От украинската „Революция на достойнството“ не остана нито революция, нито достойнство

От украинската „Революция на достойнството“ не остана нито революция, нито достойнство
Всичко започна с мирни протести, но ситуацията бързо се превърна в хаос, придружен от насилие, което доведе до сваляне режима на бившия украински президент Виктор Янукович през 2014 година. На Запад много хора си мислеха, че руската агресия в отношенията с Украйна е основния катализатор, който предизвика украинската криза и стана причина за хаоса и икономическия упадък в тази голяма европейска държава. Няма съмнение, че Русия играе определена роля в Украйна, но след събитията на Майдана, не може да да бъде обвинена само Русия за днешната ситуация в Украйна.

 

 

Петро Порошенко Снимка: пресслужба на президента Украйна

 

Като страна, разположена между два главни геополитически полюса, каквито са Европейският съюз и Руската федерация и като страна, разполагаща с ограничени възможности за проекция на сила, Украйна трябва много внимателно да балансира външната си политика. До голяма степен страната зависи от Русия, като неин най-голям икономически партньор, с който години наред подържа трудови и търговски отношения. Тя обаче направи опити да модернизира своята политика, икономика и жизнен стандарт в съответствие със западната парадигма, която приема като окончателен „златен стандарт“.

 

Украйна се опитва да прави това от момента на своето формиране като самостоятелна държава, след разпадането на СССР и до днес. До „Оранжевата революция“ през 2004 г. й се удаваше да маневрира успешно между чука и наковалнята. Майданната революция през 2014 г. оголи обаче многовекторните процеси в украинското общество и извади наяве пътищата, които обществото би могло да избере. Очевидни бяха само два пътя. Единият е движение към европейска интеграция, а другият - запазване на тесните отношения с Русия. В миналото тези две направления внимателно се комбинираха. Но членовете на опозиционния елит представиха двата пътя, като противоречащи един на друг и като взаимоизключващи се варианти. Според тях движението по единия път е възможно само след отказ от другия. Самата постановка на въпроса по схемата или/или при съществуващото социално и политическо развитие на страната катализира процеси на конфронтация в самото украинско общество.

 

Ситуацията в Киев

 

Бързият и хаотичен поток на революционните събития активизира радикалните политически елементи, които преди това бяха маргинални. Става дума за войнстващите неофашистки групировки, чиито членове станаха екстремистите на „революцията“ в Украйна. Използващите насилие участници в протестите замениха дневния ред за европейска интеграция с русофобска риторика и практика. По този начин те предизвикаха силна реакция от страна на привържениците на проруския вектор, които поради териториални и исторически причини са преимуществено жители на източните и южни региони на Украйна. В резултат на това, украинското общество истински се поляризира и раздели по етнически, езиков и религиозен признак.

 

Вместо да се опита да успоки и помирят своите украински съотечественици, в които основателно възникна силно безпокойство след свалянето на Янукович, новото ръководство в Киев безразсъдно реши да провежда в държавата своя политически, русофобски дневен ред без оглед на последствията. В резултат на това, значително беше понижен статутът на руския език, особено що се отнася до официалното му използване от местните власти, в образованието, в медиите и културата.

 

Това е само един от примерите как постевромайданния ред наля масло в огъня на конфликта. Но имаше и множество други. Често в периода на Евромайдана и след него оставаха незабелязани такива инциденти, които предизвикаха разрушителна вълна от насилие в Украйна. Имаме предвид зверската разправа с проруските протестиращи през май 2014 г. в Одеса и Мариупол, които по думите на управляващите, са били платени от „руските агенти за влияние“. Освен това, други проруски активисти в различни части на страната бяха убити или изпратени в затвора без съд и присъда.

 

Насилствени действия бяха прилагани и към украинските националисти, които искаха страната им да излезе от руската сфера на влияние. Цикличното въздействие на подобни събития в значителна степен способства за ескалацията на конфликта в Украйна и, в крайна сметка, доведе до началото на скрита война в самото сърце на Европа. След пет години, Украйна все още се опитва да проведе прогресивни икономически реформи и да доведе докрай политическата реформа. Макар че жителите както на Западна, така и на Източна Украйна презираха режима на Янукович, за това, че е корумпиран и непоследователен, същите тези групи украинци, след като изминаха повече от пет години от началото на Майдана, логично поставят под съмнение способността на режима на Порошенко да приема необходимите, правилни решения.

