В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Във времето на Великия пост посещаваме църковните служби, постим и се молим в определено време, но с всичко това не изчерпваме постния подвиг. За да бъде той действен и плодотворен, е необходимо да го поддържаме изцяло с начина си на живот. Не трябва да живеем по начин, който е противоположен на поста, не трябва и да се раздвояваме в живота си.
<p>Преди няколко десетилетия великопостната атмосфера е съществувала в православните страни и се е създавала от самото общество. Съвкупността от обичаи и навици, както лични, така и колективни, изграждат това, което наричаме православен бит. Във времето на <strong>Великия пост</strong> обществото се подчинявало на известния ритъм на живота, на правилата, които напомняли на всички за особеното време. В Русия камбаните биели по особен начин в постното време. Нямало театрални представления и приеми. Сами по себе си правилата не могат да настроят никого на покайна вълна или да го направят по-религиозен, но все пак създавали великопостна атмосфера, която облекчавала личните усилия. Ние сме слаби и се нуждаем от външни символи и знаци. Разбира се, винаги има опасност, че всички тези символи могат да бъдат преценени като достатъчни за спазването на поста и вместо да напомнят за него, да помогнат просто да претупаме всичко без разбиране. Все пак, ако имаме верен подход, обичаите ще помогнат.</p>
<p>Не живеем в православно общество и затова общественият живот в нашето време не може да създаде великопостна атмосфера. Заобикалящият ни свят не се променя от Великия пост. Затова трябва да полагаме допълнителни усилия и трябва да обмисляме по-често религиозната връзка между вътрешния и външния ни живот. Духовната трагедия на секуларизма и светскостта на нашата цивилизация е в това, че сме въвлечени в истинска религиозна шизофрения: делим живота си на две – религиозен и светски, без каквато и да е връзка между двата полюса. В нашето време, за да помним за Великия пост, са нужни сериозни усилия. Схематично това усилие може да се разгледа двупланово: от едната страна са взаимоотношенията в домашния ни живот, а от друга – животът, в който участваме извън семейството ни.</p>
<p>За православния мироглед животът в семейството стои в основата на църковното възприятие. За да се въплътят в личността християнските принципи, трябва да минат през семейството. Не училището, не храмът, а тъкмо семейството “посява” християнството в нашия живот. Старецът <strong>Зосима</strong> в “Братя Карамазови” на <strong>Достоевски</strong> казва: “…защото няма по-скъп спомен за човека от спомените на най-ранното детство. Тези спомени спасяват през целия живот”. Зосима разказва за Литургията на Преждеосвещените Дарове, на която майка му го водела. Споменът за красотата на тази служба, както и думите “Да изправится молитва моя яко кадило пред Тобою” идвал, в трудните моменти и му давал сили.</p>
<p>В църковните училища, там, където ги има, се извършва забележителна работа в областта на религиозното образование на децата, но тя също няма как да замести домашната основа в религиозното възпитание. Какво трябва и може да бъде направено през Великия пост в семейството и дома?</p>
<p>Без съмнение, всички ще се съгласят, че целият семеен живот радикално се промени под влиянието на радиото и телевизията. Излъчването на новините от целия свят ни влияе, влияе ни модата, която се налага чрез медиите, мисленето… Не е нужно вече да пропътуваш големи разстояния, за да разбереш какво се случва по света. Целият свят е постоянно пред очите ни, а на нас не ни се налага дори да излизаме навън. Но всичко това довежда до загубването на сетива за нашия вътрешен свят и ни лишава от красотата на съществуването ни, която просто се “изгубва” някъде в съвременната масова култура. Там, където младите хора не се формират от телевизията, идва на помощ музиката. Музиката не само се слуша, а и се превръща във фон на разговорите, на четенето, занятията и т.н. Необходимостта от постоянно слушане на музика показва неспособността на съвременните хора да се наслаждават на тишината, в която да улавят най-ценното в живота си.</p>
<p>Ако християните преди нас са живели в света на тишината и мълчанието и са имали възможност напълно да се съсредоточат върху вътрешния си живот, то съвременните християни трябва да направят огромни усилия, за да възстановят атмосферата на съществено и нужно мълчание и тишина, която е необходима, за да се докоснат до вечния свят. В такъв смисъл въпросът за духовната “събраност” и преодоляване на заливащата, но не спасяваща ни информация, все пак е въпрос на живот и смърт.</p>
<p>Трябва да разберем, че е невъзможно да се живее едновременно във великопостната светла печал и съпреживявайки последния моден спектакъл, шоу или друга масова истерия. Затова великопостният обичай, който може да бъде предложен, е да се ограничат ненужните зрелища и информация. Едното измества другото, затова нека ограничим любимите си привички.</p>
<p>Вярно е, че няма нищо лошо в това да продължим да слушаме новини, но нека избираме предавания и програми, които ни обогатяват духовно и интелектуално. Нека бъде прекратена приковаността към телевизора и съществуването на човека в креслото, който пасивно поглъща всичко, което му показват. Когато бях дете (това беше времето преди появата на телевизията), моята майка обикновено забраняваше пианото през първата, третата и седмата седмица на Великия пост. Това е останало в паметта ми по-ярко от дългите великопостни богослужения и дори сега, когато слушам музика, си спомням за своето детство.</p>
<p>С този личен спомен исках само да илюстрирам какво впечатление прави на детската душа решението, което е съзнателно прието от възрастния. Става дума не само за отделен обичай или правило, а за жив опит, който се отнася до периода на Великия пост и който трябва да се помни и пази, без да бъде нарушаван или изгубен. При благочестивите навици, както и при постните ястия не е достатъчно само въздържанието: то трябва да има положителен противовес.</p>
<p>Великопостната тишина, създадена от отсъствието на светски шум и нарушавана само от допустимото слушане на новини, трябва да бъде запълнена с положително съдържание. Душата се храни с молитва, но нашият разум също се нуждае от храна и точно затова съвременните хора са винаги под прицела на средствата за масова информация. Затова ние, православните и постещи хора, също трябва да положим умствено усилие към чисто духовните неща. В ежедневния живот пренебрегваме толкова шедьоври и забележителни плодове на човешката мисъл, въображение и творчество само защото е по-лесно и просто, връщайки се от работа уморени, да пуснем телевизора или да се потопим в съвършената пустота на илюстрираното списание.</p>
<p>Вместо това би следвало да съставим програма за себе си през Великия пост. Нека съставим списък от полезни книги, които трябва да прочетем. Не е необходимо всички книги да бъдат с религиозно съдържание. Не всички хора са призвани да бъдат богослови. Но в същото време в най-добрите произведения на литературата са заложени толкова богословски мисли, а всичко, което обогатява разума, е благословено от Църквата и при правилно възприемане придобива духовна ценност.</p>
<p>Помним, че Четвъртата и Петата неделя на Великия пост са посветени на паметта на двама велики учители на християнския духовен живот: свети <strong>Иоан Лествичник</strong> и преподобна <strong>Мария Египетска</strong>. Трябва да бъде ясно, че с образите на тези двама светци Църквата явно ни показва какво очаква от нас през времето на Поста – това е обогатяване на нашия духовен и умствен вътрешен свят. Четенето и духовните размисли могат да помогнат да намерим този вътрешен мир и тази радост. Съвременният секуларен свят не ни дава да вкусим от радостта, че истинското човешко призвание се проявява във вътрешния, а не във външния свят, но без тази радост и без разбиранито на Великия пост като път, който ни води в дълбината на нашето човешко същество, постенето изгубва своето значение.</p>
<p>С Божия помощ положете усилия, за да посрещнем с обновени души Светлото Христово Възкресение. Амин. |<cite><a href="http://www.shmeman.ru/" rel="nofollow" style="border: 0px; font-style: inherit; margin: 0px; outline: 0px; padding: 0px; vertical-align: baseline; color: rgb(51, 51, 51);">http://www.shmeman.ru</a></cite></p>
<p><cite>Превод: Дария Захариева</cite></p>
<p><a href="http://www.pravoslavie.bg"><em>http://www.pravoslavie.bg</em></a></p>