5 часа заранта, които глобяваха по 5 лева, ако някой закъснял гост е останал да нощува, без да е вписан в домовата книга.

 

Мобилността в ЕС и в света няма да намалява. Животът в България е тежък и ще става все по-тежък – и с предизвестения провал и на втория герберски режим, и с парализата на ЕС, и със задаващото се пресъхване на еврофондовете след 2020 г., ако не и много преди това. На сънародниците в България не им трябва много, за да насочат раздразнението си от живота срещу когото и да било, защо не и срещу нас, българите в чужбина. В чий интерес е постоянното, умишлено, зловредно разединяване на българите? Не на мнозинството от населението, разбира се – на олигархията.

 

Редуването на биполярни алтернативи – от задължително и електронно гласуване до премахване на двойното гражданство и лишаване на българите в чужбина от конституционни права – свидетелства за шизофренията на българските политически елити, която се предава безконтактно и на много „обикновени“ българи. България все повече лудва.

 

Изключително погрешно е и отъждествяването на българите в чужбина с някакви „протестиращи“. Българите в чужбина нямат нищо общо с манипулираните от ГЕРБ софийски жълтопаважни протести от лятото на 2013 г., които помогнаха за връщането на Борисов на власт. Акциите на „протестиращите“ по света тогава бяха инспирирани от София и едва събраха шепа местни хора – служители на американски фондации и политически неориентирана младеж. На екрана си гледам снимките от протестите пред генералното консулство в Ню Йорк от края на юни 2013 г. с дългото трицветно знаме – петдесетина души, много от тях познати, повечето млади, неориентирани в политиката, тръгнали сякаш на купон.

 

На нашия училищен празник за 24 май редовно събираме 7–8 пъти повече хора – сред тях и доста лица от „протестите“. Атмосферата е без преувеличение сакрална – никой не се сеща за грозните неща, които тъй горчиво ни делят в политиката и профанират патриотизма ни.

 

 

Българи празнуват 24 май в Ню Йорк. 90 изпълнители на сцената, 60 деца артисти, над 300 зрители. Празнуват-не празнуват, те „нямат моралното право да гласуват“ на български избори и скоро може да бъдат принудени да избират между българското и другото си гражданство

 

Докато българските политици ни морят с медийното си антибългарско бесуване,

 

един неочакван източник на национално самочувствие ни се яви с новините от Русия.

 

Общонационалното честване на 24 май, Деня на Кирил и Методий и на славянската писменост и култура, там е вече установена държавна традиция. Грандиозният концерт на Червения площад с хор от две хиляди хористи, който може да се сравни по мащаб и въодушевление само с честването на Деня на победата, обаче пак не попадна в радара на българските медии.

 

Какво се чества в Русия на 24 май? Московският патриарх Кирил, който и тази година отслужи литургия с българския патриарх Неофит, каза в словото си на същата дата преди две години, цитирано на сайта на Руската патриаршия: „Разпространението на писмеността, просвещението, богослужебните книги и литургичните традиции на територията на историческата Рус е неразделно свързано с братската Българска църква и българския народ, с който винаги сме пазили особено близки и братски отношения. Свидетели на това са храмовете и манастирите на Руската църква, носещи имената на български светци, преди всичко на преподобния Йоан Рилски... Москва дълбоко почита първосветителя на Руската църква Киприян, родом от България...“.

 

 

24 май 2016 г. в Москва

 

Патриарх Кирил всяка година служи в главния московски храм на Христа Спасителя с представители и на други православни църкви, сред които и пратеник на Цариградския патриарх, наречен в словото му „светейши патриарх Константинополски“, но оказва изключително внимание на българския патриарх и на специалните исторически връзки на България с Русия. Така че за руската страна 24 май е и денят на България. Това е безспорна историческа новост, явно въведена от Путин. Въпреки че руските слависти като Николай Трубецкой и Дмитрий Лихачов винаги са признавали специалното отношение на България и Русия, въпросът за българското културно влияние в Рус беше доскоро замъглен в масовото руско съзнание – кирилицата и славянската книжовност се представяха за дело на византийски монаси, народността на Киприян беше „сръбска или българска“.

 

Патриарх Кирил не използва в словото си термина „църковнославянски“, но в него сам по себе си няма антибългарска крамола – по времето на първото българско културно влияние в Рус народните езици в Преслав и Киев са все още един и същи език, чието самоназвание и на двете места е „словенски“. Българските автори от IX–X в. ясно разграничават името на езика, „словенски“, и името на народа и държавата, „български“. Приписката на Тодор Доксов от 906 г. казва: „Тия благочестиви книги... преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906 – к.м.)“. Естествено, високоученият книжовен език на учениците на Кирил и Методий от Преславската школа е бил доста различен от просторечието и на Преслав, и на Киев, та определението „църковен“ тогава трябва да е било уместно.

