Константин Коровин и руският импресионизъм

Константин Коровин и руският импресионизъм
Константин Алексеевич Коровин е сред най-ярките представители на руския импресионизъм от началото на 20 в. Роден е на 5 декември 1861 г. в Москва, в семейство на богат търговец с интереси в областта на изкуството. Майка му също е изкушена от рисуването. Неговият брат Сергей Коровин и синът му Алексей Коровин, също са известни художници.

 

През 1875 г. Константин Коровин постъпва в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, където се сприятелява със съучениците си Валентин Серов и Исак Левитан. Скоро обаче се разочарова и се връща в Москва, където продължава обучението си.

 

Пътува много из Русия, Кавказ и Средна Азия.

 

Особено романтична е серията му картини, озаглавена „Парижки светлини“ - резултат от пътуванията му във Франция. Нощните му парижки пейзажи пресъздават по уникален начин тайнствената атмосфера на града с неговите ярко осветени витрини и фееричните светлини на фенерите.

 

 

В началото на 20 век Коровин се концентрира върху театралната сценография.

 

По време на Първата световна война е консултант по камуфлажа в руската армия. След революцията продължава да се занимава със сценография. През 1923 г. заминава за Париж със съдействието на тогавашния просветен министър Анатолий Луначарски и през следващите години пработи по сценичното оформление на розлични големи театри по света. Умира на 11 септември 1939 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дъщерите на Шаляпин

 

 

Портрет на Шаляпин

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Из записките на Константи Коровин за живота в Русия след революцията:

 

"Целият руски бунт беше срещу властта, против хората, които се разпореждаха и началстваха, но бунтуващите се преливаха от любов към властта: такъв заповеден тон, такава надменност аз никога не съм чувал и виждал по друго време. Това беше някакво сладострастие да се началства и само да се началства."

 

"Най обичаха да извършват обиски. Хубава работа, можеш и да откраднеш нещо при обиска. Всички имаха важен, делови, сериозен вид. Но ако намереха нещо за ядене, веднага го изяждаха и вече с по-добър тон казваха:

- Не може, другарю, да държите продукти над нормата. Разбиране трябва. Обичате да плюскате повече от другите."

 

"При обиска у един мой познат намерили бутилка водка. Конфискували я и започнали да му крещят: "Заради това, другарю, ще те изправим до стената!" И веднага започнали да пият. Но се оказало, че в бутилката имало вода. И се посипала буря от ругатни... Властите така се разгневили, че арестували моя познат и го откарали. Той дълго лежал в затвора."

 

"Попитах един умен комисар: "А кой е буржоа според вас?" Той отговори: "Който е облечен в чисти дрехи."

 

"Учителките от едно подмосковско село прибрали мебелите и спалното бельо от вилата, която принадлежала на един професор от Московския университет. Когато професорът се оплакал и получил разпореждане за връщане на мебелите, учителките виели от злоба. Викали: "Ние сме народни учителки, за какъв дявол са ни тези професори! Те са буржуи!"


"Беше странно да видиш хора, обхванати от страст към властта и от низостта на завистта, и при това всички уверено вярващи, че въдворяват благо и справедливост."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи