- Автор: Николай Стариков блог
- 10 Sep 2020
- 389
- 10
Публикувайки „новини“ от Сирия, всички западни медии се позовават на… един човек.
И само на един.
Но нека я караме поред.
Николай Стариков
Ето например какво пише „отговорната“ антируска „Медуза“:
„Както заявил пред агенцията един от бунтовниците, под ударите се оказал техният лагер в района на Хама. В резултат на бомбардировките са пострадали осем човека. Правозащитната организация Syrian Observatory for Human Rights съобщи, че в Талбис, Ар Растан и други градове са загинали най-малко 27 души.“
Те пишат за руската въздушна атака. Все едно руската авиация не бомбардира „Ислямска държава“, а някакви „опозиционери“.
Да обърнем внимание на източника на информация – някаква правозащитна организация Syrian Observatory for Human Rights. Смешното е в това, че във всички западни и прозападни медии ще видите като източник на информацията само тази организация.
Защо? Ами защото…
Защото, за да излъжеш, трябва да се позовеш на източник – такива са железните принципи на „свободните медии“. За да повярвате на информацията, трябва да я представите не като плод на вашето въображение, а като независим източник на информацията.
Щатът на организацията Syrian Observatory for Human Rights, на която се позовават всички западни медии, не е раздут – той се състои от всичко на всичко… един човек. Той е „директор“ на тази организация и се казва Rami Abdul Rahman. В крайна сметка, той така се нарича.
И точно тази организация, на практика монополист, захранва с „новини“ за Сирия всички основни информационни агенции в света.
Ето сайта на тази организация Syrian Observatory for Human Rights в два варианта плюс страница във „Фейсбук“ на английски:
http://www.facebook.com/pages/Syrian-Observatory-for-Human-Rights/121855461256134
На сайта (например в отдела Contact us) може да се намери информация, че новините на организацията се разпространяват от агенциите Reuters и AFP. Но също така и други големи световни агенции се позовават като източник на информации за Сирия на тази организация, по-точно, просто повтарят и тиражират лъжата.
Освен това въз основа думите на тази организация, или на този „директор“, правителства на държави правеха и правят изявления по отношение на Сирия.
Излиза, че един чичо си седи в Лондон и формира световното обществено мнение? Че един господин в Лондон практически диктува на правителствата на държавите отношенията им със Сирия?
Не. Той просто работи „диспечер“ на клозетно казанче. Подава необходимата информация, а всички „независими“ медии си дават вид, че не знаят, че цитират един човек. Ежедневно и ежечасно.
Това е заговор. Има монополно споразумение за цената на бензина. И наказание по антимонополното законодателство. А тук е налице монопол на информацията и точно такъв заговор. Всички са длъжни да ползват информация само от един източник.
Съмнявате се? Вярвате ли в случайността? Специално за вас един германски сайт е направил проучване и е установил, че на Syrian Observatory for Human Rights от славния град Лондон се позовават следните информационни агенции, цитирам дословно:
„CNN, CBS, Associated Press, Reuters, AFP, BBC, Tagesschau, FAZ, Holtzbrinck, Springerpresse, Spiegel, Focus, Al Jazeera, al Arabiya und so weiter und so fort bis hin zu taz, Guardian und RIA Novosti“.
Надявам се вече всичко да ви е ясно. За „обективните данни“ на „правозащитната организация“ Syrian Observatory for Human Rights и „независимите“ медии.
Затова аз просто ще повторя въпросите, които зададох в края на 2011 г. в моя материал „Приказка за това как един човек лъже целия свят“:
„И така, възникват няколко въпроса.
Защо и по какви причини практически всички вземат новини за Сирия от едно място?
Как става така, че един човек формира мнението на планетата по редица въпроси?
Защо правителствата на различни страни като папагали повтарят едни и същи глупости, измислени от един човек?
Нима тези правителства нямат нито разузнаване, нито спецслужби, нито специалисти за данни от региона?
Може ли всичко от гореказаното да е случайност?
Или просто спецслужбите на САЩ са организирали целия този цирк?"
За да разбунят целия Близък изток и да направят там Голям ислямски халифат. Като бъдещо средство за преустройство на света. Както в началото на ХХ век беше социалдемокрацията и класовата борба, а в средата на ХХ век – фашизмът и нацизмът.
Минаха четири години – на Запад все същите планове, но те станаха все по-явни и нагледни. Да се надяваме, че Русия няма да позволи да се осъществят.