 

Книжовният език на Преславската и после на Търновската школа е основата на днешния руски литературен език, който е много по близък от среднобългарския на Евтимий от нашия новобългарски. Новоруският език, кодифициран по времето на Петър Велики от киевски книжовници в съответствие в киевските традиции от XIII в., също е много по-близък и до книжовния език в Киев отпреди монголското нашествие, отколкото е днешният украински. Едва Пушкин окончателно освободи руския език от „българско робство“, но и до днес в него остават огромен брой българизми, често дублетни с домашни руски думи като гражданин – горожанин, Владимир – Всеволод, Ленинград – Звенигород. От друга страна, много от русизмите в новобългарски са по произход старобългаризми, върнали се в България в ново време през руски.

 

Дори просветени университетски колеги още не познават авторитетните исторически публикации от последните десетина години, които показват на основата на богат археологически и езиков материал, че кирилицата е създадена в Преславската школа по поръка на Симеон. Климент в Охрид вероятно е създал опростена графична форма на глаголицата, създадена от Константин Философ. И глаголицата, и кирилицата, и латиницата са видоизменени форми на гръцката азбука, която пък е видоизменена форма на финикийската. Но глаголицата следва ръкописен гръцки образец, а кирилицата и латиницата – заглавен, затова последните изглеждат по-„монументални“. Очевидно това е било целта на амбициозния Симеон.

 

Какво значи „епископ на Моравия“? И тук няма много място за чудене – гробът на Методий е в обителта Велехрад край град Ухерске Храдище, Моравия, Чехия – окръг Злин. А не в нашенското Моравско в днешна Сърбия. Велехрад днес е най-важната светиня на чехи и словаци. Кирил и Методий са чествани по същия начин като у нас и в Хърватска, пак на 24 май. В IX-X в. езикът на Солунско, който говорели Кирил и Методий, както и на Охрид и Преслав, и на тогавашна Велика Моравия на княз Ростислав и на Блатенското княжество на Коцел в Панония, бил един и същ.

 

Общославянският характер на Деня на Кирил и Методий не буди съмнение у никого сред славянските народи – в нашето българско училище в Ню Йорк поканихме на концерта си известния Йейлския славянски хор от студентки и преподавателки от Йейлския университет, всички американки, които пеят с почти безгрешно произношение и безупречна вокална техника фолклор на всички славянски езици. А на първи юни предстои и друго общославянско честване в Ню Йорк, концерт в Чешкия дом (Bohemian Hall) с участието на български, сръбски, руски, украински, чешки и други музиканти.

 

Не само сред артистите, и сред обикновените хора в Ню Йорк, работници, надошли от Полша, Русия, Украйна, бившите югорепублики и България, има безспорен взаимен афинитет, стремеж веднага да си заговорят на „своя“ език, било да споделят с ирония носталгията си по социализма, било да се оплачат от негодността, крадливостта и предателството на „своите“ демократични политици, от които сега те са се спасили чак в Америка. Но все пак

 

специалното отношение между България и Русия

 

дори и в контекста на общославянската солидарност е уникално и сякаш може да се сравни само със специалното отношение между Англия и САЩ.

 

Не може да се сравни с това наше специално отношение връзката на Русия със Сърбия, която има сравнително неотдавнашен геополитически характер и й липсва историческото и културното измерение, а и реалната човешка близост между двата народа. А също и връзката на Русия и Гърция – посещението на Путин на Света гора получи повече осветление в българските и западните медии, отколкото заслужаваше. Руският президент беше облечен по-скоро ваканционно, черкува се скромно, тъй и не седна на прословутия трон, който приличаше на наш владишки, а си остана прав пред него.

 

 

Путин така и не седна на трона на ромейските василевси

 

Читателите знаят критичното ми отношение към фанариотството – и за някогашното асимилиране на стотици хиляди българи в новогръцкия етнос, и за приноса му в гръцката мегакорупция в днешно време. Не харесвам и гръцките ориенталски църковни песнопения, за съжаление копирани и у нас. Но бях приятно изненадан да видя вчера на Фейсбук снимка на някогашния си колега – дипломата Златко Димитров – с раница на гръб, на Света гора пред пътеуказателна табела за два манастира, написана на български и гръцки, и то българските надписи отгоре.

