Неизвестните таланти на Сара Бернар

Неизвестните таланти на Сара Бернар
Целият свят познава легендарната Сара Бернар като най-великата актриса на своето време. Екстравагантна и недостижима, тя е муза на много художници, компрозитори, писатели, както и ненадмината майсторка на провокацията. Но малцина я познават като скулптор. Да, да, тази крехка жена си е служила умело с длетото, пробвала се е в живописта и в литературата. 175 години са минали от нейното раждане и почти столетие от смъртта й, а легендарният образ на актрисата и до ден днешен продължава да предизвиква интерес, възхищение и да шокира съвременниците.

 

 

Сара Бернар (1844-1923), с рождено име Анриет Розин Бернар, е френска театрална дива, една от първите актриси в нямото кино, писателка и скулптор. Тя успява да плени сърцата на милиони зрители, играейки само на френски. Неповторимият й тембър и силата на гласа й позволяват да се превъплъти във всякакви роли. Интересно, че дори в напреднала възраст съумява да се превъплъти в ролите на млади момичета и юноши. А когато е вече над 70, изиграва успешно образа на младата Жулиета.

 

 

Достигнала най-високия връх на славата си, тя дълго време съхранява титлата „най-знаменитата актриса в историята на театъра“. Сара Бернар създава собствена вселена, разрушавайки стереотипите. „Когато животът постави точка, аз я превръщам в запетая“ – това кредо съпътства крехката и ексцентрична жена през целия й житейски път.

 

Чудачествата на легендарната Сара

 

Потресаващият живот на необикновената и непредсказуема Сара Бернар е осеян с легенди и изпълнен с какви ли не странности. Един от шокиращите факти в живота й е нейната обсебеност от неизбежността на смъртта още от ранна възраст, породена от крехкото й по рождение здраве и честите болести. Болезнената й слабост и постоянната кашлица, заплашваща да премине в турбукулоза, силно тревожат лекарите, които всяка година предричат скорошна смърт на хилавото дете.

 

Сара Бернар с майка си

 

Свиквайки с тази мисъл, младата девойка убеждава майка си да й купи ковчег. От този момент Сара никога няма да се раздели с тази вещ, няпомняща й за неизбежното. В следващите години актрисата ще я мъкне навсякъде със себе си, при всички турнета и гастроли, а понякога дори ще спи вътре.

 

Мислите й за смъртта били толкова натрапчиви, че тя дори се снима легнала в ковчега в бели одежди, със затворени очи и обсипана с цветя. Снимката е издадена в огромни тиражи и се продава като пощенска картичка по целия свят.

 

 

Впрочем смъртта, във всичките й проявления, е любима нейна тема и на сцената. Често в заключителните сцени тя майсторски изобразява смъртта на една или друга героиня под всеобщото ридание на публиката. Жулиета, Дездемона, Маргарита, Клеопатра, Адриана Лекуврьор, Жана Д’Арк – дълъг е списъкът на персонажите, изиграни от актрисата, заедно с които тя напуска живота, за да се върне победоносно на сцената за следващото представление.

 

Сара Бернар в ролите на Жана Д'Арк и Клеопатра

 

Неудържимо привлечената от отвъдното, Сара дълги години ще пази в дома си не само ковчега, но и подарения й от Виктор Юго човешки скелет с череп. Писателят знаел за странностите на актрисата и решил, че подобен подарък ще я зарадва. И не сбъркал.

 

Сара Бернар в ролята на Хамлет

 

Любопитно е, че пристрастената към този род вещи Сара по някое време истински се увлякла по анатомическото устройство на човека: редовно посещавала училището по анатомия и понякога отскачала до парижката морга. По-късно, когато се пристрастила към скулптурата, натрупаните познания в тази област й били от особена полза.

 

Сара Бернар – професионален скулптор, писател, киноактриса

 

Сара Бернар открива новия си талант на скулптор съвсем случайно. В края на 1860 г., когато скулпторът Ролан Матийо-Мьоние решил да извае бюст на знаменитата актриса, той бил удивен от вещите съвети на актрисата. Накрая впечатленият майстор предложил на своя модел да изпробва уменията си във ваятелството. Съветът му бил приет не само за сведение, а започнал да се въплътява в живота.

 

Скулпторката в ателието си

 

Сара е на 25 години, когато започва да взема първите си уроци по скулптиране при същия този Ролан Матийо-Мьоние и при скулптора Емилио Франчески.


„Понеже не мога да използвам интелекта и енергията си да създавам роли в театъра, както бих желала, се посветих на друго изкуство и се захванах със скулптурата с неистов ентусиазъм“, пише в мемоарите си Сара.

 

Театралната дива, която се превъплъщава блестящо в драматични образи, подбира също толкова сложни теми и за скулптурните си работи. Любовта и Смъртта са най-честите образи в нейните скулптури, отличаващи се с тематична и композиционна сложност, а нерядко и с трагична сюжетна линия.

 

„Извън ателието – тя е жена, очарователната жена Сара Бернар. Но прекрачи ли човек прага на светилището, в което тя меси грънчарската глина, там вижда мъж със скулптурен нож в ръка. Защото само мъж може да пренебрегне до такава степен външния си вид, само мъж може да притежава такава енергия и воля, не знаещи предел“, свидетелества Пиер Верон за Сара.

 

В ателието

 

В желязната воля и упоритост на крехката наглед жена, занимаваща се с ваятелство, мнозина виждат протест и прекрачване на общоприетите правила. Обясняват си новото увлечение на Сара с нейното тщеславие и стремежа й да предизвика още по-голямо възхищение у публиката към нейните таланти.

 

С годините, за съжаление, творчеството на скулптора Сара Бернар е незаслужено позабравено, но в края на XIX век творенията й извикват огромно възхищение, както у публиката, така и у критиците. В продължение на близо две десетилетия Сара Бернар излага скулптурните си композиции в Парижкия Салон, участва в изложби в Лондон, Ню Йорк, Филаделфия, показва свои произведения на Световните изложения в Чикаго Чикаго (1893) и в Париж (1900).

 

"Пиета" Скулптор: Сара Бернар

 

Към днешна дата са запазени около 50 скулптури на Сара, съхранявани в частни корекции и музеи. Впрочем, актрисата се увлича и от живопис, но така и не постига впечатляващи резултати.

 

Не на последно място Сара се разкрива и като талантлив писател. Под перото й излизат няколко автобиографични книги – „Мемоарите на единствения стол“, „Моят двойнствен живот“, както и няколко пиеси. Та е и една от първите театрални актриси, които се снимат в неми филми. Но в киното не е като в театъра, а много по-сложно. Скоро Сара отново се връща към сцената.

 

"Автопортрет в образа на сфинкс",  Скулптор: Сара Бернар

 

С талантливата си игра Бернар буквално пленява и подлудява мъжката половина. Казват, че актрисата била толкова сръчна в любовните отношения, че успяла да съблазни почти вкички монархически особи в Европа и дори самия Папа Римски.

 

През 1905 г. претърпява тежка злополука, докато скача в последната сцена по време на гастрол в Бразилия. Сериозно наранява дясното си коляно, което така и не заздравява. До 1911 г. не може да се движи без чужда помощ и през 1915 г. целият ѝ десен крак е ампутиран. Човек би рекъл, че това е краят на кариерата й, но не и за несломимата Сара. Въпреки трудностите, Сара Бернар продължава актьорската си кариера и играе дори на фронта по време на Първата световна война. Актрисата продължава да се появява в любимите си спектакли, въпреки болката и мъченията. Така например в „Дамата с камелиите“ Сара играе седнала или легнала в постелята. Не е за вярване, че тази потресаваща жена, която цял живот се бори с мрачни пророчества и маниакални страхове, доживява до 78-годишна възраст.

 

 

Почива от уремия на 26 март 1923 г. Последния си път Сара Бернар изминава така, както е живяла – красиво. Изпращат я хиляди нейни поклонници, а пътят, по който минава катафалката, е целият обсипан с камелии – любимите й цветя.

 

"Офелия", Автор: Сара Бернар

 

Съдбата на „Офелия“ – гениалното творение на френската актриса

 

Преди две години барелефната творба „Офелия“ на Сара Бернар, изработена от карарски мрамор, бе обявена за продан на търг от Sotheby’s. Това събитие върна интереса към скулптурите на великата французойка. Талантливото й мраморно творение с първоначално обявена цена от 50-70 хиляди фунта, бе продадено за рекордните 308 хиляди фунта.

 

"Посмъртен портрет на Жак Дамал", Автор: Сара Бернар

 

За първи път публиката вижда възхитителната „Офелия“ по време на американското турне на Сара Бернар през 1881 г. Малко по-късно оригиналът е подарен на актриса от Кралския Театър в Копенхаген. Впоследствие Сара извайва още две авторски мраморни копия, които почти не се отличават от оригинала.

 

"Шутът и Смъртта", Автор: Сара Бернар (1877)

 

Любитно е, че едно от копията на „Офелия“ е подарено от актрисата на виенския художник Ханс Макарти, след чиято смърт през 1885 г. е разпродадена цялата му колекция на аукцион, заедно с барелефа на Бернар. Собственик на „Офелия“ става Богдан Ханенко – известен украински предприемач, колекционер и меценат. Така авторското копие на известната творба на френската актриса се озовава в Киев. И днес то може да бъде видяно в музея „Ханенко“, редом с други експонати.

 

Сара Бернар в ателието си, редом до бюста на Едмон Ростан, сътворен от актрисата през 1900 г. Снимката е от 1922 г.

 

Превод: Гласове

 

Източник: kulturologia.ru

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи