През втората половина на XX в. формите на регионално робство в полза на европейските нации бяха почти унищожени под натиска на военно-политическите свръхсили СССР и САЩ. Където е възможно, те се трансформираха в опити за идеологическо заробване (противопоставяне на „развити“ и „развиващи се“ страни, доктрина за „провалените държави“). Под предлог за борба с тероризма и диктатурата някои страни се разглобяват териториално (Сърбия) или се превръщат в протекторати, където населението се лишава от политическа независимост и възможност за самоуправление (Ирак, Либия, опит за същото в Сирия; под по-мека форма и в Европа).

 

Историята на света може да се разкаже като история на борбата с робството.

 

1. Историята на евреите започва с робството им в Египет, откъдето ги извежда Мойсей. Когато стигат Обетованата земя, те унищожават много от обитателите й, но не ги заробват; така че робството там остава неизвестно до римско време.

 

Херодот смята, че враждата между Азия и Европа започва с отвличания на хора, значи със заробване, дори то понякога да е изглеждало доброволно (Ио, Европа, Медея, Елена). Оттогава започва историята на домашното робство, което е крайбрежно и по-точно егейско явление. Тъй като градовете в архипелага често са били на крайбрежието и е било лесно някой да ги нападне, да отвлече хора и да замине безнаказано; и да ги продаде на съседния остров. Така че античното робство е преди всичко гръцко и е следствие от морското разбойничество и липсата на хегемон в морето, който да го премахне.

 

Но по суша придвижването е по-трудно и градовете са по-добре защитени от нашественици; а и няма пазар, където откраднатото да се продаде бързо и продавачът да изчезне безследно. Затова във вътрешността на континента робството е непознато – в Епир, Македония, Тракия и Скития всички са свободни, както и във вътрешността на Азия. Сблъсквайки се с този загадъчен факт (под влияние на Омир гърците мислят, че робството е нещо естествено), някои гръцки мислители заявяват, че във варварските страни „всички са роби“.

 

Макар и не много далеч от морето, Рим е по-скоро град от вътрешността; затова в старата му история не се съобщава за робство, а само за напрежение между различните прослойки на свободното гражданство. То се появява много по-късно, когато Рим е имперски град и под влияние на елинския обичай.

 

 

2. Имперският Рим разширява робството от домашно-битово към регионално, като го обвързва с правото на гражданство. Населението в „провинциите“ е безправно по отношение на римляните, но всеки има възможност да придобие гражданство, ако изпълни определени условия (служба в армията, заплащане, брак).

 

Християнството изтласква тези практики, но на тяхно място идват други. Една от причините за отпадането на Рим от Църквата е нежеланието на тамошните епископи да приемат равенството си с останалите предстоятели на древните и възникващите народностно-поместни църкви. Поради това с вековете се изгражда доктрината за централността на Рим като столица на християнството и практиката на задушаването на живите езици в полза на латинския. Установява се нещо като „духовно господство“ на латиноезичния и наднационален клир по отношение на „етносите“: първо в Европа, а после и по отношение на останалия свят.

 

Откъсналите се от Рим западноевропейски нации възприемат това отношение спрямо населението и държавите на останалия свят и, когато е възможно, буквално възраждат древното робство (Америка, Африка). Претенцията на Рим за монопол над Христовото учение се съпътства от софистически теории за расовото превъзходство на европееца (особено от англо-германски тип), които доживяват до средата на ХХ в.

 

През втората половина на XX в. формите на регионално робство в полза на европейските нации бяха почти унищожени под натиска на военно-политическите свръхсили СССР и САЩ. 

 

Където е възможно, те се трансформираха в опити за идеологическо заробване (противопоставяне на „развити“ и „развиващи се“ страни, доктрина за „провалените държави“). Под предлог за борба с тероризма и диктатурата някои страни се разглобяват териториално (Сърбия) или се превръщат в протекторати, където населението се лишава от политическа независимост и възможност за самоуправление (Ирак, Либия, опит за същото в Сирия; под по-мека форма и в Европа).

 

Под предлог „освобождаване пазара на труда“ се възстановяват частично някои форми на робство за битови и производствени нужди (проституция и др.). Както и в средиземноморската античност, това често става със съгласието на пострадалите.

 

Робството ще изчезне тогава, когато всеки поотделно проумее, че свободата е за предпочитане.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

За робството

За робството

През втората половина на XX в. формите на регионално робство в полза н...
Репетиции

Репетиции

Представяме ви откъси от романа "Репетиции"(1992г.) на Владимир Шаров....

5 коментар/a

Г-н Гочев на 07.05.2018 в 13:11
Играта на думи е безкрайна! Какво е това "Свобода"? Каква е разликата на "Свободата" и "Свободията", Когато има ясност на съдържанието на тази свята дума "Свобола", тогава нея я защитават тези, които я разбират и приемат такава, че да има бъдеще на техните деца....Темата е много сериозна!
"Когато има ясност на съдържанието на тази свята дума "Свобода"..." на 08.05.2018 в 09:48
Необходимо ли е да има ясно определение и ясност на съдържанието... Да се търси "яснота" на съдържанието на Вяра и Бог не е ли богохулство?!...
Helleborus на 10.05.2018 в 17:20
Ами не е точно така. Първо гърците не са имали роби, защото са били близо до морето. Защото не те, а траките са наричани таласократи. Все пак те са тук отпреди гърците и редовно са пътували, егейското море е наричано тракийското отначало. Те са имали поселения в Мала Азия, като Тир, също и династии в Египет. Но не са имали роби, поради културата си. Ако някой прочете двайсетте тракийски заповеди, незабавно ще разбере причините. Не обстоятелствата, а културата е първопричина. От друга страна, гърците живеят от войни и плячкосване, като тяхна култура. Толкова са военолюбиви, че като пристигат по днешните си земи, са наречени ахейци, ще рече военолюбци на тракийския език. Дори градовете им са в непрестанни войни помежду си. Човек, който живее от плячка и винаги търси плячка, неизбежно възприема и човека като плячка. Робството в някои западни държави се пренася, колкото и да е абсурдно, с помощта на криво разбраното християнство. Там, култът към еврейската история, само да напомня, че евреите отхвърлиха Христос и Той проповядваше повече на околни народи, като Самария... ги подлъгва да възприемат това. Забележете, че Авраам, бащата на всички вярващи, е имал робиня, Агар, че и дете от нея. Така робовладелството получава своя приемлив вид, например за дълго време в САЩ, като буквално и доста робини са заплодени от белите си господари. Робството е отменено донякъде и от завист, югът е станал изключително богат, поради безплатния робски труд, а северът е бил беден и неконкурентно способен. Всъщност робите са били физически малтретирани и употребени, но съвременните роби са духовно обсебени. САЩ имат записано в декларацията си, че всеки трябва да се счита достоен сам да определя живота си и ценностите си. Че никой не може да има себе си за по-висше същество от някой друг, за да му налага своите мерки. Точно този принцип е потъпкан днес. политиката е навлязла в сферата на личните свободи и решава усилено вместо човека. Това е по-тежко робство. Всъщност не знам кое е по-тежко, дали да ти продадат детето в робство или да го предадат чрез закон да бъде отгледано и възпитавано от бездушна и корумпирана чиновническа институция! И в двата случая то е отнето от семейството си и неговата закрила.
До г-н Гочев на 12.05.2018 в 17:00
Представяте изключително повърхностни, наивни и недоразвити разсъждения като някакви наукоподобни празноумозаключения. Робство е имало през цялата история на човечеството, под различни форми и върху различна социална/културна/религиозна основа в различните човешки цивилизации.
DO '"До г-н Гочев "" на 14.05.2018 в 02:43
Тук има свобода, всеки, без образование или с някакво образование, стига да знае азбуката може да се изкаже. Но не е зле преди да се втурнете в атака // изключително повърхностна или само повърхностна// да помислите с добро намерение към написаното в статията. Пък после ПИШЕТЕ. Туй що вие се опитвате да представите като недостатък и липса в статията, не е вярно. Първото изричение на тази статия Е: //Историята на света може да се разкаже като история на борбата с робството.// С други думи вие говорите за история на човечеството, а той за историята на света. Ако изобщо можете да схванете разликата. А как, авторът е решил да достави на читателя това свое виждане е негова свобода на избор. Да изброява как, защо и кога е имало робство във всяко кътче на света.. е само един от начините. Вие може да го предпочитате, но това не ви дава право да отричате и по професионални начини за описване и анализ на робството като такова. Ъгълът от който професорът, за мен този човек е професор, е избрал да представи робството на читателите е убедителен и задълбочен. Моята оценка за статията е - отличен.

Напиши коментар