СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си

СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си
Статията, че дори след трето класиране в СУ има стотици незаети места и университетът обяви, че ще приема жадно куцо и сакато, не ме изненада, но най-сетне ме накара да разкажа за своите премеждия с ВУЗ-а. Ако не ви се чете докрая, запомнете само това: Никога не следвайте в български университет, изучете се в чужбина и се върнете! Но, ако все пак имате една цигара време, моля:

 

 

Годината е 2012, дръзко отхвърлям идеята да следвам в чужбина, защото за мен Софийският университет винаги е бил Светая Светих на образованието, дори вече не помня защо: дали заради криворазбрано родолюбство, или толкова ми е разбирала главата. Приеха ме с първо желание Връзки с обществеността („престижна специалност“) във Факултета по журналистика и масова комуникация, а конспектът пращеше от гръмки обещания, че ще науча широк спектър от дисциплини – от ВО и реклама, през журналистика и социология, до психология и т.н.

 

Червените лампички замигаха, когато на първата ни изобщо лекция с „доайена“ на PR-а у нас – Здравко Райков – ни беше казано, че по предмета ще трябва да учим само от неговите книги, които той услужливо може да ни продаде. Те бяха общо 5 на брой за около 70-80 лв., а курсът малко над 60 души, повечето от които си ги закупиха. Аз обаче не бях сред тях, тъй като две от книгите, които той се опита да ни пробута, бяха озаглавени „Вино за здраве“ и „Сън за здраве“ и нямаха нищо общо с предмета.

 

През следващите седмици потресът ми от правописната, пунктуационна и техническа грамотност на различните преподаватели растеше обратнопропорционално на актуалността на техните лекции, които дори преди 20 години е било комплимент да наречеш „овехтели“. По Компютърно-опосредствена комуникация (КОК, голям майтап, знам) учехме по учебник от 90-те години на миналия век, в който се казваше, че “chat rooms” са бъдещето на интернет комуникацията.

 

По Писане за ВО имахме графа как се пускат телеграми, по Редактиране ни изпитваха на коректорски знаци, нещо, което след скромните ми 6 години като журналист още не съм видял да се ползва дори в чужбина.

 

Това обаче не беше особено голяма болка за умиране, тъй като в много от случаите преподавателите дори не се появяваха за лекции, а когато го правеха, от предвидените 3-4 часа стояхме един, пряко сили два, след което отвисявахме няколко часа по кафетата до следващата лекция, ако изобщо се проведеше. Така още в началото, след като две поредни седмици 60 души бихме път за лекция, на която Райков просто не се появи и дори не си направи труда да предупреди, аз спрях да ходя.

 

Подобни примери бол; Георги Лозанов повече от веднъж не се вясна на лекция, а на самия изпит дойде, написа темите на дъската и си тръгна с думите, като сме готови, да съберем листовете си на един чин и той щял да се върне в някой неопределен момент в бъдещето, за да ги събере.

 

Комуникацията с повечето преподаватели беше само теория: телефон не можеш да намериш, на електронната си поща рядко отговаряха, а приемното им време беше по-скоро пожелателно. Аз дори подозирам, че част от тях не можеха да боравят добре с техника, след като поне два пъти наблюдавах различни лектори да стигат до ръба на отчаянието в опит да включат лаптопа си или проектора. А тези, които все пак успяваха, не впечатляваха с PowerPoint презентациите си на ниво 10-и клас.

 

Но това не бива да ви изненадва, тъй като средната възраст на лекторите сигурно беше 50-60 години. За Бога, Минка Златева и Здравко Райков се познаваха от времето, когато са работили заедно във в. „Работническо дело“. Тук може би започвам да звуча злобно и дребнаво, но няма да се съглася с вас. Да, моите собствени майка и баща не могат да включат компютъра, но те не са преподаватели във Факултета по журналистика и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ, където се предполага, че да си в крак с технологиите е част от характеристиката.

 

В тази връзка, намирането на материали, по които да учиш, ставаше почти апокрифно – ще вземеш от някой колега в по-горен курс лекции, ще преснимаш от друг страниците на едно от общо двете копия в цялата страна на едия-коя-си книга, ще надраскаш надве-натри записките, които преподавателят каканиже, гледайки от ръчно написания си лист хартия, нищо, че Гутенберг още през 15-и век е измислил печатането.

 

Практиката в нормалните университети материалите, по които да учиш, да ти бъдат лесно и достъпно предоставени в електронен формат или поне разпечатани и раздадени преди/след лекцията е блян. Вместо това, преди да започне да учи и без това безумните глупости и алабалистики, студентът преминава през приключение в търсенето им, сравнимо с това на Индиана Джоунс, само че в случая Храмът на обречените се нарича Софийски университет.

 

След ученето, разбира се, идваха изпитите, голяма част от които бяха просто скандални. При страшилището на ФЖМК – Бондиков – никой и досега не може да каже критериите, по които оценяваше. Един колега преписва със слушалка на неговия изпит едно към едно от лекциите по предмета и въпреки това едва получи тройка. Мен ме къса може би 4-5 пъти по общо два предмета. След последната поправка с няколко колеги дори го видяхме как хвърля през прозореца листовете от изпита ни (не се ебавам). Подозрението е, че пишеше оценки за присъствие. Същият беше случаят с Райков, при когото няколко души три години подред предавахме едни и същи курсови работи и всеки път получавахме тройки. Същото беше и при Абаджимарионова, Фъртунова и кой ли още не. Слава на Помагало.ком.

 

Положението беше такова: те ни преподаваха колкото да не заспим, ние учехме колкото да не ни скъсат. След всички премеждия и небивалици последните две години от следването си не стъпих на нито една-единствена лекция, дори на някои изпити не отидох. Към този момент аз и още доста колеги отдавна бяхме загрели накъде отиват нещата и се бяхме ориентирали към професионално развитие. На защитата на дипломната ми работа реших да съм малко по-креативен и вместо PowerPoint да използвам онлайн софтуера Prezi. Видите ли обаче, интернет в залата нямаше. Минутата, в която излязох от защитата, хвърлих всички копия на дипломната си работа в най-близката кофа и си обещах, че кракът ми повече няма да стъпи в български университет като студент.

 

Дори няма да отварям дума за бумащината и безкрайното редене на всякакви тъпи опашки сякаш сме Зимбабве, а онлайн администрацията е мираж от прогнилия западен капитализъм. За общежитията не мога да говоря, от София съм, но след малкото ми посещения в Студентски съм се къпал с „Мистър Пропър“ и „Райд“. Колкото до колегите... в началото на първи курс проведох анкета за една статия, от която се разбра, че около половината дори не знаеха коя е Людмила Живкова, а няколко откровено не виждаха смисъл от това да се изучава история изобщо.

 

Виждате ли, сблъсъкът с цяла учебна система, която сякаш е скроена по най-неудобния начин за студента, арогантните и морално остарели преподаватели, колегите, събрани от кол и въже, след 4 години оставят у теб дълбоко чувство на обида и отчаяние. И знам от мои приятели и роднини, че положението не е по-различно в повечето факултети и специалности на Софийския. Корумпираността на УНСС дори е възпята в песен, а НСА, Господи, НСА каква порнография е. Бедна ми е фантастиката какво е положението в останалите университети и университетчета.

 

И не е въпрос на пари, пичове и дами, колко струва да си набереш лекциите на компютър и да ги разпратиш до студентите? Колко струва да сканираш нужната глава от книга? Колко му е да пратиш един мейл, че утре няма да проведеш лекцията или да следиш няколко онлайн международни журнала по специалността си, за да не се излагаш като кифладжия? Струва усилието да си вдигнеш глутеус максимуса и да сършиш малко работа, вместо да лежиш на стари лаври, ако бъдем достатъчно щедри и предположим, че такива някога е имало.

 

И ако все пак ще си говорим за пари, нека да попитаме: заслужава ли гореизброеното 20 милиона лева (от общ бюджет на СУ 48 милиона за 2016 г.) в надбавки към заплатите, раздадени само за една година?!? Нима не можеха тия пари да се вкарат в направата на сносен сайт, на нови общежития, оборудване, пропускателна система? Можете ли да си представите какви колосални суми пари са прилапани от администрацията и преподавателското тяло... не, туловище на Софийския за последните 20 години!

 

И се чудите защо няма достатъчно студенти. Аз се чудя как изобщо има и един студент. Да, попаднах и на преподаватели като Нели Огнянова, Христо Кафтанджиев, Николай Михайлов, Искра Баева, Мария Николова, за които не мога да кажа и една лоша дума и от чиито професионални качества съм останал впечатлен, но дори няколко птички пролет не правят.

 

Крайно време e да признаем, че царят е гол и да си кажем право куме в очи истината, вместо да мълчим гузно, защото всички участваме в заверата. Може би това е една от причините да си мълча досега, защото не е като да съм бил мечтаният студент. Имал съм своите прегрешения и заставам с името си зад тях, затова и си позволих да назова поименно редица преподаватели – както с лошо, така и с добро – за да понесат отговорността за своите дела. За това, че прахосват най-хубавите години в живота на едни деца, за това, че опропастяват бъдещето им с мързела и глупавите си брътвежи, за това, че предават едно от най-отговорните призвания и обричат родината си на гибел. Но и за да признаем, че повечето от нас допринасят със своето мълчаливо съгласие за кочината, в която живеем. Е, аз няма да си мълча повече. На мен ми писна да съм прасе. 

 

 

Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews, след като завършва бакалавъра си по ВО в Софийския университет, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд, както и да представя страната ни на редица журналистически и политически конференции и форуми в Англия, Шотландия, Германия, Белгия, Египет. В момента работи в Тунис, където преподава на деца и младежи.

 

Източник: OFFNews.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • hahaha

    24 Авг 2018 12:06ч.

    За съжаление е много прав.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТАЛАСЪМ

    24 Авг 2018 12:10ч.

    Защо мислите че картината в чуждестранните университети е много по-различна!? Системата там оставя студентите на самоподготовка - за да ги подтикне да размърдат мозъците (и задниците) си. Професорите не правят нищо от "изискванията" на автора - студентите сами търсят материали по интернет и библиотеки. Закупуването на авторски книги от професорите също е задължително -по 200- 300 паунда всяка (и не служат за нищо). Постоянното отсъствие на преподавателите от час - системно. Изпитите - пародия. Единствената разлика е че корупцията е узаконена. Плащаш колосалните (за джоба на българина) такси и с тях си купиваш дипломата. После мълчиш за подробностите около обучението защото Великата Гордост че си завършил в чужбина те спира да се оплакваш пред другите които не са имали този ШАНС! Наблюденията ми са от 5-годишното обучение за бакалавър и магистрат на собственото ми дете в университета в Нотингам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    24 Авг 2018 12:37ч.

    Браво на младежа за упорството. Но, когато човек е млад си мисли , че е хванал баба си за хвърчилото и светът е негов. Обаче не е така. Няма идеални университети впрочем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Велислава

    24 Авг 2018 12:55ч.

    Не съм и подозирила, че СУ е толкова зле. Наскоро завърших в Университет по Библиотекознание и Информационни Технологии. За 4 години, само веднъж съм си взимала учебник по задължение, а всички останали преподаватели винаги са ни изпращали материалите за дисцплината електронно, давали са си телефона и e-mail още на първата лекция. Възрастните преподаватели са като споменатите в СУ, слава богу бяха 30 %. Другата част от преподавателите бяха млади и на "ти" с технологиите. Университът предлага стажанска работа, която се заплаща, съобразена с лекциите и те учи в реална среда. Стажантите, заедно с преподавателя отговаряха за компютърната мрежа на целият университет. Всяка зала с проектор , WiFi навсъкъде и всеки преподавател с оправяше с тази технология.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Велислава

    24 Авг 2018 12:56ч.

    Пропуснах, Учебният отдел в университета, винаги си вършил работата добросъвестно, бързо и много рядкоо, да се чака на опашка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Колега

    24 Авг 2018 15:28ч.

    С някои неща ще се съглася, но с други едва ли. Университетът е за това, да пречупи мисленето ни като цяло, да ни даде насоки, но всичко друго си идва от практиката. За съжаление, много от преподавателите признават, че знаят новите технологии, но не им позваляват да ги преподават и ги глобяват ако посмеят да го направят. Всеки иска да си запази хляба. Бондиков няма и да го коментирам, не знам какво прави още в този факултет. Иванка Мавродиева е един прекрасен човек, обяснява, интересни методи има и лекциите минават приятно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кочината е повсеместна

    24 Авг 2018 23:56ч.

    Навсякъде е така. Дава се калейдоскоп от знания, а не система от знания. Капитализмът няма нужда от умници, а от послушковци. Толерират се изпити с тестове, а не изпити по мислене свързано с изучаваната материя. В резултат, днешните кадри се наричат ресурси и са ограничени до ниво изпълнители. По-нататък се повтаря народната мъдрост "Пази Боже, сляпо да прогледне!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Влайков

    24 Авг 2018 23:57ч.

    Завършил съм този университет през 70-те - "мрачните соц времена". Е, тогава нещата не бяха такива. Повечето преподаватели бяха на ниво, не с всички се контактуваше, което беше липса, но преподаването си беше на ниво, а доста от асистентите бяха също хора с критично мислене и интерес в науката си. Прочее и студентите също. Може да се каже, че 80% беше качество... Сега е станало обратното, като навсякъде впрочем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    25 Авг 2018 7:40ч.

    Свентила казва за КО (презирал го) че учи селенчетата за администратори:по повод на това че и чужбинските унита били съштите азъ казвъм пък тъка:штото съ ликъ и приликъ съ КО зътовъ те съ сътворили един Париж нъпример (говоря опростено зъ дъ зъгреят некои другари):унито изработвъ кооооооолективното съзнание (!!!) на един народ драги другари а то издига Айфеловата кулъ дето цървулите си харчът левчетътъ дъ фърлят един бръснешт поглед нъ светъ:бъдете читави и здрави драги bg хабииитатти (ротфронт)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    25 Авг 2018 9:01ч.

    Завърших този университет през 80-те години с елитна специалност "Славянска филология". Акад. Емил Георгиев, проф. Боян Ничев, проф. Светомир Иванчев, , проф. Боян Биолчев (тогава, не беше проф., беше много млад), Живко Георгиев - езиковед - на лекциите им игла да хвърлиш, нямаше къде да падне. Тогавашните студенти обаче твърде се различавахме от днешните, до 20-годишна възраст бяхме прочели повече книги, отколкото днешните ще прочетат през живота си, само с компютри не става, бяхме и със стабилно средно образование - езикови и прочие действително елитни гимназии. За 1 място кандидатстваха 20 души. Вярвам на автора, че сегашното положение е такова, каквото го описва, като навсякъде в обезобразената ни държава и полуунищожено население. Между другото, винаги съм смятала, че да следваш журналистика е безсмислено. Добрият журналист би трябвало да има друго образование и след това някаква допълнителна квалификация евентуално. Жалко и за това, че младите напускат страната, това е най-страшното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд & Co

    25 Авг 2018 10:21ч.

    Много показателно за деградацията на българската нация е плюенето върху всичко. България била най-гнусната държавица според пишещите, а останалия свят е ангелски и съвършен. Глупости на килограм. Има една мъдрост - когато не цениш това което имаш , то ти се отнема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    25 Авг 2018 12:06ч.

    Току-що се сетих, че у нас има около 50 "университета", което, разбира се, е смешно и глупаво. Защо пък точно СУ се атакува....я да видим и да помислим...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Известно

    25 Авг 2018 13:13ч.

    Факултетът по журналистина винаги е бил пълна пародия. И всъщност какво очаква да научи човек когато записва специалност "Връзки с обществеността"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    26 Авг 2018 11:59ч.

    До Известно - Връзките с обществеността са важно нещо, разбира се, но за това не трябва да се учи години. С добро възпитание, обща култура, приличен външен вид, няколко книги по въпроса на добри автори, най-много един семестър за някои "номера", и си готов!... Измислени специалности за търтеите - студенти, и преподаватели. Известно време работих с колежка, висяла в БАН 30 години, идеше ми да се гръмна, като я слушам само как говори...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    27 Авг 2018 10:25ч.

    Преувеличенията са очевидни, като в предварително добре обмисляно журналистическо съчинение... Някои от констатациите обаче са верни - казвам го не като студент, а като преподавател, който от дълго време наблюдава не само студентите, но и цялостното състояние на съвременното явление "университетско образование". За мен критиката би следвало да се сведе изцяло до персонални способности и отговорности - и на преподаватели, а на студенти, а не преднамерено-емоционално да се плюе системата на българското университетско образование, която не се различава съществено от тази в Западна Европа, Северна Америка и Русия. Тоест, ако ще допускаме критика на системата, не бива пристрастно-лекомислено да препоръчваме на нашите кандидат-студенти да изберат следване в чужбина, защото положението и там е същото, че даже и по-лошо. А има специалности, за които няма интернационален език. И има такива хора, които, ако не учат на собствения си език, се осакатяват духовно завинаги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • набързо

    27 Авг 2018 12:51ч.

    Има една много хубава руска поговорка:"Хорошо там, где нас нет." Който знае руски - ще разбере.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Терминал 2

    12 Sep 2018 22:29ч.

    Абсолютно същото е положението в ХТМУ (бившо ХТИ). Има специалности създадени с лъжливи или подвеждащи описания и наименования с цел привличане на студенти. Асистентите на някои специалности преподават от тетрадките в които са писали преди години когато са завършили същите специалности. Има преподаватели които се нуждаят от помощта на студентите за да свържат проектор с лаптоп и обикновено се прожектират огромни стени от текст с графики правени на Paint или картинки от Google. Отношението на преподавателите (с малки изключения) е високомерно и нападателно. Егото на някои от преподавателите е високо в небето. Не един и два пъти се е случвало ако някои зададе въпрос на който преподавателя не може да отговори да се казва че "Обикновено въпроси задават най-глупавите, защото не могат да мислят сами." Огромна част от сайта на университета е не обновяван от години, пълен с неактивни линкове и невярна и подвеждаща информация. Администрацията на единия етаж няма понятие какво се случва на другия и се обикалят стаи с часове. Вярно е и че има книги (руски справочници на повече от 40 години) които са само 2 бройки и са в такова състояние че са под постоянен надзор и недостъпни за студенти. Има и апокрифно предаване на принтирани ръкописни лекции за преподаватели които следят за присъствие и формират оценка по неясни критерии. Има лабораторни упражнения в които присъствие на преподавател няма. Има изпити на които "не може да се преписва" и протичат без присъствие на преподавател и такива в които е позволено да ползваш всичко (в това число и телефон и Интернет) и преподавателя минава от чин на чин да помага. Да, има хора които те вдъхновяват но говорим за единици.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи