- 10 Sep 2020
- 195
- 3
Скандалът се свързва най-вече с конфликт. Конфликтът се разбира често като разрушителна сила, която дезинтегрира социалните отношения. В основата на този анализ стои едно друго, позитивно разбиране за конфликта като генератор за промяна и стимулатор на социални иновации. Както, за да има форма, Космосът се нуждае от любов и омраза, от привличащи и отблъскващи сили, така и обществото има нужда от хармония и дисонанс, от връзки и съперничество, от симпатия и антипатия, за да постигне завършения си облик. Функцията на конфликта е да постави на изпитание групата, институцията, нацията по отношение здравината на техните връзки и да изпревари изграждането на нови, по-консистентни съвкупности.
<p> <strong>ПО ВРЕМЕ НА </strong>комунистическия период един западен професор предложил на студентите си следния експеримент: да напишат броя на в. Правда за следващия ден. Познали около 80%. Комунистическите медии бяха скучни и предвидими. Властта беше табуирала скандала. Схематизирана, комунистическата концепция за конфликта се характеризира с две особености: Конфликтът е идеологически и политически, а не социален. Първите две форми са преувеличени, третата е забранена. Конфликтът е екзогенен на комунистическия проект: той е свързан или с останките от миналото (буржоазия, кулаци) или с външни сили (империализъм).<br /><br /><br /> <strong>ПОСТКОМУНИЗМЪТ</strong> се отдаде с наслада и с настървение – и на конфликта, и на скандала. Най-тиражният вестник симптоматично резюмира първата европейска година на България 2007 – годината на скандалите. Целият преход – а годините след него не внасят и минимална промяна – премина под знака на компромата.</p>
<p>Според дефиницията и като правило елитът е обект на скандал. В нашия случай той често е субект на скандал. В нормалната ситуация скандалът води до отслабване на елита, в нашия случай понякога става точно обратното – засилване, даже самоконституиране.<br /><br />Джон Остин оставя една забележителна книга Как с думи се правят неща. Някои политици са на път творчески да обогатят теорията с Как със скандал се прави елит. Прецедентът беше изобретен още в зората на демокрацията. 39 депутати от Великото Народно събрание решиха да изразят своето несъгласие с новата конституция не с аргументи от високата трибуна на парламента, а с гладна стачка на меката морава пред него. Това , което правеше този протест уникален, бе фактът, че всички бяха удовлетворени: неговите инициатори за това, че са изобретили как едновременно да се възползват от силата на властта и от престижа на опозицията; техните фенове от това, че лидерите им успяваха да гладуват, без да отслабват; критиците им заради това, че намериха добри аргументи за безотговорността на елитите, които вместо да издигат правилата и институциите на демокрацията, я саботираха отвътре.<br /><br /><br />От началото на демокрацията до днес самопроизводството на лидерство чрез скандал е любимият прийом на нашите политици. Караш се на всички – на депутати, Европа, роми – и ставаш истински лидер. Караш се на Доган, Станишев, по-рядко на Първанов - и ставаш най-обичания лидер. Това самоутвърждаване на лидерство чрез скандал постига и друга важна цел – освобождава своите протагонисти от скучни теми като публични политики, от необходимостта да разбираш от здравеопазване, пенсии, образование, банкова система…<br /><br /><br />Самопроизводството чрез скандал се практикува и от медиите. Ако медиите са така изкусени от скандала, то е по две еднакво важни и напълно противоположни причини. По-лесно се пише скандално, отколкото експертно. По-лесно се продава скандалното, отколкото експертното.<br /><br />Втората причина е полярна. Скандалът е медийният съд. При една работеща правосъдна система престъпникът би отивал на съд и в затвор. При неработеща съдебна система престъпникът не стига до затвора, често не и до съда, най-много до първата страница на вестника.<br /><br />В първия случай новината би била част от съдебната хроника, във втория тя става водеща политическа хроника.<br /><br /><strong>АКО ИМА ТОЛКОВА СКАНДАЛИ</strong>, то е, защото те имат структурна роля в посткомунистическата публичност и запълват три съществени дефицита – политически, граждански, медиен. Първият е липсата на истински здравословни конфликти между елитите, вторият – липсата на доверие на гражданите към елитите и към политическата система, третият – липсата на експертност в медиите. Експертното знание артикулира света на множество елементи, всеки от които може да бъде любопитен, занимателен, увлекателен. Но експертност се акумулира трудно; по-лесен и успешен е шоу-подходът, който представя света на големи монолитни блокове, не в нюанси, а в ярки планове.<br /><br />Скандалът – както и конфликтът – има две форми. След удоволствието от избухването единият става омерзителен, а другият – оздравителен. Първият затихва, не произвежда никакъв ефект, затъваме в старото тресавище. Вторият завършва с катарзис, води до оздравяване на политическата сцена, до повишаване отговорността на елитите.<br /><br />Скандалът като катарзис и саниране на политическия ни елит все още предстои да бъде открит.<br /><br /><br /><em><strong>Доклад, представен на международната научна конференция “Състояние и развитие на медиите след промените от 1989 г. в страните от Централна и Източна Европа”, София, 5-7 декември 2008 г. Текстът е представен със съкращения</strong></em>.</p>
