- Автор: Юлия Бедерова „Руски дневник“
- 10 Sep 2020
- 205
- 2
„Руски дневник“ представя композиторите, създаващи историята на съвременната руска музика.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52828_QzUJdpz6MIYAUoJM97iLGyiZbXwnxd.jpg" style="height:362px; width:604px" /></p>
<p> </p>
<p>Тези млади, талантливи и вече известни руски композитори са Дмитрий Курляндски, Сергей Невски, Борис Филановски, Антон Батагов, Александър Маноцков.</p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Дмитрий Курляндски</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52828_pgipUpRPJahRa5w9bT2kqSpCjjGf2B.jpg" style="height:312px; line-height:1.6em; width:468px" /></p>
<p><em>Източник на снимката: РИА „Новости“</em></p>
<p> </p>
<p>Основател на композиторската група „СоМа“ („Сопротивление материала“) - първото неформално професионално обединение в постсъветска Русия, което направи новата музика известна не само сред тесен кръг специалисти, но и сред широката публика.</p>
<p>Завършва Московската консерватория. Бил е стипендиант на берлинската програма DADD. След победите си на международни конкурси (Gaudeamus, 2003, Йохан Йозеф Фукс, 2011) става един от най-титулуваните автори в Русия, чиято музика звучи на световните сцени в изпълнение на прочути ансамбли, като например парижкия Intercontemporain. Много от съчиненията на Курляндски са зададени и изпълнени за първи път в Европа, включително операта „Астероид 62“ (поставена през 2013 г. в Грац от режисьора Барбара Байер).</p>
<p>В момента Курляндски е артистичен директор на Международната академия за млади композитори в гр. Чайковски, Пермски окръг и музикален ръководител на Електротеатъра „Станиславский“ в Москва. Владее виртуозно съвременни композиторски техники и активно експериментира с различни форми на презентиране на новата музика за широката публика.</p>
<p>Той е автор на операта „Носферату“ (2014), създадена по задание на Пермския театър за опера и балет и реализирана от международен екип – режисьора Теодор Терзопулос, художника Янис Кунелис и диригента Теодор Куренцис. Това е първият случай на поръчване на опера от регионален руски репертоарен театър през 21-ви век. Спектакълът се превърна в главното оперно събитие в Русия за последното десетилетие.</p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Сергей Невски</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52828_rwPVKa6XdMdCy8xLkHAkvABvgtY1Jx.jpg" style="height:380px; width:580px" /></p>
<p> </p>
<p>Още една ярка фигура в московския музикален живот, съавтор на манифеста на композиторското обединение „СоМа“. Познавач на старата и нова музика, историк и просветител. Учи в Москва, Дрезден и Берлин. Победител на композиторския конкурс в Щутгарт (2006), лауреат на националния театрален фестивал „Златна маска“ (2014) за операта „Франциск“, поставена в Болшой театър.</p>
<p>Невски е постоянен участник в международни фестивали, включително Berliner Festwohen, Maerzmusik, Gaudeamus, Wien Modern. Негова музика изпълняват ансамблите Klangforum Wien и Ensemble Modern, оркестри под ръководството на Владимир Юровски и Теодор Куренцис. Ръководи творческата лаборатория към центъра „Мейерхолд“ и пише музика за спектаклите на Кирил Серебренников, симфонични и оперни съчинения. Една от европейските премиери с най-голям отзвук бе неговата опера „Аутленд“ (изпълнена на Рурското триенале), написана по текст на деца с аутизъм и посветена на проблемите в комуникацията между хората.</p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Борис Филановски</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52828_86a9z4Ed07EVIK317J5fMyzyVmcOC2.jpg" style="height:653px; width:509px" /></p>
<p>Представител на Санкт-Петербургската композиторска школа. Композитор-концептуалист с блестящо академично образование, критик, пропагандист на новата европейска музика в Русия. Лауреат на няколко европейски награди, включително от конкурса IRCAM Reading Panel (1997, Париж) и Irino Prize (2003, Токио). Музиката на Филановски звучи в изпълнение на легендарни европейски ансамбли като Orkest De Volharding на Луи Андриессен, както и на ансамблите Integrales и Da Capo Chamber Players.</p>
<p>Основател и ръководител на първия ансамбъл за съвременна музика в Санкт Петербург (eNsemble) при института „Про Арт“ и фестивала „Питийски игри“.</p>
<p>В своите съчинения често използва текстове на известните писатели-концептуалисти Владимир Сорокин и Лев Рубинщайн.</p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Антон Батагов</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52828_5vazzNPbxtpc8FkupIX5AY2LRuAMyf.jpg" style="height:373px; width:560px" /></p>
<p><em><span style="line-height:1.6em">Източник на снимката: Дягилевски фестивал</span></em></p>
<p> </p>
<p>Композитор, последовател на американския постминимализъм на руската сцена и пианист-лауреат на конкурса „Чайковски“. Няма композиторско образование. Свири в ансамбъла на Филип Глас, първият изпълнител на редица съчинения от световния поставангард в Русия. Неговата музика звучи в Русия и Америка в изпълнение на ансамбъла на Филип Глас, на концерти и фестивали, включително на Дягилевския фестивал в Перм, на фестивала Bang on a Can в Ню Йорк.</p>
<p>Батагов е противник на сложността в новата музика и на разделянето й на ниски и високи жанрове. В неговите съчинения се забелязва влиянието както на рок-музиката, така и на академичните традиции – от Бах до Рахманинов и Григ.</p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Александър Маноцков</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52828_REhjllyUlESRW0rHN0ojMMdTlLO7N2.jpg" style="height:420px; width:289px" /></p>
<p><em>Източник на снимката: МХАТ</em></p>
<p> </p>
<p>Един от най-непредсказуемите автори на московската сцена, който не принадлежи към нито една школа и направление. Автор на опери, симфонии, кантати, оратории, вокални цикли, църковни съчинения, музика за драматични спектакли и кинофилми. Музикант, певец, мулти-инструменталист, участник в ансамбли за старинна и съвременна музика. Неговата опера „Гвидон“ по текст на Даниил Хармс не слиза от сцената на театъра към „Школата за драматично изкуство“ вече няколко поредни сезона. Операта „Четири квартета“ за първи път е представена в рамките на „Studio Six" (американския курс на московската школа-студио MXT) и е гастролирала в Америка. А последната му голяма премиера бе операта „Титий Безупречния“ в московския камерен музикален театър „Борис Покровски“, постановка Владимир Мирзоев. Тя вече се превърна в сензацията на 2015 г. и е номинирана за независимата награда на критиците на московската Асоциация на музикалните критици.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
