ПЕС ще трябва да води битка с неолибералните десни и с популистите едновременно

ПЕС ще трябва да води битка с неолибералните десни и с популистите едновременно
Мнозина по инерция продължават да обвиняват европейските социалисти в съглашателство с дясната политика, стягане на коланите и преклонение пред едрия капитал. Политическата инерция никога не трябва да се подценява. Така навремето възхваляваха фигури като Шрьодер и Блеър, че вдъхват нов живот на лявото, докато те всъщност допринасяха за размиване на лявата алтернатива. Днес, обратно, ПЕС са принудени да положат огромни усилия, за да обяснят нещо сякаш очевидно: че левите им предложения не са десни. И то в относително кратък период от време, при относително враждебна среда. Там го разбират добре, ако можем да съдим по направените равносметки, включително от страна на Станишев.

 

 

 

 

11-ият конгрес на Партията на европейските социалисти (ПЕС) завърши. Какво следва?


Месец по-рано ПЕС, първа от големите европейски партийни фамилии, издигна своя кандидат за председател на следващата Европейска комисия – Франс Тимерманс. Европейската народна партия (ЕНП) ги последва и се обедини около Манфред Вебер.

 

На самия конгрес в Лисабон социалистите гласуваха осем резолюции, които ще послужат за основа на бъдещия им изборен манифест, и преизбраха с внушително мнозинство лидера си Сергей Станишев за нов мандат. От Лисабон фактически стартира и предизборната кампания в ЕС. Остават пет месеца, в които главните състезатели вече са известни и трябва да убедят европейските общества в ефективността на своите послания. Да смятаме, че толкова сложни избори в толкова сложно време са предрешени, би било проява на неуместно анализаторско самочувствие.

 


Какво предлага ПЕС? Резолюциите, които одобри конгресът, а и самите изказвания в хода на заседанията, сочат несъмнено усилване и разгръщане на левите и социални послания и политики. Става дума за борба с бедността и социалното изключване, така че доходите на европейците да не падат под линията на бедността; за облагане на дигитални гиганти като „Гугъл“, „Амазон“, „Фейсбук“, „Епъл“, така че най-сетне да започнат да внасят внушителна лепта в европейския бюджет; за равно заплащане за равен труд, което би върнало позагубеното чувство за справедливост сред обществата от Източна Европа, но което засяга непосредствено и жените, а и уязвимите групи. И още много неща.

 


Накратко, ПЕС на конгреса си дава сигнал, че левицата ще води лява политика. Подобни тенденции набираха сили през изтеклите няколко години, но медиите и общественото мнение предпочитаха да не им се доверят или даже да си затварят очите. Мнозина по инерция продължават да обвиняват европейските социалисти в съглашателство с дясната политика, стягане на коланите и преклонение пред едрия капитал. Политическата инерция никога не трябва да се подценява. Така навремето възхваляваха фигури като Шрьодер и Блеър, че вдъхват нов живот на лявото, докато те всъщност допринасяха за размиване на лявата алтернатива.

 

Днес, обратно, ПЕС са принудени да положат огромни усилия, за да обяснят нещо сякаш очевидно: че левите им предложения не са десни. И то в относително кратък период от време, при относително враждебна среда. Там го разбират добре, ако можем да съдим по направените равносметки, включително от страна на Станишев.


Историческият контекст откроява още по-ясно сериозния изборен залог. Европейската социалдемокрация получи големия си шанс след Втората световна война. Не само по идеологически, но и по геополитически причини – заради съветската заплаха – комунистите не можеха да станат реален управленски конкурент. Едрият бизнес бе компрометиран във войната и уплашен от гнева и недоволството след нея, поради което и склонен на отстъпки. Националните егоизми след кървавия конфликт на нациите нямаше как да вземат връх. Ето така дори и на десните се наложи да възприемат социалдемократическия дневен ред.

 

Изгради се социалдемократическият консенсус, към който всички управления, независимо от цвета си, трябваше да се придържат. И това роди най-ценното достижение на европейската модерност – силната социална държава, в която всеки е защитен и всеки има права.


Златният век днес не просто е приключил, но и консенсусът е обърнат. Пред ПЕС стои задачата, както подчерта и Станишев в речта си, да води трудна борба с неолибералните десни и с крайните националисти едновременно, да отстои друга платформа освен „Европа на богатите“ и „Европа на изолацията“. Последните две обаче не са алтернативни. Те не се изключват взаимно. Напротив, даже се предполагат.

 

Те са част от дяснонационалистическия консенсус, в който десни и крайнодесни си разпределят ролите на статукво и алтернатива и опитват да вкарат гражданите в тази игра. Ярък пример за този консенсус е Унгария, защото двата елемента на консенсуса там практически са овладели цялото политическо пространство. Фалшивата дилема между „Фидес“ и „Йобик“ отразява именно риска от съчетанията между неолиберално статукво в икономиката и ксенофобски национализъм в обществения живот. Но нека не забравяме България и Австрия. Те са знак, и то важен знак, че сговорът на десните с крайнодесните е все по-приемлив за европейския десен естаблишмънт.

 

Вариантът, в който този сговор бъде осветен на европейската сцена след майските избори, добива все по-голяма вероятност. Просто пътят, по който вървят ЕНП с радикалните националисти, води натам. Така десница и крайна десница, вместо фалшиви полюси, могат да се окажат реални съюзници. Strange bedfellows, казват англичаните, и то все по-малко strange. И битката на ПЕС този път изглежда не е срещу обичаен опонент, а срещу двете страни на един опасен за бъдещето – и най-вече мира! – на Европа медал.

 

Какъв е техният отговор? По думите на Тимерманс, не повече и не по-малко от „нов обществен договор с гражданите на Европа“. Левицата трябва да премине към нов етап, защото новите заплахи пред Европа изискват нова цел и нова консолидация. Смисълът на този обществен договор според мен е в изковаването на нов социалдемократически консенсус, в който свободите на хората и социалната им защита не могат да се разделят и не бива да се заобикалят. ПЕС издигат идеите за солидарна перспектива на цяла Европа, за равноправно участие, за политически интернационализъм. И те следва да са перспективи за бъдещето, а не обяснения за миналото.

 

В контекста на актуалните обществени нагласи лесно ще ги обвинят, че безнадеждно плуват срещу течението. Потребни са и воля, и въображение, за да се демонстрира, че европеизъм не значи подкрепа на компрометирани европейски политики, че равните права са социален императив, а не феминистка екзотика, че интернационализмът е съзнание за неизбежността на общите решения, а не война срещу нациите и техните интереси.

 

Работата далеч не опира до прословутата Истанбулска конвенция, която почти не беше спомената в дебатите на конгреса. Работата е в това, дали социалният дневен ред на ПЕС ще остане само с потенциала си или ще отвори вратите към завръщането на левицата. Дали ще бъде призив или действие. Дали ще атакува усещането за изоставеност на обикновения европеец или ще се затвори в разговор за ценностите като такива. Ценностната реторика все повече звучи на хората като набор от кухи фрази, често и като смокинов лист на други мотивации – и то далеч невинаги без основание.


ПЕС носи наследството от безпътицата на Третия път, но и трудно променящата се траектория на собственото си организационно развитие. ПЕС е структура от 34 партии с немислими понякога баланси, и е цяло изкуство тези баланси да намерят общо кратно, което не тежи бюрократично. Така че постигнатото на конгреса е успех. Минусът на европейската социалдемокрация донякъде се превръща и в неин плюс, защото крие предимството да имаш изградена мрежа, механизми за комуникация и въздействие, контакти и опит, вместо да започваш всичко от нулата.

 

Да се прави европейска политика, предполага да се работи и с европейските партии. Сам националният воин не е воин. Делегатите на конгреса показаха, че разбират защо е важно да са заедно, каквито и идейни и национални различия да ги разделят. Пролича и в гласуването на резолюциите, и в избора на общия кандидат, и в преизбирането на Станишев за ръководител на партията.


Самият Станишев отива в третия си мандат към мащабно предизвикателство на своята европейска политическа кариера. Предстои да видим дали той просто е изиграл ролята на политик, призван да запази единството на левите в Европа в мрачни времена, или е намерил правилните инструменти за правилния път към движение нагоре.

 

Улисани в нашенските политически битки, ние в България имаме свои приоритети. Какво обаче ще стане с тези приоритети, зависи в голяма степен от динамиката на европейския дневен ред – в който, както се вижда, можем да участваме.

 

 Източник: "Епицентър"

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Манго

    11 Дек 2018 14:22ч.

    Айде и тоя! И как сега ще ни докажеш, че черното не е черно и бялото не е бяло! Значи, да знаете, много сте смешни!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • битка с неолибералните десни

    11 Дек 2018 15:58ч.

    Станишев срещу Сорос? Може, ама не вярвам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хахахаха...

    11 Дек 2018 16:07ч.

    Ама, мааше неориентиран гащи 5 за 4. Помня го! Факт! Както е факт, че в този й вид с това й ръководство ПЕС е в по-голямата й част е партия на богати, разглезени и антисоциални елементи, които прокарват проемигрантска, неолиберална и джендър-популистки политики!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просто изключете БСП от ПЕС, поне докато Корнелия и обкръжението и са начело

    11 Дек 2018 20:48ч.

    Да ходи да се съюзява с мадам Льо Пен. Там и е мястото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ич не го виждам Станишев

    11 Дек 2018 21:18ч.

    да води такива битки. Той прокарва и агитира напоследък точно неолиберални и популистки ценности. Срещу заплащане или не - той си знае.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лявото и дясното - различни координатни системи

    12 Дек 2018 8:43ч.

    В обществото има 4 - четири основни елемента. Това са църква, държава, икономическо о-во и бит и семейство. Има и второстепенни елементи като образование, здравеопазване спорт, култура, изкуство, наука право, етика, естетика и т. н., които също са много важни. Старата координатна система за ляво и дясно беше при разделението на икономическото общество. Това беше комунистическата координатна система. Ако защитаваш капиталистите - си десен, ако защитаваш наемните работници си ляв. Но има и друга система, по която се гледа лявото и дясното. Това е отношението държава - икономическо общество по една ос, права линия – х – 0, плюс и минус. Ако си за по малко свобода на икономическото общество от страна на държавата, която регулира цени, взема повече данъци, които да преразпределя и повече държава, това е лявото - минуса. Дясното е тогава когато има по голяма свобода на икономическото общество от страна на държавата и по малко държава, когато държавата създава правила и закони, по които да работи икономическото общество, но не се меси в неговата работа - плюса. Държавата да взема и по малко данъци – това е дясното. Всяка партия, която дойде на власт, трябва да балансира между интересите на труда и капитала – това е новата политика. Затова най общо се казва : повече държава е лявото, повече икономическо общество - е дясното. Но в науката има координатна система, която е триизмерна - 0 ,х у z, и с 8 - осем - квадранта. Оста х е повече икономическо общество и по малко държава + (плюс), или по малко икономическо общество и повече държава – (минус). Оста y е повече патриотизъм + (плюс) и повече национализъм – (минус), и оста Z е повече християнство + (плюс) и повече атеизъм и ислям -(минус). Та това е новата координатна пространствена система на дясното и лявото. Например фашизма, национализма, атеизма и исляма, комунизма и социализма са крайно радикално леви, когато става дума за разглеждане на нещата при триизмерната координатна система. Това е така, защото те са за тоталитарна държава и всичко държава. А неолиберализма, който е за това да няма държава, а да има само икономическо общество е десен, или по скоро крайно десен . Анархизма, който е затова да няма държава е също крайно десен. Ако се гледа квадранта на координатната система, където има само плюсове, това е класическото дясно. А това е повече икономическо общество, повече патриотизъм и повече християнство. А класическото ляво е повече държава и по малко икономическо общество, повече национализъм, и повече атеизъм, защото всички те са за минусовата част в 8 те квадранта на координатната система. Патриотизма – да поясня – е да обичаш другите народи, но да обичаш и своя народ и то повече от другите народи, и никой не може и дума да ти каже за това. Докато национализма е да обичаш своя народ, но да мразиш другите народи. А това е неприемливо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • име

    12 Дек 2018 9:10ч.

    пес с/у либералите ли ? та нали авторът е от либералите . и не може да приеме факта , че той трябва да прегърне социалистите . а иначе кое е правилно или вредно се вижда на изборите. нали французите и германците бяха умните и красивите за пример пред нас? е ,сега ще имат патриоти и националисти дори в по-голяма доза защото са с дебели глави като този автор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • На руските слуги са им наредили да пишат против либералите

    12 Дек 2018 20:10ч.

    От руска страна е ясно, там путин се опитва да възкреси тоталитарната система в условията на зверски капитализъм, новатор един вид. На такъв не либерали, роби му трябват. На слугите обаче ясно ли им е? Нищо не им е ясно. Какво е лижерализъм можете ли да обясните, простичко, по народному, според възможностите си? Ако се затруднявате, попитайте началниците си. Те сигурно имат инструкции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Попборисов

    13 Дек 2018 5:56ч.

    Накратко: неолибералните популисти ще водят битка сами със себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи