„Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“

„Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“
Той трябва да расте, пък аз да се смалявам (Йоан 3:30) Кой би казал нещо подобно? Кой от всички хора на тази земя би казал за себе си, че иска да се смалява, че заслужава унижение, докато неговият ближен трябва да расте и да преуспява?

 

 

Естествената логика ни сочи тъкмо обратното: рационалният човек иска да расте и да просперира за сметка на другите. Другите? Те са, за да му се възхищават, да го аплодират, да му служат! Колкото се може повече, без мярка, без насищане.

 

Потокът от комплименти не трябва да секва; уверенията в собственото съвършенство и изключителност никога не са достатъчни. Самоидолизацията е копнежът на егото, добре познатото ни състояние на човешката душа. А другите хора… те са някъде там, в низините, откъдето трудно могат да забележат необикновените качества на Аз-а и да ги оценят подобаващо.

 

И ето че свети Йоан Кръстител прави нещо невъобразимо и неестествено за рационалната човешка природа. Той казва нещо скандално за всяка нормална човешка психика – че иска да се смалява, а Някой Друг да расте. Затова и този стих от Евангелието на Йоан е толкова неземен. Толкова, че нашият човешки ум не може да го обозре и осмисли.

 

Думите на Кръстителя блестят с неизразима светлина, красотата им се разкрива пред нас като скъпоценен камък; те се явяват в директно противоречие с логиката на всяка индивидуалност, която поставя в центъра отстояването на собствените си права и легитимира монопола на правосъдието; тези думи на св. Йоан ни удивляват като ябълка, която напук на закона на гравитацията, вместо да падне от дървото на земята, се издига към небето.

 

Евангелията на Матей (гл. 11, 2:5) и Лука (гл. 7, 19:22) ни разкриват, че докато е в тъмницата, св. Йоан изпраща свои ученици, за да зададат на Иисус въпроса: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“. Въпрос, който може да предизвика в нас недоумение, защото знаем, че свети Йоан пръв изповядва и свидетелства вярата в Иисус като за Божи Син, за Божия Агнец, Който е дошъл да изкупи греховете на човечеството.

 

Тогава как можем да си обясним подобно противоречие? Въпросът, с който Йоан изпраща своите ученици, не е израз на негово вътрешно колебание, а е предназначен да даде уверение, за да прогони сенките на съмнение от умовете на пратениците.

 

А Иисус, вместо Сам да се провъзгласи пред тях за Месията, им предлага възможността сами да направят своите заключения, като им известява онова, което реално се е случило: слепи проглеждат и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува… Кой би могъл да направи всичко това, освен Eдин, Месията!…

 

* * *

 

И сега идва ред да се запитаме с какво най-силно свети Йоан Кръстител, на чиито качества се удивляваме и възхищаваме, може да бъде наш пример – тук и сега.

 

Със съвършеното си смирение. С тоталната си любов към другия, разкрита в безпределната любов към Христос. Със силата си да разбие на парчета самолюбието си и да преобрази тази мощ в любов към ближните. Свети Йоан иска да остане в сянка, готов е, ако трябва, да се изтрие, да бъде невидим. Той е онзи приятел на Младоженеца (вж. Йоан 3:29), който се радва на радостта на своя Приятел и това му е достатъчно; който Го слуша с любов и послушание; който не би искал нищо друго, освен да служи на Приятеля си. Ето какво е свети Йоан за нас – един пример за „Аз“, който излиза от себе си и със смирение и безгранична преданост е способен да възлюби ближния дори повече от себе си.

 

Примерът на Кръстителя може да ни изведе от заблудата на глупавата ни гордост, от нелепия ни егоизъм, който се забавлява с нас, карайки ни да вярваме, че сме центърът на вселената, да се доверяваме само и единствено на себе си и да се затваряме в черупката на нашето властническо его.

 

Свети Йоан може да е нашият пример за служение и любов към Младоженеца, тоест към Христос. Но, ще попитате вие, как да Му служим и да Го възлюбим по примера на Предтечата днес, когато Той не е пред нас в плът, както тогава е стоял пред Йоан. Има един единствен възможен отговор. Не казвайте, братя, че Христос не е сред нас днес… Не казвайте, че днес не можем да Го слушаме, да Му служим и да засвидетелстваме любовта си към Него! Но как? Нима забравихме думите, който Сам Христос ни казва, разкрити в Евангелието на Матея, гл. 25? „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“

 

Христос е с нас в светата Евхаристия; Той е сред нас и в образа на всички измъчени, потиснати и страдащи несправедливо. Обичайки и служейки на тези малки Негови братя, свидетелстваме за нашата любов към Него. Богохулно е да кажем, че няма как да Му служим днес по примера на Кръстителя. Любовта, която свети Йоан ни разкрива, е съсредоточието, в което трябва да пребиваваме винаги, то означава никога да не стоим настрана.

 

Нашият сънародник, писателят Емил Чоран, казва, че да обичаш ближния си, е трудно да бъде разбрано – „защото кой вирус би искал да обича друг вирус?„. Само че този знаменит творец, впрочем син на свещеник, в антипатията си към християнството, прибързва и прави повърхностно заключение, уподобявайки човека на вирус. Заключение, което не е нещо повече от остроумна забележка на един мислител скептик; забележка към читателя, която притежава блясъка, но и нетрайността на фойерверк в небето.

 

Защото ако някой вижда човека като вирус, то в живота и жертвата на свети Йоан Кръстител ние виждаме нещо друго: невероятните възможности на човека да излезе извън собственото си его, да преодолее съзнанието за собствената си изключителност, за да се обичаме един другиго. И всичко това е вместено в трагичната, възхитително велика фраза на свети Йоан: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“… С нея в сърцето и в ума, не без да благодарим на Бога, можем да напуснем това свято място… I www.crestinortodox.ro.

 

Откъс от словото на монах Николае Щайнхарт „Примерът на живота на свети Йоан Кръстител“

 

Превод: Сандра Керелезова

 

Източник: https://www.pravoslavie.bg/есеистика/той-трябва-да-расте-пък-аз-да-се-смаля/?fbclid=IwAR0pv9baRcDqG7KuJ_zbWpjQaPZ5PhQuM4fNdtWFVLeWf9Ld_bnhmkSD4HY

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Зигмунд Юнг

    06 Яну 2019 11:21ч.

    "Естествената логика ни сочи тъкмо обратното: рационалният човек иска да расте и да просперира за сметка на другите. Другите? Те са, за да му се възхищават, да го аплодират, да му служат! Колкото се може повече, без мярка, без насищане" - намирам за напълно тенденциозно да се генерализира по този начин, все едно, че всички хора са някакви злокачествено нарцистични личности. Някак си няма връзка с реалността! Да, всички сме в някаква степен нарцистични, но успяваме да балансираме между своите нарцистични нужди и тези на другите по социално-приемлими и конструкивни начини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанасов

    06 Яну 2019 13:54ч.

    Първа грижа на голямото е винаги егото му. То е щастливо, когато може да взема. Винаги е мотивирано. Ще дойде само ако има някаква цел. Търси пари, защото се нуждае от власт. Не е щастливо дори и след като получи. Винаги желае повече. Отива само там, където може нещо да се придобие. Егото е един вечен просяк, в състояние на непрекъсната нужда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    06 Яну 2019 16:39ч.

    Първа грижа на голямото е винаги егото му. Физическото му его. ;) ... Но ... "който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси." Лука 9:24.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кака Мара

    07 Яну 2019 16:51ч.

    На всяка СВИНЯ и идва коледата...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    07 Яну 2019 17:56ч.

    Не, че всички сме нарциси, Зигмунд. Тук става дума за две природи, които гностиците познават съвсем ясно и те са каквито са, без да се засягаме. Хората трудно отиват към покаяние, защото често се засягат, че им се казва, че са лоши. Но те не са имали избор, никой не ги е питал, те не са избрали да бъдат такива. Това е природа и няма обида в призива за покаяние. Никой няма да бъде осъден без да е имал избор, а изборът идва с възможността в човека да се роди другата природа, божествената. Която отново се унаследява, но Родителят е друг, затова и роденото е с друго естество. Тук изобщо не става дума за човешки напъни да се облагородява старата природа, която е неподатлива, от нея става само добър правоверен фанатик или скромен лицемер. Точно за това Христос е казал, „Истина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче, най-малкият в небесното царство е по-голям от него. /Матей 11:11/ Йоан приравнен с Христос не е просто скромен, защото той не се е приравнил с човек, нито пък е искал да бъде унижаван. Той е съзнавал разликата между творението от кал и родения от Бога син, да не говорим за Единородния Син на Отец. Във всеки от нас трябва човекът, роден от жена да се смалява, за да расте роденото отгоре. Но за да е родено, трябва да е заченато, което е по-належащата тема за онези, при които не се е случило.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    08 Яну 2019 10:27ч.

    Като допълнение от перфектно казаното от Хелеборус: да се молим Богу св. Йоан с жертвата си да се окаже наш изкупител от това извечно унизително поло-жение - една капризна И-роди-ада да поиска главата ни отсечена на поднос, по прищевка на танцуваща разголеност, разбулвайки се пред вечно незадоволено мъжко око на цар с царство от тоя свят! Главата ни да принадлежи на Бога, т.е. да позволим Богу оттук нататък да направи така, че Човек да ражда с главата си, а не със светската отрова на калната утроба!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • uzezago

    07 Фев 2019 6:30ч.

    http://doxycycline-cheapbuy.site/ - doxycycline-cheapbuy.site.ankor <a href="http://onlinebuycytotec.site/">onlinebuycytotec.site.ankor</a>

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи