Обръщение на епископ Лонгин от Банченска митрополия на РПЦ срещу Критския събор

В столицата на Молдова Кишинев на 29 юни (12 юли по нов стил) 2016 г., в деня на празника на светите първоапостоли Петър и Павел, беше организирано заседаниe на Кръглата маса по повод на неотдавна състоялия се Критски Събор. Бяха направени следните изводи:

1. Светия и Велик Събор на Православната Църква“, проведен в Крит от 16 до 27 юни 2016 г. не съответства на своето наименование и не оправда очакванията за истинска пълнота на Църквата.

2. Съборът не съответстваше на наименованието, като от богословска гледна точка, той не се явяваше нито събор, нито свят, нито велик. Този събор не е православен, защото не отговаря на критериите и параметрите на истинните събори, които са известни в историята на Православната Църква: той нарушава традициите за провеждане на православни събори, не се явява тяхно продължение и представлява революция в съборния строй и безпрецедентно нововъведение. Както отбеляза с удовлетворение един от предстоятелите, албанският архиепископ Анастасий, беше организиран „Събор от нов тип“. Това е икуменически събор от епохата Ню Ейдж,

3. Дадения Събор не се явява „свят“, нито от гледна точка на регламента си, нито от гледна точка на каноните, нито по своята същност, защото на него бяха приети решения, противоречащи на решенията на светите апостоли и светите отци по отношение на ересите; той не „последва светите отци“. Въпреки, че отношенията на Едната и Единствената Православна Църква с инославните стана централна тема на Събора и за чието обсъждане бяха изразходвани много време и сили за напрегнати дискусии, за първи път в историята на Църквата, Събор с такива големи амбиции не нарече по подходящ начин и не осъди еретиците. Нито в един от документите на Събора не се среща думата „ерес“. Даже напротив, ересите на монофизитството, папизма и протестантството са наречени „църкви“: Документите от Богословските диалози, някои от които са изпълнени с еклесиологическа ерес, такива като документите подписани в Баламанд (1993), Порто-Алегре (2006), Равена (2007) и Пусана (2013) са получили положителна оценка.

4. Съборът възхвалява всееретическия „Световен съвет на църквите“ (ССЦ) и препоръчва да се продължи нашето участие там, което е унизително за нашата Църква, приравнявайки я на т.нар. протестантски църкви. По такъв начин се узаконява нашето участие в Диалозите, които не протичат по надлежния ред, премълчава се предателството на вярата от страна на православните представители; в същото време се скрива факта, че до този момент не се наблюдава ни най-малък богословски прогрес по пътя към истината нито в един от състоялите се Богословски диалози. Освен това за първи път в историята на Църквата на Събор, в качеството си на наблюдатели бяха поканени еретици, с които се провеждаха съвместни молитви.

Противно на горепосоченото, днес в деня на св. Паисий Атонски (+1994), в нашите сърца звучат неговите все още актуални думи: „Нужно е всеки православен да влага в душите на инославните добро безпокойство, т. е. те да разберат, че се намират в прелест, да не успокояват измамно помисъла си и да не се лишават в този живот от богатите благословения на Православието, а в другия - от големите и вечни благословения Божии." 

4. Критският Събор не може да се охарактеризира, като „Велик“, защото в него не са били поканени за участие всички епископи и следователно не е представена голяма част от Църквата в пълнота. А и изборът на немногото поканени не е извършен по обичайния канонически начин. Избраните участници в Събора не са имали право на глас, а правото им на свободно изказване е било ограничено, като време. От всички епископи на Православната Църква, които са общо около 800 души, право на глас са имали само 14 предстоятели и доколкото 4 от тях отссътваха, в крайна сметка гласувалите са само 10 души, то това представлява една осемдесета (1/80) от всички епископи, които е трябвало да присъстват и да гласуват на Събора.

Това е безпрецедентно деяние в историята на нашата Църква и е самочинно, доколкото то грубо нарушава еклесиологията на Православните Събори, които предполагат равенство на всички архиереи, което се изразява чрез равенството на техните гласове. По същество такова нарушение на равенството на епископите и гореспоменатата елитарност от нов тип, води до появяването на т.нар. „Колективен  Папа“ – органът, състоящ се от Предстоятелите, които се явяват не „първи сред равни“ (“primi inter pares”), а първи без равни („primi sine paribus”).

Отсъствието на най-високо църковно равнище на четирите църкви: Антиохийската, Руската, Българската и Грузинската (първата от които се явява член и на древната Пентархия), които представляват  70% от всички вярващи православни християни, още повече свидетелства за това, че този Събор е бил не велик, а малък и разбира се не и Всеправославен, а само „разширено междуправославно събрание“.

5. Съборът не само не отговаряше на своето име, но той и не оправда очакванията за църковна пълнота, за която най-приоритетни бяха две теми: Излекуването на старите разколи, възникнали по инициатива на църковното ръководство и предотвратяването на нови разногласия и напрежение. Следваше да се разгледа въпроса за църковния календар, реформата за който представляваше истинска революция, без приемане на решение на всеправославно равнище и за период около сто години нарушава функционалното единство на православните и връщане на стария светоотечески календар.

И най-главното: Съборът беше длъжен решително да осъди всеереста на икуменизма, който вече сто години заразява йерарсите на Църквата и богословите, които нарушават традициите на светите апостоли и светите отци и пренебрежително отнасящи се към тези, които се борят за тяхното съхранение, наричайки ги „фанатици“ и „фундаменталисти“. Вместо това Критския Събор в спорния и противоречив документ „Отношения на Православната Църква с останалия християнски свят“ извърши „сливане на неслитното“: Православието с ересите. Конкретният документ съдържаше и някои православни истини, но те бяха смесени с изказвания в подкрепа на ереста на папизма и икуменизма.

А поправките на дадения документ само подсилват тази смес от икуменизъм и синкретизъм. По този начин, вместо богословска точност по въпросите на вярата, се въвеждат  за първи път в историята на Съборите на Православната Църква, взаимопротиворечащи си и взаимноизключващи се една друга от богословска гледна точка формулировки и преднамерена двусмислица, представяща се в днешно време за „църковна дипломация“, но която в крайна сметка представлява лукавство и скрито лицемерие. Формулирането на еретически еклесиология е предпазливо, но явното признаване на "инославни църкви" в този документ компрометира привидния стремеж на Критския Събор да демонстрира единството на Православните Църкви, защото на практика е налице отказ от единната, изработена в продължение на векове и формулирана на съборно равнище православна еклесиология, която се явява предпоставка за църковно единство.

По думите на св. Йоан Златоуст, „Когато ние всички вярваме в едно и също – това е и единство на вярата“. И има единство на вярата, когато ние всички сме  едно и еднакво разбираме този съюз. Според св. Атанасий Велики, еретиците не могат да се считат за вярващи в Христа: „Каква вяра има у тези у които нито словото, нито писанията са твърди и всичко с времето се изменя и променя?“. Следователно официалното осъждане на дадения документ би представлявало послушание към Църквата и би послужило за нейното единство.

И всички останали документи на Събора, изпълнени с богословски релативизъм, се явяват много проблематични. Характерен пример за това се явява документа“ Тайнството на брака и препятствията пред него“, който страда от някои недостатъци от гледна точка на Свещените Канони и еклесиологията. Предложението да се приемат смесените бракове „по икономия“ (по снизхождение бел. прев.), напълно противоречи на православното богословие от еклесиологична гледна точка. 72 Правило на Трулския събор строго указва, че такъв брак следва да бъде признат за недействителен и той да бъде разтрогнат, като незаконно съжителство от гледна точка на Църквата. По този начин даденото предложение на така наричания „Събор“, представлява не икономия, а сериозно каноническо нарушения с тежки еклесиологични последствия.

По гореуказаните причини, решенията на Критския Събор нямат задължителен характер за Църквите и по своята същност се явяват недействителни.

6. Какво трябва да се направи, след като Критския събор претърпя неуспех и не можа да приеме убедителни и ясни решения, а вместо това прие нееднозначни и противоречиви решения?

Следва да се достигне до взаиморазбирателство от една страна с Църквите, които отсъстваха от събора поради сериозни догматически и еклесиологични причини и от друга страна – с епископите, които или са отказали да участват в него или са взели участие, но не са подписали спорния съборен документ „Отношения на Православната Църква с останалия християнски свят“ и от трета страна с Атонската Света Гора и с цялата Църквата, която изисква отмяна на решенията на Събора  и признаването им за недействителни на съборно равнище, особено гореспоменатия икуменически документ, а така също и официално съборно осъждане на икуменизма, като ерес.

Също така е необходимо да се положат всички усилия за връщането на стария календар, за да бъдат излекувани раните на миналото и да се предотврати появата на нови разногласия и противопоставяния.

Приемането на дадения документ на Критския Събор на еклесиологично равнище без протест и без неговото официално отхвърляне води до проникването на всеереста на икуменизма вътре в Църквата, а именно в съществуването на две противоположни догматически (еклесиологически) традиции: Тази, която се изповядва се изповядва в Символа на вярата за Единната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и другата – обновленческа, чужда на Православието и еретическа, признаваща съществуването на много „инославни църкви“. По този начин се създава впечатление, че сякаш Църквата, която е „Тяло Христово“ е болна от шизофрения и не притежава „ум Христов“, сякаш Христос се е разделил и съществуват много различни „вери“ с различни догмати. И въпреки, че Църквата се явява средство с чиято помощ „многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни“, в този документ на Критския събор, тя е представена, като лишена от основния дар на Петдесетница – ЕДИНСТВОТО, заради което „Дух Свети съчета в съгласие и единство на вярата в Светата Троица, различните езици на множеството народи“.

Необходимостта от съборно осъждане не само на този документ, но и на икуменизма въобще, произтича естествено от обръщението на св. Максим Изповедник към монотелитите, съгласно което не е достатъчно някой съборно утвърден документ да „изчезне“ или да бъде „скрит“, а е нужно той да бъде съборно осъден, за да не вреди на душите на тези, които го четат. „Унищожено в каменните стени, но не в разумните души: Нека в Рим съборно приемат осъждането им чрез благочестиви догмати и канони и тогава ще се разруши разделителната стена между нас и няма да трябва да ни убеждават“

7. Говорейки на тази тема, не бива да забравяме за догматическото съзнание на всички членове на Църквата, включително и на миряните. Необходимо е да напомни, че църковното поменаване на епископите не се явява безусловно, а е свързано с тяхната догматична вяра, тъй като те се поменават на литургията – истинно, а не лъжливо – като „Вярно преподаващи словото на Христовата истина“ или с други думи, както свидетелства Свещеното Писание, „защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души“. Съгласно православната еклесиология в този вид, както тя е представена в имперското („византийско“) каноническо право, „Цел на Патриарха е – съхраняването в благочестие и скромност живота на тези, които е получил от Бога, а след това да върне в Православието и единството на Църквата всички еретици, в рамките на своите възможности (еретици, законите и каноните наричат тези които не са в общение със Съборната Църква).

Та нали „Патриархът, това е живият и одушевен образ на Христос, който чрез слово и дело, утвърждава истината“. Подобно на това, както ние не се покланяме на агиографския образ на Христос, ако той по несторианската логика не съдържа писмено инициалите на Неговото име и изповедание (в единство с Божествената ипостас), Неговата Божествена и човешка природа (Ὁ Ὢν, ΙC XC) , както ни е известно от Свещеното Писание и Свещеното Предание, точно така и епископът на Църквата не се признава за „живият образ на Христос“, ако той не пази догматическото изповядване на Църквата, която е Тяло Христово. В тази връзка, 31 Апостолско правило и 15-то Правило на Двукратния Събор на св. Фотий Велики (861 г.), относно прекъсването на евхаристийното общение с епископа на Поместната Църква.

Подписи:

Протопрезвитер Теодор Зисис, почетен професор в Богословския факултет на Солунския Университет „Аристотел“

Протопрезвитер Матей (Вулканеску), почетен професор в Богословския факултет на Солунския Университет „Аристотел“

Г-н Димитриос Целенгидис почетен професор в Богословския факултет на Солунския Университет „Аристотел“

Монах Серафим (Зисис), бивш секретар на Йерусалимския Патриарх Теофил III

Изявление, дописано на ръка:

„Поддържам всяка една позиция на нашите братя и заставаме категорично против еретическия Събор, състоял се в Крит от 16.06.2016 до 27.06.2016 г. и решенията приети на него“

Епископ Лонгин