 

Макар че през последните пет години отношенията между Европейския съюз и Украйна се развиваха на база споразумението за асоцииране на страната в ЕС и споразумението за разширяване зоната за свободна търговия, като междувременно на Украйна бе даден и статут на приоритетен партньор в рамките на източноевропейското партньорство, тези предимства с нищо не допринесоха за крайно необходимото подобряване на живота на населението в страната, каквито бяха обещанията в хода на Евромайдана.

 

Системната корупция сред ръководството на Украйна и в обществото продължава да бъде препятствие по пътя на демократичното и икономическо развитие на държавата. Многобройните антикорупционни институции, създадени през последните пет години, нямат общи цели, а освен това в страната липсва специализиран съд за престъпления, свързани с корупцията и ефективен механизъм за тяхното предотвратяване.

 

Финансираната от Запада икономика на Украйна продължава да отслабва и днес това се признава и от най-ревностните украински привърженици на Запада. По данни на Световната банка, икономиката на Украйна продължава да се свива и това, между другото, стана причина за невиждания поток от трудови емигранти, което пък на свой ред способства за още по-силния упадък на икономиката.

 

В същото време голяма част от украинците днес са на мнение, че най-големият проблем за страната им в навечерието на президентските избори, насрочени през март тази година, е конфликта в Източна Украйна. Той продължава вече пета година, но днес администрацията на президента Порошенко е принудена да признае, че не е в състояние да победи сепаратистите и да намери мирно решение на този конфликт. Неспособността да бъде решен конфликтът на изток в страната, заставя украинците да търсят алтернативни варианти на предстоящите президентски избори.

 

На избирателите в страната им предстои да направят своя избор между рекордно количество от 44 кандидати. Последните проучвания показват, че политическият ветеран Юлия Тимошенко и комикът Владимир Зеленски се ползват със значително по-голяма популярност, отколкото Порошенко, и се очертават като лидери в президентската надпревара. Тимошенко, която по-рано продаваше природен газ и два пъти беше министър-председател на Украйна, се стреми да привлече гласовете на избирателите въз основа на своята агресивна и популистка платформа. Тя е разпознаваема личност, но и непредсказуема. Освен това е майстор на политиката в духа на Макиавели, тоест да прави остри завои от прославена украинска националистка до политик, способен да работи директно с Русия като най-близък партньор. Самото й присъствие в президентската кампания води до следните въпроси: Измени ли се досега нещо в Украйна? А, може ли въобще нещо да се измени в страната?

 

Владимир Зеленски става все по-популярен, като кандидат и вече е алтернатива на Тимошенко. Но тъй като той няма ясно изразена платформа, то политическите последствия от неговата възможна победа продължават да бъдат между множеството неизвестни. Отсъствието на политически опит и съмненията относно възможностите му да лавира при провеждане на реформи в рамките на неповратливата украинска политическа система, а така също предполагаемите му връзки с олигарха Коломойски, може да станат сериозно препятствие в предизборната му кампания.

 

Макар че политическото бъдеще на Украйна продължава да бъде неясно, а „революцията на достойнството“, съдейки по всичко се провали, Украйна въпреки това трябва да направи още една крачка в бъдещето. Независимо от ротацията на стари и нови политици, пътищата на Украйна остава без промяна. Единият път води към Евросъюза, а другият към установяване на по-тесни отношения с Русия. Днес именно народът на Украйна е този, който трябва да избере един от двата пътя, или да се опита да намери деликатния баланс между тях. 

 

Вероника Кириленко е доктор на науките и научен сътрудник в Центъра за геостратегически анализи в Арлингтън, щат Вирджиния. Постоянен автор е на портала Western Journal.

 

Райан Шино е старши аналитик по въпросите на сигурността  към Американската администрация.

 

Оригинал на публикацията: Ukraine’s Revolution of Dignity’Has Been Anything But

Още от Култура и общество

Коментари

  • абв

    12 Март 2019 10:11ч.

    Украинците с право се бунтуват срещу руснаците. Когато Богдан Хмелницки ги присъединява към Руската империя, заради православието в Украйна, украинците са били свободни селяни, които са работили за полската шляхта, и е нямало крепостничество. Руснаците въвеждат крепостничеството в Украйна, и връщат украинците със 100 години назад. 100 години украинците правят бунтове против Руската империя. Но Руската империя, вместо да се развива и да направи капиталистически отношения в Русия, тя запазва крепостничеството и забавя развитието си. Чак в 1864 година мисля крепостничеството е отменено, но вместо да се даде земя на бившите крепостни, земя не се дава. Така, че украинците има защо да са отделени от Русия. Украинците винаги са били по напред от Руснаците и по близо до Европа, и то не само заради географията си. И сега заслужават свободата си и да станат европейска държава, която да влезе в НАТО и ЕС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Харалампи

    12 Март 2019 10:55ч.

    Украйна съществува като съмостоятелна държава от 1991 г. Данъчната им служба е създадена 5 години по-късно - през 1996 г. (За неразбралите гербаджии - Това, което имаме като държава Украйна, е артикулирано през 1991 г., а Данъчната им служба се случва през 1996 г.).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • минувач

    12 Март 2019 12:21ч.

    Към абв Избирателно се отнасяте към историята на Украина и прозират политическите ви убеждения. И тъй като едва ли не Русия е виновна за изостанала Украйна, то сега от развита индустриална република на бившия СССР под вещото ръководство на демократи ,националисти и западните демокрации и американски специалисти по привнесена демокрация изведнъж се превърна в "високо развита европейска държава" по български образец и "благоденстващ"народ. За голямо съжаление реалните факти говорят друго , или пак Русия е виновна за нескопосната ви корумпирана уж демокрация.... ......

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    12 Март 2019 12:59ч.

    абв на 12.03.2019 в 10:11 Момче, не че заслужаваш някакво внимание за глупостите, които си написал, но: 1. Украйна е създадена през 1918 г.; 2. В момента средната заплата в Киев е 200 лв., като преди преврата беше няколко пъти по-висока.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    12 Март 2019 13:55ч.

    Украйна има държава след Брест литовския договор - 1918 год, но след поражението на Германия през Първата световна война бива окупирана отново от СССР. Полша води война с СССР и я печели, и си извоюва независимостта. но Украйна става УССР. Следва Голодомор и 10 милиона умрели от глад при Сталин, репресии, убийства , лагери, Втора световна война и чак през 1990 или 91 година Украйна става отново свободна. Следва оранжева революция през 2001 или и 3 година и след това втора оранжева революция през 1914 година. Украйна, украинските граждани искаха да са асоциирани с Европа. но президента - руски агент - Янукович отказа и реши да асоциира Украйна с Руската федерация. И тогава Украинците излязоха на Майдана и взеха властта, а Янукович избяга в Руската федерация. Путин излезе с пунта, че в Украйна бил извършен държавен преврат и анексира Крим и се намеси в Луганск и Донецк, без да има абсолютното право и основание за това. Ама в Косово САЩ се били намесили. Но в Косово имаше етническо прочистване от сърбите на албанците и жертви, а такова нещо нямаше в Украйна. Но това беше предлога и той беше без никакво основание, още повече, че с Будапещенския договор се гарантираше териториалната цялост на Украйна. Но Украйна ще се присъедини към НАТО, ЕС, и аз съм убеден, че и Руската федерация ще се присъедини към НАТО и ЕС, както и Китай и Монголия ще се присъединят към НАТО и ЕС в обединение СЕВЕР, заедно със САЩ и Северна Америка. Защото това е неумолимата логика на световното развитие. Такива като Путин и Си Дзин Пин и китайските комунисти, които са като прът в колелото на историята ще си отидат и ще се състои обединение СЕВЕР и обединение ЮГ, за да няма икономически кризи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логореята

    12 Март 2019 14:07ч.

    Украйна е на ръчно управление от режима в Нашингтон. А въпросният режим, макар че е американски (всъщност юдейски) е завладян от синдрома "циганско сърце". Т.е. сляпата омраза на този режим и изобщо на наглосаксите срещу Русия само използва Украйна, наливайки луди пари в русофобия и давайки възможно най-грешните съвети за действие - като резултат, пътят, по който върви русофобска Украйна е самоубийствен, населението й все повече ще я напуска, а оставащите да живеят все повече ще дърпат към руската сфера, защото Западът със своите грешни емоционално обременени съвети и голи обещания не им предлага нищо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до автора на първия пост

    12 Март 2019 14:49ч.

    Богдан Хмелницки е хетман на запорожкото казачество, той е (мало)руски казак, а не "украинец". Украинец в оригиналното му използване съвсем не е означавало народност, а представител на определена област в южните покрайнини на Руската империя: https://cont.ws/uploads/messages/b4/dd/cb/d6/966294b717301f984959f6bd.jpg // Що се отнася до статута "свободен селянин", която приписвате на ония, които са работели за полската шляхта, не забравяйте, че допусканията Ви се отнасят до времето още преди Вестфалския мирен договор, т.е. преди хипотетичното припознаване на капитализма в най-западните области на Европа. Тоест, говорим за феодализъм, а феодалното селячество с много малки изключения е било крепостно, недокоснато от никакви либерално граждански концепции и идеологии за освобождаване от официалната експлоатация на дворянството. Фактът, че допускате, че полското дворянство не е руско и следователно не търпи крепостни, е просто едно допускане от самозаблуда или поради съображения съзнателно да ни изманипулирате. Не на нас тия обаче...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    12 Март 2019 17:01ч.

    Когато Украйна е била в полски ръце, то е имало такива шляхтичи, които са били князе и които са имали по големи владения от самата Полша. Там е нямало много поляци, а е имало повече украинци, една много голяма част от които са казаци: днепровски и днестърски казаци, които са бягали от шляхтичите и властта им, и са се заселвали по течението на тези реки - Днепър и Днестър. Имало е и крепостни украински селяни, но повечето са били казаци. Те са се опитвали да си създадат държава, но са били нападани от кримските татари и Полската шляхта - князете в украинските земи. Но са били православни, докато поляците са били католици. Затова хетман Богдан Хмелницки, който е разбирал, че не може държава без феодали и крепостни, или без двукласово феодално общество, да оцелее, е решил да присъедини Украйна към православна Русия. Затова казвам, че е имало повече свободни селяни и казаци. Знаем от историята много или по малко, че Киевска Русия е била православна, била е нападната от Чингиз Хан и монголците и се е разпаднала на няколко княжества, едно от които е било Московското княжество, което не е давало данъците на Монголите и така се е засилило. Но това е бил един дълъг период от може би 300 години, където разликите между тези княжества е станала голяма, особено между украинските земи, които са били в полската държава и тези от Московското, Новгородското и други княжества. Но се е запазило православието. Между другото руските казаци са били волжски, донски и кубански казаци. Докато украинските казаци са били днестърски и днепровски казаци. Имало е разлика и тази разлика е била в това, че Украйна е била с казашка войска с хетман. Докато Московското царство е било с редовна войска. Аз не съм учил руска история, а черпя знанията си от книги, особено от книгите на Сенкевич и някои руски книги, които са противоположност на книгите на Хенрик Сенкевич. Поляка защитава полското виждане, руските автори защитават руското виждане и когато съм ги чел, това беше по времето на СССР. Не се оправдавам, но от там са моите знания и мисля, че доста неща зная.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Без значение, какво е било преди векове

    13 Март 2019 15:00ч.

    Днес Порошенко … майката и на народа, и на държавата. Точно като у нас. Раят стана ад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тачо

    15 Март 2019 16:53ч.

    абв, мога само да те уверя, че нищичко не знаеш! Да четеш художествена литература не е същото като да четеш история. Хохлите само потвърдиха, че са най-тъпото племе в Европа. Два майдана им спретнаха и пак не се усетиха тъпаците. За измислената държава на глупаците може да се прочете в https://topwar.ru/ - Мифы о происхождении Украины и украинцев - цели 10 мита. За Полша препоръчвам книгата на Станислав Куняев - "Шляхта и мы", а книгата на Юрий Мухин - "Катынский детектив" е толкова силна, че даже полските политици са се сепнали и спрели дебатите когато са смятали да обсъждат в Сейма нови обвинения към Русия за Катин. Изобщо Юрий Мухин е невероятен детектив и на много хора биха им се отворили очите за много неща ако попрочетат нещичко от него. Като например "ВИНИТЬ СОВЕТСКУЮ ВЛАСТЬ В ГОЛОДОМОРЕ НЕВОЗМОЖНО" - copy/paste в yandex.ru.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи