Юрген Хабермас: Защо политиката на Меркел към Гърция е грешка

Юрген Хабермас: Защо политиката на Меркел към Гърция е грешка
Не банките, а гражданите трябва да решават какво да се случва с Европа, това пише германският философ Юрген Хабермас в статия, публикувана в „Зюддойче Цайтунг”. Ангела Меркел сама предизвика кризата. И това се случи, защото инвеститорските интереси за нея бяха по-важни от санирането на гръцката икономика.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53234_n3KFAe74omU6prhguTwwqZJT9k3IJP.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Неотдавнашното заключение на Европейския съд хвърля ярка светлина върху сгрешената конструкция на една валутна общност без политически съюз. През лятото на 2012 г. всички европейски граждани трябваше да са благодарни на Марио Драги заради това, че само с едно изречение е успял да ги спаси от катастрофалните последици на непосредствено застрашителния колапс на европейската валута. С обявлението си при необходимост да се взимат държавни заеми с безкрайна стойност той всъщност извърши най-опасната и рискова работа за държавите в групата на еврото. Но целта му беше да избърза напред, защото ръководителите на правителства не бяха способни да действат за общите интереси.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Те останаха свързани с националните такива и продължиха да бъдат в собствената си парализа. На единственото изречение на шефа на Европейската централна банка, с което той симулираше фискален суверенитет, който реално не притежаваше, финансовите пазари реагираха с пълно спокойствие. Тъй като централните банки на страните членки са тези, които все още се придържат към кредитите като последна инстанция.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Taзи компетенция Европейският съд не успя да потвърди, без да противоречи на съдържанието на европейските договори. Това обаче стои в последствието от неговото решение, така че Европейската централна банка с малко ограничения в полето за действие на преговорите на един кредитор изиграва последната карта.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Резултатът от изборите в Гърция е вот против унизителната мизерия&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Съдът е приел по неконституционен начин спасителния план, а Германският федерален съд вероятно ще последва това решение с някои обичайни допълнения на тази присъда.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Човек се изкушава да каже, че правото на европейските договори не трябва директно да бъде изкривявано от страна на защитниците му, но може да бъде изкривявано, за да бъдат изгладени, от случай на случай, нещастните последици от тази погрешна конструкция на Европейския валутен съюз, точно такава, каквато юристи, политолози и икономисти доказваха отново и отново от много години &ndash; и която може да бъде поправена чрез реформа на институциите.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Случаят, който се предава между Карлсруе и Люксембург, хвърля светлина върху пропастта в конструкцията на валутния съюз, която Европейската централна банка запълни със спешните помощи. Но липсващият фискален суверенитет е само едно от многото чудновати места. Валутният съюз ще остане нестабилен, докато не бъде прибавен към банков, фискален или икономически съюз. Това означава разширяване на валутния съюз в политически такъв, ако искаме да избегнем даже засилващия се в настоящето технократски характер на Европейския съюз и откровеното отписване на демокрацията, която се очертава като декорация.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Тези драматични събития от 2012 г. обясняват защо Марио Драги плува в потока на краткосрочната, дори и безразсъдна политика. След смяната на правителството в Гърция той дори се обърна с думите: &bdquo;Имаме нужда от квантов скок при институционалната конвергенция...Трябва да се отдалечим от системата за правила за национална икономическа политика и вместо това да предадем повече суверенитет на общите институции&ldquo;. Дори и това да не е точно каквото се очаква да каже бивш банкер в &bdquo;Голдън Сакс&ldquo; (Golden Sachs), той е искал да свърже просрочените институционални реформи с &bdquo;повече демократична отчетност&ldquo; (в &bdquo;Зюддойче Цайтунг&ldquo; от 17 март 2015, с. 15).&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Това са думи на някой, който е научил, че спречкванията на затворени врати между председатели на правителства, които мислят единствено за собствения си национален контингент от избиратели, не са достатъчни, за да се достигнат необходимите фискални, икономически и социалнополитически решения.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Днес, три месеца по-късно, Европейската централна банка отново е на линия, за да печели време, по-точно да го купува, &nbsp;&nbsp; &nbsp;чрез спешни кредити за нефункциониращи правителства.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Още през 2010г. интересите на инвеститорите бяха по-важни за Меркел</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Тъй като за германската канцлерка още през 2010г. интересите на инвеститорите бяха по-важни от рестрикциите за възстановяване на гръцката икономика, отново попадаме в състоянието на криза. И тук се появява ясно слабото място на един друг институционален дефицит. Резултатите от изборите в Гърция е вотът на една нация, която с отчетливо мнозинство се противопостави на унизителната репресивна социална нищета на държава, на която й бяха наложени икономически рестрикции. И това беше следствието от този удар на икономии. За самия вот няма какво още да се изяснява, защото населението просто отхвърля продължаването на неуспешната политика, която хората преживяха на собствения си гръб. Въоръжено с тази демократична легитимация, гръцкото правителство всъщност се опитва да прокара политическа промяна&nbsp; в цялата еврозона. Това ги изправя в Брюксел заедно с още 18 други правителства, които оправдават отхвърлянето с хладни указания за собствения им демократичен мандат. Може да се върнем назад и да си спомним първите срещи, на които арогантно наперените послушници ни присъединиха в гротескната битка между едните и другите, в приповдигнато настроение, вследствие на триумфа, отчасти с покровително-пренебрежителен, отчасти с рутинно-отрицателен тон. И двете страни настояваха папагалски затова, че са ауторизирани от техните &quot;народи&quot;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Ненарочната комичност на единодушното мислене &bdquo;по национална държава&ldquo;&nbsp; всъщност ясно очерта европейската общественост и какво наистина й липсва - фокус за обща политика на вземане на решения на гражданите между различните граници за политическите действия в ядрото на Европа. Но воалът над този институционален дефицит все още не е наистина разкъсан. Гръцкият избор хвърли пясък в очите на брюкселските механизми, защото в този случай гражданите сами са решили европейско-политическата алтернатива, която са били принудени да поемат. Представителите на правителствата вземат такива решения технократски, помежду си и щадят националната общественост в дръжавите с подобни обезпокоителни теми. Компромисните преговори в Брюксел се препъват още повече поради фактът, че двете страни търсят проблема за безплодността на преговорите си не в сгрешената конструкция на методите и в институциите им, а в погрешното поведение на партньорът, с който преговарят.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Със сигурност, случаят, за който става дума тук е за упорито придържане на политиката на строги икономии, която не само се сблъсква с жестоки критики на международните експерти, но и доведе Гърция до варварски разходи, с което, доказано, тази стратегия рухна. Но в основата на конфликта е, че от едната страна трябва да се стигне до промяна на политиката, докато другата страна упорито се съпротивлява на това да отстъпи в политическите преговори, което говори за дълбока асиметричност. Трябва задължително да сме наясно с шокиращото и скандалното в този отказ: компромисът в него не рухва заради няколко милиарда повече или по-малко, не дори и заради условията, а най-вече поради гръцкото настояване да се направи възможно ново начало за икономиката и за експлоатираното от корумпираните елити гръцко население с орязване на дълговете &ndash; или една еквивалентна регулация, например мораториум върху дълговете, зависещ от растежа.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Вместо това, кредиторите настояват за признаването на планина от дългове, които гръцката икономика никога няма да може да превъзмогне. Но забележете, няма нужда дори да казваме, че орязването е неизбежно рано или късно. Кредиторите настояват с недобросъвестната си вяра за формалното признание на един непосилен дълг. Доскоро те дори настояваха за буквално фантастичното търсене на първичен излишък в размер на повече от 4%. Впоследствие това искане бе намалено със също толкова нереалистичния вариант да се търси излишък от 1%, но досега съгласието, от което зависи съдбата на Европейския съюз се провали именно заради исканията на кредиторите да поддържат фикцията.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>В Атина няма никакви разумни опити да се правят коалиции</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Разбира се,&nbsp; държавите &quot;донори&quot;<strong> </strong>имат политически причини<strong> </strong>да поддържат толкова здраво<strong> </strong>тази фикция, която позволява да бъдат отлагани краткосрочни решения. Например те предизвикват<strong> </strong>ефекта на доминото<strong> </strong>в други &quot;приемащи&quot; държави. И Ангела Меркел не може да бъде сигурна за мнозинството си в Бундестага. Но една грешна политика трябва да бъде видяна именно в светлината на нейните контрапродуктивни последствия или просто да бъде коригирана. От друга страна, не може вината за тази патова ситуация да бъде тласкана само към един.&nbsp; Не ми се иска да съдя дали тактическите ходове, предприети от гръцкото правителство, лежат в основата си на добре премислена стратегия и кое се свежда до политически принуди, кое можем да обясним с неопитност и некомпетентност на главните действащи лица. Нямам достатъчно знание за разпространените практики и обществени структури, които пречат на потенциалните реформи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Очевидно е обаче, че във всеки случай, такива трудни обстоятелства не обясняват защо гръцкото правителство само по себе си затруднява собствените си симпатизанти, правейки по-трудно за тях разпознаването на смислена линия в хаотичното си поведение. Не се вижда никакъв смислен опит, да се правят коалиции. Не се знае, дали левите националисти нямат етноцентристка представа за солидарност и използват пребиваването в еврозоната&nbsp; само от разсъдливост - или пък дали техните виждания отиват отвъд националната държава. Изискванията за икономически рестрикции<strong> </strong>като басо континуо<strong> </strong>на<strong> </strong>преговорите не достигат във всички случаи, за да се пробуди надеждата, че новото правителство е по-различно - че то ще действа по-енергично и отговорно<strong> </strong>от клиентелските правителства, които е заменило.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Слабото представяне на Атина не променя нищо в скандала</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ципрас и Сириза биха могли да развият програмата си с реформи като на ляво правителство и с това да покажат в Брюксел и Берлин и партньорите си. Миналия месец в Източен Съсекс Амартя Сен сравни политиката на остеритет, налагана от германското правителство с лекарство, което е токсична смес от антибиотици и отрова за плъхове. Лявото правителство, напълно в смисъла на нобелови лауреати по икономика, би могло да предприеме кейнсианско отделяне на медицината, приложена от Меркел и последователно да отхвърли всички неолиберални претенции.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В същото време обаче, намеренията им би трябвало да са убедителни, за да проведат предстоящата модернизация на държавата и икономиката, да се предприеме разпределяне на загубите от кризата върху населението, да се бори с корупцията и укриването на данъци и т.н. Вместо това те го обърнаха на морализиране &ndash; на игра на обвинения, която проработи в полза на германското правителство в дадените обстоятелства, да дава право да отхвърля с нео-германска устойчивост всички оплаквания на Гърция. Слабото представяне на гръцкото правителство не променя нищо в скандала, който се състои в това, че политиците в Брюксел и Берлин се противят да срещнат като истински политици&nbsp; с колегите си от Атина.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Едните наистина изглеждат като политици, но се оставят да звучат само в икономическата им роля на кредитори. Тази трансформация в зомбита и провлачената неплатежоспособност на една държава, напомня за неполитически и подсъдими от частното право действия. Това го прави толкова по-лесно за отричане на каквато и да е политическа съвместна отговорност. Нашата преса се шегува с акта за преименуване на Тройката, но той всъщност е един магически трик. В него се изразява и легитимното желание да видиш истинското лице на политика зад неговата маска на кредитор. Тъй като на тези хора може да им се търси отговорност&nbsp; като политици за неуспеха, който доведе до погубени шансове за живот, безработица, болести, социален упадък и безнадеждност.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Скандал в скандала е твърдоглавостта&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>За своите съмнителни спасителни акции Ангела Меркел още в самото начало приюти на собствения си кораб&nbsp; Международния валутен фонд.&nbsp; А МВФ именно е отговорен за разрива на международната финансова система &ndash; точно както терапевтът се грижи за стабилността и работи за общия интерес на инвестиралия в него, особено когато става дума за институционални инвеститори. Като членове на Тройката, европейските институции се спояват с този важен играч, така че като политици, доколкото могат да действат в тази си функция, да могат да се покрият в ролята си на недосегаеми играчи, които следват стриктно правилата на МВФ. Това разпръскване между политика и пазарен конформизъм обяснява и дързостта, с която представителите на германското правителство, без изключение хора с висок морал,&nbsp; отричат собствената си отговорност за социалните последици, които те като водещи в позициите си в Европейския съд, приеха с прилагането на неолибералните програми за строги икономии.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Скандал в скандала е твърдоглавието, с което германското правителство възприема водещата си роля.&nbsp; Германия дължи удара в икономическия си ръст, от който тя днес все още се възползва,&nbsp; на&nbsp; разсъдливостта на кредиторските нации, които в Лондонското споразумение&nbsp; от 1953г. опростиха почти половината дългове на Германия.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Но не става дума само за морална неприятност, а и за политическото ядро: политическите елити в Европа не бива да се крият дълго време от своите избиратели, а&nbsp; сами да излизат в алтернативи, които са поставени пред нас в една непълна валутна общност. Гражданите, а не банките, трябва да имат последната дума за съдбоносните въпроси в Европа.&nbsp;</p> <p>За постдемократичното приспиване на обществеността допринася и метаморфозата на пресата в обслужващата журналистика, която върви ръка за ръка с политическата класа, за да се грижи за благосъстоянието на своите клиенти.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>*Юрген Хабермас е смятан за един от най-големите мислители и социолози на съвременността</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Превод от немски: Юлия Владимирова</strong></p> <p>Статията е публикувана в &bdquo;Зюддойче Цайтунг&ldquo; на 22.06.15</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • Не банките, а гражданите трябва да решават какво да се случва с Европа,

    01 Юли 2015 21:04ч.

    Bсе по-ясно се вижда, че в Европа няма лидери. Процесите сега, не биха били възможни при Кол и Митеран, а може би, ценностите на Старият Континент са забравени, мързеливо заменени от корпоративна алчност в юридически издържана форма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • .

    01 Юли 2015 22:55ч.

    Меркел сигурно е допуснала политически грешки. Ние българите можем да заявим открито, че по отношение на нашата страна водеше политика на двоен стандарт. За някои беше майка, но за нас мащеха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    02 Юли 2015 0:02ч.

    \&quot;Резултатът от изборите в Гърция е вот против унизителната мизерия\&quot; Добре го е казал авторът - социолог и мислител, само че трябваше първо да посети България, за да разбере какво значи \&quot;УНИЗИТЕЛНА МИЗЕРИЯ\&quot;, да разбере как една гимназиална учителка с 40 годишен стаж излиза на пенсия с по-малко от 150 евро месечно, докато оялите се депутати, министри и прочие политици разпределят помежду си големите пари - заплати от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева, обществени и европейски фондове. И сигурно този германски общественик би се почудил защо този народ понася тази \&quot;СВРЪХУНИЗИТЕЛНА МИЗЕРИЯ\&quot; като стадо овце!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Волгин

    02 Юли 2015 0:45ч.

    Не капитаните, а пасажерите трябва да се случва с корабът. Стига пасажерите да са собственици на корабът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Волгин

    02 Юли 2015 0:47ч.

    Не капитаните, а пасажерите трябва да решават какво да се случва с корабът. Стига пасажерите да са собственици на корабът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Nikola Nikov

    02 Юли 2015 1:08ч.

    Какво толкова мъдро каза този философ? Нима посочи къде и колко бързо потъват парите от банковите кредити, чии икономики оживяват?? Нека да се анализира за какви цели е \&quot;усвоен\&quot; един голям държавен кредит и веднага ще се разбере порокът в управлението: финансираме собствената си стопанска активност (богата Централна Европа) чрез чуждите задължения (бедна Периферия)! При това забележете: 80% от кредита потича към касите на европейските и глобални олигарси, които в момента чакат решението за \&quot;приватизиране\&quot; (фалит) на Гърция, което ще бъде съдбата на всяка страна, включително и собствените!! Колко е дългът на Люксембург, на САЩ на Италия?? Защо още не са във фалит?? Защото отдавна са \&quot;приватизирани\&quot; с \&quot;демократично и кротко съгласие\&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • български философ

    02 Юли 2015 3:36ч.

    Просперитет на едни през криза и недостиг на други, е прекалено изтъркана грамофонна плоча, за да продължи да бъде въртяна от уж свръхмодерния Запад. Това е вече архаика и не съответства на пределите на абстрактната човешка мисъл и очертанията на бъдещето - футуристична мисъл, която нито за момент не изключва устойчивото развитие, екологичното съзнание, социалната справедливост. Крайно време е народите да низвергнат шепата нагли юдеи по върховете на глобалната власт, които повече принадлежат към недочовеците със своята примитивна алчност и власт чрез администриране. Няма нито място, нито време повече за класически капитализъм и закон на джунглата, ако ще и да се убият демагогски да го наричат посткапитализъм и да плямпат за някакъв си илюзорен край на идеологиите и смърт на класовата борба. Жалки са - и банкстерите-ненаситници, и зомбираните им рупорчета по медии и стъгди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • whit

    02 Юли 2015 4:56ч.

    Даааааа. Както разбирам, само Гърция няма вина за сегашната криза с Гърция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    02 Юли 2015 15:07ч.

    Вината (не на Гърция, а на гръцките правителства) е в миналото, когато тези заеми са взимани и в начина, по който са \&quot;усвоявани\&quot;. Въпросът е в това, че методите на тройката от последните години не подобряват, а влошанат не само социалната обстановка, но и икономиката на страната по всички показатели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гражданин

    02 Юли 2015 20:05ч.

    политиката на германия към другите страни в европа е като към присъединени територии. германия е жандарма на краварска америка и правото да се разпорежда с европейските страни е компенсация за отнетия вече 70г суверенитет. германия и сега е окупирана държава и няма право на външнополитическа изява, за компенсация правото са скубе и стриже европейските колонии на ФАЩ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цвета

    02 Юли 2015 20:20ч.

    Каква е тази \\\\\\\&quot;политика на остеритет\\\\\\\&quot;, какъв е този Гугъл транслейт! Няма такъв превод! И ценните мисли са размити в двусмислени изречения на псевдо-български език.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Калина Минева

    02 Юли 2015 20:59ч.

    Можете да проверите и в други текстове за политиките на остеритет, които вероятно ви изненадват като съчетание на думи, по простата причина, че в последно време взе да се говори за това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това, което Хабермас и всички други авторитети премълчават или не знаят е,

    02 Юли 2015 23:02ч.

    че борбата на запдните преговарящи е за \&quot;рационално усвояване на бъдещите дългове и премахване на вредните практики от времето на ПАСОК\&quot;, които впрочем вкараха страната в тази бездна. Гърция има само две възможности: 1. да извие ръцете на Европа и да се превърне в постоянен хрантутник за наша сметка или 2. да преглътне горчивия хап и да се вземе в ръце. \&quot;Унизителната мизерия\&quot; е това в което живее всяка фалирала и неспособна да се управлява рационално страна - като нас. И никой не й е виновен! С 20-тина процента събираемост на данъците в България, с 2/3 сив и черен капитал, с десетки милиони загуби от контрабанда (да не забравяме, например, че във Варна функционира \&quot;закрито пристанище\&quot;, което никога никой не го проверява), с непомерно разрасната общинска и държавна администрация и ужасяваща корупция - как искате да живеем? Е, в Гърция положението е различно с това, че те са започнали от висок старт - от охолство. Иначе защо германецът (или българинът) ще работят до 65 г. възраст, за да може гръкът да се пенсионира на 50 с пенсия по-висока от средната за страната заплата? Всичко останало са тролски пропагандни приказки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • magadans

    03 Юли 2015 1:23ч.

    Обърнахте ли внимание на заглавието на статията? Класическа манипулация! Аз съм \&quot;на години\&quot; и помня ония времена. Тогава, цитирам по памет реплика от театрален спектакъл, се питаше: защо на др. Едикойси трябва да се даде апартамент, а не - трябва ли на др. Едикойси да се даде апартамент. И тук е така - не - грешна ли е политиката, а защо политиката на грешка... Удобно, нали...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • magadans

    03 Юли 2015 1:30ч.

    Обърнахте ли внимание на заглавието на статията? Класическа манипулация! Аз съм \&quot;на години\&quot; и помня ония времена. Тогава, цитирам по памет реплика от театрален спектакъл, се питаше: защо на др. Едикойси трябва да се даде апартамент, а не - трябва ли на др. Едикойси да се даде апартамент. И тук е така - не - грешна ли е политиката, а защо политиката на грешка... Удобно, нали...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петракиев

    03 Юли 2015 4:14ч.

    Стига сте плакали на чужд гроб!Вгледай те се по внимателно в България.пожарникаря от Банкя ни натресе 16 милиарда дълг.Ако остане още три години на власт,ще удвои.Нещо да усещате от тези пари,нещо да се случва?Не става дума да се тегли заем за пенсии и заплати-не.Малка част от тези пари се харчат за глупости-спортна зала в село Горно нанадолну,голямата част потъва неизвестно къде.Питанката е:Кой ще ги връща парите и то с лихвите.Отговорът е: Ние!Гърците били тарикати,яли,пили на чужд гръб,а ние \\\&quot;умниците\\\&quot; пълним джобчетата на полуидиотите,които ни управляват.Върху това се замислете,а гърчетата ги оставете да си сърбат попарата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Костов

    03 Юли 2015 4:47ч.

    Още първото изречение ме отказа. Откакто гражданите решиха да дадат властта в България на Бойко Борисов, Цецо Цветанов, Цецка Цачева и т.н., откакто гражданите в България избраха Росен Плевнелиев за Държаен Глава, престанах да вярвам в идеята, че народът има право да решава сам съдбата си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • трафоПОСТ

    03 Юли 2015 18:23ч.

    Когато Хабермас използва думите \&quot;мизерията на гърците\&quot;, знае ли как живеят те и останалите около тях народи? Не разбирам от икономика, но от баща ми съм научил, че ако вземеш нещо чуждо, трябва да го върнеш. В противен случай се превръщаш в крадец. А, такива хора никой не уважава, дори и да имат за защитник Хабермас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хабермас е от онези \&quot;пауни\&quot;, които много обичат имената им да се спрягат

    04 Юли 2015 22:57ч.

    Какъв по-удобен момент от този, когато Гърция е във фокуса на вниманието на цял свят. Нищо чудно вече да го е повалила и старческата деменция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гражданин

    06 Юли 2015 1:50ч.

    ей дървени философи сте всичките копелета на сорос! заглавието, та аглавието което може и да е грешно преведено както е обичайно при дачков. Никой не прочете по същество статията и да изкоментира какво казва и каво не автора. блябосва се върху заглавието. за соросоиди и разсъждение ....ама моля ви се за какво говорим - продажници с мозъци като измити чинии. поне не пречете на някой нормален да си каже мнението.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ветеран

    07 Юли 2015 19:27ч.

    Честен и почтен човек. Слава Богу,не всички немци са като Меркел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ideyazabulgaria

    20 Юли 2015 4:53ч.

    АНАЛИЗ: За тънката разлика между европейския и американски неолиберален капитализъм и защо всички плащаме гръцкия външен дълг? Напълно съм съгласна с казаното от Юрген Хабермас за причините на банкстеризма в Европа загърбил нейната реална демокрация :“ ....това технократско залитане на демокрацията е резултат от неолибералния модел на пазарна дерегулация\&quot;, казва Хабермас. Именно на този модел на пазарната делегулация, известен с още едно име -глобализъм, (глобален пазар -на движение на капитала без национални рамки и правила), аз разучавах дълго време и ще ви обясня тайните на които той се държи. Всички знаят, че най-главната неолиберална политика на САЩ, с която се поддържа долара на най-висок пиедестал като първа разменна валута в света, е печатане пари на поразия т. e. печатат долари без да има стоки срещу тях”. Но все още малко хора знаят, че за разлика от долара, еврото не се печата безконтролно, то от първия си час се роди на Марксовия принцип- \&quot;стока срещу пари\&quot;, т.е в зависимост от нивото на развитие на икономиката, производителността и себестойността на труда. Тогава две германски марки се приравниха на 1 евро и 6 финландски- на 1 евро. САЩ, който е родител на неолибералния модел с главен субекти банките, се опита да въведе в Еврозоната своя патент- безконтролното печатане на пари( „на поразия“- както го наричам), с цел да обезцени еврото и го ликвидира като най-голям конкурент на долара за мястото му на първа световна разменна валута. Защото еврото има всички предпоставки да бъде първа световна разменна валута- с развитата демокрация на Европа, известна с името the real democracy „реалната демокрация“ , която стои над 100 стъпала над американската „представителна“( наричана от самите американци“фалшива“) и своя социален и обществен модел „социална държава“, чийто главен принцип е силна производителност на труда, като единствения начин да създава блага и трудоустрояване на голямата и средна класа. Тези две предпоставки правят ЕС най- силния икономически съюз в света, а еврото - най-силната валута и отслабват позициите на долара. За това САЩ създадоха своята институция ЕЦБ( Европейската централна банка), оглавиха я със свой представител Марио Драги- бивш служител в борда на \&quot;Голдмън Сакс\&quot;, с една цел – да печата евро на поразия. Но удариха на камък, защото Германия се усети. Тя забрани печатането на еврото и също общи за Еврозоната облигации, като остави на ЕЦБ само ролята да печата токсични книжки „облигации“ на външните дългове на отделните страни и с тях да пуска голееееми балони спукващи се при първия допир. От токсичните балони( облигации) се възползват само единици богати хора и най-вече големите олигархични американски корпорации като „Голдмън Сакс“ да вършат алъш вериш с облигациите и да печелят от това, за сметка на постоянното ограбване на останалите от обществото. Ето как Робърт Райш* описва как „Голдмън Сакс“ се възползва от кризата с гръцкия дълг за да увеличи своето богатство за сметка на умираща Гърция http://glasove.com/…/53828-kak-goldman-saks-se-vyzpolzva-ot… Токсичните балони не произвеждат реални обществени блага, които да трудоустроят хората, пълнят джобовете им и вдигат стандарта им, а пълнят джобовете на 1% богати хора- банкери и политици, свързани с банките и обслужващи ги с използване на властта си. Така САЩ заедно със своите агенти в Европа- европейските неолиберали банкстери-политици, захранени с идеологията на американския неолиберализъм, вярно служещи на родителя си- САЩ и неговите геополитически интереси в Европа, превърнаха парите и дълговете в инструменти на политиката, да използват дълга като инструмент за изнудване и налагане на някакви \&quot;реформи\&quot; - приватизация, либерализация, орязване на държавни разходи и прочие, които ужким трябвало да подобрят финансовото състояние на страната, но истинската им цел е да осигурят благоприятна среда за навлизане и господство на големи чужди корпорации, с които ограбват местното население, изнасят се парите и националните му богатства, навлича му хомота на ново финансово робство и го обричат на бедност и мизерия. Това е особено унищожително за европейската \&quot;социална държава\&quot; (welfare state) \&quot;Държава на всеобщото благоденствие¤, като по този начин се разгражда и руши и нейния икономически и обществен модел. Какъв е икономическия и обществен модел на европейската социална държава( welfare state) казвам в материала си. „Прилаган ли е у нас Плана Ран Ът и как да се минимизират щетите от него?”http://ideyazabulgaria.org/news-mainmenu-2/analiz/4730-4730 Същото казва и Хабермас- ”Балансът между политиката и пазара бе нарушен за сметка на държавата на благоденствието\&quot;, смята той. Това европейските неолиберали начело с тройката Драги, Лагард, Юнкер успяват да постигнат само в тези европейски страни, където няма добре работеща правова държава. Концернът „Сименс“ експлоатира гърците и изнася печалбите си, защото Гърция нямаше добре работеща правова държава да го спре, но не може да експлоатира в Германия, нито да изнася печалбите си, понеже Германия има силно работеща правовата държава, която го наблюдава непрекъснато развяла железната си секира. „Сименс“ не може да има същото поведение в още по-малка страна от България- Финландия, понеже за разлика от България, в която няма помен от правова държава, финландската правова държава се счита за една от най-добре изградените и функциониращи в света. Друг пример за силата на правовата държава: Неолибералът Меркел даде 221 милиарда евро на банките си за оборот, но го направи така, че 2:3 от печалбата на банките да влиза в държавната хазна и да печелят данъкоплатците от това, а не банките. И този договор между държавата и банките се изпълнява с точката и запетайката от силно работещата правова държава на Германия от която Меркел неистово се страхува и изпълнява нейните правила безпрекословно. А нашата управляваща банкстерска олигархия от 2006 година върти всички пари на българските данъкоплатци между 10-40 милиарда лева в двете банки СиБанка и КТБ и нито лев от техните печалби не е вкарала в държавната хазна, само защото в България няма и помен от правова държава, от която да се страхуват. Единственият фактор за това е не големината на държавата, а СИЛАТА НА НЕЙНАТА ПРАВОВА държава. Липсата на правова държава е особено пагубно за малките нации и държави живеещи в днешното време на тържеството на неолибералния капитализъм и неговия глобален пазар, те са тотално изяждани от големите олигархични корпорации. Още по простичък пример- германският турист като идва в България и вижда, че всеки си хвърля фаса не в кошчето за боклук , а на улицата и няма кой да го глоби дори да му направи забележка, за това и той се корумпира и започва да си хвърля фаса на улицата. Но никога няма да го направи в своята държава, защото знае, че на часа ще му тръснат една глоба от 200 евро ,а финансовата полиция ще я прибере начаса от банковата му сметка. Гърция нямаше правова държава, елитът на старите партии \&quot;Нова демокрация\&quot;, ПАСОК и „Потами“ управлявали държавата последните 35 години и подавали се властта една на друга, бе крайно корумпиран, свързан с банките , прокарваше техните интереси за да трупа в джобовете си дебели пачки комисионни. Липсата на правова държава в Гърция се използва от банкстерите да родят кризата и катастрофата с външния дълг. Сега продължават да дооглозгват костите на Гърция. Същото е с другите закъсали страни от южна Европа - Испания, Италия и Португалия. Там неолиберализмът навлезе и нанесе огромни щети на тяхната социална държава именно защото тези страни имат слаби прави държави, които не спряха навлизането му. Европейския (нео)капитализъм( както го нарича Варуфакис и на който той намери алгоритъма в произведението си „Сritical review of Piketty’s Capital“ https://mattspolyecon.wordpress.com/2015/03/18/piketty/) , за да функционира в услуга на банките си, пристъпи към бъркане безконтролно в „Общия социален фонд“( пълнен с вноските на отделните членки) и за по-лесно създаде „Общ спасителен фонд“ пак с парите на всички данъкоплатци, като неолибералите безогледно бъркат в него да плаща дълговете на Гърция и други закъсали страни от южна Европа. Това много добре се знае от Ципрас и Варуфакис и не веднъж е казано от тях на висок глас към евротехнократите-банкстери управляващи ЕС. На срещана на 7 юли между Ципрас и Еврогрупата, след срещата Ципрас каза пред журналистите:“Радвам се на тази среща, защото всички разбраха, че няма „гръцки проблем“ ,а общ „европейски проблем“. Така Сириза заби първа пирона в ковчега на европейския неолиберален бакстеризъм. САЩ го правят по-незабелязано за да не дразнят своите данъкоплатци- просто печатат пари във Федералния резерв( ФЕД) безконтролно, ФЕД решава колко пари да печатат и какъв да бъде бюджета на Обама, така запушват бюджетни дупки, хранят своите банки и не дразнят данъкоплатците си. Парите от 800 милиарда долара от спасителният план на Обама за излизане от огромната ипотечна банкова криза 2008 г бяха просто напечатани и дадени на банките. Този начин обаче е обезценил долара до минималните му размери. Китай, който държи най - големия доларов запас( на външния дълг на САЩ) се превърна в един голям склад на обезценени долари и не знае какво да ги прави. Преди известно време китайския министър на финансите излезе с предложение те да се изгорят на една огромна клада в центъра на Пекин wink emoticon Но като някоя американска банка банкрутира и отнесе парите на клиентите си , не ги търсят и не дирят вината в банката, а държавата бърка в хазната си и връща задълженията на банките от парите на всички американски данъкоплатци, вместо банките да го правят. Случаят с пирамидата на Бърнард Мадоф е красноречив пример за за това. Осъдиха го да връща 15 милиарда на клиентелите си, но тъй като той се обяви за банкрутирал, американската държава бръкна в хазната си извади 15 милиарда и плати вместо него. В това се състои същността на \&quot;представителната американска демокрация\&quot;- гражданите нямат право да управляват държавата си и разпределят данъците които плащат, за разлика от европейската реална демокрация, чийто първи и най-важен принцип е \&quot;народовластието\&quot; с правото на народите да управляват държавата си и разпределят благата, които раждат с труда си. „Народовластието“ присъства във всяка европейска конституция. От друга страна при наличието на обща валута- еврото, при различно ниво на икономиките, силните икономики плащат дълговете на слабите- по този начин неолибералите разпалват омразата между народите, държат ЕС постоянно клатушкащ се и тънещ в разпри, подгряват лоши взаимоотношения между народите- германците обвиняват гърците, че им ядат парите, а гърците обвиняват германците, че са стиснати. Гръцкият дълг имаше една тънкост, която бе нарочно проиграна от ЕЦБ. Частта на държавния дълг идваше от Общия спасителен фонд и не съставлява повече от 105 милиарда- 75% от БВП на Гърция. Останалия беше частен, взет от частни фирми, но ЕЦБ сложи държавен и частен дълг в общия кюп на облигациите и заедно го въртеше и вършете алъшэ вериш с облигациите. От това се облажиха само частните банки и частни единични купувачи на дълга като американката олигархична корпорация „Голдмън Сакс“ използвала ситуацията да изкопи не малка част от дълга. Голдмън Сакс е една от големи корпорации управляващи американската държава и провеждаща политиката си чрез МВФ- считана за американска институция понеже работи с долари. Гърците сега нямат друг изход освен да вземат заеми за да избегнат хуманитарната катастрофа. ЕЦБ отказа даваната гаранция в земи и други имоти от гръцката държава и спря незаконно ликвидността на гръцките банките, така ги катурна, като по този начин искаше да свали Сириза от власт. Но не успя, защото народът застана зад нея. Вчера слушах едно гръцко момче от тълпата, което каза следното“ Не искам сегашното правителство да падне, то е първото некорумпирано правителство в моя живот и аз ще се боря то да остане стабилно“ За Ципрас е абсолютно ясно, че няма друг път освен преминаване към драхмата и излизане от Еврозоната, но му трябва време за това, почти година, защото не може да премине към старата драхма ей така, а Гърция трябва да създаване „нова драхма“. А това е процес, който ще трае година според Варуфакис. Ето защо цяла година Гърция трябва да играе по свирката на банкстерите и да взима заеми, същевременно да води преговори за отписване на част от дълга и разсрочването му. Това е главната цел на Ципрас и правителство, друг път няма! За това приеха да вземат нов заем, с цел да водят преговори за разсрочване и намялане на дълга, а през това време да се подготвят за Grexit( преминаване към новата драхма). След това спира взимането на нови заеми, същевременно е разсрочил старите. Нови заеми повече не му трябват. Ципрас строи правова държава, с която ще ликвидира корупцията , ще върне изнесените капитали и с вътрешни сили ще развие силно производителен тип икономика, която ще отвори нови работни места, ликвидира безработицата, върне емиграцията и осигури работа на народа си в родината. След като въведе драхмата Ципрас може да води напълно самостоятелна политика и веднага възвърне на държавата приватизираните държавни активи в стратегически сектори на гръцката икономика.А след като икономиката на Гърция стигне нивото на икономиката на развитите страни в Еврозоната, тогава може отново да влезе в нея и премине на евро. Но нека за това отново да говорим след година и следим внимателно действията на Ципрас и Сириза. Трябва да се прекрати практиката на безконтролно харчене парите на европейските данъкоплатци, с които се пълнят гърлата на частните банки. И това ще го направят новите леви сили на Европа наречени още ”антинеолиберални”, борещи се срещу новия неолиберален банкстерски капитализъм. Те се раждат всеки ден. Сириза отпуши духът от бутилката, дали със Ципрас или без него няма значение, след Сириза идват нови и нови и социалната революция за прогонване на американския нелиберален капитализъм тече в Европа с пълна сила. Ето какво казва Хабермас като решение за спиране банкстеризма в Европа: “Аз не виждам как завръщането към националните държави, които трябва да действат като големи корпорации на световния пазар, може да се противопостави на тенденцията към антидемокрация и нарастване на социалното неравенство – нещо, което ние, между другото, виждаме във Великобритания. \&quot;На подобни тенденции може да се противодейства, ако изобщо е възможно, само чрез промяна на политическото управление, което да се осъществи от демократични мнозинства в едно по-силно интегрирано \&quot;ядро на Европа\&quot;. Аз стигнах до същите изводи преди време. След 10 години проучване на неолиберализма осъзнах ,че неолиберализмът не е само икономическа доктрина, а мощта реакционна и ретроградна ИДЕОЛОГИЯ обхващаща всички сфери на живота, формираща по друг начин ценностната система на обществото и индивида и с него може да се бориш ПЪРВО по ПОЛИТИЧЕСКИ път с взимане на властта в Парламента, а след това с икономически реформи. Икономическите реформи не са първите, те следват политическите и са техен израз. По простичко казано- нужно е сметките да се обединят с политиката, което върши „социалния икономист“. Не е задължително той да умее да смята, нито да е завършил счетоводство, може да бъде по образование юрист, политолог, философ. За това и финансовия министър Шойбле е юрист, а написалия най –четеното произведение до сега в света „Капитала „- Маркс е философ по образование, както и цитирания тук Юрген Хабермас . Като и моята скромна персона- политолог, без да правя опит да се наредя до Маркс и Хабермас.wink emoticon Гръцкият случай ни показа ясно, че е нужна обединена борба за прогонване на неолибералния капитализъм от Европа. В условията на тотален икономически и всякакъв терор една държава сама не може да пробие бастиона им . Времената за революции и въоръжената борба вече е минало и отречени пътища в Европа. Трябва едно движение в световен мащаб, за да се наложи промяна и то непременно да се роди в люлката на най-развитата демокрация в света- Европа. Гърците ни го показаха ясно как трябва да стане. Нужна е силна антинеолиберална идеология и нови политически носители за борба срещу неолиберализма, обединени в общ фронт. Това „демократично мнозинство“ за което говори Хабермас трябва да завладее първо Брюксел! Кое е то? За да се запази европейската идея за обединение и постоянен мир в лицето на ЕС, заедно с нейното евро е необходимо, не да искаме разпадането на ЕС както правят евроскептиците- независимия евродепутат Найджъл Фараж, льо Пен и новите националистически партии на северняците, а създаване на нов европейски антинеолиберален алианс, който да събере всички нови антинеолиберални сили и по този начин ускори борбата им и я направи по-ефективна. Този алианс трябва да се създаде до следващите европейски избори, да ги атакува и влезе с мощно законодателно присъствие в Европарламента. Там тази нова европейска група( алианс) намираща се с мнозинство в ЕП, със свое законодателно мнозинство ще прокара следните реформи, които ще обърнат посоката и курса на развитие на ЕС: - Брюксел трябва да изработи единни механизми на правовата държава на Европа. Двете най-важни разделения на правовата държава на 8-те най-развити европейски държави: (1)„разделението на корпоративните интереси от властта и политиката“ и (2)„разделение на съдебната власт от политическата“, трябва да станат основа на правовата европейска държава. Тя да не покрива само отделните държави, а да има покритие на ръководните органи на ЕС за спиране на огромната корупция, която се вихри в Брюксел с парите на европейските данъкоплатци. Трябва да се търсят нови механизми за по-добро прецизиране на тези две разделения на властите и специално с по-добри механизми за разделение на съдебната власт от политическата и поставянето и като надстройка на обществото. Двете разделения трябва да станат изискване на Брюксел, за поставянето им в конституциите на всички държави-членки. Изработване на единни механизми за правовата държава на Европа не значи, че Европа ще се превърне в американски щати, или, че ЕС ще стане политически съюз. В този случай ЕС ще остане икономически съюз на държави , чийто общества изповядват най-триумфиращия и доказан идеал на Европа донесъл големия просперитет на европейските народи - реална демокрация и правовата държава! - Брюксел трябва да промени сегашната си конституция“Лисабонския договор“, като в нея заложи вместо постулатите на неолиберализма и неговия глобален пазар, принципите на европейската реална демокрация и икономическия модел на европейската социална държава. Те са основата, върху която ще се развива общия за всички държави-членки социален и обществен модел на европейската социална държава. Въз основа на него ще се наблегне на стабилизация и развитие на голямата производителна средна класа, като специално внимание да се обърне на малкия и среден бизнес станал неразделна част от нея, на който неолиберализма не помага, а той бива изяждан от едрия финансов корпоративен бизнес. Никоя лява сила до сега не е помагала на малкия и среден бизнес. Останките от старите леви сили- комунистите и до сега считат малкия и среден предприемач за „капиталист“ по Марксовите постулати. Както съм посочвала в много мои статии, социалната държава на най развитите европейски страни от северна и средна Европа победи \&quot;класически капитализъм\&quot;( империалистическия капитализъм) действал до II Световна война, чийто формула Марк намери в „Капитала“ си, като приравни малкия и среден предприемач на нивото на наемния труд и нивото на останалите групи от средната класа и ликвидира екплоатацията на труда и несправедливото разпределение на добавъчната стойност( печалбата)- двете тези на Маркс заложени в\&quot;Капитала\&quot;.Така те направиха Маркс неактуален и неговите инструменти неприложими за борба с глобалния пазар на неолибералния капитализъм. - На ниво Брюксел трябва да се направи специална политика за спиране износа на капитали и производства от територията на ЕС, като се наложат усмирителни ризи на банките и ликвидират всички райски без данъци кътчета в системата на ЕС. За да се ликвидират огромните външни дългове на държавите към банките, които спират икономическото разитие на европейските страни, е най-добре те та бъдат одържавени, като по този начин социалната европейска държава ще се върне в своето старо добро време от 80-те години когато банковата и система бе държавна. А отделно Европа ще се откъсне от опеката на САЩ. - Брюксел трябва да премине изцяло към избор на ръководството на ЕС и ЕК, но не с избор в Парламента, а пряк избор от европейските граждани. - Брюксел трябва да наложи еврото като всеобща парична единица, но да го свържи със себестойността и производителността на труда, като раздели Еврозоната на три нива, според нивото на развитие на икономиката и силата на правовата държава- 1-во и най-високо ниво на страните от северна и средна Европа, които са развити на почти едно и също икономическо ниво и имат еднакъв обществен и социален модел, 2-ро ниво на страните от Южна Европа и 3-то и най-ниско ниво на бившите комунистически страни. По този начин ще се стимулират страните от 2-ро и 3-то ниво да се стремят да достигнат критериите за развитие на икономиките и правовите държави на страните от 1 -во ниво, за да влязат в тяхната група. Всички тези изредени по-горе предложения за нова политика на ниво Брюксел, трябва да станат политическа цел на новите антинеолиберални сили на Европа и те могат да го постигнат само, ако имат силно присъствие и свое законодателно мнозинство в Европарламента! Но твърдоглавите български глави все още не са узрели за този политически път и мечтаят някой друг да им свърши революцията и донесе наготово свободата. Автор:Дора Апостолова

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи