За кръста и страданието

За кръста и страданието
Мариана Тинчева Еклесия е завършила Международен туризъм във Варна, Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и курс „Основи на дипломацията”  на Софийския университет. През 1994 г. приема духовно име Еклесия, което означава църковна. Работила е като екскурзовод, журналист, доброволец в хоспис „Милосърдие”. От 40 години прави скулптури от дърво и бронз. Пише поезия и проза. Изнася авторски рецитали в София и в много градове в страната. Пише за християнството в различни вестници и списания, участва в телевизионни и радио предавания. Има издадени няколко книги.
<p>При поклонническо пътуване в Израел през ноември 2007 година имах възможност да бъда и пред гроба Господен в Иерусалим. На това място хората обикновено молят Бога да им прости осъзнатите или неволни прегрешения и отправят към Него най-съкровените си желания за здраве, благополучие, чадородие, успех в предприето начинание... Докато стоях в голямата редица чакащи от различни националности, в подготовката за среща с Него в главата ми минаваха какви ли не желания. Но след тридесет минути, когато докоснах камъка, покрит с червен плат, забравих всички &bdquo;репетирани&rdquo; искания и от душата ми се отрони една единствена молитва: &bdquo;Господи, помагай на всички страдащи, защото в Теб е най-силното упование!&rdquo;<br /><br />На срещуположната страна от Гроба има вход и каменни стъпала, издялани в самата скала, водят към Голгота. Тук е мястото на разпятие Христово. Днес това възвишение съвсем не напомня хълма отпреди две хиляди години. Макетът на разпятието на храмовия комплекс е традиционното изображение на разпятие в православен храм: кръст с тяло, приковано към него. Но тук, докато гледах многовековния християнски символ, много по-силно от всеки друг път се питах &ndash; какъв е смисълът на човешките страдания? Защо самият Христос, Който беше извършил толкова божествени чудеса над болни, страдащи, онеправдани, понесе не само болката на физическите страдания, но&nbsp; и позора от бичуването, унижението, отрицанието на личното му достойнство? Затова поисках да го сваля от кръста, преди да издъхне. Много исках да Го сваля от кръста, за да не страда невинен! И само Той знаеше, че хиляди пъти съм Го молила за пощада и милост към хора с тежки физически страдания или духовни изпитания на скръб.<br /><br />Страстната седмица преди Възкресение Христово всеки път ни кара да се замисляме за собствените си страдания; за незавидното състояние на душата или тялото.<br />реклама<br />Докато в младостта си човекът е здрав и силен, той почти не се замисля за несгодите и немощите на плътта в напреднала възраст. Рядко се досещаме за хилядите хора в неравностойно положение, които не могат да се грижат за себе си, а разчитат на обслужването на втори човек. Някои от тях са болни от деца, други са загубили здравето в младостта си при различни обстоятелства... Ако самите ние сме обсипани в благополучие, най-често нехаем и пред проблемите на бедността, на глада, на социалната несправедливост... Ето защо нерядко сами изпадаме в положението на онези, които сме пренебрегвали - да преживеем и почувстваме лично тяхното изпитание.<br /><br />За смисъла на страданията са изказвани много мнения. Вярващите в продължаващия живот на душата след смъртта на тялото приемат, че страданието е пътят към нейното спасение &ndash; както Христос пострада на кръста, за да възкръсне!<br /><br />В нашия живот възможните причини за трудности и изпитания са много: допуснат неосъзнат грях, прекомерни амбиции, липса на смирение и милосърдие към други страдащи. Всеки човек би могъл да потърси отговор за неговия неуспех, който го е довел до депресия или болка. И когато го открие, да положи усилия да не го повтаря отново и отново... Но, скъпи приятели, никога не забравяйте, че когато пренасяте своя кръст, Христос<br />е до вас и ви помага с утехата, че всяко изпитание завърша с победа, ако облечете душата си в светлина, в добри помисли и полезни дела, извършени за другите чрез любов!<br /></p>

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи