Владимир Зарев: У нас престъпникът е уважаван човек, а престъплението – поминък

Владимир Зарев: У нас престъпникът е уважаван човек, а престъплението – поминък
Всички крадяха, но едни крадяха керемидите от кооперативните обори и тоалетните седалки от предприятията, а други отмъкваха десетки милиони в зелено. Така зейна зловещата пропаст между несправедливо бедните и несправедливо богатите, между почтените и явните мошеници, между обикновените граждани и посредствената, но все по-алчна и корумпирана политическа класа. Набързо приспаха и полицията, във всеобщата анархия я корумпираха до неузнаваемост за няколко години. Всички изведнъж поискаха да станат богати. Много богати. Страшно богати, и то веднага. На мига. За месец, най-много за година, но не с усилията на волята, на уменията си, на саможертвата и труда си, а някак магически, от нищото. Така обаче може да се забогатее само и единствено с помощта на престъпление. Затова в първите години на промените престъплението от изключение се превърна в правило на живот. Трета, последна част на интервюто с Владимир Зарев, което даде специално за "Гласове".

 

Докъде стигнахме, Милена? Днес за какво ще говорим?

Питаш ме за деня 10 ноември. Честно казано, не го очаквах,
 

не вярвах, че ще се случи през живота ни и с брътвежите на перестройката ще се стигне дотам. С десетилетия ни беше внушавано, че социализмът едва сега започва. И аз бях сигурен, че нашият живот ще мине в това наистина демократизиращо се насилие, в заобикалящото ни отвсякъде скудоумие и фалш. Знаехме, че щом „ръководителите” във Великата съветска страна заговореха за демокрация, то означаваше, че там се води жестока борба за власт, че една част от политическия елит и Политбюро започваше да си разчиства сметките с другата част, т.е. мъчеше се не просто да ги смени, а да ги изхвърли от политическата сцена и най-важното от историята. Така беше с Хрушчов, по-сетне с Брежнев, така стана и с Гобрачов, всъщност борбата за власт разпадна Съветския съюз.

 

Баща ми и хората от неговото поколение искрено вярваха, че тези промени са реални и засягат същността на социализма, той си замина от този свят през 1996 година , когато на „светлото бъдеще” вече му се беше видял краят. Още приживе имаше големи разочарования, беше понесъл и преодолял тежка лична драма по време на режима на Вълко Червенков и „култа към личността“. Много пъти сме разговаряли, той не криеше своите съмнения и все това ми повтаряше:

 

Моите представи, човешките ми надежди бяха различни.

 

Събитията на 10 ноември 1989 г. доведоха до изненадващо дълбинни промени, те вече се бяха случили по света, в другите социалистически страни и засегнаха не формата, видимостта на властта, а нейната същност. В перспективата на времето се случиха няколко прекрасни и някои нелепи, потискащи неща. Най-хубавото беше, че се върна свободата на словото, на личността. Защото свободата е едно от най-щастливите и значими човешки притежания, тя е форма на различие, а позволеното различие означава да отстояваме себе си, да бъдем себе си, да осъществим себе си. Да измислим живота си и да се опитаме да следваме мечтите си. И още, постепенно животът стана по-богат и по-цветен. Едно време рафтовете на магазините бяха полупразни,

 

за най-обикновена „Лада“ се чакаше 10 години,

 

за апартамент понякога до 20 години. Хората едновременно бяха натикани насила в бита, в „трудовия си ентусиазъм“, в същото време нямаха възможност да решат най-елементарните си проблеми на бита. Днес на пазара има всичко, моловете са препълнени със стока, това са дворци на търговията. Но има друг мъчителен проблем. Голямата част от хората нямат пари. Защото за няколко години България беше жестоко и разсипнически ограбена, беше окрадена и най-лошото: бе обезсмислен трудът на няколко поколения наши сънародници. Част от бившата политическа номенклатура и тайните служби се опитаха и успяха да преосъществят и превърнат своята политическа власт в икономическа. Чувал съм, че малко след 10-и един от „съзидателите на българската перестройка“ и прехода към демокрация събрал „подбрани хора”, на които казал:

 

Другари, от днес аз ви назначавам за милионери!

 

Помним схемата на раздадените в куфарчета пари. Голяма част от стопанските ръководители, които управляваха тогава икономиката, имаха не само властовия ресурс, но връзките и влиянията да превърнат стотици и хиляди предприятия в свой личен бизнес, спомни си само десетките смесени дружества в Западна Европа с огромен финансов потенциал, които сякаш се изпариха. Питаш ме как се преосъществи политическата в икономическа власт. Първото, с което се зае тогавашната политическа върхушка (отляво, а после и отдясно), беше да намалят влиянието на всички органи за контрол. Например имаше Комитет за партиен и държавен контрол, който беше много важна и мощна институция, затова набързо го премахнаха. Мигновено, като с магическа пръчка, отначало беше парализирана, а сетне корумпирана съдебната система. Умишлено я блокираха. Вместо точно тогава да заработи и прочисти етажите на властта и обществото от престъпниците, от мутрите и ширналото се насилие, тя изпадна в летаргия, в някакъв унес.

 

Набързо приспаха и полицията, във всеобщата анархия я корумпираха до неузнаваемост за няколко години.

 

Случи се и една чисто психологическа промяна, беше преувеличена до неузнаваемост, до глупост ролята на парите. Парите се превърнаха в най-значимата, в най-желаната и съдбовна ценност. Защото хората ненадейно осъзнаха, че парите дават две неща – свобода и власт, неконтролируема, престъпна свобода и безмерна, също престъпна власт. Всички изведнъж поискаха да станат богати. Много богати. Страшно богати, и то веднага. На мига. За месец, най-много за година, но не с усилията на волята, на уменията си, на саможертвата и труда си, а някак магически, от нищото. Така обаче може да се забогатее само и единствено с помощта на престъпление. Затова в първите години на промените престъплението от изключение се превърна в правило на живот. Престъплението се превърна във всекидневие, в поминък, в основен бизнес, а доказаният престъпник се превърна в уважаван и будещ възхищение гражданин. Всички крадяха, но едни крадяха керемидите от кооперативните обори и тоалетните седалки от предприятията, а други отмъкваха десетки милиони в зелено. Така зейна зловещата пропаст между несправедливо бедните и несправедливо богатите, между почтените и явните мошеници, между обикновените граждани и посредствената, но все по-алчна и корумпирана политическа класа.

 

С големия австрийски писател Димитре Динев


В своите прекрасни диалози за държавата Платон говори за три възможни форми на управление – тирания, олигархия и демокрация. Според него демокрацията е най-позитивната и най-перспективна система, но само когато правилата важат и се спазват от всички. В противен случай, в сравнение с другите две форми – тиранията и олигархията, демокрацията най-лесно се изражда и преминава в анархия. Това е и моята теза, която съм описал в книгите си – че от „избухването на демокрацията“ до днешни дни

 

ние живеем в една умишлено предизвикана, поддържана и добре обгрижвана анархия.

 

Така и не успяхме да създадем и заживеем в реална демокрация. Народът беше подведен и остави шепа хора да ограбят България. Беше раздадено, разграбено и окрадено огромно национално имущество в размер над 120 милиарда долара. В хазната бяха внесени под 10 милиарда, от които половината в реституционни бонове. Останалите 110 ми-ли-ар-да бяха присвоени и раздадени най-нагло на близки партийни другари от всички цветове. В това разграбване се намесиха всички партии, кой каквото можа, завлече. Но още по-страшно е, че бяха нравствено повредени, направо съсипани две поколения от нашите деца. Защото умният, интелигентният, почтеният, моралният човек беше отъждествен с глупака. Мошениците, бандитите и отявлените крадци станаха пример, превърнаха се в героите на нашето време, те бяха огрени от светлините на общественото внимание, напълниха с безочието и нахалството си вестниците и телевизиите! И колкото някой от тях по-алчно и ненаситно крадеше, толкова по-голямо ставаше неговото обществено сияние, влиянието му в обществото. Вместо да получат справедливо правосъдие и затвор, съдебната система и държавата ги обгрижваха и толерираха, сдружаваха се и се срастваха с тях.


Спомни си първите години, „бригадите“ на спортистите и борчетата за няколко месеца превърнаха България в огромен тепих.

 

Те и близките до партийните централи станаха първите милионери, получиха огромна власт и богатство наготово. За жалост нямаха ума и качествата да го развият, затова съсипваха всичко – изнесоха парите от България в офшорни зони или пък ги зазидаха в огромни кичозни дворци и вили, каквито няма по света. Тези некадърници и морални чудовища бяха държавата и си останаха държавата. Българската мафия се сдоби и с полиция, и със собствена съдебна система. И продължава да е така. Тя си има свое Народно събрание и свои народни представители.

 

Във всяка държава има мафия, но българската мафия си има държава.

 

Доста време продължиха моите илюзии... Бях убеден, пък и само аз ли, че в България ще се осъществи демократична система, в която хората няма да бъдат равни, но ще имат равни възможности да започнат своя бизнес, да осъществяват себе си, да живеят честно. Дълги години все се надявах, че нещата ще се оправят, че сега „лошите“ мародерстват, пречат и съсипват народа, но че ще изгрее слънце и нашата улица, ще дойдат по-добрите.

 

Днес мога да кажа, че цялата българска политическа класа е не просто посредствена, но и необратимо корумпирана. В самото начало на прехода имаше стотина души, които наричам „романтичното“ поколение. Те нямаха опит в управлението на държавата и в политиката, бяха може би наивни, но имаха идеали. Затова постепенно бяха омаскарени и отстранени, по доста драстичен начин бяха изхвърлени от обществения живот.

 

Какво ли не ни се случи. Отначало българите бяха обрани

 

от никнещите като гъби пирамиди и фалиралите банки. После в масовата и касовата приватизация се извършиха колосални престъпления. Твърди се, че нашата промишленост е била неконкурентоспособна, била остаряла, нищо подобно. Преди демократичните промени имах възможността да разговарям с австрийски бизнесмени, а те твърдяха: Вие сте развили по-модерна промишленост от нашата, но у вас се произвежда лошо и некачествено. Беше построен завод за нарастване на кристали, каквито е имало само в Съединените щати и Япония. Подариха го на някакви партийни послушковци, които разпродадоха поцинкованата ламарина за няколко милиона и разсипаха едно свръхмодерно предприятие.

 

България беше една от първите страни в света, която започна да произвежда компактдискове. За нула време предприятието в Стара Загора беше съсипано и продадено на унгарците за никакви пари. Казвали са ми, че заводът за производство на цветни метали в Пловдив е бил продаден за печалбата на това предприятие за две години. Например, ако то е печелело 100 милиона лева на година, е било продадено за 200 милиона лева, които дори не са внесени веднага, а след две години. Това означава, че то е било подарено на някой, който е трябвало да има търпение две години, за да стане негов пълноправен и гарантиран от държавата собственик. Имахме химическа промишленост, модерни предприятия за производство на електрокари, държахме една трета от световния пазар за електрокари. Имахме мощна военна промишленост, добре оборудвано и работещо селско стопанство. В тези 25 години у нас почти нищо не се построи, аз лично зная един голям завод за порцеланови мивки и тоалетни чинии в Севлиево.

 

Бих могъл да ти кажа по какъв начин беше унищожена най-сигурната и печеливша индустрия в България,

 

тази за производство на електроенергия. Славехме се с огромен капацитет, изнасяхме електроенергия за целия Балкански полуостров от нашата АЕЦ. Сега внимавай: да започнем с това какво успяха да натворят всички родни партии, които за да облагодетелстват своите елити и фирми, съсипаха тази промишленост. Да започнем с БСП: те заровиха милиард и 600 милиона в Белене, за да се обогатят десетина фирми и няколкостотин души покрай тях. СДС пък подписаха престъпната сделка с американските топлоелектрически централи, според която следващите 20 години сме задължени да изкупуваме тока на двойна и тройна цена, всичко това на гърба на истерично обеднелия български народ. ДПС хвърли на вятъра милиард и кусур лева в дерето на Цанков камък. НДСВ пък затвориха 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ, за да угодят на французите, които построиха атомна електроцентрала в Румъния и някой национален предател трябваше да им разчисти пазара. Освен това НДСВ разпродадоха на безценица електроразпределителните дружества, защото уж държавата не можела да се грижи за тях. И на кого ги продадоха? На две чисто държавни фирми – чешката ЧЕЗ и австрийската ЕVN. Днес цялата печалба от въпросните ЕРП-та отиват вместо за българските, за чешките и за австрийските пенсионери. Това си е национално предателство. Да не говорим за договорите, които подписваха и които досега остават скрити от нас, били фирмена тайна. Твърди се, че въпросните ЕРП-та са продадени на цената на медта, която е в жиците.

 

Къде по света някой може да продаде националните интереси и това да се засекрети, да се превърне във фирмена тайна?!

 

Ами юпитата? Тези многоучени тарикати, които дойдоха от Англия и на които толкова много вярвахме! Всички станаха милионери, едни братя измежду тях притежават почти половината Черноморие! Кажи ми как стана това? С какви пари? Последният удар върху индустрията за производство на електроенергия дойде от ГЕРБ. Те нарочно и злоумишлено в интерес на също няколкостотин души преувеличиха възможността да се произвежда зелена енергия, създадоха се огромно количество вятърни перки и слънчеви огледала и това оскъпи енергията с 350 милиона лева годишно.

 

Тези 350 милиона се събират от целия народ, но се разпределят между десетина-двайсет фамилии.

 

Много може да се говори по тази тема. Безкрайно. Ние бяхме въвлечени в един мъчителен и несвършващ преход, един преход на привидна демокрация, в който властваше анархията. Защото тя беше и продължава да е удобна за политическата класа. Знаеш, в мътна вода риба се лови най-лесно.

 

На четене на романа "Разруха" с преводача на книгата Томас Фрам, Кьолн, 2009 г.

 

Докога? Вече губя вяра, че е възможно да се поправят нещата, да оцелее разпръснатият по света български народ. Корупцията се е просмукала на всички нива, като се започне от най-високите етажи на властта, премине се през политическите партии, през Народното събрание, през държавните институции, през съдебната система и завършим с най-дребния чиновник в учрежденията и общините, с кмета на селцето, с катаджиите и редовите полицаи.

 

Болни сме от корупция, затънали сме в корупцията. И сякаш се примирихме, свикнахме и вече не тя ни тревожи.

 

Липсват ни смели и почтени хора! Но и да се намерят един, двама, петима – веднага ще се опитат да ги засипят с компромати и да ги окалят. Ако не успеят, вероятно физически ще ги премахнат. Защото ще пречат на една ненаситна върхушка да краде. И тук е ролята на гражданското общество. Но и него, за жалост, го няма. Затова написах романа „Орлов мост”, една поучителна, гневна, ала и пределно тъжна история, която премазва няколко човешки съдби и унижава, а после и помита любовта, прекрасната, възторжена и възраждаща любов на двама души. Сякаш днес и любовта е невъзможна!

 

Какво се случи на Орлов мост? Нищо... Разделихме се, всъщност разделиха ни отново.

 

Протестите през 2013-2014 година не успяха да създадат гражданско общество по три основни причини. Първата е, че протестиращите не успяха да излъчат елит – тези 100-120 млади, интелигентни, можещи, качествени хора, най-важното нравствено съхранени и морални хора, в които да повярваме и които да заменят нашата корумпирана, вече изхабена и болезнено посредствена политическа класа.

 

Втората основна причина беше, че те не успяха да излъчат обща, жизнена, вдъхновяваща, изпълнена с бъдещност кауза, която да привлече всички българи и да ги сплоти. Която да накара целия български народ да повярва в нея, да я приеме като своя. Такава възможна кауза беше да се поиска да бъдат осветени всички големи сделки от самото начало на прехода до днес. Да се види кой на кого какво е дал и разпродал, какво е взел и т.н. Така щяхме да научим кои са истинските виновници за обедняването на хората. И продължавам да мисля, че около такава кауза би имало смисъл да се обединим. Защото всички сме потърпевши от това безобразие, от начина по който беше ограбена и обезкръвена България.

 

И третата причина, която според мен най-вече попречи да се осъществи гражданското общество, беше, че олигархията и политическата класа платиха на определени хора и така се стигна до разцепление и противопоставяне. Хората отново бяха разделени и насъскани един срещу друг, бяха разделени на наши и ваши, на добри и лоши, на сини и червени, на протестиращи и контрапротестиращи. Така отново заразата на омразата си проправи път и овладя площадите, а после ги обезличи и смали. До няколкостотин, после до няколко десетки души, които се правеха, че протестират.

 

Гражданското общество е единственото спасение за България!

 

То чрез своето единение, чрез силата и могъществото на своето несъгласие може да се противопостави на статуквото, което от 25 години души България.

 

Разбира се, не трябва да подценяваме и процесите, които се случват извън нашите граници. Светът също преживява тежка криза. Наивно си мислехме, че след като падне Желязната завеса и свърши Студената война, нещата от само себе си ще се успокоят и поправят. Ще настъпят спокойни и разумни времена на градеж и развитие. Но стана точно обратното. В момента несигурността в световен мащаб е опасна и помитаща. Светът е дестабилизиран, взривоопасен.

 

За десетина години, след като „избухна демокрацията“, ние станахме граждани на глобалния свят и възприехме и неговите доста фалшиви и опростачващи ни ценности. Глобалният човек трябва да бъде под средно интелигентен, задължително бездуховен, да работи неуморно... а най-важното му качество е да консумира, да консумира и пак да консумира. Така той става зависим и лесноманипулативен. Модата на кредитната система тръгна от Америка. Получаваш огромен кредит, купуваш си къща, кола, престиж и ставаш техен роб за цял живот, работиш по десет-дванадесет часа на ден, за да останат твои. Тази смазваща страст към парите,

 

тази глуповата американска представа, че материалният успех е равен на щастието,

 

много бързо беше възприета и у нас като мерило за щастлив живот. А това е толкова невярно и наивно. Какво значи да имаш милиони и да си нелечимо болен например? Ами любовта или отношенията между хората? Колко по-важно е да бъдеш обичан, ти да обичаш някого, да живееш в хармония със себе си и с другите, със света, който те заобикаля. Защото бездуховността е лесна, тя е твърде посредствен и глупав начин да преживееш живота си. Духовният човек се съпротивлява. Той е независим. И наистина свободен.

 

Най-важно за мен е да запазя достойнството си, а то означава да съхраня истинността и достойнството на моите текстове, на романите си. Надявам се, че съм го постигнал.

 

През 2006 година романът "Разруха" е преведен в Германия и издадена от "Кипенхойер и Вич". По мнение на радио "Дойче Веле", това е най-успешният български роман, излизал на немски език.

 

Имам молитва, която повтарям всеки ден, тя е на исихастите и е наистина въздействаща. Хубаво е всеки човек да я знае.

 

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя.

 

Когато съм гневен или безпределно натъжен, изваден от обувките от някаква несправедливост, си я казвам. Помагала ми е винаги, когато съм се чувствал нещастен или безсилен пред проблем, който не успявам да разреша.

 

Опитвам се да повярвам в Бог. Имам нужда от вяра, от възможността едновременно да се преклоня и възвися.

 

Защото, ако няма Бог, животът и на отделния човек, а и на цялото човечество, на хилядолетната ни цивилизация е абсолютно безсмислен. Без Бог човекът е до отъпение самотен, лишен е от посока и цел, а най-важното – от смисъл. Казвам „опитвам се” да повярвам в Бог и ще обясня защо. Има два начина човек да повярва. Единият е, когато вярата е интуитивна, дълбока, искрена и ни обзема изведнъж и докрай. Тя не изисква, нито търси доказателства. Тази вяра дава покой, душевна хармония и свобода. Така просто и безхитростно повярвали в Бог са истински щастливите хора. На тях нищо лошо не може да им се случи, защото вярата им ги възправя над бита, над всяка земна несправедливост и печал, те са спасени завинаги.

 

Вторият тип вяра е на човека, който се съмнява непрекъснато в себе си и в своята вяра, който се колебае, търси доказателства за съществуването на Бог. За жалост такъв съм аз – изпълнен съм със съмнения, търся непрекъснато доказателства за величието на Духа и съзиданието.

 

Има ли Бог, няма ли Бог? Възможна ли е тази пустинна споделеност?

 

С течение на времето дори намерих, открих свое безценно доказателство за съществуването на Бог. Стана вече дума, че като по-млад ми вървяха математиката и физиката. Досега въображението ми е заето с последните физически теории за смазващата неизбродимост на Вселената, чета много за всичко, което се случва във физическата наука. Мисля, че едно от доказателствата, което предполага съществуването на Бог, е точно безграничността на света, който ни заобикаля. По последни изчисления познатата ни Вселена се състои от над 200 милиарда галактики, а всяка галактика се състои от над 200 милиарда звезди. Скоро обаче чрез космическия телескоп Хъбъл учените проникнаха много по-надалеч в пространството и времето и се предполага, че Галактиката ни е десетки пъти по-голяма от това, което знаем. И тази необозримост на Битието според мен е смазваща, безпределието лишава Човека от възможността да възприеме идеята на изначалност и безкрай.

 

Според последната теория за Големия взрив знаем,

 

по-точно предполагаме, че знаем, че всичко, което ни заобикаля, тази уникална, засипваща, грандиозна до безразличие безграничност, се е появила от едно, нека да го наречем яйце от свръхплътна материя. Свръхплътната материя, която познаваме, започва от неутронните звезди, те са съставени от плътно долепени един до друг неутрони. Затова една звезда, която е с масата на нашето слънце, има диаметър от няколко километра, а на слънцето диаметърът е милиони километри. Още по-плътна до непредставимост материя представляват черните дупки. В тях материята е толкова уплътнена, че от тях нищо не може да се отдели и излъчи, дори светлината. Те са като огромни прахосмукачки, чудовища, които поглъщат материята и излъчванията, всичко около себе си. И сега, ако можем, да си представим милиардите милиарди звезди, събрани всички в един център, в едно непредставимо малко начало, където законите на физиката се обезсмислят и не съществуват, начало, в което най-вероятно няма пространство, време, развитие и съществуване. По някакви непредставими събития тази колосална, чудовищна свръхмаса избухва и за няколко секунди изпълва цялата Вселена. Как е станало това? Защо се е случило? По чия воля е създаден този свят, в който на Земята е отредено място в покрайнините на една намираща се в покрайнините галактика? Защо е възникнал земният разум и кому е нужен той? Толкова много възхитително преплетени случайности, за да се появя аз, една абсолютно ненужна и по-кратка от космически миг случайност.

 

За мен все още е много трудно да си представя безсмъртната човешка душа.

 

Защото тя трябва да е особен вид енергия, а енергията е подвластна на ентропията, на копнежа си към хаоса. В една знаменита и невероятно интересна книга, „Дао на физиката” на Фритьоф Капра, голям физик, работил в центъра за ускоряване на елементарни частици в Церн, той доказва, че електроните в атома се движат около ядрото със скорост от 8 хил. км в секунда. Невъзможно е да си представим и проумеем този факт при непредставимо малките размери на атома. Той твърди още, че елементарните частици в ядрото на атома се движат с още по-висока скорост, че те отговарят на смаляващото се пространство с увеличение на скоростта. При това непредставимо бързо движение енергията се уплътнява и така се превръща в материя. Допускам, че в субстанцията на човешката душа има такова свръхдвижение, което я уплътнява, самозадържа я, съхранява я във времето и в пространството и не позволява ентропията да я засегне и разруши.

 

С удоволствие ще споделя и моето, възможно е наивно, доказателство за съществуването на Бог.

 

Науката теоретично, а вече и експериментално е доказала, че когато две елементарни частици се породят едновременно и имат еднакъв спин (това е движението на частицата около оста ѝ) и бъдат раздалечени, раздалечени дори на огромни разстояния от светлинни години, при промяна на спина на една от частиците мигновено се променя спинът и на другата. Това доказва, че във Вселената има нещо, което е хилядократно по-бързо от светлината (нейната скорост е 300 000 километра в секунда). И това е информацията. Информацията може да се разпространява безпрепятствено и мигновено във Вселената. Но тя е един от най-важните атрибути на Бог, само Той „помни и знае“ всичко. Щом чрез информацията Бог е мигновено и едновременно навсякъде, това според мен е доказателство за Неговото съществуване. То доказва още нещо – че всяко събитие във Вселената, колкото и незначително да е то, засяга навярно цялата Вселена. Ще се повторя, за жалост този път към вярата, свързан с колебание и съмнения, с вътрешни противоречия, е много по-труден, по-мъчителен и несигурен. Все пак надявам се да го измина. Защото колкото повече човек остарява, колкото повече приближава до границата между живота и смъртта, толкова повече му се иска да повярва, да се преклони.

 

Йерусалим, Стената на плача

 

Страхът от смъртта е съдбовно важен, той е основният двигател на човешката духовност,

 

той е онова пълзящо, неосъзнато, дълбоко вкоренено в нас, забравено или по-скоро затаено чувство, което с течение на времето все повече, все по-видимо и по-могъщо изпълва съзнанието на човека. Замислете се. Защо Бог изгонва Адам и Ева от Рая? Преди това те притежавали един от най-важните Негови атрибути – безсмъртието. Бог е безсмъртен, пустинно вечен, но е непрестанно Творящ, завинаги сътворяваща еманация. А какво са Адам и Ева? Те са попаднали в безконфликтността на Рая, където тече мед и мляко, където нямат заплаха и врагове, винаги е топло, всичко цъфти и е красиво. Така тяхното безсмъртие постепенно се превръща в леност, в ужасяваща тавтология, в нараняващо разума повторение. Всеки Божи ден те се събуждали в един и същ Рай, за да преживеят едно и също безгрижие, породено от едни и същи наслади. Тогава Бог изведнъж усетил, че съществото, което сътворил по свой Образ и Подобие, започнало да се обезличава, да отъпява в повторението, да оглупява в тавтологията. Убеден съм, че Той сам е изпратил змията, съблазънта, за да ги накара да опитат от дървото на познанието. Защото, ако Той беше поискал, можеше да огради това съдбовно дърво с непреодолима стена или да извади неговата пакостност извън Рая. След като им предложил забранения плод, чрез изкушението Бог ги е наказал със смъртта, върнал ги е в смъртта, в споменатия страх от смъртта, който ги е направил отново мислещи, творящи същества. И моята теза, Милена, е, че

 

не трудът е направил от маймуната човек, а осъзнатият, стимулиращ въображението и творческите ни възможности страх от смъртта.

 

Животното не знае, че ще умре, и това го прави „пасивно“ по отношение на съществуването му. Когато човекът е осъзнал, че един ден ще умре, той започва да прави всичко възможно да се занокти за живота, да отдалечи смъртта от себе си. Този постоянен и коварен страх го е принудил да „измисли“ огъня – за да прогони дивите зверове и за да му е топло. После е измислил копието, с което по-лесно да осигурява прехраната си. Сътворил е дома, електричеството, лекарствата, атомната енергия, защото всички те по някакъв начин му позволяват да оцелее по-сигурно, по-трайно и го отдалечават от смъртта, от непредвидимостта на небитието. Замисли се... Какво е един писател? Чрез словото и величието на света, който създава, писателят иска да остане след себе си, да намери някаква духовна форма на оцеляване и дори на безсмъртие. Колкото и да звучи измислено, но именно страхът от смъртта прави от човека творящо същество. Чрез този проникнал в подсъзнанието ни страх Бог ни позволява да се съизмерим с Него.

 

Дали аз се страхувам от смъртта?

 

Ще ти отговоря честно. Да, страхувам се, разбира се, навярно затова и станах писател. Така както детето се страхува от тъмнината, така всеки човек се страхува от смъртта. Защото смъртта, подобно на пропастта, над която сме се надвесили, е повличаща и неопитомена неизвестност. Никой не знае какво има след нея, а пред нея бди нашият страх, който ни превръща в творящи, в наистина Божии същества.

 

И позволи ми да прибавя, Милена. Бог връща човека към смъртта, защото смъртта е единственото истинско и възможно равенство . Умира бедният, но и богатият, нещастният, но и щастливият, грозният, но и красивият. Само в смъртта, в неизвестността на небитието, нещата се изравняват. От социална, пък и от психологическа гледна точка единствено възможното равенство е смъртта.

 

Дано по-дълго време бъдем неравни и живи!

 

* * * 

Следва финала на романа "Законът".  

 

    Ала по-често от всичко Десислава сънуваше реката под Видин, оная разпростряла се пред миналото и зад бъдещето Река, която беше забравила. Идването и отичането й, привидната й притихналост и недоловимото й бучене, безвездието в небето, слепия клeпач на мъглата удушвач, друг път уловената, развлачена в нея луна, водите й с цвят на усмирен петрол и с мирис на тиня, на прииждащо обилие и трудно плодородие, изпълнените с утеха води, които бяха поели в обятията си и пренесли малкия Асен, Христо, неосъщественото майчинство на Десислава и нейната изтърбушена, изтръгната любов. Реката свечерена до крепостта Баба Вида или просветлена в зори, която Десилава се мъчеше да спре, да изтрие, да отмахне, ала веднъж потекла, несломимата вода се възраждаше в неосъзнатото и бе упорита като натраплива песен, пробиваше бента в опразнения й ум, повлекла коренища, пробити лодки и счупени весла, мирисът на риба и на разлагаща се вечност, повлекла съдби, градове и столетия, удавени сирени и неизпълними тайнства, река неспирна и пъплеща, така прилична на времето, на неговото безразличие и разсекла пространството с двата си бряга. Ако се измъкнеш, ако успееш да изпълзиш от нея, ще останеш завинаги или само тук, или само там, наказан в самотата си!

                     Понякога на Десислава й се струваше, че несвършващата и изпълнена със сладка болка Река е целият свят, повтарящ се, разказан набързо и повърхностно в повличащата мрежа на Интернет, във все по изпълнените със занимателно отъпение  медии, грохнал от информация, станал малък и опознат, глобален, изпълнен с щастливо различие, ала и със закани и оплодено от религиозния фанатизъм насилие, с отлагани в бъдещето крушения, защото светът около Десислава, но и в нея, повтаряше Реката, беше еднакъв и постоянно изменящ се, беше всеки миг различен и завинаги същия. Изтичаше неусетно като времето, все по нов, ала оставаше и непроменлив като отражение в огледалото. Та тази напряла в нея Река тътреше неспирното си познание, пораждането и самотата си, натрупваше човешката еднократност в недоловимо и растящо безсмъртие, омесваше единия сън живота с другия сън смъртта, за да укрепи миналото и да се превъплъти в бъдеще, за да се слее в пълноводието си с морето, с глъбината и утробната безкрайност на вселената!  

   Така образът на Реката изглеждаше някак покъртително познат и делничен, в същото време библейски протяжен и неразгадаем. Ала навярно нещата бяха много прости, Йонка беше изпратила Реката, за да отнесе отчаянието от ума на Десилава, да очисти гнева от кръвта й и да отмие болката от сърцето й!

 

 

П.С. Първа част от интервюто с Владимир Зарев можете да прочетете на адрес: 

http://www.glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/vladimir-zarev

 

Втора част от интервюто с Владимир Зарев можете да прочетете на адрес: 

 http://www.glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/vladimir-zarev-vtora-chast

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • иванов

    27 Ное 2016 16:01ч.

    Най-хубавото беше, че се върна свободата на словото, на личността. Защото свободата е едно от най-щастливите и значими човешки притежания, тя е форма на различие, а позволеното различие означава да отстояваме себе си, да бъдем себе си, да осъществим себе си. Да измислим живота си и да се опитаме да следваме мечтите си. И още, постепенно животът стана по-богат и пo ценен ..... –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Каква свобода ?!? Тая при която има пълни магазини и празни кесии ,тая при която можеш да си вземаш куфарчето и да отидеш в която си страна ,но нямаш пари и отиваш да продадеш мишците си за трохите от другата богата трапеза,тази свобода при която отиваш с последните пари да купиш поредната западна бракма и после да купуваш техните резервни части на техните високи цени , тази свобода при която човек с гордост няма да понесе презрението към чужденеца ли , или може би тая свобода при която можеш да „живееш“ в който си град или населено место по желание .......но на улицата ,защото ако някога се чакаше 20 години за жилище ,то сега изобщо не може да си купиш такова .Погледнете колко са новите жилища / за същото / време спрямо старите и колко живеят все още в старите жилища от „скапаното“ старо соц . време . Коя свобода е по добра ,тази при която отивайки в завод почти всички си имаха собствени апартаменти и много живееха в тях за символичен наем или тая при която отиваш да живееш свободно на улицата и да търсиш храна по контейнерите. А да , тогава нямаше контейнери ,но пък и нямаше и просяци. Да , свободата да бъдеш просяк ли е тази за която ми говорите . Свобода !!! Няма такава !!! Само се заменя с ПО рафинирана ЗАВИСИМОСТ. Когато един път попитах испанец какво е за него демокрация той ми отговори така: „разрешено ни е само , да говорим повече “. Е някои може да горди като персонажа на от песен наТодор Колев ,„Самотният човек“ който може да яде камъни но НЯМА ДА СЕ МОЛИ. Да г-жо Милена Нейова но не всички са като този персонаж .Повечето искат храна ,а не камъни. И повечето ще се молят и тая свобода за която Вие пишете Я НЯМА !! Ето и Вие пишете като преразказвате ,а не от първо лице . Нима сте свободна да изразите СВОБОДНО мнението си ???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    30 Ное 2016 10:29ч.

    Разликата между писателите и философите е, че писателите само съзерцават, опитват се да анализират, но никога не стигат до самата същност на нещата и процесите, поради което не са в състояние да начертаят и начините, пътищата за решаване на проблемите. Зарев е изключително талантлив писател. Стилът му е невероятно увлекателен, но истината за България е друга. В България с демокрацията трайно се настани мафията, клон на италианската Ндрагета с нейните атрибути: наркотици, рекет, казина (хазарт), проституция, заложни къщи и система за финансиране на престъпните бизнеси чрез "бързите кредити" раздавани на абсолютно неплатежостособни индивиди. Ако не беше пълното господство на мафията в България, всичко щеше да има много по- различно развитие и никога нямаше да претърпим най- най-жестоката демографска криза в историята на човечеството. Европа преживя фашизма и 50-те милиона жертви на втората световна война, преживя комунизма и архипелаг "Гулаг" и перестройктата с перестройкаджиите, мутрите и масовите грабежи щеше да преживее, ако не беше мафията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Григорова

    02 Дек 2016 8:16ч.

    Свободата не е в парите. Това сбъркаха всички и последствията са налице. Свободата е в ума. Когато учиш всеки ден, твориш, обичаш работата-ти си свободен. Свободен да избираш къде да живееш и какво да работиш. Защото ако си добре, ама много добре подготвен -не ти търсиш работата, тя сама те намира. А демокрацията не се осъществи в България, защото сами сме си виновни. Когато се върна ме впечатлява, че навсякъде ти казват не пипай, не може, не става... С клюки и завист сами се ограничихме. Хората ще кажат... Бях упорито, самоорганизирано и своенравно дете и роднините даже не ме обичаха. Но това не ме притесни и досега следвам само моя път и живея моя живот, а не оня за хората. Влюбена съм в работата си и работя от 6 до 22. Важна е любовта на няколко човека, а не на всички, за да си щастлив. Иначе казано-всичко зависеше от нас -да изберем... И повечето избраха лесния път надолу. Затова натам тръгна България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир Вироглавович Противопоставский

    04 Дек 2016 12:43ч.

    Никакво Гражданско общество не може да бъде спасение за България, защото не съществуват в България хора, които да бъдат обединени от някаква „гражданска идея“. Някога на партизаните, слезли от планините и установили Отечествено-фронтовска власт, им е било твърде лесно: народът, изгладнял и обеднял през годините на войната, получил розовото обещание, че „справедливият“ комунистически строй ще му поднесе на тепсия благоденствие. Днес някой обещава ли нещо подобно на отново изгладнелия и обеднял български народ? Обещават му, че ако бъде „пригоден за живота“ при условията на НОВИЯ БАНДИТИЗЪМ (спретнат по западна рецепта), може евентуално да се оцелее НЯКАК СИ. При което хората намират единствения изход да се изнесат час по-скоро от ЗАРАЗЕНАТА С БАНДИТИЗЪМ ТЕРИТОРИЯ, известна все още с географското ѝ название — България, — и да се преселят в ИСТИНСКИЯ ЗАПАД, в който има отдавна „законен бандитизъм“, но има и законови норми, които постигат известен баланс между обичайните грабежи и допустимия там (но не и в „Родината“ ни) по-скромен и по-честен начин на живот. Ако някога някой СПАСИ България — оставяйки я да бъде такава, каквато би се искала ДА Е на бедното и честно (но безгласно) множество от наши сънародници, то това ще бъде някаква ЧУЖДА СИЛА, която — ясно е — ще положи усилия по спасяването ни, само ако има някаква изгода от това, но която ще бъде достатъчно мъдра, че да не мине през нас като отдал се на безчинства завоевател, а ще се изяви като прагматичен стопанин, който ще се е досетил, че „от пчелина може да се вади мед“ не само в момента, но и през годините, които предстоят — во веки веков. Иначе сами ние нямаме никакъв шанс да си стъпим на краката — ние сме на брой колкото един провинциален градец някъде из Широкия Свят, а знайно е, че бройката е тази, която решава проблемите — тези, гдето са ОТ МАТЕРИАЛНО ЕСТЕСТВО. Следователно, отново трябва да запеем старата тъжна песен: „Пѝсмо пише жална Българѝя, пѝсмо пише до силна Русия…“

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир Вироглавович Противопоставский

    04 Дек 2016 14:25ч.

    «Във Вселената има нещо, което е хилядократно по-бързо от светлината» …и то позволява информационен обмен между два сродни елемента, отстоящи един от друг на две диаметрално противоположни позиции в Реалността. Това става практически без да има закъснение, нужно за преодоляване на Пространството, което ги разделя. Това БЪРЗО НЕЩО е обозначено от някои философи като ЕГРЕГОР. Вероятно това е Богът, който ОБЕДИНЯВА дори „необединимото“. Индивидуалистите, които са на мода в наше време и чието съкровено желание е нещата наистина да са НЕОБЕДИНИМИ (и да са ИНДИВИДУАЛИСТИЧНО САМОДОСТАТЪЧНИ), фактически са „богоотрицатели“, защото отричат ЕГРЕГОРА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир Вироглавович Противопоставский

    04 Дек 2016 17:40ч.

    Не е вярно, че страхът от смъртта е — както казва авторът — съдбовно важен; не е вярно, че той е основният двигател на човешката духовност. Страхът от смъртта, както и всеки друг вид страх (а то, всички видове страх в крайна сметка се свеждат все до този вездесъщ СТРАХ ОТ СМЪРТТА) може да бъде двигател единствено на човешкото оскотяване. Българите се намират днес в изключително тежка ситуация, освен поради многото други причини, също и заради това, че от дълги десетилетия насам тяхното внимание неусетно е бивало фокусирано от медиите върху проблемите на човешкото здраве и върху смъртта като фатална неизбежнот на човешкото съществуване. Това често прониква и в новобългарския културен живот — в литературата, в изкуството… От което нищо в живота на българина не се е подобрило, а напротив!… Защо не направим сравнение между нас — българите — и кубинците, които са народ, изживял цялата история на своята Кубинска Революция в недоимък и ембаргови ограничения? Кубинците, за разлика от нас, не се страхуват от смъртта и затова са един народ с крепка увереност в бъдещето си, каквото и да се случи по поетия от тях — правилен или неправилен — път. Видяхме как масово изпратиха те Фидел във вечния му път. Стотиците хиляди (а може би и милиони), които се изсипаха по улиците на Хавана, свидетелствуват за единомислие и вяра в нещо все пак ведро. Това е така, защото никой никога не е плашил кубинците със смъртта. От това духовността на този народ надали е ощетена с нещо. Кубинците имат безупречна Система на Здравеопазването, докато българите имат здравеопазване, което е подигравка със самато човешка същност (освен ако „същността“ не е подплатена с обичайните парични авоари, пробутвани под закрилата на покривката за маса). Българите, освен това, имат по телевизионните си предавания болезнено натрапващи се в съзнанието реклами за лекарства, които най-често скъсяват живота, а не го удължават — скъсяват го не само медикаментите, но и самите реклами. Всичко това е един изтънчен начин за оскотяване чрез плашене!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    04 Дек 2016 22:16ч.

    "Най-хубавото беше, че се върна свободата на словото, на личността. Защото свободата е едно от най-щастливите и значими човешки притежания, тя е форма на различие, а позволеното различие означава да отстояваме себе си, да бъдем себе си, да осъществим себе си. Да измислим живота си и да се опитаме да следваме мечтите си. И още, постепенно животът стана по-богат и по-цветен. Едно време рафтовете на магазините бяха полупразни." Тази мисъл на автора ме учудва най-много. Без съмнение той е високо интелигентен и се учудваам, че не е разбрал, че това е една виртуална свобода. Това, че можеш относително свободно да говориш в компанията на приятели и познати все още не е свобода. Зад прикритието на тази виртуална свобода всъщност страните от Варшавския договор бяха най-безцеремонно смазани от англосаксонските без да пукне и една пушка. Използвайки наивността на хората и експлоатирайки жаждата на повечето от тях да живеят в разкош без да полагат обществено полезен труд, бе подменена обществено-икономическата ни система, която въпреки своите недостатъци функционираше с цели подчинени на добруването на цялата нация и бе подменена с най-груба форма на капитализма имащ една едничка цел-възможно най-голяма и най-бърза печалба на собствениците на средствата за производство. Както показа действителността, щом се смени системата няма значение собственика дали е бил социалист, комунист или с други възгледи. Резултатът е един и същ. А това, че в САЩ и западно-европейските държави (всички те имат колонии в явен или скрит вид) трудещата се класа е в по-добро състояние се дължи по-скоро на факта, че там обществената система експлоатира труда и ресурсите на други държави (такива, като нас) и затова може да си позволи по-малка експлоатация на трудещите се в собствените им страни. Разбира се и това е до време, особенно след унищожаване на конкурентната социалистическа система на държавен капитализъм. Преди време гледах един американски филм посветен на кризата в САЩ и там показаха графика на нарастване на брутния национален продукт на САЩ и нарастването на доходите на американските работници в годините след Втората световна война. Преди Рейгън двете линии са пропорционални и почти успоредно нарастващи. По време на неговото управление те рязко сменят посоката си, като нарастването на доходите рязко се намалява и почти става успоредна на абцисата на времето. Така, че и там неминуемо ще настъпи обществен земетръс. Всичко е въпрос на време. На нас българите проблемът е много по-сериозен и не е свързан само с нетърпимата корупция и грабеж водещ до повсеместна бедност. На нас най-страшния проблем е демографската катастрофа. За нея има достатъчно данни, но никой от до сега управляващите партии не е направил нищо за да я спре. Държавотворната българска народност се топи неудържимо. По данни на МО през 2012 г.от постъпващите ученици в 1 ви клас половината са от малцинствата! Циганките раждат първото си дете на 12-13 г. Получават помощи за тях и продължават да раждат. Така например преди 4-5 години една майка с 6 деца при положение, че децата не са инвалидизирани е получавала 860 лв. социални плащания. Ако децата са инвалиди, сумата нараства главоломно. В същото време едно младо момиче работещо като магазинерка е вземала до 400 лв. заплата. Питам ви, коя циганка ще иде да работи за да получава тази заплата, ако може да ражда? Единствено патриотите искат да сложат край на това безумие, но цялата останала политическа върхушка е против тях и те се обяват за популисти, фашисти и нацисти, а техните лидери се очернят по всякакъв начин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всичко на всичко- гето

    05 Дек 2016 19:15ч.

    По статистика средната заплата е 900 - нето 700 лева. А 700 лева са равни на 155 лева през социализмът. През социализмът средната заплата беше 190 лева. Нетна минимална заплата сега е 320 лева, равни на 70 лева. https://www.google.com/publicdata/explore?ds=wb-wdi&met=ny_gdp_mktp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=бвп Инфлацията от 1987г. до сега е над 111% което прави 28те милиарда долара БВП тогава да са повече от сегашният БВП. https://www.google.com/publicdata/explore?ds=wb-wdi&met=ny_gdp_mktp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=бвп#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gnp_pcap_pp_cd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=country&idim=country:BGR:CUB:CHL:RUS:ROM:CZE:POL&ifdim=country&hl=bg&dl=bg&ind=false СПЕСТЯВАНИЯТА ПРЕЗ 1980ТЕ СА 7-8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, А СЕГА ДОРИ 12 МИЛИАРДА ДОЛАРА - НО САМО 7% ИМАТ СПЕСТЯВАНИЯ - ТОСТ 500 000 ЧОВЕКА, КАТО 450 000 ОТ ТЕЗИ ХОРА - ИМАТ ДО 1000 ЛЕВА - СРЕДНО 114 ЛЕВА. Тоест над 20 милиарда лева са в 1% от населението. При инфлация 111% за 29 години, тоест тогавашните 8 милиарда долара са равни на 17 милиарда долара сега. медии: "През последните две години хората, които имат спестявания са намалели двойно - от 14% в началото на 2010 година до 7 % или 511 000 души в началото на тази година. От седемте процента българи със спестявания пък едва 13 на сто имат депозити над 5 000 лв. или това са приблизително 66 000 души. Преобладаващата част – 46% от хората със спестявания имат спестени суми до 1000 лева, тоест това е 3,22% от населението." "90% от населението обеднява или поне спестяванията му не растат и около 10% или по-малко имат растящи спестявания. 75-76% от депозитите са с размер под 1000 лв. В следващия сегмент 1000-2500 лева попадат едва около 8-9% а в следващия – 2500-5000 лв около 5-6% от депозитите. Това означава, че около 88-91% от депозитите попадат в областта под 5000 лв, в която преобладава намаляване на сумите. В най-ниската категория, до 1000 лв, средната сума е около 114 лева, в следващата, 1000-2500 лв средната сума е 1654 лв а в категорията 2500-5000 лв средната сума по депозит е 3648 лв. Разпределение на депозитите при което 75% от тях са със средна сума от 114 лева фактически представлява катастрофа за покупателната способност. Сумата от 114 лева е по-малка от половината на минималната работна заплата. Това е сума недостатъчна за покриване на месечните разходи за ток, телефон, вода и централно отопление в големите градове. За такава ситуация свидетелстват и нароилите се напоследък небанкови кредитни институции"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    08 Дек 2016 9:59ч.

    и сега тези хора искат да управляват да се вьрнат вьв властта това не трябва да се допуска ако трябва ще излизаме по улиците сдс е гробокопачьт на бьлгария в 21 век

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Григорова

    08 Дек 2016 13:37ч.

    Руми, ти ли си? Защото говориш за момент, в който като се върнеш в България, все чуваш: не може, не става и т.н. Е, да, във ФРанция е по-добре. Но за да живееш там, ти трябват, пари, и то много пари! Така че не на мен тези, че свободата не била в парите. Имам ли пари, мога да живея и да отида където си искам, имам ли пари, и душата ми ще е свободна, защото ще мога да ходя и да правя каквото си искам - да работя, да творь и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    09 Дек 2016 0:00ч.

    Доста красиво и умно поднесени фрази, но за жалост безполезни. След 3-те абзаца от книгата на Зарев-младши се убедих, че няма смисъл да го чета, както нямаше смисъл на младини да чета и писанията на баща му Пантелей, с които даскалите се опитваха да ни тъпчат главите. Пълна метафизика и схоластика. А единственото конкретно нещо, за което говори - приватизацията на КЦМ Пловдив, е абсолютно невярно. 26 г. съм работил в сферата на цветната металургия и рудодобив и приватизацията на КЦМ ми мина буквално през ръцете и ума, макар и да не съм акционер. Освен че бе чиста и по действащите закони, тя е и изключително успешна. КЦМ-2000 за по-малко от 20 г. построи чисто нов цинков и чисто нов оловен завод, по най-високите екологични стандарти. Тези 2 завода ще останат последните построени в цяла Европа. Не е морално писатели да дават становища по въпроси, от които хал хабер си нямат. Да си пишат за малобройните си читатели и да си говорят насаме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ицо

    13 Дек 2016 9:47ч.

    И кой ограби и съсипа България?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ген. Б. Бонев

    12 Фев 2017 23:31ч.

    А ти си едно говедо. Мръсно

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ,, У нас престъпникът е уважаван човек, а престъплението -поминък"

    05 Окт 2017 11:46ч.

    Типичен пример - БОЙКО БОРИСОВ!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не ми се струва

    09 Окт 2017 18:33ч.

    че на българите им харесва да живеат като бездомници, или да слугуват (да вършат неквалифицирана работа за сравнително добро заплащане). По-скоро са любознателни, интересно им е как живеят другите, в пагубно съчетание с неоправдано ниско самочувствие и притеснителност... Ако бяхме имали възможност да пътуваме (и работим!) извън България, както сърбите например, едва ли щяха да се поддадат на внушения и урболешката да тръгнат в непозната посока толкова много хора през 90-те ... А после оцеляване - българският човек не е "quitter", напротив с труд и постоянство, и спестяване се опитва да се задържи над водата... Зад всички наши злини аз виждам методичното унищожаване на българския елит в продължение на 15 (петнадесет) поколения българи от султанския ятаган... И това, че който се добере до политическия "връх", осъзнавайки, че е еднодневка и незаслужено е попаднал там - се опитва да открадне, колкото може повече, час по-скоро... Това е, комплекси за непълноценност мъчат всички ни... А сме си член на шампионската лига отвсякъде - не минава седмица да не се чуе, че българин е успял на световно ниво - и спорт, и наука, и в музика и култура, и във всички области на живота, и то във всички категории - деца, и инвалиди, и пълноценни хора...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Имам теория, че думата "balkanization"

    09 Окт 2017 18:39ч.

    (раздробяване на държава на малки, по-лесно манипулируеми части) е въведена в английския език по повод трагичните резултати от онова мирно споразумение, което откъсна жива плът от снагата на България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сега отново ни манипулират най-методично

    09 Окт 2017 18:52ч.

    че сме най-бедната страна, с най-лоша образователна система, най-много загиваме демографски, че децата ни са най-тъпи и какво ли не... Просто, знаейки добре какви комплексари сме, ни обработват психически за да ни отчаят още повече и да вдигнем ръце.... До скоро никой не споменаваше демографски срив, сега само за него говорят... Като че ли не беше това (Ран-Ът) плана им от самото начало... И точно грантаджиите на Сорос, които полагат добре заплатени усилия в посока унищожаването на страната ни, сега претокват и филосовстват по темата най-много...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Покимон

    11 Окт 2017 17:13ч.

    Няма нужда от дългото списване и разговор със себе си на Зарев. Кратко,ясно и точно- прост народ слаба д-ва,направиха го прост да е слаба държавата,която в момента е само автономия на белият свят. Мнозинството от българите са смирени,послушни и подкупни хорица, макар че с тези качества са ярки индивидуални индивидуалисти и едва ли само турското робство е виновно за това. Длед 1970те до 90те имаше признаци че от народ ставаме нация, но отново ни "потурчиха". Споменава т.н. романтичен период през 90те години, бих го нарекъл романтичен и идеалистичен ,макар че имах "западно" образования и светоглед вече отдавна съм загубил илюзиите си,да не говорим за приятелствата. Дори думата хоремаг вече младите не знаят какво значи,където хората,предимно мъжете се събираха не да се напият а да обминят сладка приказка и мнения. Сега в барове,дискотеки,кафенета и тем подобни е пълна скука,най-много да се говори за пари и далавери.Така че не виждам как ще бъдем отново нация макар да заменихме СССР със СЕЩ и САЩ и вече сме на път да от народ да станем източнобалканско племе. Например, как без т.н. еврофондове,които пак си плащаме, можеше да се строят магистрали и много други обекти. Темата е безкрайна като вселената,но хората все още има надежда за вяра,любов и мечти макар че 80% от 15-16годишните не са прочели нито една книга, вече и 50-60годишните гонят покимони.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Асен

    13 Окт 2017 21:41ч.

    А един от най-ясните примери за това, че у нас престъпникът е уважаван човек, а престъплението – поминък - са Цветан Василев и КТБ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Кръстев Крумов

    26 Окт 2017 12:15ч.

    Прочетох разсъжденията на Владимир Зарков. Не ми хареса неговата позиция относно "голямото" чакане. Вярно е, че чакахме, но карахме НОВИ коли, за които нямахме грижа. Сега караме амортизирани западни, докато новите са абсолютно невъзможни. За състоянието на една икономическа система се изхожда от съответни показатели и живота на хората, а не от това, какво е имало или не в магазините. Истината е, че социализмъте е по-прогресивна система от капитализма, но за едно атеистично общество, в което Бога е забранен, той е невъзможен. Затова беше варварски разрушен от тези, които се опитаха да го направят, но без Бог. Г-н Зарков много правилно са задава въпроса за съществуването на Бога. Търси отговора, но трудно стига до него. Задава си въпроса за смъртта, но той остава без отговор, защото КНИГАТА, в която се намира този отговор не се познава добре. Аз също съм си го още в детска възраст, а не сега, поради това, че съм възрастен. Въз основа на дългогодишен труд разбрах, че отговорът за човешката съдба, за свободата и морала, за живота и смъртта се намират в Книгата на книгите. Въз основа на нейното изучаване и съпоставяне на истината с лъжите в човешкото общество, написах книгата "Великата победа". Който искрено търси тези отговори, може да ми се обади на адрес: [email protected]. Предварително заявявам, че приемам всякаква критика, стрига да е добре обоснована.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Досадно е

    27 Окт 2017 21:52ч.

    да четеш "вечен" културтрегер, внезапно озарил ни с мъдрости от рода на това, че магазините били пълни, но нямало пари, или, че гражданското общество не можало(а ти кво можеш?) да излъчи лидери и прочие. Да беше слушал баща си . Не, че щеше да има полза.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като чета коментарите...

    25 Фев 2018 23:20ч.

    все повече се убеждавам, че комунягите пак изпълзяха от бърлогите и сеят червена просвета... аман от тях! Писателят е прав във всичко, но къде са възрожденците, които ще подемат истинска промяна? Литературата е изкуство и от писателя не се изискват отговори. Писателите и поетите задават въпроси, за да събудят заспалите. А философите никога в нищо не са успели и са абсолютно безполезни, защото прилагат обобщени модели към обществото. Питайте всеки математик и той ще ви каже, че не можеш да решиш с един модел всички задачи...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи