- 10 Sep 2020
- 149
- 0
Българското правителство е внесло в срок документите, с които обжалва решението на съда в Страсбург по делото, заведено от синода на Инокентий срещу държавата, съобщи Министерството на правосъдието.
На 22 януари Европейският съд по правата на човека взе решение, осъждащо България заради това, че е нарушила правото на вероизповедание като е отказала регистрацията на т. нар. алтернативен синод. На 21 април изтече срокът, в който България можеше да реагира.
<p> Българската държава е поискала жалбата на Инокентий да бъде разгледана от Голямата камара на съда. Искането се позовава на Европейската конвенция по правата на човека, според текстове на която в извънредни случаи всяка страна може да поиска преразглеждане на делото от голямото отделение, съставено от петима съдии.<br /> <br /> След решението на ЕСПЧ на 22 януари т. г. по заведеното от разколниците дело, в което Съдът реши, че са нарушени правата им, провъзгласени в чл. 9 на Конвенцията, премиерът Станишев създаде работна група начело с министър Тачева, която направи анализ на мотивите в решението и предложи действия от страна на българската държава. Правителството категорично застана зад единството на БПЦ, която има ясно и легитимно ръководство, признато от целия православен свят.<br /><br /> От гледна точка на православните канони, Църквата е една и единна. Не е допустимо на територията на една страна да има няколко православни църкви. Но както знаем в Русия, например, има над 40 отделни православни общности със самостоятелни ръководства, в Гърция също има няколко синода. Проблемът в България на пръво място се свежда до владението на имотите на БПЦ. И от друга страна, законът за вероизповеданията приет от правителството на Симеон Сакскобурготски легитимира БПЦ начело с патриарх Максим ex lege – по силата на закона. Всички останали вероизповедания и църковни общности са длъжни да се регистрират чрез съда. Още през 2001г. се коментираше, че това създава неравнопоставеност между различните религиозни общности и води след себе си до правни колизии.<br /> <br /> Едва ли Съдът в Страсбург, при взимането на своите решения, се ръководи от това кое е традиционното вероизповедание в България и от църковното право. Българската православна църква начело с патриарх Максим не може да е “държавна църква”. Всички религиозни общности, които спазват Конституцията и законите на РБ и имат или получат съдебна регистрация имат право на своето съществуване.<br /> <br /> Едно е сигурно: не може да има две православни църкви с едно и също име – Българска православна църква, които да претендират да представляват православието в България. Българската православна църква е една и нейн глава е българският патриарх и софийски митрополит (в момента това е Негово Светейшество патриарх Максим).<br /> <br /> Вероятно изглежда Голямата камара на съда по правата на човека да не приеме мотивите на българската държава и да потвърди решението от 22 януари. Какво ще последва от това предстои да видим…</p>
