- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1122
- 0
На въпрос дали е необходима проверка за случайното разпределение на делото на Ценко Чоков, Лозан Панов отговори: „Бих повярвал в институционалната загриженост на главния прокурор, ако не бях научил за писмото, което той е подготвил от някои медии още преди то да е постъпило във ВКС. В случая трябва да кажем, че определено делото представлява обществен интерес, в този смисъл с оглед писмото, изпратено от главния прокурор и с оглед и на данните от проведеното общо събрание на магистратите в Апелативния специализиран съд, аз започнах да извършвам разговори и да констатирам факти и обстоятелства, които са относими към този случай“.
Лозан Панов посочи, че от понеделник до сряда е бил в годишен отпуск и е провел разговори с председателя на съда, но би искал да чуе и магистратите в специализирания наказателен съд. „Когато съм готов с една обективна преценка за това необходима ли е такава проверка, ще бъдете уведомени“, заяви Лозан Панов, цитиран от "Фокус".
Той уточни, че временно изпълняваща длъжността председател на Апелативния специализиран наказателен съд Даниела Росенова е обяснила, че разпределението е направено от магистрат, който я е замествал при разпределението на делото, защото и тя е била в годишен отпуск. „От общото събрание на магистратите, които са обсъждали двете кандидатури за председател на съда, са изразили своето безпокойство и излагат твърдение за разпределението на делата и безпокойство за начина, по който това се прави“, заяви Лозан Панов. По думите му с оглед на казаното от съдия Росенова той ще опита да формира и своето мнение.
На въпрос дали е компрометирана системата за разпределение на делата, председателят на ВКС заяви, че не би се ангажирал с такова мнение. „Фактите трябва да бъдат изяснени“, заяви Панов. Според него, ако има някакви съмнения в случайното разпределение, то това трябва да бъде посочено, за да не се допускат в бъдеще такива съмнения. Председателят на ВКС посочи, че срещу Ценко Чоков е внесен обвинителен акт. По думите му въпросът, който се поставя е защо в по-дълъг период няма окончателни съдебни актове.
„Едно разследване е свързано не само в неговата съдебна фаза, но и с неговата досъдебна фаза“, коментира Панов. Попитан как му изглежда това да бъде пуснат подсъдим 10 дни преди старта на делото, той обясни, че ВКС не е нито първоинстанционен, нито въззивен: „Мярката за неотклонение е окончателна, тя е мярка за неотклонение, която се взима от въззивния съд". Той обърна внимание, че делото е било в досъдебна фаза в рамките на седем месеца. По отношение на упражняването на контрола при домашния арест, той заяви, е това е въпрос, който е бил поставян на анализ. „Домашният адрес е по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Тази мярка за неотклонение касае невъзможността лицето само да се придвижва“, каза той и поясни, че тази мярка не се взема от прокурора, а най-често се взема от съда. Според него контролът върху тази мярка е задължение на други органи, а не на съда.
На 13 февруари 2017 г. с определение на Апелативния специализиран наказателен съд бе изменена мярката за неотклонение на кмета на Галиче Ценко Чоков от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева и на Мартин Чоков, син на Ценко Чоков, от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Със същото определение са изменени и мерките за неотклонение и на Иван Тодораков и Димитър Каменов от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на по 5 000 лева.
Срещу Чоков са повдигнати общо 5 обвинения - ръководене на организирана престъпна група (ОПГ), лихварство, отвличане, побой с нанасяне на телесни повреди и палежи. На Мартин Чоков също са повдигнати обвинения за участие в ОПГ, лихварство, отвличане и побой. Освен това, той е привлечен и за принуда, както и за заплаха със смърт.
