Коя беше наистина Ориана Фалачи?

Коя беше наистина Ориана Фалачи?
Биографичният филм за Ориана Фалачи излиза в сряда по кината във Франция По този повод “Мадам Фигаро” се връща към живота на блестящата италианска журналистка, превърнала се в края на живота си в яростен критик на исляма.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54431_xZmwad6CDSg42SFf41SJmnERHHVY9x.jpg" style="height:223px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Участник в антифашистката съпротива</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Ориана Фалачи е родена във Флоренция на 29 юни 1929 г. в една Европа, разкъсвана от фашизма. Италия е в ръцете на Мусолини. Родителите на Ориана, политически активисти със скромен произход, я възпитават в критичен дух. Семейството се бори срещу Дучето и нацистка Германия.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">На 14 г. тя влиза в съпротивата. На 17 г. запалената читателка на Джек Лондон става кореспондент на в. &ldquo;Матино дел Италия Централе&rdquo;. Нейният чичо Бруно й дава прост съвет: &ldquo;Никога не отегчавай читателя си&rdquo;. Тогава Ориана залага на своя инстинкт и дързост.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Светски журналист, после военен репортер</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Най-напред са пайетите. Ориана започва журналистическата си кариера, отразявайки римския светски живот, интервюира Мастрояни и Фелини. София Лорен става една от най-добрите й приятелки. Следва повишение и тя заминава за лудия свят на Холивуд, за да си бъбри с Ким Новак, Джейн Мансфийлд и Орсън Уелс.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Словото на Ориана носи удоволствие. Макар че ще каже за Дали, че е &ldquo;много голям приятел на Франко и много противен&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 1960-а е обратът в кариерата й. Тя тръгва да прави серия репортажи за положението на жените на Изток. Детето на съпротивата прегръща отново войната, отразявайки конфликтите през втората половина на ХХ век. Виетнам, индо-пакистанската война, конфликтите в Южна Америка&hellip; Тя ще бъде засегната от три куршума в гърба по време на демонстрациите на разбунтувалите се студенти в Мексико сити през 1968 г.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Тайм&rdquo; публикува репортажи на тази дребна жена с ръст 1,56 м и 45 кг. Тя става един от най-големите репортери на своето време, а нейният подпис - международен еталон. Тя е сред малкото жени, успели да влязат в мъжкия свят на журналистиката.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Интервюира най-силните</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Заядлива, Ориана Фалачи не познава притеснението. Тя е изключителен, остър интервюиращ. Всяко интервю е като битка, по време на което тя иска да прониже жертвата си.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Тя ще накара Хенри Кисинджър да признае, че войната във Виетнам, която е отразявала, е била &ldquo;излишна&rdquo;. Бившият държавен секретар на Никсън ще си спомни впоследствие за това интервю като за &ldquo;най-катастрофалния разговор, който съм имал някога с представител на пресата&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Под огъня на нейните въпроси попадат най-великите в този свят, от Далай Лама до Голда Мейр, като се мине през Индира Ганди и Лех Валенса. Нейната откровеност предизвиква искри. Тя подтиква Али Бхуто да разкаже за първия си, насила наложен брак, когато е бил на 13 г. Казва на Кадафи, че е &ldquo;клинично глупав&rdquo;. Говори за испанската кралска двойка като за &ldquo;идиоти&rdquo;, а за Ясер Арафат&nbsp; - като за &ldquo;некултурен&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Следва бурното й интервю с аятолах Хомейни, което е чакала десет дни и по време на което разпитва лидера на иранската революция за мотивите му да накара всички жени в страната да се забулят. Разговорът върви на зле. Ориана Фалачи го пита как е възможно да се плува с чадор.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Нашите обичаи не ви засягат - отговаря Хомейни. - Ако не ви харесва ислямското облекло, не сте длъжна да го носите. Защото то е създадено преди всичко за млади порядъчни жени.&rdquo; </span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Много добре, че го казвате, ще махна веднага това глупаво средновекво облекло&rdquo;, възразява му журналистката и се разбулва. По-късно тя ще заяви, че аятолахът е бил &ldquo;най-чаровният възрастен мъж, когото някога е срещала&rdquo;, сравнявайки го със статуята на Мойсей от Микеланджело.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Ориана Фалачи разголва другия. &ldquo;Тя подхождаше към прочутите си събеседници, водачи на държави и империи, на войни или религии, така както един генерал атакува цитаделата, за да я превземе, смятайки себе си за равна на тях, не по мисъл, а по меч&rdquo;, пише Елизабет Шемла във &ldquo;Фигаро&rdquo; на 8 юни 2002 г.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Автор на романи</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Тя обръща гръб на журналистиката в края на 70-те г. и се посвещава на писането на романи, което й носи определението, че е феминистка, дори и често позициите й да остават двусмислени.</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 1962 г. тя вече е написала &ldquo;Пенелопа на война&rdquo;, която разказва за една журналистка, съпротивляваща се на молбите на своя приятел да стане домакиня.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 1975 г. излиза &ldquo;Писмо до едно неродено дете&rdquo;, което засяга аборта, майчинството и семейството.</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 1981 г. е публикувана книгата й &ldquo;Един мъж&rdquo; в памет на нейния любим, гръцкия поет и политически деец Александрос Панагулис, загинал при автомобилна катастрофа, за която тя подозира, че е била поръчана от диктатурата на полковниците.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 1992 г. Ориана Фалачи публикува &ldquo;Иншаллах&rdquo;, роман за гражданската война в Ливан. Паралелно тя преподава в престижните университети в Йейл, Харвард и Колумбийския. Италианката се оттегля в Ню Йорк, в много шикозния квартал Горен Ийст Сайд, и потъва в десетгодишно мълчание.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Един от първите интелектуалци ислямофоби</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Ориана Фалачи все още е в Ню Йорк, когато на 11 септември 2001 г. двата самолета, отвлечени от терористите от &ldquo;Ал Кайда&rdquo;, се разбиват в кулите близнаци на Световния търговски център. Бившият й шеф, директорът на в. &ldquo;Кориере дела Сера&rdquo;, й се обажда по телефона. На 29 септември е публикувано изявление на Ориана Фалачи, което предизвиква голям отзвук. То се превръща в есе, озаглавено &ldquo;Ярост и гордост&rdquo;, истински антиислямски текст. Това ще бъде и изданието с най-много продажби в Италия през 2002 г. с повече от един милион екземпляра. В него се казва, че девет от десет имами са &ldquo;духовни водачи на тероризма&rdquo;, че мюсюлманите &ldquo;се размножават като плъхове&rdquo; и заплашват демократичните ценности на Запада.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Във Франция издателствата &ldquo;Галимар&rdquo; и &ldquo;Грасе&rdquo; отказват да я публикуват. &ldquo;Плон&rdquo; се съгласява. Книгата се появява във Франция през май 2002 г. Задава се буря. Движението срещу расизма и за приятелство между народите иска от съда книгата да бъде забранена. Искът е отхвърлен. Издателите пледират за свобода на словото. Журналистката и писател е станала полемист. Идеите й вдъхновяват Марин льо Пен и Герт Вилдерс.</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 2004 г. тя забива пирон с второто си есе, &ldquo;Силата на разума&rdquo;, в което се самоинтервюира и съжалява, че Европа &ldquo;се превръща все повече с всеки изминал ден в колония на исляма&rdquo;, че е &ldquo;превърната в Еврабия&rdquo;. Този път издателство &ldquo;Роше&rdquo; отнася скандала.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Либерасион&rdquo; говори за нея като за &ldquo;старата луда Ориана Фалачи, нещо като отвъдалпийска Бардо, също като нея обсебена от етническата чистота на континента&rdquo;. Тя бичува гостоприемството на ООН, на Европейския съюз и на духовенството, които проповядват помощ за нелегалните имигранти. Умерен ислям, интегристки ислям, няма значение. За Фалачи съществува само един ислям и той трябва да бъде спрян.</span></p> <p><span style="font-size:14px">През 2006 г. тя заявява в &ldquo;Кориере дела Сера&rdquo;: &ldquo;От четири години говоря за ислямския нацизъм, за войната на Запада, за култа към смъртта, за самоубийството на Европа. Една Европа, която вече не е Европа, а Еврабия, която със своята мекушавост, инертност, слепота и покорство пред врага е на път да изкопае собствения си гроб&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">На 30 май 2006 г. тя заявява пред &ldquo;Ню Йоркър&rdquo; по повод на строежа на джамия в родната й Тоскана, че е &ldquo;готова да вземе експлозив, за да я взриви&rdquo;.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Италианска икона</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Ориана Фалачи завършва живота си, изпълнена с парадокси. Пламенен участник в антифашистката съпротива, тя се превръща в религиозен екстремист и ксенофоб. Обявила се за &ldquo;християнин атеист&rdquo;, тя е поканена през 2005 г. от папа Бенедикт ХVI, на когото се възхищава заради защитата му на християнските ценности, в папския дворец в Кастел Гандолфо. Завещава личното си наследство на папския университет в Латран. Към края на живота си онази, която обявяваха за феминистка, се противопоставя на абортите и на хомосексуалните бракове.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Тя умира от рак в нощта на 14 срещу 15 септември 2006 г. във Флоренция на 77-годишна възраст.</span></p> <p><span style="font-size:14px">В Италия тя остава безспорна икона. По повод на смъртта й &ldquo;Кориере дела Сера&rdquo; й посвещава осем страници. През март 2015 г. журналистката от италианското издание на &ldquo;Ел&rdquo; Кристина де Стефано завършва нейната биография, озаглавена без изненада &ldquo;Ориана, една свободна жена&rdquo;. Към нея трябва да се прибави италианският биографичен филм на Марк Турко &ldquo;Ориана Фалачи&rdquo;, който излиза по кината. &ldquo;Да се разкаже историята на Ориана Фалачи, означава да се разкаже историята на ХХ век&rdquo;, уверява режисьорът.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • georgieff/vienna

    05 Авг 2015 23:13ч.

    grandisima!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • hm

    06 Авг 2015 15:47ч.

    За да разберете коя е Ориана Фалачи, прочетете някоя от нейните книги. Мен през цялото време ме беше стиснал плач за гърлото, защото за първи път чета автор, за когото ИСТИНАТА е преди всичко, преди лични или каквито и да било интереси, и го пише дори с риск за живота си... Рядка личност, истински борец за истината и справедливостта, човек от поколение, което за съжаление почти вече си е отишло и за което принципи, морал, истина, ценностна система значеха нещо...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това, което прочетох не звучи никак парадоксално

    06 Авг 2015 22:28ч.

    Изглежда тя просто се движи по вълната на публичната популярност, помъдрявайки до известна степен на стари години. Не е толкова трудно да се зъбиш на някой диктатор, когато зад гърба ти стои мощна демократична европейска страна. Я да я видим, ако се беше родила в Близкия изток или в Русия - дали щеше да доживее до 77. А качеството на словото й е друг въпрос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • госпожо Дачкова

    07 Авг 2015 1:53ч.

    В публикацията ви за Ориана Фалачи намерих две много дразнещи фактологически грешки. Първо, през 2005г. Римокатолическата църква се води от полският Папа Йоан Павел, а не от Бенедикт, второ, любовникът на Фалачи гръцкият общественик Панагулис неможе да бъде убит от режима на \&quot;полковниците\&quot; през 1981г. защото полковниците падат от власт през 1974г.и някои от тях са осъдени на смърт,като наказанието е заменено с доживотен затвор. Ако обичате поправете грешките. Иначе материалът е впечатляващ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Галя Дачкова

    07 Авг 2015 2:32ч.

    Книгата е публикувана през 1981 г. Понтификатът на Бенедикт ХVI започва на 19 април 2005 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съгласен

    07 Авг 2015 5:15ч.

    Уточненията са коректни! Полският папа умира на 2 април 2005г. Поздрави на Явор от троянските му роднини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    07 Авг 2015 20:14ч.

    Ориана Фалачи е борец срещу толерастията, с което вероятно си е спечелила повече врагове отколкото популярност, и за което я уважавам. Толерастията е изродена толерантност, или по-точно безмерно експлоатирана толерантност до степен на необратимост. Например французите щедро проявиха търпимост (точно както се изискваше от тях) към нарастващите претенции на мюсюлманите, докато станаха гости в собствения си дом. Сега колкото и да се задушават от бурки, разделни менюта и навирени задници, вече не могат да си възвърнат статута на любезни домакини, защото от толераст не можеш да станеш толерантен, а само \&quot;ксенофоб\&quot; и \&quot;фашист\&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи