Един велик глас замлъкна, след като огласяше света близо век. На 94 години си отиде последният гигант на френския шансон Шарл Азнавур. Прохожда в музиката като акомпанира на пиано на Едит Пиаф, а после сам прави шеметна кариера. Незабравимите му песни, актьорският му талант, както и неговата възхитителна привързаност към родната му Армения го превърнаха в любимец на французите. Пък и случи на епоха, в която талантът, обаянието на личността и упорството се отплащаха.

 

„Аз не съм стар, а възрастен. Различно е“, обичаше да се шегува Азнавур. Опитваше се с остроумие да намали тежестта на годините, изцяло отдадени на изкуството.

 

Артистичният успех го спохожда твърде късно, на 36 години, по-точно на 12 декември 1960 г. в Алхамбра.

 

В онази вечер изнася концерта на своя живот пред взискателната публика на Париж и музикалните критици, които подценяват сценичния му талант и се подиграват с гласа му. Но той успява да подкупи публиката с невероятното изпълнение на "J'me voyais déjà", в която възпявя попарените илюзии на артиста.

 

Младият Азнавур позира в дома си, 1950 г.

 

Дотогава Азнавур има променлив успех с няколко заглавия, издадени на плочи.

 

По онова време вече пише за най-големите: Жюлиет Греко, Жилбер Беко, Едит Пиаф, която го подкрепя горещо и е сред най-близките му приятели, заедно с Шарл Трене, Константин Станиславски и Морис Шевалие.

 

Азнавур с Едит Пиаф и Еди Константин в Ню Йорк, 1951 г.

 

„Той имаше дързостта да възпее любовта така, както човек я чувства, както я прави, както я страда", казва за него Морис Шевалие, по чийто път върви Азнавур, за да се превърне в посланик на френския шансон по целия свят. Репутация, защитена с продажбата на над 180 милиона плочи.

 

Жаклин Франсоа и Шарл Азнавур раздават шоколад в дом за възрастни хора, 1955 г.

 

Последният му албум излиза през 2015 г., две години преди да получи своята звезда на алеята на славата в Холивуд. „Имах неочаквана, но уникална кариера. Всичко е въпрос на късмет“, споделя той.

 

Пожелаваше си да пее поне до сто – за любовта, носталгията, безвъзвратно отлитащото време.

 

В песента си „J'abdiquerai“ („Ще абдикирам“) Азнавур намигва към смъртта, иронизирайки статута си на монумент на песента.

 

Азнавур с първата си съпруга Мишелин Рюгел

 

Съдбата не дава нищо даром на родения през 1924 г. в Париж, в семейството на арменци, Шахнур Вагхинаг Азнавурян.

 

Изпълнителската му кариера започва още докато е дете - за сметка на училището, което напуска на 9-годишна възраст - и той бързо приема Азнавур като сценично име. Големият му пробив обаче е през 1946 г., когато Едит Пиаф го забелязва и пожелава да го вземе със себе си по време на турнета във Франция и САЩ.

 

 

"Кои са ми недостатъците ли? Гласът, ръстът, движенията, моята недоученост, липсата на характерност. Преподавателите ме съветваха да зарежа пеенето. Но аз бях убеден, че ще пея, ако трябва до скъсване на гърлото“, изповядва Азнавур в автобиографията си „Азнавур за Азнавур“(1970).

 

Благодарение на тази решителност, талант и паметните изпълнения на "La Bohème", "La Mamma", "Comme ils disent", "Mes emmerdes", големият артист с малък ръст (1,60 метра) ще успее да изкачи планини и никога не ще откаже помощ на млади изгряващи звезди като Джони Холидей, комуто подарява "Retiens la nuit" („Задръж нощта“)

 

Със Силви Вартан, 1995 г.

 

Азнавур успява да поддържа мита за себе си близо век – от сцените и препълнените зали по цял свят. Нещо като реванш спрямо онези, които не са му предричали никакво бъдеще и които „са мъртви отдавна, докато аз съм тук“, както сам казва.

 

Кадър от филма на Трюфо "Не стреляйте по пианиста"

 

Прави бляскави роли и в киното. Снима се в близо 80 филма с великани като Франсоа Трюфо ("Не стреляйте по пианиста“), Фолкер Шльондорф („Тенекиеният барабан“), Клод Шаброл („Призраците на шапкаря“)...

 

 

С втората си съпруга Евелин Плесис

 

 

Сватбата с третата му съпруга - шведката Уле Торсел, на която присъства и Сами Дейвис младши

 

 

Шарл Азнавур с Уле Торсел в Сен Тропе, 1966 г.

 

 

 С Ален Делон през 1962 г., преди концерта му в митичната зала "Олимпиа"

 

 

Със София Лорен на фестивала в Кан, 1961 г.

 

 

 Шарл Азнавур и Далида, 1967 г.

 

 

С Уле Торсел и дъщеря им Катя, 1969 г.

 

 

През 1970 г. се ражда синът им Миша

 

 

 

 

Семеен празник

 

 

 

С Уле и двете им деца

 

 

С Уле, Катя и Миша, 1974 г.

 

 

Шарл Азнавур, 1970

 

 

1978

 

 

Шарл Азнавур по време на концерт в "Олимпия", 1978 г.

 

 

С Уле Торсел в Ню Йорк, 1980 г.

 

 

В Армения след голямото земетресение, 1988 г.

 

 

Шарл Азнавур и Лайза Минели на сцената, 1991 г.

 

 

С Ален Делон, 1997 г.

 

 

С Ванеса Паради, 2001 г.

 

 

На фестивала в Кан през 2002 г. с филма "Арарат"

 

 

С Жана Моро и Лайза Минели, 2005 г.

 

 

Азнавур в дома си, 2009

 

 

Шарл Азнавур, 2016

 

 

2017

 

 

Концерт в Барселона, 2018

 

 

Шарл Азнавур и Жан Пол Белмондо, 2018

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Името ми е Червен на 03.10.2018 в 08:37
https://www.youtube.com/watch?v=EXa3K4Lr2Uw

Напиши коментар