Добрин Петков. 
За музикалната почтеност

Дълъг е списъкът на паметните изпълнения на Добрин Петков. Забележителната Седма симфония на Бетовен; постоянен спътник в живота му; „Жана Д'Арк” от Онегер на Софийски музикални седмици; произведенията на Шуман, автор, когото той особено обичаше; балетите на Стравински, Концерт за оркестър от Барток; Брамс, Чайковски... И Шостакович, който му беше много близък.

Неговите изпълнения на Шеста и Девета симфонии винаги предизвикваха буря от възторг сред публиката. За разлика от доста повърхностните записи на прочути оркестри и диригенти, които сега слушаме, в интерпретацията на Добрин Петков чувахме трагичността на времето. А „веселите” мелодии подчертаваха още повече ужаса на тогавашния живот в Русия. (За щастие останаха записите на тези симфонии на грамофонна плоча със Софийската филхармония. Какъв оркестър, каква музика!...)

Познавах го още от детските си години в Русе. Разбира се, ходех на концертите на оркестъра в тогавашното кино „Москва”, на „Дон Паскуале”, „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми” в операта. Епопеята с вълнуващото целия град гостуване на Васко Абаджиев също беше свързана с името му.

По-късно, вече в София, не пропусках неговите концерти, винаги събитие, даже в толкова богатия ни музикален живот тогава.

Един ден звънна телефонът: „От Филхармонията се обаждаме. Ще свирите Шостакович на концерта за 8 декември. Добрин Петков иска да ви чуе”.

На другия ден почуках на вратата на диригентската стая.

– Влизай, влизай – приветливо ме посрещна той, – къде ще седнеш, този
стол удобен ли е?

От предпазливост започнах концерта малко по-спокойно. На забележката на Добрин по младежки нехайно отговорих: „Е, на сцената, като се
уплаша, ще стане точно, поне няма да бързам”.

Той ме погледна с любопитство – колко ли ще се уплаша? Но нищо не каза. По-късно се случваше да отбележи: с един Овен (т.е. аз?) можеш да спориш само ако си на едно мнение с него... (Впрочем сигурен съм, че независимо от зодиакалния кръг, Добрин Петков винаги и с всички успяваше да постигне това, което искаше.

Когато се роди дъщеря ми, той написа много мило писмо, което завършваше така: „... Девата е хубава зодия, Деви сме: Тодор Живков, Антон Брукнер и аз”.)

Години наред можех да бъда близо до него. От първите концерти до срещите ни по планинските върхове, инцидентни и често случайни, но винаги запомнящи се. От него и съпругата му д-р Вера се научих и аз да прекарвам почивката си в планината. (Макар че е още пред очите ми
Добрин, седнал сред поляната някъде в Родопите на сгъваемото столче с партитурата в ръка – каква ти почивка!).

Често гостувах в дома им, на чай. Умееше да слуша, когато казваше нещо, обикновено се запомняше. Говорехме една вечер за някакъв пожар, на тръгване на шега му напомних да не забрави да загаси котлона: „Ти какво си мислиш – засмя се той, – нали съм зодия Дева, преди да си легна шест пъти ще мина през кухнята да проверя!”.
Увличаха го различни теми, между тях постоянно място имаше астрологията. Обичаше смислените разговори и интересните събеседници, от които да научи нещо..

Понякога недоволно реагирах на постоянните му напомняния за съвместните ни концерти, смятах ги за излишни: „Нали знаете, че съм точен, няма нужда”. Но това не го впечатляваше, продължаваше да звъни по телефона и да се уговаряме все отново и отново. Искаше честно да свърши цялата работа. Така, както до последната репетиция се опитваше да предвиди всички случайности в оркестровото изпълнение. Може би най-ярко се прояви организационният талант на Добрин Петков, когато оглави за втори път Пловдивската филхармония. Постоянната му работа „по добриновски” за тези 12 години изведе оркестъра на неподозирани преди висоти. Симфоничните концерти в четвъртък в залата на Пловдивската филхармония се превърнаха в притегателна цел и за софийската публика. Програмите – винаги интересни, със забележителни солисти, често с гастролиращи диригенти.

Но център на концертния сезон бяха, разбира се, концертите и тематичните цикли на Добрин. Наскоро слушах запис на „Пролетно тайнство” от този период. Какво богатство на багри и настроения, наред с първичната мощ на музиката на Стравински, какъв блестящ оркестър. Навярно даже тези от тогавашните музиканти, които са недоволствали и изнемогвали от напрегнатата репетиционна работа, сега с носталгия си спомнят за епохата Добрин Петков. Впрочем това, което всички виждахме тогава, изрази един високопрофесионален руски диригент, който още на първата репетиция с Пловдивската
филхармония одобрително поклати глава и лаконично каза: „ухоженний оркестр”, може да го преведем с „обгрижен оркестър”.

Наистина трогателно беше понякога разбирането на Добрин Петков за отговорностите на диригента:

След задгранично турне самолетът каца на летището в Пловдив. Добрин е един от първите, който излиза при посрещачите. Но изчаква и последния
музикант да приключи с формалностите и едва тогава си тръгва. И разбира се, изпуща всяка възможност да се прибере с влака в София.

Или заповедта, която дълго време стоя на таблото в залата:
Наказвам диригента Добрин Петков (с удържане на една месечна заплата) за грешка по време на концерт.
Подпис
Главен художествен ръководител
Добрин Петков

На концертите му в зала „България”, особено през последните години, публиката го посрещаше с дълго нестихващи ръкопляскания. Не само защото предвкусваше поредния музикален празник. С това тя изразяваше вероятно и протеста си – заради сравнително редките гастроли на Добрин Петков в София. Но и уважението към неговата личност. Даже на вид изглеждаше странно аристократичен за нашата действителност. Висок и слаб, по-скоро сдържан и немногословен, със самата си поява на сцената предизвикваше внимание. След концерта опашките пред диригентската стая бяха нескончаеми, всеки искаше да му стисне ръката. А той отделяше на всекиго внимание – с обещание да се обади или просто за да размени няколко думи... Така се случи, че на последния му концерт със Софийската филхармония в зала „България” беше изпълнена Седмата симфония на Бетовен, произведението, което той особено обичаше:

– Колеги, добро утро. Аз винаги съм се радвал да дирижирам този оркестър – обръща се към музикантите Добрин Петков на първата
репетиция. И добавя с характерния си, леко приглушен глас. – ... Но тъй като на този свят е така, че щастието на едни се крепи на
нещастието на други – искрено ви съжалявам.
Ако обичате, Бетовен, отначало!

И замахва с палката... 

Септември, 2015г.

Паганини - концерт за цигулка и оркестър N 5, II част. Минчо Минчев - цигулка, Добрин Петков - диригент, Пловдивска филхармония

Още музика в изпълнение на Добрин Петков можете да чуете на сайта: http://www.dobrinpetkov.com