Санкциите: От Древна Троя до съвременна Русия. По-старата империя си пази репутацията

Санкциите: От Древна Троя до съвременна Русия. По-старата империя си пази репутацията
В постсъветското пространство има многобройни примери за провокиране на конфликти с държави от т.нар. “близкое зарубежье”. Много характерен беше провокираният от Грузия въоръжен сблъсък през 2008 г. и то по време на провеждането на Олимпийски игри. Древна Гърция е завещала, че в тези периоди не бива да се водят войни. Още по-характерна беше руската реакция и очевидно вече десет години няма мераклии за нов бой. Разбира се в най-класически пример се превърнаха отношенията с Украйна. С оглед на тяхното оценяване е необходимо да напомним, че още през 2006 г. Държавната дума приема федерален закон “За специалните икономически мерки”, допускащ използването на мерки в случай на възникване на извънредни международни ситуации, изискващи неотложна реакция на международно-противоправното действие или неприятелски действия на чужда държава, които застрашават интересите и сигурността на Руската Федерация.

 

 

От началото на 2014 г., като се започне от “Майдан” и се мине през половината свят, прозвучаха призивите за наказване на “руската агресия”, на “руските анексии” и каквото друго ви хрумне на ум. На този фон не е случаен фактът, че след няколко месечно търпение на търговско-икономическите принудителни мерки, на 7 август 2014 г. руското правителство оповести официално списък със стоки, чийто внос (първоначално за срок от една година) е забранен за държави, въвели санкции против Русия: всички членове на ЕС, Норвегия, САЩ, Канада, Австралия. Тази забрана е въз основа на Указа на президента на Руската Федерация №560 от 6 август 2014 г. “За използване на отделни специални икономически мерки с цел осигуряване сигурността на Руската Федерация” и обхваща почти всички видове месо, риба, млечни продукти, зеленчуци, плодове, колбаси и т.н.

 

Всъщност Русия налага многобройни забрани за импорт на чуждестранни продукти от много по-рано: 2004 г. на свинско месо от Китайската народна република; 2005 и 2014 г. на месо и растителни продукти от Полша; 2006 г. на шпроти от Латвия; 2006 г. на вино от Грузия и Молдова и минерална вода от Грузия; 2008 г. на млечни продукти от Китайската народна република; 2009 г. на млечни продукти от Беларус; 1999-2002, 2010 г. – пилешки бутчета от САЩ; 2010 г. на сушени плодове от Таджикистан; 2011 г. – зеленчуци от Европейския съюз; 2012 г. – риба от Норвегия; 2012 г. – сирена от Украйна; 2012-2013 г. – рогат добитък и свине от САЩ и Европа; 2012 г. – алкохол от Чехия; 2013 г. – бонбони от Украйна; 2013 г. – млечни продукти от Нова Зеландия и от Литва; 2013 г. – картофи от Европа.

 

С много малки изключения, тези мерки не носят санкционен характер. Те са прилагани спрямо редица приятелски държави, защото основанието е опазване на здравето на населението при внос на чуждестранни хранителни продукти. 

 

Особено интересен е случаят с пилешките бутчета от САЩ. Малцина знаят, че споразумение за вносът им в тогавашния Съветски съюз е постигнато през 1990 г. между администрациите на Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши. Всяка от страните е доволна. Съединените щати не могат да реализират на пазара собственото си свръхпроизводство, а поизгладнелите съветски граждани ласкаво наричат тази стока “бутчета Буш”. От време на време американските компетентни органи силно занижават контрола и това налага временни ограничения на вноса в Русия. Преди обаче да дойдат силните политически противопоставяния, никой не слага под съмнение вноса на пилешки бутчета след изчистване на ветеринарно-санитарните недоразумения.

 

В условията на тотален натиск от страна на САЩ и техните сателити, отношенията минават на друга плоскост.

 

На 30 януари 2014 г. влиза в сила забраната за внасяне на всякакви продукти от свинско месо от Европейския съюз в Русия.

 

Съвсем закономерно най-тежките мерки са предприети спрямо Украйна. На 28 юли 2014 г. Русия ограничи вноса на мляко и млечни изделия от Украйна, а така също на украински растителни продукти в багаж на пътници и колетни пратки. На следващия ден “Роспотребнадзор” преустанови вноса на украински плодово-зеленчукови и рибни консерви с оглед защита правата на потребителите. Доставките в Русия на свине и картофи също са под забрана.

 

Ясно е, че не всички мерки са предприети в интерес на цитираните потребители. Съвпадането им по време с тези от 7 август 2014 г. дава повод на редица експерти да говорят за “търговска война”. Дайте обаче да си отговорим на един въпрос: къде започват и къде завършват санкциите и принудителните мерки, контрасанкциите и всички други действия (който както иска да ги нарича) с политически привкус, респективно колко са тези с чисто търговски характер. 

 

Ето един интересен факт. Преди няколко години председателят на Държавната ветеринарна и фитосанитарна служба на Украйна, направи изявление, че неговата държава няма да забрани вноса от Европа на зеленчуци и плодове – потенциални носители на стомашно-чревни инфекции. Той се аргументира, че не е известно кои именно зеленчуци и плодове са източници на болестта: “От начало ще забраним едно, а след това друго. Как ще изглеждаме в очите на световната общественост?”. Както Украйна, така и Русия са членове на СТО, но Русия тогава въведе забрана за внос на свежи зеленуци от Германия и Испания със същия мотив – предизвикване на стомашно-чревни инфекции. 

 

За съжаление действията, предприемани в рамките на споразуменията по използване на санитарни и фитосанитарни мерки на СТО и стандартите на нейната комисия Codex Alimentarius не винаги могат да бъдат определени и да бъде направено разграничение къде свършва политиката и къде започва грижата за здравето на човека.

 

На 22 август 2014 г. Русия отбеляза две години от приемането си за член на Световната търговска организация, към което се стремеше почти две десетилетия. Тъкмо в този период редица западни държави я обвиниха в нарушаване правилата на международната търговия като услужливо забравиха, че бяха първите, въвели санкции спрямо нея и то не на икономически основания.

 

В руските медии позицията на президента и правителството получи сериозна подкрепа. Така например вестник “Свободная пресса” публикува още на 7 август 2014 г. статия “Отмъщението на Путин: санкциите от страна на Русия – смъртоносен удар срещу Световната търговска организация”. Впрочем няколко дни по-рано, постоянният представител на Русия в ЕС заяви, че Руската Федерация ще се бори за отмяна на санкциите чрез СТО, но не даде ясно да се разбере дали вярва в нейните средства за ефикасна намеса.

 

В последно време даже силните икономически КНР и Индия престанаха да използват механизмите за решаване на спорове на СТО и de facto игнорират нейните правила. Същото вече прави и Бразилия. Като имаме предвид, че развитите западни държави открито и демонстративно не спазват правилата и са основни нарушители, кой тогава ще ги спазва.

 

Относителните успехи на КНР биват обяснявани с обстоятелството, че още преди нейното влизане в СТО, тя официално заяви, че ще нарушава редица правила и ще спазва само тези, които намира за изгодни. В този момент САЩ са до такава степен заинтересовани от членството на КНР, че администрацията на президента Уилям Клинтън публично декларира отказ от арбитражни искове срещу азиатския икономически гигант. През 2012 г. обаче, при влизането си в СТО Русия не само не получи изгодни персонални условия, но се опита да изпълнява относително съвестно задълженията си. Сега, тъй като не може да се държи като КНР, тя е принудена да нарушава правилата с голям шум и скандали. 

 

Всички, които познават системата на функциониране на СТО знаят, че държавите-нарушители дават вид сякаш нищо не е станало. Според редица наблюдатели Русия няма друг изход в перспектива освен временно преустановяване на членството или директно напускане на Световната търговска организация. 

 

“Нестандартната ситуация”, която възникна през 2014 г. може да бъде оценена накратко по следния начин:

 

- съгласно чл. 21 от Общото споразумение за митата и търговията (General Agreement оn Tariffs and Trade), което бе инкорпорирано в правото на СТО, държавите имат възможност да използват ограничителни мерки по външнотърговски въпроси в интерес на националната им сигурност;

 

- доколкото става дума за действия един срещу друг на членове на СТО, арбитър би трябвало да бъде само тази организация;

 

- без съмнение такива спорове трябва да бъдат извадени от сянката на политическия чадър и да бъдат третирани в чисто икономическа плоскост.

 

Чисто икономическите мерки казват много, но не казват всичко. Особено предпочитани са персоналните удари. Още през февруари 2014 г. Украйна въведе ограничение против 1228 физически и 468 юридически лица от Руската Федерация. Впоследствие, списъкът бе неколкократно разширяван и актуализиран.

 

Този модел не е измислен от украинците, а е копиран от челния американски опит, за който споделихме по-горе.

 

Русия отговори подобаващо, а с оглед засилването на напрежението, закономерно дойде указът на Владимир Путин от 22 октомври 2018 г. да бъдат предприети допълнителни ограничителни мерки спрямо украински физически и юридически лица заради враждебните и противоправни действия на Украйна срещу руски граждани и компании.

 

Макар пилците да се броят на есен, ние не сме съвсем сигурни кога ще броим жертвите.

 

Очакваме сигнали от Ангела Меркел, която украинците държат в стратегически резерв, въпреки че поведението й в последно време упорито доказва (не само по темата миграция) доста неадекватност. Така е когато си повярваш много.

 

Руснаците пък очакват полагането на още малко тръби в посока към КНР, за да могат доставките на газ и нефт към Европа да им станат почти безразлични. Тогава обаче кой ще заклеймява руската енергийна “мафия” и ще съобщава на българските потребители колко високи и спекулативни са цените на енергийните вносители?!

 

 

Следва продължение

Към предишната част

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Много

    09 Ное 2018 19:05ч.

    Грозен ГЕРБ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много на 09.11.2018 в 19:05

    11 Ное 2018 14:14ч.

    -: )) Оценката на хералдически знак е нещо доста сложно , и видно не лъжица за$ устат$ написала горната оценка, явно с позеленели пръсти. Може би причината , че в него/герба / е малко синия цвят, но на фона на многото синьо на знамето , може да се преглътне, а " хералде " ? - : ))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    11 Ное 2018 14:18ч.

    Отиваме към , поне " четирилогия" и нищо , освен полезните факти .С благодарност ! Е ще си ги тълкуваме всеки според височината на собствената си камбанария. Което е добър подход . Звънът ще е не такъв, вероятно , какъвто е планиран.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • иван

    12 Ное 2018 11:38ч.

    Уникална статия, все едно гледам първа програма.... Русия винаги се "защитава" и "отговаря на агресията". Затова шепа руснаци държат най-голямата територия на земята... и мечтае за повече - да си върне Аляска и Хаваите...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи