За руската опасност, путинизацията на България и движението на Варуфакис за гласност и перестройка в ЕС

За руската опасност, путинизацията на България и движението на Варуфакис за гласност и перестройка в ЕС
Защо около идиотското решение на НС с участието и на БСП за временна комисия, която да провери за „намеса на Турция и Русия“ във вътрешните работи на България, се вдигна такава олелия? Нали недоверието към 43-тото НС е в най-добрия случай три към едно спрямо доверието? НС е обект на почти всеобщо презрение, символ е на корупция и „реакционност“ в Хитлеровия смисъл – на безсмислието, фалша и бездушието на парламентаризма. Олелията няма нищо общо с НС само по себе си, тя е заради приравняването на Путин с Ердоган – грешната и тъпа идеологема на сините.

 

 

Приравняването, наистина, се прави с болка на сърце. За сините Путин е толкова чер, че „петвековното ни робство (Алеков израз – б.м.) е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Северният враг ни нанася“ със самия факт на своето съществуване. Сините обичат да цитират нападките на английската преса срещу руския тиран и агресор, но омразата им не е прост отглас на нелечимата английска геополитическа горчивина, че руската континентална империя не ще и не ще да се разпадне като британската морска. 

 

Синята омраза обаче не е геополитическа, а класова, но насочена не срещу „комунизма“ на Путин, който не е комунист, а срещу „путинизацията“ на България, която преди два месеца предложих като наша стратегия за национално спасение. За да омаловажат необходимостта от „путинизация“, сините я приравняват на провалената османизация на лунатичния Ердоган. 

 

Под „путинизация“, както казах и тогава, разбирам прекратяване васалитета на България на САЩ, установяване на равноправни, взаимоизгодни отношения с Вашингтон и Москва; прекратяване участието във всички контрапродуктивни форми на политически и икономически натиск на Запада спрямо Русия, включително напускане или съдействие за разпускането на НАТО в сегашния му вид; активна, прагматична национална индустриална и социална политика в интерес на мнозинството. 

 

Ясно е, че „путинизацията“ не означава нищо повече от привеждане на държавната политика в съответствие с настроенията на голямото мнозинство българи. А не на настроенията на прозападното малцинство политици, бюрократи и техните бизнес клиенти. Както прозорливи автори от САЩ признават, Путиновият режим всъщност е първото в историята на Русия народно управление, опиращо се на консервативното мнозинство на руския народ. А не на едно агресивно вестернизаторско малцинство – било то абсолютистко-крепостническо, буржоазно-либерално, революционно-марксистко или пазарно-фундаменталистко. 

 

„Путинизацията“ ще бъде четвъртият исторически поврат под руско влияние в най-новата българска история. Трите определящи събития в нея досега – Освобождението с възникването на новобългарската държавност след 1878 г., социалистическите преобразувания след 1944 г. и прозападните след 1989 г. – се дължаха не просто на руското влияние, но на преки намеси на Русия, на победите й в две горещи войни и доброволната й капитулация в Студената война. Най-големите успехи в историята ни след 1878 г., обективно измерени със съотношението на средния български БВП на глава спрямо средните световен и западноевропейски – по Ангъс Медисън, са по времето на руската хегемония в средата на 70-те години на ХХ век. 

 

По-голямата зависимост на България от Русия до 1989 г. преопредели нейния посткомунистически път на сближаване със САЩ и ЕС, за разлика от по-независимата дотогава Сърбия. А отдалечаването на България от Русия от края на миналото хилядолетие обуслови провалите й оттогава. Руските патриотични елити, издигнали Путин, успяха да обърнат нещата в последния момент – да спасят страната си от пропадане в Третия свят с колапс и феодален разпад на държавата, разграбване на природните богатства от глобалните корпорации, деиндустриализация и обезлюдяване на регионите, мизерия за мнозинството – и шепа супербогати олигарси, трупащи и харчещи милиардите си на Запад.  

 

За съжаление засега връзките ни с Русия на държавно равнище са в долна мъртва точка, а това не способства за ускоряване на путинизацията. Отношението на руската държава към държавното образувание, гдето премиерства Борисов, е презрително, както личи и от изказването на иначе толкова професионалната говорителка на руския МИД Мария Захарова с наивния й, неизкусен аргумент за неблагодарността на България – отношение към държавица трета категория. 

 

В една бъдеща равноправна връзка между София и Москва тези аргументи няма да имат място. Те, както и националният ни празник Трети март, разделят българската публика на два непримирими, макар и несъизмерими по численост лагера, и не помагат нито за укрепването на националното единство и достойнство на българите, нито на дългосрочния руски интерес в България. 

 

И качеството на руските представители в София, и на руската пропаганда на български език не съответстват на качеството на представителите на Москва на Запад и особено на бодливия cool на RT. Както Русия иска уважение от страна на Запада, така и България трябва да иска същото от Русия. Да, ще й е трудно да го иска, докато начело й са недоразумения като Борисов и Плевнелиев. Нужно е и коренно преустройство на русофилското движение в България – да се изчисти от шаячните съветски наслоения и от всеки намек за петоколонност. 

 

Меката сила на Русия, под санкции или не, в цивилизования Запад е огромна. Тази седмица в Ню Йорк сме под неизгладимите впечатления от гостуването на Петербургския „Малый театр“ с девет представления на Чеховата „Вишнева градина“ и на Мариинския театър от същищ град с четири балетни спектакъла в памет на Мая Плисецкая и една симфонична вечер с петте концерта за пиано на Прокофиев. Огромните за българските театрално-балетни мащаби зали на Бруклинската музикална академия, BAM, се пукат по шевовете. Ентусиазмът на публиката от изкуството на Лев Додин, Валерий Гергиев, Ксения Рапопорт, Данила Козловски, Уляна Лопаткина, Диана Вишньова... е колосален. 

 

Чуха се в началото из Фейсбук нечии плахи намеци за бойкот на Гергиев като хранен човек на Путин... но всуе, никой не се заинтересува, както и миналия юни никой не обръщаше внимание на креслива групичка украински протестъри пред Карнеги Хол, дето народът се тълпеше на Петебургската филхармония с програма от Шостакович. Ето тази мека сила, модерна, cool и по своему и глобализираща – удивително е колко интимно американската публика преживява Чехов, как голямата американска драматургия от ХХ век е стъпила в обувките му, или колко неотслабващ е култът към невъобразимо авангардните за времето си Ballets Russes повече от век по-късно – тази мека сила трябва да стовари Русия и връз България, първоначално по телевизията, която не бива да е с по-лошо качество от RT.  

 

Пред „путинизацията“ на България има два сериозни проблема – сред тях не е влиянието на САЩ, доколкото отношенията на Вашингтон и Москва ще се затоплят дългосрочно, а американското чиновническо противодействие на руската пропаганда на местно равнище e и ще остава смехотворно. Първият проблем е липсата на независими национални елити, които да инициират путинизацията. Сред подписалите Хартата за свободна, справедлива и солидарна България, под която, с няколко малки поправки, се подписвам, има само интелектуалци. Няма политици, капитани на индустрията, банкери, генерали, дипломати, чиновници, дори и известни talking heads – тв водещи и други журналисти и медийни звезди. Кой ще я реализира? 

 

Вторият проблем е състоянието на ЕС. Без достатъчно гръмък сигнал от ЕС е трудно да се промени каквото и да било у нас, а той бере душа по ваймарски. Руските либерали в 90-те години предупреждаваха за „Ваймарска Русия“, вместо нея имаме Ваймарски ЕС. Еврото продължава да души с дефлацията икономиките на европериферията. Шенген е пред колапс – 58% от немците искат връщане на националните граници. Френските селяни беснеят срещу руските санкции. Брекзит миналата седмица набра 39% подкрепа срещу 36% „против“, Чехия спомена нещо за свой референдум Чекзит при успех на британския, движенията за независимост на етнорегионите не затихват, бежанската заплаха продължава да сее ужас у филистерите, Брюксел е безпомощен пред гръцката блокада на българската граница... Европартиите не дават надежда за промяна, левицата е обезверена и дискредитирана от капитулацията си пред пазарния фундаментализъм от миналите десетилетия. 

 

Има и следния парадокс. По-миналата събота гледах в кварталното кино новия премиерен филм на Майкъл Моор „Кого да нападнем след това?“ (Where to Invade Next?) – рапсодичен химн за „социалистическа“ Европа на фона на Америка, все повече затъваща в Третия свят (the Third-worldization of America – Н. Чомски), и наблюдавах ентусиазираните реакции на публиката. И това става в буржоазен бял квартал на Манхатън. Италианските отпуски, френските училищни столове, бързи влакове и данъци, немското участие на работници в ръководството на фирмите и грижи за историческата памет, финландското училище, норвежките затвори... Филмът обаче ще звучи гробовно с възторжените си нотки в самата днешна Европа, затънала в безверие, дефлация, бежанска криза, корупция и бюрократичен ступор по високите етажи на Брюксел. 

 

Първият опит за „гласност и перестройка“ в ЕС отдолу – Движение за демократизация в Европа до 2015 г., DiEM25 – направи заявка за себе си на 9 февруари в берлинския Народен театър – „Фолксбюне“. Единственото разпознаваемо лице на трибуната там беше Янис Варуфакис –  бившият гръцки финансов министър от „Сириза“ с осанка и самочувствие на рок звезда. В речта си във „Фолксбюне“ „колебливият марксист“ и американски икономист от университета Тексас–Остин не се ограничи да призове само лявото, а потърси единен фронт за борба за демокрация и с „либералите“. Идеята му е за народно, „отечественофронтовско“ grassroots движение – коректив на официалната брюкселска политика. 

 

Тук възниква въпросът: има ли в Европа европейски народ – независимо от казионен Брюксел общоевропейско гражданско общество с общи интереси, със свои хоризонтални структури във всички посоки, което да стане основа на такова движение? Отговорът според мене е по-скоро отрицателен. Както протестите от лятото на 2013 г. и последвалите развития ни убедиха окончателно, че в България няма и помен от независимо гражданско общество, така и стремителната ваймаризация на Европа от последната година по-скоро свидетелства, че няма независимо общоевропейско гражданско общество – субект на общи политически интереси и инициативи. В България сега само сините се изказват масово в подкрепа на Брюксел и неглижират кризисните му процеси, и то само заради русофобията си, в по-цивилизованите страни на запад от нас обикновено левите са „за“ ЕС. Навсякъде „за“ ЕС са и пряко облагодетелстваните от него, но те не са повече от максимум 10% от европейците. 

 

И това се дължи на пазарно-фундаменталисткия характер на новия ЕС – съюз не на народи, а на транснационални корпорации и бюрократични елити. Варуфакис каза във „Фолксбюне“, че от самата си поява като ЕОВС единна Европа бе индустриален картел. Но все пак предишните европейски общности след Втората световна война до 1989 г. се развиваха в изключителната обстановка на следвоенната аномалия на капитализма – по Тома Пикети – дето растежът на доходите на трудещите се се движеше с съответствие в дохода от капитала, редистрибутивната държава създаде масова средна класа, масово потребление и масова култура, дето големите масови партии – и работнически, и буржоазни – се сближаваха от привързаността си към статуквото. От Изток СССР респектираше и тласкаше западната буржоазия към необикновена сговорчивост, от Юг антиколониалното брожение в Третия свят, също вдъхновено от СССР, терзаеше душите на западните метрополии и им образуваше гузни комплекси. 

 

След ожесточението на Втората световна война обикновените хора в Западна Европа се сближиха до степен да създадат общоевропейско гражданско общество: следвоенният бейби бум, народният просперитет, масовото университетско образование и интерес към социалните проблеми, по-високата политическа култура, младежката контракултура, масовият туризъм, съчувствието куъм Третия свят и телевизията създадоха материална основа за общоевропейски феномени като движението за мир, зеленото движение и по-късно антиглобализмът. Както се казва и в „Манифеста“ на DiEm25, „след войната Европа възроди националните култури в духа на интернационализма, изчезващите граници и споделения просперитет.“

 

Но от 80-те години, след капитулацията на СССР и с пришествието на новия суперкапитализъм на Вашингтонския консенсус в 90-те години нещата се обърнаха. Суперкапитализмът ерозира икономическата и социална основа на европейското единство, преформатира класите, постави младите в тежко икономическо положение, докато мътеше главите им с вулгарна и дебилна масова култура и безсмислен брюкселски „евроспийк“. 

 

Според манифеста, „постепенно отгоре в ЕС започна процес на деполитизация, изваждане на демоса от демокрацията и замяна с псевдо-технократически фатализъм. Националните политици се купуват, за да превръщат Комисията, Съвета, ЕЦБ, Еврогрупата и Екофин в зони, свободни от политика.“ Бюрократичната евроинтеграция в интерес на „евроцентъра“ и корпорациите задълбочи противоречията между държавите. На мястото на толерантността към чужденците и романтичното възхищение от героите на антиколониалната съпротива в Третия свят подаде рога старият груб расизъм и ксенофобия. 

 

Безсмислената, под американски натиск конфронтация на Брюксел с Русия и авантюрите през Арабската пролет доведоха Европа до две тежки успоредни кризи и вътрешни конфликти. Най-вредно обаче беше принизяването и фактическото изхвърляне на социалистическата идеология от мейнстрийма на живота след 1990 г. Това отслаби и антиглобалисткото движение в последното десетилетие. Егоизмът, атомизацията на обществата, несигурността и страхът – основните „ценности“ на суперкапитализма – разклатиха социалната основа на всяко бъдещо общоевропейско народно движение. 

 

Така че шансовете да възникне такова движение независимо от управляващите елити според мене засега са минимални. Левите движения на Юга като „Сириза“ и „Подемос“ нямат голямо влияние на Север. Международните НПО имат ярко казионен характер, приказките за прозрачност от страна на Еврокомисията са банална демагогия. Надеждата си остава в националните правителства, но и там няма много основание за прекален оптимизъм. Има и общоевропейски изключения като движенията срещу неравноправните договори и срещу полицейската държава, те са запазили енергията на антиглобалисткото движение от предишното десетилетие.  

 

Важна е и темата за неподходящото гръцко ръководство на движението. Варуфакис доби световна известност с дръзката си конфронтация с техни безличия от чиновническата Тройка, но въпреки това Гърция и „Сириза“ не са работещ пример за европейските реформатори. Гърция прави изключително лоша услуга на световната левица, като „потвърждава“ всички най-лоши предразсъдъци на десните срещу социалната държава – прекалено щедрите социални разходи, паразитизма и клиентелизма. Икономическата наука доказва, че не социалната държава сама по себе си е причина за неблагополучията на Европа от 2008 г. насам. Най-„социалните“ европейски страни на север се справиха най-добре с кризата. Социалната държава не е тъждествена с паразитизма, неразумните привилегии и тормозенето на бизнеса. 

 

И лявото, и дясното приемат Гърция за нещо типично: едните – за провала на остеритета, другите – за провала на социалната държава. Но всъщност Гърция е аномалия, нещо нетипично за останала Европа. Тя изпадна в икономически колапс дълго преди световната финансова катастрофа от 2008 г. За разлика от Италия, Испания, Исландия, Ирландия, Португалия и др. страни, които загазиха икономически след – и по причина на – световната финансова криза от 2008 г. и поради еврото, Гърция падна жертва на класическа дългова криза, зрееща от десетилетия. 

 

В еврозоната паричният съюз без фискален съюз и с ЕЦБ като пазител на стабилни цени, но не като заемател от последна инстанция се оказаха катастрофални при рецесия. Еврото, изгодно за износа на Германия, стана проклятие не само за безпътна Гърция, но и за благоразумните като Испания и отличниците като Италия, които имаха бюджетен излишък до 2008 г. Дълговата криза в тези страни възникна вторично, в резултат на комбинацията на еврото с кризата на търсенето. А колапсът на Гърция се дължеше на огромната й задлъжнялост дълго преди избухването на кризата на търсенето. Причината за задлъжнялостта й не бе „социалната държава“, а уникалното по своята масова астрономическа корупция постосманско общество на клиентелизъм и паразитизъм с деформирана трудова етика и нарушен баланс на труда и потреблението, с нереално високи доходи. В САЩ, в почти цяла Европа и в България основният проблем бяха нереално ниските доходи на домакинствата, недостатъчни за поддържане на платежоспособно търсене на надрецесионно равнище. 

 

Добре, да кажем, че в DiEM25 ще си дадат сметка за това и ще си изберат по-нататък ръководство от негърци, а Варуфакис ще се върне с почести в своя тексаски университет и ще изнася платени лекции по света. Каква обаче е идейната платформа на перестроечниците? 

 

Най-важната констатация в първото „окръжно“ писмо на DiEM25 до членовете му – сред които се числя и аз от самото начало – е: „Каквото и да мислим за ЕС, дезинтеграцията му днес застрашава народите на Европа с (пост)модерна версия на 1930-те години“. Това е безспорно; призракът на Хитлер броди из Европа. „Моята борба“ бе преиздадена за пръв път след войната в Германия и се харчи повече и от „Германия се самоликвидира“ на Тило Сарацин преди пет години. Причината? В Европа, пишат в писмото си DiEM25, действат деструктивни сили, които разкъсват ЕС. С некомпетентност и авторитаризъм върхушката на ЕС обръща европейците срещу него.  

 

За да им противодействат, инициаторите на DiEM25 работят по пет проекта (рapers) – за всяко от „бойните полета“ (battlegrounds) на Европа:

 

(1) Зелен Ню Дийл за Европа (икономическа и инвестиционна политика); 

(2) Парична система (европейските валути, с фокус на реформиране на еврото, но и на координирането на паричната и инвестиционна политика на страните от ЕС извън еврозоната); 

(3) Миграция и бежанска криза; 

(4) ТТИП и отношенията на Европа с МВФ, СБ и СТО; 

(5) Децентрализация и Конституционно събрание.  

 

Първата точка предполага умерено кейнсианска програма – като тази на Обама от 2009 г. – за еврозоната, т.е. край на остеритета и преоборудване на материалната база на страните членки за противодействие на промяната на климата. В консервативна, лукава, ленива и завистлива България тази политика води до ужасни резултати като свръхкапацитет на ВЕИ, непосилни цени на тока и обвинения в грабителски планове за санирането. В България има дълбоки предразсъдъци към кейнсианството изобщо и сляпа вяра в спъващия икономиката валутен борд като защита от първородния грях. 

 

Втората точка е твърде неясна – реформиране на еврото може да има само при наличие на политически и фискален съюз в еврозоната, нещо като САЩ – политическия и фискален съюз на доларовата зона. В САЩ например, независимо от краха на имотния пазар във Флорида, разорил много домакинства и фирми, хората си получават редовно социалните пенсии, болниците получават средствата си от Вашингтон за Медикеър и Медикейд. Щатите, които са добре икономически, помагат на загазилите, центърът има право да финасира програмите си дефицитно и практически неограничено. 

 

Ако това не стане, а няма никакви изгледи да стане при сегашния егоизъм на големите страни, еврото ще рухне. Колкото до инвестиционната политика за страните извън еврозоната, проблемите тук са и политически и корупционни – за България например еврофондовете се превърнаха в основен генератор на корупция. Но никъде в писмото и манифеста не се говори за корупцията. Користната партийна политика в ЕС помогна също за утвърждаването на абсурдни, криминално проявени национални „лидери“ на корупцията като Борисов в дебрите на европериферията. 

 

Третата точка е още по-неясна: не формулира никакъв външнополитически контекст за бежанския проблем. Основен фактор за него беше външнополитическата неадекватност на САЩ и ЕС в Либия и Сирия, в Афганистан и Ирак. Пълна неадекватност издава и сегашният жалък опит на Меркел за флирт с Ердоган. В основата на всичко е външнополитическата зависимост на ЕС от САЩ. Липсва също и въпросът за разширяването на ЕС като фактор за несигурност в Европа – новата функция на Съюза, проявила се в Киев в 2014 г. 

 

Липсва и въпросът за отношенията с Русия, също изключително належащ. Не само Русия, липсва от манифеста и цяла Източна Европа – неговият хоризонт е „от Хелзинки до Лисабон, от Дъблин до Крит, от Лайпциг до Абърдийн“. „Кой е демосът и кои са робите в проекта на Варуфакис?“ –  попита ме колега от София, когато й се похвалих, че съм се записал там. Без нормализация с Русия Източна Европа си остава сива зона извън полезрението на западните перестроечници. Отделните източноевропейски страни ще се стремят да се позиционират извън сивата зона, гръмогласно разтръбявайки русофобската си параноя. Русофобията на бившите социалистически страни им служи като паспорт за европеизъм. 

 

Непосредствено свързан с отношенията ЕС-САЩ е и въпросът за ТТИП – протестите в Европа срещу корпоративния диктат и неравноправните „търговски“ договори са обнадеждаващи и на тази основа може да се гради. Не е споменато нищо за протестите срещу полицейската държава, а там също има огромен потенциал. DiEM25 си затваря очите и за потенциала на протестните движения срещу мигрантите, а в тях, като се абстрахираме от хитлеристките им антики, има и прогресивен, демократичен, социалистически заряд. Същото се отнася и за националистическите лидери като Орбан, с които DiEM25 може да работи. Те решават и много социалистически задачи. 

 

Децентрализацията започва от самия процес на формиране платформата на DiEM25. Предвиждат се местни и общоевропейски обсъждания през следващите две години, последвани от дигитален референдум. И тук има проблеми – ЕС не разполага с две години време, камо ли до 2025 г. – трябва да се действа бързо. Вярата във всенародното обсъждане и дигиталните референдуми ми е съмнителна в условията на корпоративна хегемония на медиите, за което, наистина, и манифестът споменава. 

 

DiEM25 е възторжено про-ЕС. „Демократизация или разпад“ е неговият лозунг. Той не допуска мисълта, че демократизацията на ЕС може да доведе и до неговото разпускане. А тя е доста логична. „Демосът“ е идейно дезориентиран, а национализмът е най-лесно възприемаемото убежище за обърканата душа. Още по-вероятно е преди това да се осъществи втората възможност на дилемата „демократизация или разпад“. България трябва да има и план „Б“ за тези случаи. Сегашният й политически и бизнес елит, привързан за европейските фондове с пъпна връв, няма да може да се справи с тази задача.

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Гражданин

    28 Фев 2016 8:56ч.

    Хаджийски, пак сте написали огромен текст, в който търсите причините на неправилното място. Управляват ни персони, които не познават нито теорията, нито управленската практика. Решението на НС за създаването на Парламентарна комисия за проучване действията на Руската федерация и Турция за намеса във вътрешните работи на България е недомислие, външнополитическа недалновидност, за да не използвам по-силни думи. С този акт Българският парламент показа елементарна липса на познания в сферата на дипломацията. НО ДРУГО И НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ОТ ХОРА, ОЗОВАЛИ СЕ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРЖАВАТА НЕ ЗАРАДИ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, А ЗАРАДИ СЛУГИНСКИ МАНТАЛИТЕТ ПРЕД ВЪНШНИТЕ СИ ПОКРОВИТЕЛИ. 26 години върху гърба ни се упражняват всевъзможни персони, които предизвикват съжаление и гняв у всеки нормален човек. Докато със закон не се регулира съществуването на не повече от 3-4 партии в България, докато не се въведе образователен ценз за депутати, министри и др. управленски кадри, положението няма да се оправи. Не може в живота си двама души да не си управлявал, но да искаш да управляваш държава. Не може да си учил за каруцар или за сервитьор, но да искаш да бъдеш депутат или министър на вътрешните работи и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    28 Фев 2016 9:26ч.

