- Автор: Костадин Грозев, transmedia.bg
- 10 Sep 2020
- 2832
- 1
В навечерието на местните избори на 25 октомври т.г. екип „Инфохолици“ събра под знамената на интелигентната и експертна журналистика водещи български историци, които поставиха текущото злободневие на деня в контекста на историческия ни опит по реализирането на „светая светих“ на демокрацията – активното и пасивното избирателно право.
В петте епизода на поредицата любопитните зрители могат са намерят всичко – и родната българска традиция, и партизанския почерк на родните политици и политиканстващите техни симпатизанти, и бисерите на нашенските изборни извращения. Авторите на минисериала проследиха сюжета в хронологичен план с пет наистина живописни теми от историята, посветени на предизборната ни съвременност.
Епизод 1 ни пренесе в следосвобожденските години. Това е било времето, когато на нашата политическа сцена се налага трайно школата на Ганю Балкански, Филю Гочоолу, Танас Дочоолу, Спиро Копоя, Топал Мустафа и Данко Харсъзина – все литературни герои с реалните им прототипи, които заемат своето място в родната история редом, а понякога и налагайки се - над истинските „строители на съвременна България“ от ранга на Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Михаил Такев и изкушения едновременно от литературата и политиката Алеко Константинов.
Историческият екскурзовод в това пътуване във времето беше историкът Людмил Станчев. Той постави разказът на деня в контекста на изборите за Велико народно събрание – общо пет издания на българския вариант на върховната учредителна власт до 1944 г. Неминуемо повествованието проследи връзката между литература и политика през европейския сарказъм на Алеко, почерпил сюжетите си от реалността с много малка доза литературна измислица. Историкът посочи балканския привкус на изборните нрави с техните „мурафети“ в опитите за налагане на една по-цивилизована, „европейска“ практика.
Людмил Станчев прави една рекапитулация на отделните избори с техните цели и конкретни предизборни измерения – например показателният лозунг „Долу даскалите!“ в първите избори. На този фон разказът минава през примера на личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Каравелов и техните съратници със сопите и откраднатите урни с гласове. Много интересни бяха и примерите за разцепления на партии, за бивши съюзници, станали върли врагове, за написаните бюлетини с името на руския цар и другите примери от широката палитра на предизборни инструменти и нашенските „добри практики“. И както пише Алеко с думите на Бай Ганю – „ и да донесете и повече ракия довечера!“.
Накрая беше хвърлен и мост към днешния ден и съвременните ни практики като прелюдия за следващите епизоди от поредицата.
Проследете поредицата: Виж целия материал тук
