Когато Елинор Рузвелт видяла за първи път водопада Игуасу́, възкликнала „Горката Ниагара!“. Това е най-рекламното изречение, с което аржентинци и бразилци се надцакват с преимуществено по-популярната Ниагара. Когато китайци отиват за туризъм в САЩ, оказва се, че около 80 на сто от тях като първа дестинация избират Ниагара. Статистиката за избора на китайците, пътуващи до САЩ остава непроменена в продължение на десетилетия. Накрая някой мъдър човек се сетил да попита не „къде отивате“, а „защо там?“. Отговорът бил смайващ: Още в първия някога издаден учебник по география в Китай, в който се разказва за Америка, първият урок е със снимка на Ниагара. Затова за китайците Америка е Ниагара, а после и всичко друго, докъдето им стигат парите.

 

 

Откритието е толкова важно, че за последните 8 години всички най-популярни природни паркове в САЩ са в постоянни преговори с китайското министерство на образованието и са готови да отпечатат целия тираж с учебници по география за няколко поколения, само и само първата снимка на първия урок да е от техния парк. Каквото и да струва, това е дългосрочна инвестиция с гарантирана възвращаемост. 

 

Природните феномени и смайващи гледки в света са подредени във всевъзможни класации и макар много от тях да се намират на трудни за достигане места, държавите, които ги притежават, са ги превърнали не само в златна мина, но и в световно значими обекти, които опазват с цената на всевъзможни механизми. 

 

Пропуските за преминаване през националния парк Торес дел Пайн в Чили се разпродават за три дни за целия туристически сезон. Който не успее да си направи резервация може да отиде на хотел – 600 долара на вечер.

 

Как се постига това? С държавно определени рестрикции, със специален пропускателен режим и високи цени. Кой е казал, че най-голямата красота е за всеки? Защо на когото му хрумне да може да минава, да гази, да оставя следите си, само и само, за да се наслади на уникална гледка? Уникатите в този свят струват пари! И всяко държавно управление, което е открило преимуществото на това да продава извънредни права за правото да се радваш на природата, е влязло в списъка на най-желаните дестинации. Бодването на палатка където намериш за добре струва 15 хил. долара. Паленето на огън на произволно избрано място е осчетоводено на 15 години затвор. 

 

Всички забележки от рода на „а как един възрастен човек да види?“, „как хората с увреждания да се докоснат“ не тежат, когато става дума за природата. Така, както не на всеки е съдено да е строен, умен и красив, така и не всеки може да види лично всичко, за което мечтае. 

 

Заливът Болата беше в списъка на 10-те най-красиви заливи в света. 

 

С изключително бурната медийна подкрепа за всички българи, които не могат да си оставят колата на паркинг и пеша да стигнат до плажа, уникалното място беше превърнато… в паркинг. Стигаш с колата си до самия залив, с мощни маневри я позиционираш върху пясъка, отваряш багажника, вадиш хладилната кутия с бирите, другата с динята, третата с пържолите, вадиш скарата, вадиш горелката, вадиш посудата и си плажуваш. А до теб се подреждат още 50 от същата порода. 

 

 

Заливът и неговата уникалност бяха унищожени, това място никога вече няма да влезе в ничия класация, то просто престана да съществува. За сметка на това по предложение на кмета на Каварна Нина Ставрева, заливът ще бъде изваден от защитата на резервата „Калиакра“ и ще бъде отдаден на концесия. Иначе казано – да добие търговски вид онова, което вече е унищожено с мълчаливото съгласие на властта и всички органи, отговорни за опазването на природното кътче. 

 

През 2016 г. джип заседна във водите на плажа – все пак човек трябва да наглежда колата си докато се къпе…

 

По пътя към Сан Франциско, на самия океан се намира малък природен парк. Тъй като е държавен, плаща се само за паркинг – 10 долара, независимо дали сте там за половин час или за цял ден. Няколкото пътеки през парка са маркирани с 30 см. високи оградки – да е ясно къде е границата за туристите. Най-посещаваната пътека води до гледка от високо към водопадчето Макуей, което е изключително тънко – по-скоро е чучур, който пада от около 40 м. височина направо на пясъка и оттам кротко се изтича в океана. Няма проблем човек да слезе до него – не е много стръмно. Но го чакат арест и 1000 долара глоба. Така мястото остава уникално, а стотици хиляди хора пътуват до парка, за да зърнат водопада-чучур и съвършените линии, които прави по пясъка, където човешки крак не може да стъпи. 

 

 

В Индонезия водят туристите на остров Падар. Той е голям, почти гол вулканичен камък. По пътя към върха му се среща едно дърво и там хората се сбират на нещо като сянка, защото от камъните лъха адска жега. В ниското на залива е направен един мъничък дървен кей. Там никога няма да направят заведение (или преместваем обект), навес, шезлонги, чадъри, люлки. 

 

 

Туристите пристигат с корабче, за да се катерят по каменистите пътечки около час и половина, да стигнат до върха и да ахнат. Виждат се скалите на острова и синия океан. И това си струва усилието и парите. 

 

В Патагония, например, е напълно забранено да влизате с домашни кучета сред природата. И тъй като Южна Америка прелива от бездомни кучета, всички местни жители ги хранят постоянно, за да не търсят животните прехрана сред природата, за да не разнасят своите паразити и да не подлагат на риск съществуването на дивите животни. 

 

Какво от своята природа може да продаде България? Реално нищо, защото всичко е безплатно и вседостъпно. У нас всеки може да отиде навсякъде, да си бодне палатка, да си направи огнище, чиято сигурност да определи според личните си разбирания, да си води кучето или петте кучета, да си изпере на реката с какъвто препарат иска, да си опъне хамак между кои да е дървета, да си набере всеки букет, който му се хареса, да развали дупките на животни, които си живеят наблизо, да източи маслото на колата, да я измие на всеки естествен водоизточник, да си налови риба. Всеки опит на държавните органи да санкционират хора, които си правят къмпинги на защитени или пожароопасни места приключва с дружеска намеса на медиите и става ясно, че всеки държавно овластен човек с реалното опазване на природата е мръсник, а хората, които правят с природата каквото намерят за добре, са мили и преследвани жертви.

 

 

Накрая идва хубавата част: медия обявява кампания „Да почистим България заедно“ и като в изнасилен вариант на отчет за Ленински съботник или уродлива версия на „Сливи за смет“, започват да текат данни за „толкова тона отпадъци от тази планина“, „толкова тона отпадъци от този плаж“ и така – тон след тон, от всички уж уникални природни места из цяла България. 

 

 

Защо в най-желаните за посещение райони на Патагония няма боклуци? 

 

 

Да се върнем на началото – там отиват само хора, които са в състояние да платят за изключителната чест да прекарат няколко дни на палатка, духани от най-бурните ветрове на света и постоянно наквасвани от тежки дъждове. Хората, които плащат не са паравенюта със скъпа екипировка – за тях достигането до такова място е само началото на още по-голямо натоварване. Затова там са силните мъже и жени, които ги е грижа – за природата, за чистотата, за опазването на съвършенството на околния свят.

 

Можем ли да сме привлекателни с посланието, че у нас всичко може? Не и за онези, които плащат много. Първо: те са наясно, че там, където всичко е безплатно, рисковете са най-големи. Няма как да опънеш палатка за 700 долара (цената се дължи на изключителната й лекота и здравина, а не на размера), да оставиш в нея спални чували и надуваеми изолационни дюшеци за 1000 долара, кухненско оборудване за около още 200, дрехи и други лични предмети и да се надяваш, че после ще си намериш всичко на място, когато се върнеш след 10 часа ходене. Липсата на нормативна уредба за къмпингуването и опазването на чистотата в планините разбива напълно всички щения на имотни туристи да опознават нашата природа. Ние сме перфектен пример за природна безстопанственост.   

 

Някой би казал, че не малко от хижите ни бяха обновени и работят на хотелски принцип. До тях несъмнено ще стигнат и чужди туристи, но съвсем не от този клас, за който мечтаем. Изричаното като мантра „ще привлечем висококатегорийни туристи“ не се проумява по същество – тази категория пътуващи не ламтят за скъпото заради скъпотията му, а за местата, които са отлично опазени и гарантират, че нито те, нито някой друг може да се разпорежда както му скимне. У нас не познаваме тази класа пътуващи, защото никой няма идея как да създаде продукта за пътешествениците, които биха платили за него. 

 

В цял свят представата за „безумен хотел“ е скалният хотел в Перу. Това са три самостоятелни прозрачни капсули, които побират общо 12 души, висящи на отвесна скала в близост до град Куско в Перу. В сравнението между гледките на скалите в Искърското дефиле в България и перуанската гледка, нашите условия в пъти превъзхождат онова, което може да се види в Перу. Говорим само за скалите, обаче. 

 


Как работи този бизнес в Перу? Предприемчиви хора предлагат местния вариант на публично-частно партньорство с общината на чиято територия се намират скалите и която стопанисва туристическите обекти. На инвеститорите е разрешено да изградят виа ферата (железни стъпала в скалата със стоманено въже за осигуряване), въжена линия за спускане с 55 км/ч между отделните скали и място за отсядане. Първото и основно изискване е туристите, които се качват да не създават абсолютно никакво замърсяване. Така възниква въпросът как да се направят капсулите със сервизни помещения и това да не се отрази на околната среда. 

 

 


Под всяка от капсулите са инсталирани два резервоара – за течни отходни води и за фекални отпадъци. Всеки турист получава инструктаж как се ползва тоалетната. Няколко пъти в седмицата алпинисти свалят на гръб резервоарите и така нито грам мръсотия не се отделя в природата. Всеки турист, който стигне до скалния хотел може сам да се убеди колко чисто и запазено е всичко. 

 

Поради своята уникалност, трите капсули са с 99 процента средногодишна заетост, а първоначалната цена от 600 долара на човек за нощувка вече е съвсем различна – щом някой е готов да плати, значи цената може да се покачва всяка година. 

 

 

Защо след като успехът на това място е напълно гарантиран, а инвестицията, правена в продължение на две години се е изплатила за една, капсулите остават само три? Защото това гарантира, че там ще продължават да отиват хора, които ще платят каквато и цена да им кажат. 

 

Защо никой друг в Перу не опитва да повтори същия успех? Защото ще бъде „другият“ и успехът никога няма да е такъв. Съществува още една капсула някъде в Западна Ява, но за да научи човек за нея, трябва сериозно проучване. 

 

Мнозина питат защо в България не направим нещо подобно и предвид уникалната красота на Искърското дефиле, шансовете ни да станем прочути поне в Европа са гарантирани. Първо: не може да стане заради скандала, който ще избухне за това кой ще получи разрешението за строителството. Ако все пак бъде построен и получи разрешение за ползване, никой обслужващ персонал в България няма да издържи да сваля отходните резервоари по няколко пъти в седмицата. Да не говорим колко ще са тези, които нарочно ще създават мизерии около обекта. Ако все пак екологичните и хигиенни норми някак се спазват, в съседство ще се появят ресторанти (и преместваеми обекти) с търговски цели – освен заведение ще се опъне магазин за сувенири, магазин за гащи, лели със сгъваеми масички и домашно правено сладко от диви ягоди, още едни лели с кисело мляко, до тях онези с ръчните плетива и бродирани покривки, а после творците на чанове и уникална национална керамика за бита, най-вече гюведжета. 

 

Гледка пред Дряновския манастир.

 

Какво няма в Перу? Ами нито едно от тези неща. Какво няма по дивите острови в Индонезия? Търговията я няма. Резултатът? Продават се скъпо, възможно най-скъпо. Оттам човек може да си тръгне само със своята лична история. 

 

Какво тогава можем да продадем скъпо в България и да бъдем уникални и желани за онези, които си падат по незабравимите преживявания? На първо място ние сме отлична фотографска дестинация, а беден фотограф няма. Не говорим за хора, които биха искали да щракнат за спомен, а специализирани турове за онези, които влачат големите раници, обективите, стативите, филтрите. Всеки, натоварил 10-12 хил.евро на гърба си е готов да плати всичко, за да се наслади на всеки миг от снимането. Страната ни е рай за птичари, за „ловци“ на диви животни, пейзажисти – изгреви, залези от върхове, от реки, от скали, от море (е, става все по-трудно да се намери девствено фотогенично място). С ярко изразените си сезони, фото есен в България може да е невероятен успех. Изключително фотогенични са нашите манастири и природата около тях. Комбинацията от фотографски тур с железопътен туризъм е може би най-скъпия продукт, който можем да предложим.

 

 

За министерство на туризма жп туризъм не съществува, темата просто не ги интересува. Там всъщност не се интересуват от каквото и да било, което в английската терминология се нарича Off the beaten track – извън познатите пътеки. 

 

Може би е за добро, че туристическото ведомство е напълно неспособно да формира политики, свързани с разработването на индустрията. Само преди дни бе тържествено съобщено, че в Бургас е създадена най-голямата туристическа организация. Това е чудесно начало, но голямата цел е намирането и предлагането на миниатюрните и изящни преживявания заради които някой да избере само България, а не комбиниран тур „Балкани“ с два дни и на наша територия – малко София и малко Пловдив, например. 

 

На този етап скъпият туризъм в България е все още мираж, защото не съществува връзка между хората, които познават страната „отвътре“, откъм тайните пътечки, тайните места, уникалните гледки и официалния бранш. Иначе казано – един овчар може да е в пъти по-полезен за успешния пакет от кое да е напудрено предложение за предвижване от един отдавна известен обект до друг. 

 

В Перу, например, по известните места е пълно с жени, които обикалят с пременени като играчки лами и алпака и хората се снимат с тях. Истинските туристи обаче влизат в селата, където местните почти никога не виждат европейци, говорят единствено на историческия си език кечуа и изобщо не са склонни да позират, а разглеждат пришълците като извънземни. И там усещането изведнъж става друго, местните хора са вече истински, усмивките им, макар и твърде свенливи и недоверчиви разкриват част от живота, какъвто е. 

 

 

Туризъм на естествените преживявания, туризъм на истинските вкусове, туризъм на откривателството. Това България може да предложи и този продукт може да успее, само ако заживее свой независим живот – като лавина от емоции в мрежата и най-вече чрез световните платформи за споделяне на дестинациите. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

На извора

На извора

Има нещо магическо в това място. Когато вечер иззад смълчаните борове...

31 коментар/a

observer на 01.04.2018 в 16:32
Толкова чудеса има по света. Лиана е за завиждане. Ние наваксваме с повечко патриотизъм. Така за малко да изкараме Белоградчишките скали най-голямата световна забележителност. Половин България цъкаше в компютрите тогава. За съжаление накрая сърбите ни биха с едни вече съвсем мънички скалички. Те и турците изкараха Ататюрк най-великата световна личност. Такива сме си на Балканите.
MrBean на 01.04.2018 в 18:13
Лили, Браво че си била тук или там. НО от туризъм не разбираш,не пиши глупости. Така за уникалността на България много може да се говори,без разбира се Банско/както го разбира Цеко и Ц.Ц./ , Слънчака Златни, ,Несебър, Търново, Мальовица, ..... тази уникалност е унищожена безвъзвратно само от един ужасен феномен -КОРУПЦИЯТА!!! И в туризма тя беше развихрена с идването на демокрацията. /няма да коментираме лицето и/ И сега има закони за защита на лаленца,иглики,кози,жаби и т.н. ,но само като се покаже Тома Белев всички вестници и телевизии се задавят в лигите си да го хулят. Когато излезе някой архитект или загрижен за туризма и каже че презастрояването е пагубно става същото. Не може да приватизираш тенис корт и да построиш хотел с 1000 места,да ама в Бг може. Така че Лили,благодаря /наистина/ за прекрасните пътеписи, но се постарай да си останат такива. А корупцията унищожи родината ни и най-лошото и бъдещето ни. Сори
Terminator на 01.04.2018 в 18:19
Ами докато туризма е отдаден на мафиотите на концесия и докато министърка на туризма е оная с дългия нос така ще е!
Васил на 01.04.2018 в 18:23
Mr Bean, безпосочното ти дрънкане сочи само, че някой ти е казал да опиташ да напишеш нещо против, ама какво точно - не си разбрал.
Българин от Б на 01.04.2018 в 20:02
не е само до глоби, манталитетът се оказва решаващ...докато синът беше по-малък, ходехме на къмпинг по-навътре в щата (за да има по-малко хора наоколо). Например около 2002-2003 година държавен къмпинг беше $8/на ден, винаги избирахме такъв с езеро. Плажът на езерото беше безплатен за ползващите къмпинга, и $5 за посетителите на парка без преспиване там.Паркингът е на стотина метра от плажа, посетителите идват с колите си, плащат и се радват на чист плаж и чиста топла вода. Добре, но пътят до паркинга за гостите/посетители е успореден на езерото, ако човек иска да хитрува, може да си паркира колата отстрани на пътя на 100м преди паркинга и да върви малко повече, или дори да пресече гората и да върви само 100 м до водата и да не плати...а никой не го прави.Не виждаш табели да те заплашват как ще те глобят.Но същите тези пиндостанци знаят много добре, че ако се икономисат пари за паркинга, няма кой да чисти тоалетната и съблекалнята и плажа. По същият начин реагират и за много по-големи(като пари и важност0)неща. Например при всички избори се прави референдум с 3 въпроса, така, че с един масраф да се реши и неще друго покрай политическотот управление.Имаше въпрос: искате ли да се елиминира щатския данък(който се плаща заедно с федералния)-и около 70% отговарят с 'НЕ". По принцип, за да функционират училища, поддръжка на пътища, полиция, поварникарска служба и т.н. трябва щата да осигури бюджета, значи ще започнат да събират повече пари за данъка 'недвижим имот", а което пак недостига, ще доведе до по-лоши училища, по-лоши пътища, недостатъчна полиция и т.н.
Д-р Иванов /психиатър/ на 01.04.2018 в 21:48
Има тежък дефицит от уважение и доверие у българите към себе си, държавата си, природата си, управляващите си. За това и този идиотски резултат - унищожаване на държавата, природата.
MrBean на 01.04.2018 в 22:17
Що бе Васко, къде греша,или корупцията ти помага много?
Монка. на 01.04.2018 в 23:20
Сега когато отдавна живея извън България и имам възможност да обикалям света, виждам, че красивата природата е предимство на грижливите нации. Българите не са от тях. И е права свторкста, че ако все пак се намери случайно оцеляло нещо уникално в БГ, то бабите-амбулантни, селяните търговци и алчните прекупвачи ще унищожат всичко като терминатори. Безнадеждна е България за някакъв уникален туризъм, не само поради корупцията, а поради нрава на българина. Та нали корупционните схеми се раждат първо сред българите, и едва след това се патентоват у политиците ни. Голяма беда е, че българите се мислят за големата работа и че са велики. Велики са, Верно е! Но в лошото.
112 на 02.04.2018 в 01:52
Уф, какво са го задъвкали тоя туризъм, България няма нищо уникално и екстремно, просто няма какво да предложи. Идеята за капсули в Искърското дефиле е просто смехотворна, за сведение на булята планините в Перу са по 7000 м. Пък и една капсула носи приход от 365дни х 600 долара = 219000 долара за година. За сравнение селски идиот може да вземе подобни пари от евросубсидии без да се налага всеки ден да разнася пикня и лайна напред назад.
Мария на 02.04.2018 в 04:36
Хаххаахаеха, 122, една капсула всъщност побира четири човека. Капсулите са 3. Опитайте, моля ви, пак с математиката, че доста се изложихте с логиката първия път. Да не говорим, дори с тази математика не броим приходите на компанията от хора, които се катерят до горе и се пускат със зиплайн, без да спят. Още съм в шок, че някой би решил да пресмята приходи на компания, базирани на един клиент на ден :D:D:D
Лияна на 02.04.2018 в 08:21
112, специално за Вас сметнах годишния приход с новите, повишени цени - 3,38 милиона долара. Освен това всеки, който се качва там, първо а отседнал в Куско, където спи, яде, пазарува сувенири и какво ли не още - стотици долари още. А който е стигнал до Куско, отива и на Мачу Пикчу, още по 400 долара на човек, отделно са разходите на място. Освен това аз се катерих там по височините и май съм с по-добра представа кое къде се намира. А скалите с капсулите съвсем предвидливо са сложени в ниското, на 2200 м и оттам нагоре се катери човек по скалата- никакъв риск от височинна болест.
туроператор, но не в БГ на 02.04.2018 в 09:25
Поздравления за Лияна Панделиева за серията статии и възбуждането на тази важна тема през по-обективен поглед! Особено адмирирам критиката към "къмпингарите" - преди време бях потресен да разбера, че населението дава масов отпор на плахите опити на министерството да регулира къмпингуването и да въведе правила за зоните с палатки. Такова нещо май има само в БГ. Не мога да си представя в коя точно чужбина всеки има право да си опъне палатката където си поиска... Само че имам и някои забележки към статията. Като за начало, България откъм природни изумления не е нито Перу, нито Патагония, нито Ява. Съжалявам, но е истина. Като цяло не просто държави, а цели континенти отстъпват на други по красота и природни дадености - цялата Европа за съжаление бледнее много откъм гледки, флора и фауна, в сравнение с Азия или Африка. Неслучайно и филмите на National Geographic не ги снимат в България или Чехия. Второ, сегментът "висококатегорийни туристи" е твърде висока цел за нас, аз не виждам и смисъл на този етап да се целим в него. Този сегмент е надграждане на основния, а ние имаме проблеми най-вече в масовия. Нужно е най-напред разнообразяване на масовия туризъм, да се привличат различни сегменти, тоест не само руснаци, румънци и бедни германци по плажовете, а цяла палитра от хора от цял свят, които да имат интерес и към други забележителности освен плажовете. Като за начало е достатъчно да удвоим и утроим броя на туристите по манастирите, пък нека да са от "масовата категория". Третото, с което не съм съгласен, е критиката към сергиите с грънци, бродерии, домашно сладко и т.н. Може би за някои "висококатегорийни туристи", които целенасочено търсят уединени места по скали и скрити заливи, тези сергии са твърде туристически, но без места, които създават "живот" на дадено място, то няма да привлича дори и бедни германци. Белоградчишките скали са просто едни скали, наоколо няма абсолютно нищо - отиваш, влизаш, виждаш едни голи скали и си тръгваш след 5 минути. Усещането е по-скоро за пустота и занемареност. Сергии има на множество туристически обекти - пред Саграда Фамилия също има много сергии. Аз съм бил свидетел как туристи в България спират автобуса пред сергия за мед по пътя към Рилския манастир, за да си купят качествен, хубав и евтин мед. Такива неща като домашно сладко, кисело мляко, гювече са в пъти по-голям хит за туристите от дрънкулки и тениски с надпис "I Love BG", защото олицетворяват автентичния живот на местните. Една от световните тенденции в туризма е на сливането с местните, изпитването на автентичния живот с всичките му измерения (храна, бит, обичаи). Масовите туристи отиват в долните улични кръчми във Виетнам и Тайланд, за да видят какви работи ядат местните и как живеят (а не по спа курорти като нашите "вип"-ове). Така че да не подценяваме лелите с техните домашни сладки. Голям проблем в стратегиите на министерството и в промоцията, която правят, няма. Винаги може и по-добре, но горе-долу се справят, дори и за европредседателството промоционалния клип, който направиха, е мил и атрактивен. Големият проблем е в реализацията на практическо ниво, това което се явява реалност и изпитание пред вече дошлите туристи. Защото всички знаят, че като отиваш в Индонезия (не точно в Бали), още на летището ще се опитат да те измамят с "липсващи документи" и ще искат рушвет, така ще продължи и цялото ти пътуване там, но то е всеизвестно и хората имат нагласа за това като ходят натам. Само че никой турист като тръгне за България няма нагласата, че ще пристигне в Бангладеш.
Ивелина на 02.04.2018 в 10:58
В България има много проблеми, но ние сме свикнали съвсем пък всичко да очерняме. А има и светли примери. Що се отнася до туризъм, мога да похваля Банско. Там нещата вървят напред, а спортните състезания, които се организират са на световно ниво. Условията за ски са прекрасни. Да, не е евтино, но не и толкова безбожно скъпо, колкото се опитват да го изкарат. Определено зимният туризъм се развива. Българското Черноморие също прекалено се оплюва. Да, наистина има презастрояване, но има и много плюсове. Има всичко за всеки - лукс, по-достъпни хотели, палатки, каравани. Също така селският туризъм върви с бързи темпове. Изобщо има повод за оптимизъм, но българинът си знае само черното да търси.
MrBean на 02.04.2018 в 15:24
Ивелина, платена списвачка на цеко минев ли си? Не се имам за корифей на туризма,дори съм само потребител на тур.услуги, НО за Банско да пишеш че всичко е прекрасно!? Да цитирам ли най-великия алпинист.евродепутат отговарящ именно за селски туризъм Райнхолд Меснер?вижте филмчето по БНТ. На него вярвам,но на олицетворението на корупцията цеко -няма как! ! !
Лияна на 02.04.2018 в 17:04
Ивелина, това за зимния туризъм е толкова смехотворно, че чак не можах да се засмея. Сезонната карта за 800 км писти в цял ски регион, със 720 лифта, с безплатни паркинги и безплатен автобусен транспорт за целия регион е със 720 лв по-евтина САМО от сезонната карта на Банско. Сутрин на кабинката се чака 2-3 минути, а най-популарната, дето тръгва от центъра на града и където се намира финалът на Световното първенство по ски, при страшен наплив се чака скандалните 20 минути. На 4 хълма пистите са 130 км, а в цяла България, за всички курорти са 110. И явно дълбоко не сте схванали за какво става дума: за привличане на туристи от най-високата категория, което у нас няма как да се случи. А за развитие на зимния туризъм забравете - положението е трагично.

Напиши коментар