 

„Византийският“ или „православният“ наратив в политиката е също толкова безсъдържателен, колкото и неоосманисткият. Празнословен като политика и е панславизмът, както и неговият имитатор пантюркизмът. Надявам се тенденцията на руския 24 май – да се третира България с уважение, като исторически близка, но суверенна страна със славна история, минало величие – да се задълбочи. Да се подобрява качеството на руското дипломатическо, делово, информационно и културно присъствие у нас.

 

Още по темата:

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/za-rusofobiqta-i-shodnite-formi-na-debilizym

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

Валентин Хаджийки е съвършено прав в своята констатация, на 31.05.2016 в 20:30
че: «българите могат да бъдат чудесни хора, взети поотделно или като групи на дополитическо равнище». Но докато състоянието на човека от коя да е западна страна «на политическо равнище» малко се отличава от неговото състояние «на ДОполитическо равнище», то при българите (в България), щом ПОЛИТИКАТА ЗАГОВОРИ НА СВОЯ СПЕЦИФИЧЕН ЕЗИК, обстановката се изменя така драстично, че сякаш вече става дума за ГРОЗД от коренно различни етноси, които по някаква случайност условно са обозначени обобщено като «български етнос», но в действителност не могат да се понасят помежду си. А политиката — с цялата своя непристойност — като че ли КАНАЛИЗИРА тези различия и тогава дори не е нужно да сочим с пръст, че този бил с някакво друго вероизповедание, а онзи бил с «кърваво минало» на своите комунистически (или — в зависимост от случая — фашистки предци). Ние не можем да се понасяме, защото очакваме, че нашият «ближен» е изпълнен с готовност ДА НИ ПРЕГАЗИ, ИЗМЕСТИ, ОГРАБИ, УНИЖИ, или ПРЕБИЕ ДО СМЪРТ, защото така му диктува интересът. И затова се мразим! А виж — когато попаднем в чужбина, над нас застават ЗАКОНИТЕ на ЧУЖДАТА СТРАНА, с които щем не щем сме длъжни да се съобразяваме и тогава ни обзема една «възрожденска готовност за всеобщи градивни усилия». Сякаш отново сме «в нечие съжителство» — ако не с «отоманците» от преди повече от един век, то в съжителството то ли с англичани, то ли с американци, то ли с французи, то ли с испанци… Просто нужен ни е някой ЧУЖД, че да ни кове законите, с които да се съобразяваме, но това да не са закони, произлизащи от нас. …Зер — знаем се «кои сме и какви сме», и знаем каква кал можем да си замесим точно с изковаването на националните си закони, чрез които с един замах да можем да елиминираме от обществото пречещата на политиката ни «непотребна паплач».
Жоро на 31.05.2016 в 21:56
Най-възмущаващото- предизвикващо дълбоко отвращение и погнуса е, че в 99% от случаите тези „партньори”- седесари от всякакви окраски, русофоби, хамерикаски мекерета, НПОшки и пр., не са въобще от т.нар. буржоазно потекло или нЕкви си там монархофашистки елементи (от преди 9.IX. на които омразата към Русия би могла да бъде донякъде обяснима), ами напротив, това са синове и дъщери на долни кариеристчета, на... (позволете ми да използвам седерасткия сленг!) „шумкари слезли от гората”, „селяни с каскети наводнили София”, „прости селяни” станали директори, дипломати, офицери и партийци, със задгранични по онова време командировчици и „золотая” валутка, които половин век се мазнеха и раболепничеха пред СССР и руснаците и само дето г*зовете им не целуваха! Децата на същите тези бивши „каскети”- долни кариеристи, си нахлузиха сега каубойски шапки и плюят срещу Русия, за да бъдат харесвани от новите си господари, но жалкият им нрав- превиването на кръстове пред силния на деня и липсата на елементарно човешко достойнство, пораждат дълбока погнуса и възмущение у обикновения човек.
observer на 31.05.2016 в 22:05
Напълно съм съгласен с констатациите на "Валентин Хаджийски е съвършено прав в своята констатация, на 31.05.2016 в 20:30".
кривата краставица на 31.05.2016 в 23:02
До автора на коментара от 31.05.2016 в 20:30. Точно у теб липсва «възрожденска готовност за всеобщи градивни усилия».
salamander на 01.06.2016 в 01:05
"специалното отношение между България и Русия дори и в контекста на общославянската солидарност е уникално и сякаш може да се сравни само със специалното отношение между Англия и САЩ" жалък български рубладжия в ню йорк, който се унася по имперските комплекси на русия. кажи го горното на премиер-министъра стефан стамболов, който беше убит от руски заговор. заради собствените си имперски комплекси русия отново е в криза. какво специално отношение ти се привижда на теб като сащ - англия? предател!
въпрос към "българите в чужбина" от балъците в Бълхария на 01.06.2016 в 04:57
Колко държави в света подържат статута на "двойното гражданство"? Вашите любими Съединени Щати като най мощната и богата държава в света, т.н. "най-голямата демокрация" при избори разкрива ли секции за гласуване на всяко място по света, на което американци са си надигнали трътката да отидат? Трябва ли бедна България при всеки избор да разкрива секции на всяка керемида, за да гласуват една шепа хора, които са нищожна група от всички избягали мишоци? Защо Слави не е поставил този въпрос в референдумчето си за да види какво мислят тези, които плащат масрафа? Надявам се вие като българи екстра качество да отговорите на нас простангите и дебилите как стоят нещата,
Ud.djf; на 01.06.2016 в 06:45
Този път по кратичко бе написано,но за съжаление и професора ( впрочем и той навремето тичаше като всички нас с пионерска връзка и тромпет в ръка към 10 - то училище София на пионерски или комсомолски сбор-лични впечанления) и К.Колев са прави.
Дали е прав Хаджийски? на 01.06.2016 в 08:20
Много думи, но истината може да се каже с много по-малко. В България никога няма да се живее по-добре от това, че някои родени тук предпочитат да живеят в чужбина. Шумът, който се вдига по повод дискусията за избирателните им права за мен показва само едно – че те, или поне някои от тях, имат емоционална нужда от България, но дали България има нужда от тях, освен в емоционален план, е твърде спорно. България може да разчита само на труда на хората живеещи тук! Родените в България, живеещи в чужбина, никога няма да допринесат с нещо съществено за българската икономика и за положението на живеещите в България (освен за родителите си, но това им е задължение, което впрочем невинаги изпълняват) – те работят за чужди икономики, които нямат интерес в развитието на нашата. Това стана пределно ясно за изтеклия четвърт век. Между другото, същото, но по-завоалирано, каза снощи по БНТ и проф. Христина Вучева, говорейки за т.нар. "втори стълб" в пенсионната система. Че осигуряващите се в частни пенсионни фондове за "втора пенсия" чакат от умрял писмо. Че няма никакви признаци за такива промени в инвестиционния климат тук, които да направят частните фондове печеливши не само за собствениците им, но и за бъдещите им пенсионери. Не отричам на никого правото да живее и работи, където намери за добре, но съм категорично против да се меси в моя живот. Не отричам правото на родените в България, живеещи в чужбина, да гласуват докато конституцията им го дава, но конституцията не е от Бога дадена, а е човешка направа и не е свещена крава…
До «кривата краставица» на 01.06.2016 в 09:30
Така е — липсва ми «възрожденска готовност за ВСЕОБЩИ градивни усилия». Но, както забелязваш, тук съм подчертал думата ВСЕОБЩИ. Сиреч — изключвам «всеобщността», «заедността». Турската дума за «заедност» и «всеобщност» е «ортаклик», а известно е, че «орташкото месо и кучетата не го ядат». Тъй че ГРАДИВНИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ УСИЛИЯ — които иначе никак не са ми чужди — ги упражнявам без ВСЕОБЩНОСТ и ЗАЕДНОСТ с когото и да било. Ще речеш — индивидуализъм: стандартния порок на дребната буржоазия. …Варѝ го, печѝ го — бюргерът си остава бюргер! Да, но това е моето ВТОРО БЯГСТВО. Първият път избягах от България, защото подобно на много други българи не мога да търпя бай-Ганювските политически нрави на самата страна. (Впрочем аз лично с политика никога не съм се занимавал, тъй че не може да се даде квалификация на емигрирането ми от България — още по Живково време — като търсене на политическо убежище нейде другаде; то беше само плод на прекогницията ми за предстоящия «бардак»). Аз избягах обаче и втори път — вече озовал се в чуждата страна, дала ми приют, но оказал се отново заобиколен с все същите кресливи български многознайковци, които винаги искат ТЯХНОТО ДА Е. Е, няма пък да е ТЯХНОТО! Тоталната политическа мерзост на българското общество е едно нещо (и от него, както се вижда, човек лесно може да се избави — емигрира и толкоз). Има обаче още една мерзост — на второ ниво, — която едва ли е даже и политическа, но с положителност е МАЙМУНСКА. Просто българинът е така устроен, че подобно на човекоподобните маймуни от екваториалните области на нашата планета ИСКА НЕПРЕМЕННО ДА Е ДОМИНИРАЩ МЪЖКАР. Иска да ти се налага — каквото той каже, така да бъде! Ти да му играеш по свирката… Е, няма пък! Ето как човек като мен се решава на ВТОРОТО БЯГСТВО: повече никакви контакти с български човекоподобни маймуни (освен по Интернет — чрез някой форум, подобен на настоящия, където можеш да се позабавляваш с незабравимите български грубости). Индивидуализъм било, а?! Високомерие?! Префърцуненост?! Разбираш ме, нали?
Илия Попов на 01.06.2016 в 09:55
Според мен процесът на миграция (или емиграция) се поражда от егоизма на хората (всеки иска да живее по-добре), а не от недоволство, както твърди автора. При тези отворени граници големите и богати държави изсмукват всичко жизнено от по-малките, като същото важи и за големите градове в България например - всички що годе по-квалифицирани и по-малко ангаджирани с възрастни хора младежи бягат в София. Докато в световен мащаб този проблем не можа да се реши лесно заради егоизма на дръжавите, то у нас трябва да се започне целенасочена политика най-вече чрез стимулиране на създаването на работа в малките населени места.
кривата краставица на 01.06.2016 в 10:15
До автора на коментара от 01.06.2016 в 09:30. Значи забавлението с "български човекоподобни маймуни" смяташ за градивно възрожденско усилие?!?
Владимир на 01.06.2016 в 11:21
През 906 г., когато (уж) е писана приписката на Тодор Доксов, в кирилицата не съществува буква "я", така че няма как в приписката да е написано "славянски език". Такъв, "славянски", език не съществува. Терминът "славяни" е с рождена дата ХVІ в. Впрочем тази приписка от "стари български книги" е стигнала до нас единствено чрез нейните 7 на брой руски преписа и какво, и как точно е било написано в оригинала може само да се гадае. Именно от сферата на гадаенето е и твърдението на автора, че "народните езици в Преслав и Киев" по самоопределение са се наричали "словенски език". Това твърдение е подвеждащо, доколкото е опит да се придаде етническа окраска на термина "словенски", който има връзка единствено с думата "слово". През 906 г. има българска държава и български език, който мнозина книжовници от онова време понякога наричат "словенски", само защото чрез българския език вече е започнало проповядването на словото Божие. Така че няма никакво разграничение, както се опитва да внуши г-н Хаджийски, между държава и език. И държавата, и езикът по онова време са били български.
Маги на 01.06.2016 в 12:35
И все пак, рано или късно, напусналите страната и отишли в чужбина по една или друга причина, ще се натурализират, потомците им ще възприемат тамошната закваска, не се знае и колко от тях ще продължат да учат и владеят! българския език (които ще са все по-малък, дори незначителен процент от общото цяло), освен ако не се върнат в България, което е малко вероятно според мен. Така че, двойното гражданство рано или късно по очевидните причини ще отпадне, няма да бъде актуално. С това и гласуването в чужбина ще загуби значението си за едните и другите българи. Рано или късно, зависи от историческите обстоятелства, това ще се случи. Нека изчакаме историята да реши въпроса, ние не сме вечни...
Българският политически елит на 01.06.2016 в 16:04
Г-н Хаджийски, българският политически елит има много по-важна задача от борбата срещу българите в чужбина. Това е борбата срещу българите в България.
Eisblock на 01.06.2016 в 18:38
Този път Фичо в голямата част от своята писаница е прав. Колкото до "избирателните права", на мен ми се струва, че управляващите се лутат между ужаса от изселниците в Турция и тяхното масово гласуване за ДПС и срамежливото чудене как да не ощетят "западната" българска диаспора. Тъжна истина е и дезинтеграцията на българите в чужбина помежду им. Със сигурност те са най-разединените и най-отбягващите свойте съотечественици в съответната държава. Това е масово, но изключения, разбира се, има. Друга срамна страница в съвременна България е антируската политика на продажниците из казионните партии и държавното управление. Пресен пример е липсата на информация за празнуването на 24-ти Май в Русия. Благодарност на "ГЛАСОВЕ" за чудесната снимка в текста!... Така, че нека вдигна този път едно палче за Фичо.

Напиши коментар