Кристоф Валц: Киното е скучно, ако няма злодей

Кристоф Валц: Киното е скучно, ако няма злодей
"Лошият съществува сам по себе си, защото въплъщава всички конфликти, докато добрият има нужда от обкръжение. В киното е нужен злодей, иначе е досадно: представяте ли си филм, в който има само любезни хора, заети да бъдат любезни? Каква скука!". От “Гадни копилета” на Тарантино, австрийският актьор е абониран за ролите на садисти. Във филма “Алита: Боен ангел” (Alita: Battle Angel), вдъхновен от мангата Gunnm, Кристоф Валц играе обаче положителен герой. Разговор с един антиконформист публикува “Мадам Фигаро”.

 

 

На 15-годишна възраст, докато връстниците му вилнеят под звуците на “Ролинг Стоунс”, Кристоф Валц се наслаждава на ариите от “Дон Жуан” във великолепната Виенска държавна опера: “Ходех почти всяка седмица на опера. Купувах си място в последната минута, за десетина шилинга - цяло малко състояние. Очевидно, на тази цена не получавах кресло…”. Винаги малко встрани, той остава такъв и като възрастен, в актьорската си кариера, която процъфтява истински едва през 2009-а, когато е петдесетинагодишен. Забелязан е в ролята на садистичния есесовец полиглот, обсебен от добрите маниери, в “Гадни копилета” на Куентин Тарантино. 

Внезапно идва краят на мрачните европейски телевизионни сериали и малките, бързо забравящи се роли: той печели най-престижните награди, включително два Оскара за най-добър актьор в поддържаща роля. Първият, през 2010 г. за филма “Гадни копилета”, а вторият - три години по-късно за “Джанго без окови”, и двата на Тарантино. Режисьорите от А-листата го търсят, обожавайки, наред с други неща, лекия му германски акцент, възприеман дотогава като дефект: “Често ми казваха, че Шекспир трябва да се играе от англичанин…”.

Срещаме се с него в Париж, в хотел “Бристол”, където той приема някои журналисти, за да говори за последния си филм, “Алита: Боен ангел”, на режисьора Роберт Родригес, чийто съсценарист и продуцент е Джеймс Камерън: изключителните специални ефекти са гарантирани. Действието се развива в постапокалиптичен свят, в който героинята от заглавието - киборг с опустошителни сили - ще води някои епични битки, за да спаси света. Но преди това съдбата ще я срещне с д-р Идо - в ролята Кристоф Валц, специалист по реконструкцията на хуманоиди през деня, ловец на чудовищни същества през нощта.

 

 

- Изглежда, че д-р Идо е по-сложен, отколкото изглежда: има ли тайни в миналото му?

 

- А, това няма да ви кажа! Знаете ли, никога не говоря за героите, които играя, просто защото ги играя. Всичко, което трябва да кажа, го изразявам в ролята. Освен това, всички герои са интересни и сложни от момента, стига да попаднат в своя контекст. Добри или лоши, няма значение. 

 

- Но не ви ли е по-забавно да играете лошите?

 

- Лошият съществува сам по себе си, защото въплъщава всички конфликти, докато добрият има нужда от обкръжение. В киното е нужен злодей, иначе е досадно: представяте ли си филм, в който има само любезни хора, заети да бъдат любезни? Каква скука!

 

- За първи път играете във филм с толкова специални ефекти: бяхте ли впечатлен?

 

- Не се поддавам на очарованието на голямата машина за специални ефекти… Всичко, което е свързано с техника по време на снимки, не ме впечатлява особено. 

 

- Читател на манга ли сте? 

 

- Не! Но, разбира се, прочетох “Алита: Боен ангел”. Мисля, че четенето на манга изисква определена способност: да разлистваш от дясно наляво, това го мога. Но, веднъж попаднал вътре, се чувствам доста объркан… По принцип нямам вкус към комиксите. Когато чета, обичам да си създавам свои собствени образи. 

 

- Затова ли се опитвате да режисирате филми и опери? И каква е разликата между двете?

 

- 2020-а ще бъде годината на Бетовен, затова снимам филм на тази тема. Подготвям и мизенсцена на “Фиделио”, която ще се играе във Виена… Всъщност няма голяма разлика между двете, тъй като откривам сходна музикалност в ритъма и каденцата: винаги е въпрос на темпо. 

 

- Повече контрол ли имате зад камерата?

 

- Да, малко повече… Вярно е, че актьорът няма никакъв контрол над един филм. Всъщност актьорът успява, ако е била успешна първата фаза: написването на сценария. Той е тук за снимките, най-скучната част. После, когато се прибере у дома, започва наистина интересната втора част! Монтажът е най-вълнуващото нещо в един филм, но там актьорът няма думата.

 

- Винаги ли сте знаели, че ще станете актьор?

 

- Не. В семейството ми всички бяха в театъра. Казах си, че ще окажа съпротива и няма да следвам техния път. Но отстъпих… А сега е прекалено късно за промени… (Смях)

 

- Дядо ви по майчина линия е бил психиатър: като дете, прочетохте ли книгата му за радостта от секса в брака*? 

 

- Бях малък, така че не се интересувах особено… Но той е написал много книги. Днес щеше да бъде много популярен и богат автор със своите книги за самопощ…

 

- Какво мислите за наградите, които сте спечелили?

 

- Нищо не мисля за тях. Подреждам ги, това е всичко. Те са част от миналото. Казвам си: това е добре, ето нещо свършено. Следващото!

 

- Често казвате, че талантът не е достатъчен. Трябва ли и малко късмет? 

 

- Не малко, много! Всъщност, ако имате много късмет, дори няма нужда да имате талант!

 

- Вие сте европеец, успял в Холивуд. Това предимство ли е?

 

- Не знам, дори не използвам думата “европейскост”. Просто съм такъв… Във всеки случа, ако исках да използвам тази карта, нямаше да отида много далеч.

 

- Но това не ви ли прави различен?

 

- Може би… Но това не е качество.

 

- Вие сте полиглот. Мислите ли различно, в зависимост от езика, който говорите?

 

- Да, това е неизбежно. Както ни учи структурализмът, ние създаваме нашия свят чрез езика. Затова майчиният език е фундаментален. Може да говорите много езици, но майчиният език е този, който ви позволява да изграждате и възприемате своя вътрешен свят.

 

- Успявате ли да преминете от един език на друг без проблем?

 

- Да. Въпреки това ми е интересно да си мисля, че когато играя роля на друг език, различен от моя, тази малка разлика се превръща в коз. Ако погледнете една картина от много близо, ще видите само цветни петна. За да обхванете цялото, трябва да отстъпите няколко крачки назад.

 

- Пишете ли сценарии?

 

- Бих искал да мога. За да пишеш, трябва да посветиш живота си на това, и винаги се вижда разликата. Написах няколко сценария, виждам разликата: предпочитам да работя с голям сценарий, написан от голям сценарист! 

 

- Предложиха ли ви напоследък телевизионни сериали?

 

- Да, но отказах. Телевизионните сериали са странен обект, който не обичам особено, защото никога не свършват! Целта на един сериал е именно да продължава до безкрайност. А мен ме интересува краят. Не историята без развръзка. 

 

- По този повод казахте: “Единственото нещо, за което можем да сме сигурни в живота си, е, че винаги може да бъде по-лошо…”. Оптимист ли сте? 

 

- Не, не съм оптимист. Основавам надеждата си на факта, че нещата биха могли да бъдат по-лоши, дори и да не съм твърде уверен в това.. Сега, като се замисля: да, оптимист съм! Оптимист съм, защото винаги мисля, че би могло да бъде по-лошо! (Смях)

 

* Sex Perfection and Marital Happiness, du Dr Rudolf Von Urban (New York, 1949, Dial Press).

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи