И ето, те казват: видите ли, фашисти. Дошли сте на чужда земя. Донбас, казват, за вас е чужда земя. И Крим също.

 

Както си спомняме, през 1654 година се състоява присъединяването на Украйна към Русия. Е, или анексирането на Украйна – както искате го наречете.

 

Какво става по-нататък, дайте да си припомним накратко.

 

През 1655 руските войски освобождават територията на Беларус от поляците. През 1666 г. се осъществява присъединяването на Бурятия. През 1667 г. под юрисдикцията на Русия преминава Смоленск заедно с областта около него с градовете Дорогобуж, Белий, Красний, а също така Нивел, Себеж, Велиж, северските градове, левият бряг на Днепър, Киев.

 

През 1686 година с Полша е подписан Трактатът за вечен мир, като към Русия бива присъединена територията на Запорожието. През 1689 година е подписан Нерчинският договор, според който част от територията на Русия северно от Амур преминава в пределите на Китай. През 1696 година капитулира турската крепост Азов, откривайки на Русия изход към Азовско море. През 1702 година нашите превземат Шлиселбург. През  1714 година – Аландските острови.

 

През 1721 година е подписан Нищадският мирен договор със шведите, според който Русия получава Естония Латвия, Виборгска губерния, част от Южна Финландия. С този договор Швеция започва да губи мощта си в Северна Европа.

 

През 1723 година Русия получава от Персия цялото крайбрежие на Каспийско море с Дербент, Баку, провинциите Гилян, Мазандеран и Астрабад. През 1726 година под руска юрисдикция преминава част от бившите персийски владения в Източен Кавказ. През 1731 година започва присъединяването на Казахстан към Русия.

 

През 1735 година в Русия влиза Челябинска област. През 1743 година под властта на Русия преминават няколко фински провинции. През 1756 година се осъществява присъединяването на Алтайския край. През 1772 година е първото разделяне на Полша.

 

През 1783 година по молба на Грузия Русия я взема под свое покровителство. През 1791 година е присъединяването на Крим, а през 1792 година – на Курилските острови. В резултат на Петербургската конвенция от 1793 година Русия получава териториите на Централна Беларус и Западна Украйна. През 1795 от състава на Русия излизат Западна Беларус, Литва, Курландия.

 

През 1801 година Русия придобива област Баку, земите в североизточната част на Каспийско море. През 1802 – Аварското ханство. През 1805 година започва присъединяването на Армения. През 1810 година – на Ингушетия.

 

През 1812 година е присъединена Бесарабия. През 1815 година – Полското кралство, а през 1829 година – румънските княжества. През 1846 са присъединени повечето от казахските земи. През 1858 – Амурска област. През 1860 г. Пекинският договор утвърждава предаването на Русия на реките Амур, Усур и протока Казакевич.

 

През 1863 г. в пределите на Русия влиза Киргизия. През 1866 – част от Узбекистан. През 1868 година Бухарското емирство и Кокандското ханство признават зависимостта си от Русия. През 1869 г. южен Туркменистан поема по същия път. През 1873 – в Хивинското ханство. 1884 е годината, в която част от Русия става Мервският, тоест Източен Туркменистан. През 1898 година територията на Манджурия е предадена в ръцете на Русия.

 

Такава е кратката история на фашизма в Русия.

 

Тук ще спрем, защото вече искат да ни убият.

 

Обаче от по-рано знаем, че искат да ни съобщят нещо. Искат да ни разяснят какво е било някога, но след Втората световна светът вече не е същият; не решава проблемите с войни; не се разочарова и не страда от решаването на проблемите с войни.

 

Дайте тогава още веднъж да погледнем статистиката, просто за размишление.

 

Между 1900 и 1941 години в света се случват 24 въоръжени конфликта. После, значи, с цялата си мощ се разразява започналата вече световна война; всъщност в този момент тя истински започва: one earth, one world, one peace.

 

Но всичко това засяга в голямата си част хипитата. Защото в периода 1945–1970 година на земята избухват 97 военни конфликти – тоест над три пъти повече, отколкото през първата половина на века!

 

Мислите, че по-нататък следва спад? Само през 1998 година в света се случват 28 въоръжени конфликта.

 

На финала на хилядолетието в света едновременно се водят 35 войни. В преобладаващата си част тези войни така или иначе, пряко или косвено имат отношение към „световната демокрация“ – проглушила ушите на целия свят със своята толерантност, политическа коректност, разоръжаване, миролюбие и прочее прелести.

 

САЩ, собствено, даже не крият бурната си военна дейност: целият Холивуд работи за това да покаже как тези момчета доблестно градят демокрацията в целия свят.

 

По-възрастните помнят: когато започнаха да обвиняват СССР, ясно ни дадоха да разберем, че ако се успокоим и престанем да издевателстваме над миролюбивите си съседи, ще се възцари пълна тишина.

 

Междувременно.

 

През 1989 година САЩ нахлуват в Панама. През 1991 международната коалиция начело със САЩ освобождава Кувейт от Ирак. През 1992 година САЩ влизат в Сомалия – с миротворчески, естествено, цели. През 1994 година се състоява инвазията на САЩ в Хаити. В периода 1992–1998 година американските ВВС нанасят удари по Ирак. През 1999 година НАТО предизвиква същински кошмар в Югославия. През 2001 година започва войната на САЩ срещу Афганистан, която продължава до 2014 година, но така и не е приключила да ден днешен. (Междувременно нашите либерали и сега тичат с плакати от типа на „Сирия – втори Афганистан“, но кой знае защо имат предвид СССР, а не САЩ; нормални ли са изобщо?). През 2003 година започва Иракската война, в която загиват около 655 хиляди иракчани. През 2004 година САЩ отново изпращат войски в Хаити и в Сомалия. В Сомалия военните действия така или иначе продължават до 2010 година. През 2011 започва Либия. През 2015 година САЩ навлизат в Йемен.

 

Тук отново прекрасно си даваме сметка какво ще ни обяснят нашите трогателни либерали в отговор на това.

 

Че ще отговорят, че отговарят „само за своята страна“. (Те така наричат Русия – „своята страна“, ха).

 

Да, вярваме, вярваме.

 

Знаете, никой не желае да каже, че военното разрешаване на въпросите е хубаво, нравствено.

 

Това е лошо, безнравствено.

 

Просто, когато вие, драги читатели, слушате за „анексиране“, „прогрес“ „светът не прави повече така“, „След Втората световна всичко се промени“, „не бива да се дава за пример XIX век, когато сме в XXI“ – помнете, че тези доводи са предназначени за хора интелектуално низши.

 

Вас просто ви премятат.

 

Самите те знаят всичко и за one world, и за one peace.

 

Демократичният свят воюва, разделя, преразпределя, качва на власт свои правителства, разрушава цели градове, тъпче инакомислещите и при всичко това ви гледа с честни очи.

 

Всичко, което искат от нас, е да загубим и да се предадем. А те да продължават своя безкраен Холивуд. Където брадати момчета в някаква си там Африка или Азия отново прострелват в главата поредния тиранин. И ние болеем за тези брадати момчета.

 

Аз искам да болея само за своите. Това е нормалното.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

На границата

На границата

По върховете на Пирин още има сняг, а при нас, долу, е вече пролет. Сл...

5 коментар/a

Хм... на 10.04.2017 в 18:20
САЩ завладяват, Русия освобождава. Например Баларус от Полша през 17 век. Питам се, цар Симеон Велики завоевател ли е бил или освободител. А Александър Велики? Освободил е Азия чак до Афганистан.
Диана на 10.04.2017 в 19:37
А ние сме били под турско робство.
Хм... на 11.04.2017 в 15:07
Може и иначе, завоювали са ни. Или са ни освободили от отговорноста сами да си градим държавата. Погледнато от към Босфора изглежда така. Според теорията на относителността.
Мери на 14.04.2017 в 13:02
Фактите говорят, освен това авторът е физически хубав (абстрахирам се от модата на голите глави) и излъчва духовност. Който разбрал, разбрал.
Кака Пена на 26.05.2017 в 12:17
Браво на автора! Кратко, ясно и в много подреден вид е дал всички факти. Който МОЖЕ ДА ЧЕТЕ, а още по добре и ДА МИСЛИ, ще си направи заключенията..........

Напиши коментар