    За да се прикрие американското, не само влияние, ами и указания за управленски решения се подема истерията за руско влияние и намеса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дандерен

    28 Фев 2016 10:02ч.

    "Войната на всеки срещу всеки" на нивото на политиката и икономиката в най-егоистичните територии на света - стара Европа, вече започна. Измеренията на североамериканския и западно-европейски наивизъм днес, особено по съпоставка със събитията в Източна Европа през 1989 г., от източноевропейска гледна точка изглеждат не толкова смешни, колкото фарсови. В тия дни все повече у мен се насажда убеждението, че западната капиталистическа модерност е просто едно напълно изгубено време за Човека. С празно (лъжовно) учение слепи водачи месиански ни бутаха към една пропаст, която, оказа се, няма дъно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…Първият проблем е липсата на независими национални елити, които да инициират путинизацията.

    28 Фев 2016 13:13ч.

    Сред подписалите Хартата за свободна, справедлива и солидарна България…, има само интелектуалци.» А на интелектуалците им липсва нужната въздействуваща сила върху обществото, каквато могат да имат «банкерът — с парите», «чиновникът — с властта», «магистратът — със закона», «журналистът — с неискреността» и т.н. Интелектуалецът какво може да прави? Може само да пише разни неща, които ще ги прочетат само 5 процента от населението (останалите са неграмотни), но точно тези 5 процента са пак интелектуалци, които само могат и те да напишат разни неща… И толкоз!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    28 Фев 2016 14:50ч.

    ами да бяха включили и държавата израел която изпраща убийци в българия да ликвидират полит опонент

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ММН

    28 Фев 2016 14:52ч.

    Добра статия, но трябва да се раздели на две. Една за "путинизацията" и една за ДИЕМ25

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Главные итоги путинизации России в 2015 году

    28 Фев 2016 18:06ч.

    Первый итог — путинская экономическая модель терпит очевидный крах. Сложившийся миф о каких-то успешных и эффективных решениях, благодаря которым экономика росла, оказался основан исключительно на факторе высоких цен на нефть. Этот ресурс оказался промотан и разграблен друзьями и приближенными Путина без малейшего эффекта для экономики. Вставшая в 15 году проблема импортозамещения продемонстрировала, что в стране уже не осталось ни одной отрасли, которая не была бы критически зависимой от импортных поставок и комплектующих. При этом девальвация рубля вдвое не дала того эффекта, который серьезно взбодрил экономику в 98 и даже остаточно — в 2008. Экономика за полтора путинских десятилетия упростилась и деградировала. Из 4 крупных экспортных отраслей, дававших каждый более 10% российского экспорта, сегодня осталось две — экспорт минеральных продуктов (40%) и экспорт топливно-энергетических товаров (39,5%). Даже металлы с 25% упали до 5 - это говорит ко всему прочему о тотальной потере традиционных российских рынков. В царской России инвестиции в торговый капитал превышали инвестиции в промышленный, первенство по развитию держала легкая промышленность. Царская Россия вывозила зерно в ситуации, когда свое собственное село голодало — деваться было некуда, в мировом разделении труда России было прочно отведено место поставщика зерна и более ничего Сегодня точно так же жители России и российская промышленность сидят на голодном пайке потребления газа и нефтепродуктов — внутренние цены зашкаливают, политика «равнодоходности», которую ведут нефтяные и газовые компании, рассматривает российский внутренний рынок исключительно с точки зрения выкачивания из него прибыли и только. В общем, мифы развеялись, оказалось, что путинская модель, основанная на одном-единственном факторе, который нам неподконтролен, недееспособна. Пожалуй, именно в 2015 российская пропаганда перестала убеждать в величии и гениальности замыслов, а перешла на поиск врагов, которые делают все, чтобы нам стало плохо жить. Враги спят и видят, как бы ограбить нас с вами и спрятать украденное на счетах российских олигархов. Экие негодники. Утрата перспектив и стратегический тупик - это еще один главный итог 15 года. В этом году он окончательно оформился и приобрел законченный вид. Война на Донбассе, война в Сирии, возможное столкновение с Турцией, очень шаткая ситуация в Средней Азии - все это тоже очень важно. Россия сделала первый шаг к собственному распаду. Утрата цели существования - вполне серьезное основание для того, чтобы делать подобное утверждение. Стыдно, что бывшая гордая страна ведет себя как карликовое герцогство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • stein

    28 Фев 2016 18:22ч.

    Ако Хаджийски пишеше своите оди за "путинизацията" на България срещу съответната сума рубли, щеше да е разбираемо. Нарича се "шрьодеризация". Обаче няма да се изненадам, ако е искрен "полезен идиот" за руската пропаганда. Има и вариант, че Russia Today с нейния промилен рейтинг в САЩ все пак са успели да промият мозъка на автора. Иначе трудно може да си обясним твърдението за путинизма като "народно управление, опиращо се на консервативното мнозинство на руския народ". Или пък че Путин и кооператива "Озеро" са успели "да спасят страната си от пропадане в Третия свят с колапс и феодален разпад на държавата, разграбване на природните богатства от глобалните корпорации, деиндустриализация и обезлюдяване на регионите, мизерия за мнозинството – и шепа супербогати олигарси, трупащи и харчещи милиардите си на Запад.". Истината е точно обратната: Путин раздаде Русия на своите приятели, подчини олигарсите на Елцин, зомбира населението чрез средствата за масова пропаганда и превърна страната в бензиностанция с ракети. Отделно голяма Русия е васал на малка Чечения, Путин плаща контрибуции на Кадиров, който прави каквото си иска даже в центъра на Москва, опирайки се на личната си армия от около 30 хиляди човека. Феодализацията на Русия отдавна е факт, но Хаджийски умело го забравя. Нормализация със страна-агресор, която не зачита договорите, подписани от нейния президент, която напада Грузия и Украйна, сваля пътническия "Бойнг" и бомбардира цивилните в Сирия не е най-вероятна в близко бъдеще. Конфронтацията на Русия с нормалните страни е безсмислена, но това е цената на путиновия рейтинг. Проявата на принципност в политиката е рядка, но най-накрая я има в отношението на САЩ и ЕС към Русия. Времената на Буш, Саркози и Берлускони са в миналото. Още нещо: Руската империя наистина се разпада на етапи, след първата светвна война от нея се отделят Полша, Финландия и Прибалтика. След края на студената война СССР се разпада на 15 нови страни, а Русия има едва половината от населението му. Така че едва ли има особена завист у англичаните и францизите, по скоро си задават въпроса дали си е струвало да градят империи навремето. Въпрос, който още предстои на руснаците. Управлението на Путин е време на изпуснатите възможности: при благоприятна икономическа конюнктура и приятески отношения със света в началото на 2000-те, за 15 години руската върхушка успя да окраде и изяде 3 трилиона долара, да разруши науката и високо технологичното производство, да възкреси средновековните представи за света и да се скара с всички по-сериозни страни. Що се отнася до културата, както съветският балет не разпространи комунизма по света, така и руският балет, теаър и музика няма да помогнат на путинизма да победи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kubis

    28 Фев 2016 19:13ч.

    Статията макар и професионално написана е много дълга и разглежда два въпроса. И ако на някой не е станало до сега ясно, трябва да кажем: Путинизацията не е нищо друго, освен борба за демокрация, в противовес на лъжовната реалност сътворена с активното участие на САЩ. И все пак Европа макар и със закъснение ще се събуди защото демокрацията е бъдещето на света. България не бива да изключваме от този свят, но тук възможностите за появата на демокрация са по-слаби. Първо държавата се управлява от посредствени хора безропотно изпълняващи нарежданията от чужбина. Активно се проявяват българските безродници, които се открояват и в този сайт. Те не могат да бъдат оправдани с това, че за тази мръсна дейност им се заплаща. Освен това са откровено недорасли, необразовани и примитивни и предизвикват смях и съжаление. Но пък упорито си изпълняват поставените задачи от ръководителите на хибридната война които са добре известни. Какво да кажем – те са долната, мръсна прослойка на нашето общество, с други думи работят срещу България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АмбивалентнаАмбиция

    28 Фев 2016 19:21ч.

    Сравнителната критериална база за сравнение на нациите и народностите трябва да е културална, а не икономическа. Първата е закономерна и качествена, докато втората - случайна и количествена. Прав е авторът (и му прави чест за смелостта!) да нарича "путинизацията" широко народно управление именно на такава основа, която е естествена за руските национални и народностни особености, докато бихевиорално-икономическата е привнесена отвън, откъм западноевропейския либерализъм, който в Русия няма съществени корени и традиции. Западният либерал е поначало човек, който е притеснен от политическата власт, чувства се неуютно в традиционно широката колективна среда, ето защо чувството му за субектност произхожда от частното състояние. Но нека не забравяме, че последното е епохално-идеологически създадено, при това твърде късно в рамките на историята и се оказва типично за преобладаващо морска географска среда с доминацията на търговията и свързаната с разрастването й протестантска Реформация. Затова и западнякът не обича публичното и държавното, което е част от старата традиционна сакралност, опонира му, при това, както той си въобразява, напълно резонно и пълноценно "с институтите на демокрацията". Напротив, руският човек е сакрално сраснат с цялото, със самодържавието (напълно релевантно на материчната метрика, чрез която припознава бита си), с неговите символи и регалии, разтворен в колективното - руската душевност е групов субект в секуларен смисъл и съборен субект в свещенически смисъл - ала това в никакъв случай не е частният метафизичен субект "хомо рационале" (по Хайдегер), който създава и идеологически натрапва от поне два века насам западната либерална модерност. Свободата на частния граждански субект не се приема от широката руска общественост, защото е противопоказна на руското културно своеобразие за доблест - доблестта в Русия е преимуществено жертвеност, готовност да служиш на цялото, да защитиш честта, дори напреко буржоазните материалистични удобства. Тъкмо поради това противоположността на двата обществени и личностни стереотипа в културален смисъл лишава от основание всякакви либерални натрапващи разбирания за същността на свободата, както и за нейното "действително състояние" в рамките на руската общественост. Империализмът на западното незачитане спрямо руснака е именно в уравниловъчното икономизаторстване, когато се определят (респ. отсъждат) ценностите и приоритетите на живота и човешкото състояние. Терминът в този контекст е на френския философ Еманюел Левинас, който е един от най-големите противници на такъв подход именно защото теоретично задълбочено изхожда от правото на своеобразие на Другия като основна човешка етика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ИзкусноИзкушение

    28 Фев 2016 20:09ч.

    Парадоксът на настоящето и близкото бъдеще на западната цивилизация е съизмерим с една мисъл на руския философ Николай Бердяев от книгата му "Смисълът на историята", която често обичам да повтарям: „Ние – пише Бердяев – се нуждаем от култура, както и всички народи в света, и на нас ще ни се наложи да изминем пътя на цивилизацията. Но ние никога няма да бъдем така сковани от догматизма и символиката на културата и от прагматизма на цивилизацията, както народите на Запада. Волята на руския народ се нуждае от пречистване и укрепване и нашият народ трябва да премине през велико покаяние. Само тогава неговата воля за преображение на живота ще му даде правото да определя своето призвание в света.” Парадоксът е в това, че именно поради своята обреченост на "догонваща модернизация" (откъм Запада), на руския народ - и по-скоро на субект, изхождащ откъм парадигмата и силовото поле на руския свят, оказващ се праведната страна в днешната епохална схватка, - се предоставя уникалната възможност да продуцира с по-голяма лекота и завиден размах постмодернизационните критически процедури спрямо обсебеностите от икономическия детерминизъм, "гражданския просперитет" и други подобни дехуманизиращо преднамерени западно-цивилизационни инициации, отдавна вече се изтъркали се, лишени от съдържание, по-нататъшното реактивиране на които би изглеждало все по-комично и абсурдно дори и за типичния западняк; - впрочем това става съвсем видно от основната мисъл на статията, която обсъждаме - нека не забравяме, че авторът й живее в "Меката на западната цивилизация".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    28 Фев 2016 20:44ч.

    stein, пий си хапчетата и не прекалявай с шльокавицата! А като се пооправиш и изтрезнееш може да изгледаш клипчето по-долу. То е само 2,43 мин., но може да помогне някой от бръмбарите в главата ти да се осафери: https://www.youtube.com/watch?v=zGd_93ALyqw

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Россия без путинизма

    28 Фев 2016 20:52ч.

    Как говорят классики, война – продолжение политики, а политика – продолжение экономики. Для широких масс, режим Путина создает бредовые конструкции для оправдания своей агрессивной политики, а на самом деле речь идет о вполне реальных деньгах. Причем, после недавней утечки информации о том, что США намерены блокировать деньги Путина на сумму 40 млрд. долл. только в одной Швейцарии и только полученные с прибылей нефте-газовых предприятий, то уместен вопрос: за чьи же деньги развязана война Итак, что же стало базой этой войны. Как сказано выше, корни любой войны лежат в экономике. Здесь уместно вспомнить о том, что цены газа и нефти, связаны между собой через их энергетическую ценность в плане тепловыделения. Грубо говоря, цена газа, привязана к цене нефти. Так же вспомним о том, какая цена на нефть была в 1999 году, когда Путин пришел к власти. В феврале этого года нефть марки Brent была около 10 долл. за бочку. После этого, цена на нефть непрерывно росла, хоть и с колебаниями. Своего максимума цена нефти достигла перед кризисом 2008 года. Тогда она составила 135 долл. за бочку. Наиболее быстрый и неуклонный рост цены начался с 2004 года. Следующие 4 года были бенефисом стран экспортеров нефти и газа, газ дорожал примерно теми же темпами. Таким образом, Россия, начиная с 2004 года, получила источник финансирования собственных амбиций в виде сверхдоходов от продажи своих природных ресурсов. Именно цена на нефть создала Путину облик мачо, а его предшественнику – алкаша и неудачника. Динамика цен была такова, что в определенный момент, у руководства страны возникла интоксикация от передозировки доходов. Амбиции мировой империи просыпались в четкой привязке к росту доходов. Но 2008 году случилась первая, тревожная катастрофа. Грянул кризис и цены пошли вниз. Причем цены рухнули вслед за спросом. В тот момент Российское руководство еще надеялось на то, что это – временное явление, но решило принять решительные меры для того, чтобы сохранить status quo в плане поставщика сырья в Европу. Первым делом, Россия избавилась от законтрактованного в Туркмении газа для Европы. Очень вовремя взорвалась газокомпрессорная станция, вместе с куском газопровода. Агрессия же против Грузии была первой, серьезной пробой пера. Тогда это было обусловлено необходимостью создания очага напряженности по трассе газопровода НАБУККО. Напомню: НАБУККО – альтернативный проект поставки газа из Азербайджана, Казахстана и Туркмении в Европу. С учетом того, что Иран был под санкциями, то единственный коридор был как раз через территорию Грузии. Цель была достигнута. Проект НАБУККО был остановлен.Брутальность вторжения, потребовала срочного информационного и политического прикрытия акции. Именно тогда был обкатан механизм тотальной промывки мозгов тех, кому не повезло смотреть или читать русские СМИ. Население было успешно заражено вирусом неоимпериализма. Но не меньшие усилия были предприняты и на другом конце трубы! В Европе оптом и в розницу скупались политические деятели и целые партии. Нефтедоллары потекли в карманы лоббистов и европейских СМИ. В итоге получилась абсурдная ситуация – европейцы стали вслух говорить о том, что Грузия напала на РФ и та вынуждена была защищаться.С того момента, руководство РФ обрело прецедент бесхребетности европейских структур. То есть, элемент безнаказанности был апробирован и осознан как реальность. Именно тогда военное вторжение было зачислено в инструментарий внешней политики РФ. В общем, Кремль решил, что ситуацию с европейским рынком сбыта надо контролировать жестко. Схемы взаиморасчетов уводят в тень гигантские суммы, которые плавно перетекают в карманы руководства РФ и их агентов влияния в Европе. Уменьшение этого потока прямо отразится как на Кремлевских бонзах, так и на их европейском авторитете. Кроме того, амбициозные проекты внутри РФ, давали средства для прокорма многомиллионной армии чиновников и силовиков. Именно на их лояльности держится режим. Допустить снижение притока средств – самоубийственно. Все было хорошо, но высокие цены на энергоносители, заставляют приводить в движение механизмы компенсации. К ним относим эффективные энергосберегающие технологии, на одном конце трубы, и новые методы добычи сырья – на другом. Беда пришла оттуда, откуда не ждали. Сланцевый газ в США оказался громом среди ясного неба. Сообщения СМИ о том, что цена газа в США упала ниже 100 долл., объяснялась скрытым государственным субсидированием проекта. Однако 100 дол американского газа против 450 дол русского, уже не проигнорируешь. США отказались от катарского сжиженного газа, и, произошли переговоры с европейцами о том, чтобы допустить катарский газ в Европу.Задача стояла простая – дотянуть трубу до Турции, а дальше – будет возрожден проект НАБУККО в его турецкой и европейской части. Как мы видим, к Турции труба может попасть либо через Ирак, либо через Сирию. Как мы помним, в Ираке идет перманентная гражданская война, а в Сирии еще несколько лет назад было тихо. Выбор был очевидным. Катар влил свыше 10 млрд. долл. в инфраструктуру Сирии под согласие Асада на трубу. И вот Асад, после общения с русскими братьями, идет в отказ. Что было дальше – все в курсе. Почерк Газпромовско-КГБовской братии виден сразу. Война в Сирии закрыла этот коридор. Вроде хорошо поработали, трубы везде отсекли, везде идет война или напряженность, которая не позволит финансировать альтернативные трубопроводы из-за высоких рисков. Но тут оказалось, что Украина мало того, что не последовала примеру Беларусии и не сдала трубу, а еще и оказалась обладательницей крупнейших залежей сланцевого газа в Европе! Причем, самая крупная часть этих залежей – на территории Донецкой и харьковской областей С этого момента вариант вторжения стал основным и единственным. На кон была поставлена вообще возможность выживания РФ как единого географического пространства. Перекрытые трубы нефти и газа в Европу – быстрая и гарантированная смерть энергетической сверхдержавы. Именно таким образом, были запущены элементы вторжения. Европейские лоббисты получили команду топить реакцию здоровых сил в демагогии.Мне видится, что эту войну ведет Газпром и та небольшая группка лиц, которые присосались к трубе намертво и справедливо полагают, что обладание или потеря трубы – вопрос их личной жизни и смерти. Если рассматривать ситуацию под этим углом зрения, то почти все действия Москвы находят свое простое объяснение. Другое дело, что заставить Европу покупать газ и нефть только у них, а нас – любить старшего брата, уже невозможно. Что же лежит в основе всего этого потока крови и разрушений? Жадность! Животная, всепоглощающая и безграничная! Будь Путин мудрым политиком, он бы умерил собственные аппетиты (награбил то далеко за 100 млрд.!), урезал бы ряд абсурдных бюджетных программ и скинул бы цену ровно на столько, чтобы сланцевый газ стал не рентабельным. Никто бы этим не занимался. А теперь – поздно. Технологии добычи стремительно совершенствуются. За газом пошла сланцевая нефть. Себестоимость неуклонно падает, а экономика США потребляет дешевые энергоносители. Г-н Петринский, мы немного не дотянули до краха и развала «энергетической сверхдержавы», но мы обязаны выстоять и мы выстоим!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Россия без путинизма

    28 Фев 2016 21:04ч.

    Пардон! Не Петринский, а Хаджийский. Но это- одно и то-же. Оба- лакеи и оба пудрят мозги на российские деньги

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хаджийски, що не вземеш да се преселиш в Москва?

    28 Фев 2016 21:25ч.

    Какво правиш в гнездото на осите? Така няма да ти е нужна путинизация (какво то и да означава това в болния ти комундерски мозък) - ще пиеш направо от извора. Там децата ти ще ходят в школу, ще вдигат ръка под прав ъгъл, ще декламират на викторини в чест на бащицата и въобще няма да ти липсва бълагрското училище, за което така милееш отдалеч.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катя Нецова Георгиева

    28 Фев 2016 21:42ч.

    Г-н Хаджийски,възхитена съм от Вас.Разбирам,че Вие сте млад човек ,а толкова зрял,с такова задълбочено знание и мисъл. Наистина това ми дава вяра,че не всичко е загубено,след като в тази държава има интелектуалци ,млади като Вас.Аз съм от тази малка част чела и НОам Чомски и Майкъл Мур,а и доста други истински леви интелектуалци.Всъщност за мен няма десен интелектуалец по простата причина,че десният е винаги обичащ и слагащ на първо място себе си и ползата за малък кръг от алчни капиталисти.Той ползва с възхищение парите им независимо на каква цена. Но,желая Ви успех и дано Ви видя и чуя по някоя от нашите сковани от страх и автоцензура а и не само такава,медии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катя Нецова Георгиева

    28 Фев 2016 21:43ч.

    Г-н Хаджийски,възхитена съм от Вас.Разбирам,че Вие сте млад човек ,а толкова зрял,с такова задълбочено знание и мисъл. Наистина това ми дава вяра,че не всичко е загубено,след като в тази държава има интелектуалци ,млади като Вас.Аз съм от тази малка част чела и НОам Чомски и Майкъл Мур,а и доста други истински леви интелектуалци.Всъщност за мен няма десен интелектуалец по простата причина,че десният е винаги обичащ и слагащ на първо място себе си и ползата за малък кръг от алчни капиталисти.Той ползва с възхищение парите им независимо на каква цена. Но,желая Ви успех и дано Ви видя и чуя по някоя от нашите сковани от страх и автоцензура а и не само такава,медии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    29 Фев 2016 9:32ч.

    Лакеите пак са заквичали на умряло, но се питам дали те самите са толкова тъпи, че ръсят простотии на които и децата ще се присмеят, дали техните господари са толкова тъпи и не могат да проумеят, че простотиите на лакеите са антипропаганда, която като бумеранг се връща върху техните глави или пък смятат нас за безмозъчни същества, неспособни на най-елементарно логическо мислене? Но по същността на статията - не съм сигурен, че Варуфакис ще направи голяма крачка напред, но известна путинизация ще има не само у нас. По времето на соца ние виждахме у нас само недостатъци, а в западната система само предимства. Погрешността на такова виждане е показано особено ярко в интервюто на Мамлеев (публикувано е в раздел "Интервюта"). След като през средата на 70-те години на миналия век той заминава за САЩ като изключително яростен антикомунист (дори старателно изрязва в речника си всички думи като "комунист", "комунистически" и т.н.), съдбата му се усмихва и си намира прекрасна работа, само за няколко години разбира, че и в САЩ има сериозни недостатъци, а в омразния комунистически строй има и добри неща. Същото нещо все по-ясно се установява и от хората в бившите соцстрани. Няма съмнение, че управлението на Путин се стреми да вземе добрите неща от двете системи и да ги стикова (балансира) в интерес на обществото. Затова успехът му ще бъде като пример за останалите и колкото повече му пречат сега, толкова по-ярък ще бъде този пример впоследствие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • МНМ

    29 Фев 2016 9:55ч.

    КАКВО ПРАВИ ТОЗИ ЧОВЕК(АВТОРА)В НЮ ЙОРК????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ъмерикъндрийм

    29 Фев 2016 10:53ч.

    Статия от днес във "Взгляд" - в контекста на това, за което си говорим: "Хроническое недоверие США к России имеет мировоззренческую основу"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цепеница Фиданкова

    29 Фев 2016 12:48ч.

    "Ясно е, че „путинизацията“ не означава нищо повече от привеждане на държавната политика в съответствие с настроенията на голямото мнозинство българи. " Опа-а-а, край на цитата! Абе, Фичка, ти нали постоянно ни натякваш, че българите са прости чалгаджии прекланящи се пред Бо Бо Тиквата. Ако може, таковата, да ни осветлиш, кога станахме достойни да даваме тон на държавната политика???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • може и без име

    29 Фев 2016 19:59ч.

    Тук сте изключителни бързи с изтриването Хайде изтрийте и този цитат от статията - огледало на дълбочината на авторовите разсъждения "Важна е и темата за неподходящото гръцко ръководство на движението.... .... Добре, да кажем, че в DiEM25 ще си дадат сметка за това и ще си изберат по-нататък ръководство от негърци... " Неподходящи защото са гърци??? В ръководството на DiEM25 едва ли са много гърците. Но какво ще рече това "негърци" и защо? Или автора смята, че движението не заслужава създателите си? Не съм допускал, че нивото на политическия диалог в България може да слезе на трибално махленско ниво - затова пи добре "без име" и по-далеч...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    01 Март 2016 13:10ч.

    До въпросче. Донякъде съм съгласна с теб. Едно време гледахме само черно-бял телевизор. Мислехме, че черното е само тук, а бялото – на запад. Оказа се, че не е точно така, но...не знам дали забелязваш, отново не ни дават да излезем от черно-белия телевизор. Авторът говори само за едната страна на Путин, а рускоезичните тролове - само за другата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    01 Март 2016 13:48ч.

    За руснаците перестройката е синоним на разруха и предателство. Това би трябвало да е известно на привържениците на Путин. Защо тогава Варуфакис е представен като перестройчик? Има два варианта - или авторът си няма хабер от Русия и си пише текстовете на коляно, или тънко ни намеква, че и "колебливият марксист" е същата марионетка като общоевропейското гражданско общество с неговите движения за мир, зелени движения, антиглобализъм и т. н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кривата Краставица ни напомня, че «за руснаците перестройката е синоним на разруха и предателство».

    01 Март 2016 22:59ч.

    Абсолютно сме съгласни с нея, но трябва да уточним речевата непълнота на изказването. Трябва да се каже: «за руснаците ИЗВРАЩЕНИЕТО, В КОЕТО СЕ ПРЕВЪРНА МОЖЕ БИ ЧЕСТНО ЗАМИСЛЕНАТА перестройка, е синоним на разруха и предателство». Да не забравяме, че и БОЛШЕВИЗМЪТ отначало беше замислен да бъде ЕМАНЦИПАЦИЯ НА РУСИЯ и изравняване на донеотдавнашната крепостно-феодална система със прогресивните западни достижения. Но се получи така, че болшевизмът се изроди в ЦАРСТВО НА ЗЛОТО. Не бива да се правим на идиоти и натрапчиво да продължаваме да не различаваме първоначалния замисъл на едно явление с неговото неизбежно порочно изкривяване, дължащо се на порочната природа на самия «хомо-сапиенс». Същото се получи и с либерализма на последните декади. По принцип либерализмът имаше в себе си плодотворни зърна, но от него избуя най-примитивен див капитализъм, стигащ в наши дни все по-често и по-често до елементарен фашизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    02 Март 2016 22:05ч.

    До 01.03.2016 в 22:59. Тогава защо се присмиваше на "Свобода, равенство, братство"? По същата логика е било може би честно замислено, но превърнало се в извращение. Това ти е ясно по принцип, но ти се сещаш за първоначалния замисъл само когато ти е удобно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    02 Март 2016 22:15ч.

    До 01.03.2016 в 22:59 . "Не бива да се правим на идиоти" е много ниско за нивото ти, очаквах нещо по-интересно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    03 Март 2016 8:25ч.

    Крива краставице, не се коси за думата "идиоти". Вярно е, че може да се приеме и като обида към теб, но доколкото виждам от контекста, коментаторът не е имал предвид теб, а лакейчетата, които смесват всичко в тюрлюгювеч за да изпълнят пропагандните си задачи. Безспорно е, че идеологията (каквато и да е тя) е едно, реализацията й е нещо друго, а хората, които я реализират са нещо трето. Смесването на тези неща улеснява манипулациите, т.е. като изтъкнеш определена грешка на някой от реализаторите да оплюеш цялата реализация и дори идеологията. В конкретния случай, доколкото знам, перестройката е заложена с добри намерения още от Андропов (при него се сформира екипа от перестройчици начело на който е Горбачов). Впоследствие поради податливостта на Горбачов към ласкателства (включително и от западните лидери) и неспособността му да вникне в детайлите, перестройката се изражда и при Елцин се стига до тотален крах на икономиката и мизерия на обикновените хора. В същото време западните корпорации и особено американските вече бяха започнали да точат лиги за това, как ще прилапат руските ресурси (историята недвусмислено ни доказва, че Западът се е развивал най-вече чрез изсмукване ресурсите на другите народи!). С идването на Путин, макар и бавно, но както подчертава и Дарина Григорова, стриктно спазвайки всяка запетайка от закона, разрухата беше спряна и Русия започна да се изправя на крака. В една полска песен за Горбачов се казваше: "Михаил, Михаил ты построиш новый мир, не английский, не французкий, но ты руский богатирь". Е, няма да е Михаил, може би няма да е и Путин, но новият свят ще бъде построен в Русия, защото в противен случай тя ще бъде унищожена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нека да се направя още веднъж на ИДИОТ (за да зарадвам Кривата Краставица).

    04 Март 2016 1:23ч.

    Принципът Свобода, Равенство и Братство е с порочен замисъл още от момента, в който е бил изречен за първи път. Затова и не отдавам особено значение на него. Това е било добре обмислено лицемерие на адвокатските хиени в Париж (от Жирондисткия клуб), които са имали само едно единствено желание — да изманипулират ИДИОТИТЕ от улиците и пюлощадите (да, ние ИДИОТИТЕ лесно се поддаваме на манипулации) и да ги накарат да вземат участие в касапницата, назована «Велика» Френска Революция. А революцията е имала за цел да срине държавата на абсолютисткия монарх, за да могат те — перверзните франк-масони — да осъществят своя антихристки замисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    04 Март 2016 16:26ч.

    Благодаря на въпросче.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    04 Март 2016 19:50ч.

    Моля, няма защо!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лернид Сторч, журналист

    04 Март 2016 21:24ч.

    У кремлевского руководства много талантов. Один из них — создавать себе врагов. Последние годы Москва постоянно сетует на то, что другие государства подло обманывают и предают ее. В виновники попадала Эстония, Латвия, Литва, Польша, Соединенные Штаты, Великобритания, Голландия, Австралия, Грузия, Украина, Турция. Не осталась в стороне и Болгария, страна традиционно союзная Россия и близкая ей в силу языковой и религиозной общности. Основной причиной растущей конфронтации был провал проекта "Южный поток", но имелись и другие факторы. В конце прошлого месяца болгары нанесли ощутимый удар: несмотря на противодействие пророссийского парламентского меньшинства, парламент постановил создать комиссию по изучению фактов вмешательства России и Турции во внутренние дела Болгарии. МИД РФ в лице Марии Захаровой обиделся еще больше, назвав сей шаг проявлением "неомаккартизма" и "цинизма". В ответ МИД Болгарии объяснил, что Болгария — страна независимая, что ее правительство имеет право создавать любые комиссии, не получая одобрения из Москвы, и что София не влезает в работу Госдумы РФ. В довершение этих объяснений Марии Захаровой был дан прозвучавший как пощечина совет — научиться хорошим манерам. Кремлевские власти своей нахрапистой хулиганствующей политикой отвергли от России практически всех ее традиционных союзников, включая многие православные государства — как славянские (Украина, Болгария, Черногория), так и неславянские (Румыния, Молдова, Грузия). Развал коалиционности — одна из основных примет бездарной внешней политики Путина. Российская империя исторически фукционировала как "покровительница" или как минимум активная союзница всех славянских и православных народов. Советский Союз был в состоянии поддерживать альянсы, и на международной арене выступал единым блоком как минимум с десятком государств. При Ельцине Россия являлась безоговорочным лидером на постсоветском пространстве и пользовалась значительным авторитетом среди стран СНГ. Но сегодня у РФ практически не осталось союзников. Почти все славянские и православные страны, находящиеся к западу от границ бывшего СССР, или уже вступили в НАТО (Польша, Чехия, Словакия, Румыния, Болгария, Словения, Хорватия, Греция), или являются кандидатами на вступление (Черногория, Босния и Герцеговина, Македония). Единственное славяно-православное государство в том регионе, не стремящееся в НАТО, это — Сербия, но и она уже давно подала заявку на вступления в Евросоюз. Геополитические инверсии бывших советских республик еще более разительны. Большинство из них либо дистанцируется от России (Узбекистан, Туркменистан), либо находится с ней в состоянии войны: гибридной (Украина, Молдова) или холодной (Эстония, Латвия, Литва). В случае с Грузией, которая, как и Украина, намеревается вступить и в НАТО, и в ЕС, эта война была самой что ни на есть "горячей". О создании растущей напряженности в отношениях Москвы с Западом я уже не говорю. Показательно и то, что, находясь в плену аберраций, кремлевские аналитики воспринимают изоляционизм России как углубление интеграции с постсоветскими государствами, а потерю лидерства на территории СНГ — как укрепление российских позиций. Вот так, год за годом на международной арене весь мир шагает не в ногу, и лишь один Кремль — в ногу (естественно, только сам с собою). При этом он продолжает наживать себе врагов и жаловаться на ножи в спину.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    05 Март 2016 0:09ч.

    До 04.03.2016 в 01:23. На 01.03.2016 в 22:59 пишеш "еманципация на Русия и изравняване на донеотдавнашната крепостно-феодална система със прогресивните западни достижения". На 04.03.2016 в 01:23 пишеш "революцията е имала за цел да срине държавата на абсолютисткия монарх, за да могат те — перверзните франк-масони — да осъществят своя антихристки замисъл". Успешният богоборчески проект във Франция ли смяташ за прогресивно западно достижение?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги

    05 Март 2016 0:51ч.

    Може и да е вярно, че идеологията е едно реализацията - друго, а хората, които я реализират - трето, но една идеология се реализира от хора, които или са я създали или вярват в нея! Една идеология може да изглежда прекрасна на теория, но ако всеки път, когато са правени опити за реализирането и се получава идно голямo л...о, значи и идеологията е л...о! Защитниците на комунизма повтарят постоянно, че комунизмът на теория е нещо прекрасно но или реализацията не била извършена както трябва, или "реализаторите" били лоши хора! Помните ли как в СССР след като поредния вожд не беше вече на власт, му лепваха различни обвинения (не винаги незаслужени). Сталин беше диктатор и убиец, Хрушчьов - волунтарист, Брежнев - създател на "застоя", Горбачьов, разбира се, предател, Елцин -пияница! Андропов и Черненко управляваха малко време, за да им измислят обвинение! За всичко беше виновна "реализацията" и "реализаторите", но не и идеологията! Някой може ли да обясни как можеше да се "преустрои" съветския комунизъм? Та той се крепеше на два стълба: насилието и тоталната лъжа! Горбачов позволи да се казва истината (макар и не цялата)... и режимът рухна! Насилието също беше намалено! Какво можеше да направи Горбачов в областта на икономиката? Да разреши частната собственост!? Та нали липсата на частна собственост е една от основните догми на комунизма! Горбачов искаше да направи нещо невъзможно: така да преустрои комунизма, че той да си остане пак комунизъм!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател 2

    05 Март 2016 7:57ч.

    Кремъл трябва да е доволен, че е създадена парламентарна комисия, която да разследва руското и турското влияние у нас. При направен паралел ще се окаже, че турското влияние е несравнимо по-голямо. Много наши политици в управлението на държавата могат да се видят в огледалото на турското влияние, да не говорим за американско, докато за руско не се сещам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Крива Краставицо, «успешният» богоборчески проект във Франция

    06 Март 2016 0:58ч.

    не е «прогресивно западно достижение» — ни най-малко. Но както силно подчертах по-горе, той се осъществява под инженеринговото ръководство на франк-масонерията, а тази конспиративна клика — с няколковековен политически опит, е съвършена в изграждането на собствения си «имидж». По тази причина и до ден днешен повечето люде по света, като чуят за Великата Френска революция, лягат по гръб и започват да ритат с четири крака из въздуха от телешки възторг. Именно затова «пассуърд»-ът „Велика Френска революция“ е бил използуван от всички по-нови идеологически авантюристи, поставили си за цел да идиотизират и революционизират попадналата във фокуса им (случайна) паплач. Общото между всички авантюристи, революцонизиращи масите, е, че те служат на Антихриста. Има между тях обаче известни разлики — жирондистките хулигани, които възпламениха Париж, никога не са се опитвали да посягат на собствеността на отделната личност. При интелигентите в Русия обаче (сред които през 1917-та година избуяха „болшевиките“), изкушението да си разчистят сметките — не само с цар, дворянство и духовенство, но и с всеки, който е «против тях, защото не е с тях» — беше колосално. Именно по тази причина те посегнаха на собствеността на отделния индивид, като включиха в СОБСТВЕНОСТТА не само парите и имота на индивида, не само покрива над главата му, не само неговия кон и неговата волнолюбива казашка сабя, не само парчето хляб, с което той трябваше да залъже глада на хленчещите си от немощ деца, но и неговия ЧОВЕШКИ живот (който му бе дар от Природата и който по тази причина дотогава се считаше за свещен и неотменим). Новите «революционни авантюристи» просто отидоха твърде далеч. Така — с парцаливи валенки на краката и с хилядократно кърпен шинел на гърба — до Запада не можеше да се еманципира никой.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До 1917г

    06 Март 2016 8:17ч.

    човешкия живот се считал за свещен и НЕОТМЕНИМ!!?? ХА, ХА, ХА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>,,,,,,,,,,,,,,,

    08 Март 2016 6:10ч.

    Не само на България и липсва лидер като Путин, на Европа липсва също!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    08 Март 2016 11:30ч.

    До 06.03.2016 в 00:58. А кои са тогава прогресивните западни достижения?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да ни

    08 Март 2016 16:32ч.

    пази Господ от такива лидери!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • висок

    19 Март 2016 20:17ч.

    Хайде да приемем че произведението на Хаджийски е халтура..... но коментарите са си логория!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи