Илия Христозов е съветник на президента Румен Радев по икономика и инвестиции
Както е тръгнало, процедурата за избор на новия самолет ще стане еталон за другите две процедури - за корабите и бойните машини, и тогава жална ни майка без финансовата и други рамки. Но явно има хора, на които това им харесва и упорито работят в тази посока.
Едно от най-несериозните неща, които чухме по време на дебатите по темата е, че процедурата не била конкурс, понеже никъде не е писано, че е конкурс. Който е чел Закона за обществените поръчки (ЗОП) лесно може да направи аналогията, че процедурата за избор на новия самолет има същите етапи, както и така наречената „ограничена процедура“ в ЗОП.
Тези етапи са извършване на предварителен подбор, след това изпращане на покани за подаване на оферти само до кандидатите, които отговарят за задължителните изисквания, след това разглеждане и оценяване на получените оферти, след това класиране (ранжиране) на офертите и т. н.
Ето го определението в ЗОП:
„Ограничена процедура е процедура, при която оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след проведен предварителен подбор.“
Важно е да се отбележи, че ограничената процедура по ЗОП дава най-голяма възможност за прозрачност и равнопоставеност при процеса на доставка на военна техника, понеже в тези случаи не е приложима откритата процедура поради наличието на секретни факти.
Много се злоупотребява и с позоваване на изключенията в закона, че ЗОП не се прилага за поръчки в областите отбрана и сигурност, възлагани от Министерския съвет на друго правителство. Това по принцип може да се приложи, когато другото правителство е ясно определено. И наистина, ако в Проекта за инвестиционен разход (ПИР) в „Задължителните основни изисквания за анализ и съответствие на възможните варианти за реализация на проекта“ (Задължителни изисквания) беше записано, че самолетите трябва да са произведени в САЩ или направо доставени от САЩ, за да се избегне ситуацията с Хърватия и Израел, то тогава това би било наистина политическо решение и избор на правителството и всичко щеше да е ОК. Защото тези изисквания са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ и са приети от НС в една република с парламентарно управление, според Конституцията.
Но в тези Задължителни изисквания е записано „Самолетът да е произведен и да е на въоръжение в поне една страна – членка на НАТО и/или ЕС.“ В този текст миналата година всички отговорни институции (МО, МС и НС) са показали военно-политическата стратегическа ориентация на България. И е видно, че този текст предполага наличието на повече държави-кандидати и повече типове самолети.
А когато се допускат много кандидати, и съответно конкуренция, за изпълнението на една поръчка, по „белия“ свят се спазват принципите, които са заложени и в ЗОП - равнопоставеност и недопускане на дискриминация; свободна конкуренция; публичност и прозрачност. Няма как да оценяваш оферти на суверенни държави и да не спазваш тези принципи.
Наистина, когато се договаря поръчка с държави, не може да се спазват всички изисквания на ЗОП и затова тези случаи са извън приложното поле на ЗОП. Защото например, не може да искаш свидетелство за съдимост от президента на държавата-кандидат, каквото изискване има към шефовете на фирми, но основните принципи трябва да се спазват.
Има още един интересен въпрос. Защо някои се сетиха за стратегическите партньори на България, когато дойде времето за класиране (или ранжиране, както е записано в ПИР-а) на оценените оферти, според стотиците предварително зададени критерии и коефициенти. Това класиране (ранжиране) така и не стана известно на обществото, макар че не би трябвало да има нещо секретно в него. Защо никой не оцени работата на военната експертиза и не ни запозна с резултата от нейния труд? И вместо да се обяви класирането (ранжирането) излезе на преден план въпросът за политическото решение.
Политическият избор на Ф-16 за нов тип боен самолет има и още един интересен аспект. Нека не забравяме, че предстоят изборите на новите кораби и новата бойна машина. Какъв сигнал изпращаме към евентуалните участници в тези конкурси? Дали ще подготвят конкурентни оферти за един прозрачен конкурс или направо ще търсят контакт със съответните министри и лобисти? Защо да се мъчат да съставят оферта? А може направо да направят проучване за политическия стратегически избор на правителството и изобщо да не хабят енергия за участие в "конкурса". А съответно избраните стратегически партньори ще изготвят подробни оферти, с които ще отсвирят някои "маловажни" задължителни ограничения от ПИР-овете, като например финансовата рамка (с обяснението, че има вече такъв прецедент), срокът на доставка (БА е в цветущо състояние и едно забавяне от 5-10 години няма да й навреди), водоизместимостта на корабите (Черно море не е толкова голямо, защо да не я намалим наполовина например, бойната машина да е четириколесна (я какви равнини и хубави пътища имаме), няма нужда и от плавучест и т.н. Е това е стратегическото мислене. И всичко ще си дойде на мястото и няма да има нужда военната експертиза да се мъчи да спазва разни методики и други подобни „досадни“ конкурсни правила, които се спазват в някои държави, чийто управници "нямат" стратегическо мислене.
А накрая може да се получи много интересна ситуация, че във въздуха ще имаме един стратегически партньор, по суша друг стратегически партньор, а по вода - трети стратегически партньор, направо ще уплашим всички вероятни противници.
Но кой от всичките тези стратегически партньори ще е най-стратегически?
Има разбира се и вероятност, по вода никой да не иска да ни партнира и всички стратегически партньори да се оттеглят тактически и да разчитаме само на себе си, както стана преди време.
Интересно е и дали при избора на стратегически партньор за доставката на новите кораби и бойни машини, ще се изтъква с какво са въоръжени нашите съседи, което беше един от основните доводи да изберем Ф-16. Така де, нали трябва да има някаква устойчивост на критериите за избор, макар и този избор да е политическо решение.
Какво означава понятието "политическо решение"? Това означава, че решението не е изгодно в икономическо отношение, не е изгодно и в експертно отношение, не е изгодно и в комплексно отношение, а е изгодно само за управляващите политици. Означава и че всички, взели това решение, ще бягат от политическата отговорност, а ще прехвърлят топката в Народното събрание. А като гледаме как в последно време се отиграват топките в Народното събрание... Но така е в някои парламентарни републики.
Има държави, в които управляващите вземат политическо решение за доставката на определена военна техника, но го заявяват ясно, носят своята отговорност и не се провеждат конкурси. В други демократични държави конкурсите се правят при определени условия (ограничения) и само които оферти покрият тези ограничения, те се класират. А не когато любимата ти оферта е извън ограниченията да искаш от парламента да ги премахне или да правиш комисия... Това вече е лобизъм в най-лошия му вид, който не трябва да се допуска!