Близо 50 млн. лв. дългове са натрупани пo време на управлението на Константин Каменаров. Цената на спасението ще е висока В последните месеци от управлението на Каменаров са подписани договори за външни продукции, тв права и филмови пакети за няколко милиона лева. Сегашният конкурс за нов генерален директор е напълно безсмислен без ясна картина за финансовото положение на БНТ.

Константин Каменаров потвърди пред "Капитал", че телевизията има големи задължения, като най-големи, "близо половината от тях", са за таксата за разпространение към БТК.

 

"Всеки ден се появява нещо ново." Така служител от БНТ описва опитите на временното ръководство и Съвета за електронни медии (СЕМ) да се ориентират във финансовото състояние на държавната телевизия. Изводът от проверката вече е ясен - никога през последните години обществената медия не е имала толкова големи задължения. Въпросът е колко точно са те. Според публичните отчети на БНТ към края на 2017 г. задълженията са за 6.8 млн. лв., половин година по-късно вече са нараснали до 8.6 млн. лв., а към края на 2018 са стигнали над 18 млн. лв. Само няколко месеца по-късно синдикатите на БНТ публикуваха съвместно изявление, в което се казва, че дефицитът в бюджета на медията е "над 35 млн. лв.", а според два източника сумата приближава, но не надминава 50 млн. лв. Годишният бюджет на БНТ - държавната субсидия и приходите от реклама за 2018 г., е около 76 млн. лв., или иначе казано, в момента БНТ е свръхзадлъжняла.

 

 

Точният размер на задълженията вероятно ще стане известен следващата седмица. По разпореждане на СЕМ в момента в БНТ се извършва вътрешен одит, който трябва да покаже цялата финансова картина на медиата. От държавната телевизия не отговориха на въпросите на "Капитал" по тази тема. Временният генерален директор на БНТ Емил Кошлуков също не пожела да коментира. Той в момента е и в доста деликатна позиция. От една страна, Кошлуков беше част от ръководния екип на Константин Каменаров и носи отговорност за ситуацията, в която се намира БНТ сега. От друга, той е вече официално кандидат в конкурса на СЕМ за нов генерален директор.

 

Неудобна е не само неговата позиция, но и тази на съвета, който в момента организира състезанието за нов шеф на БНТ. Когато информацията за свръхдефицита на телевизията се потвърди официално, тя ще обезсмисли всички усилия на сегашните кандидати да пишат концепция. Каквото и да предложат те, най-вероятно няма да имат средствата да го реализират, а основната им задача ще е да затворят дупката в бюджета. Част от нея може и да бъде покрита от правителството, но за другата ще трябват вероятно болезнени мерки - прекратяване на договори с външни продукции, спиране на предавания и в най-крайния случай намаляване на заплати и съкращаване на хора.

 

 

Как се стигна дотук?

 

На пръв поглед изглежда трудно да объркаш финансите на БНТ. Нейната приходна част е сравнително ясна - тя има постоянна бюджетна субсидия и собствени приходи (основно реклама), които варират малко през годините, но също са предвидими. През последната година не се е случвала голяма криза, която да срине който и да е от двата основни финансови потока към държавната телевизия. Проблемът явно са разходите.

 

 

Тук се налага една скоба. През годините БНТ сравнително редовно увеличава дълговете си до няколко милиона лева и после ги погасява. В края на управлението на предишния генерален директор Вяра Анков например те бяха над 17 млн. лв. В огромна част от случаите обаче основната част от задълженията са за ефирното излъчване на програмите на БНТ. Всяка година таксите, които се плащат към компанията НУРТС - компания, собственост на БТК, са около 11 млн. лв. По закон частната фирма е длъжна да излъчва обществената телевизия, което означава и че не може да я спре. БНТ винаги се е възползвала от това да трупа задължения и през годините се е наложила практиката таксите за излъчване да се покриват от бюджета, отделно от субсидията за телевизията. През 2018 г. това не се случва и вероятно обяснението за 11 млн. (от близо 50) е, че това са задължения към НУРТС. Дори и да предположим, че в тях влиза и таксата за още една година, сумата на обяснимите задължения нараства до 22 млн. лв. Дотук добре. Нататък обаче започват лошите за БНТ новини.

 

Според три източника на "Капитал" - два от БНТ и един от Министерството на финансите, по-голямата част от задълженията са натрупани основно в четири посоки:

 

  • Увеличени разходи за външни продукции
  • Закупуване на повече спортни права
  • Увеличение на заплатите на служителите в БНТ
  • Закупуване на големи филмови пакети и програми.

 

Според някои източници сериозна част от поетите задължения са подписани през последните два-три месеца от управлението на Константин Каменаров. Тогава той вече знаеше, че най-вероятно ще трябва да напусне поста, тъй като срещу него се водеше дело за шофиране след употреба на алкохол, а осъдителната присъда е несъвместима с поста на генерален директор.

 

Няколко примера

 

Пример за това как се увеличават разходите на БНТ за външни продукции е историята с предаването "Стани богат". Това е една от промените в програмата, с които екипът на Константин Каменаров се гордееше, тъй като доведе до увеличен рейтинг в часовия пояс, в който се излъчва. Това е факт, но въпросът е каква е цената за това. В началото на годината, по време на обсъждане на годишният отчет на БНТ, Константин Каменаров казва, че бюджетът на едно предаване на "Стани богат" е 22 хил. лв. То не е точно външна продукция - официално се води предаване на БНТ, но телевизията наема външна компания, която прави състезанието. Годишният бюджет само за това предаване на държавната телевизия е поне 4.3 млн. лв., ако приемем, че то се излъчва само девет месеца в годината. И това далеч не е всичко. Според източници от БНТ дневният бюджет на предаването "Спортисимо" е около 5 хил. лв. Още осем хиляди лева на ден отиват за кулинарното предаване на Ути Бъчваров. Иначе казано, разходите на държавната телевизия само за тези три предавания е около 700 хил. лв. на месец. И дори това не е всичко.

 

 

Според два източника от БНТ по времето на Константин Каменаров са направени и много по-големи в сравнение с предишни ръководства разходи за купуване на права за спортни състезания. Според един от източниците в някои случаи съотношението между рейтинг и разходи за тези състезания е било толкова лошо, че "щеше да е по-евтино да купим билети на всеки един от гледалите го да отиде на стадиона". Друг източник твърди, че става дума за права за излъчването на тенис, шведски и португалски футбол и турнири по лека атлетика.

 

Показателно е и увеличението в заплатите на работещите в БНТ. Сравнено с останалите разходи то не е толкова съществено, но вероятно зад него стои желанието ръководството на телевизията да намали напрежението в медията от големите размествания, които се случиха през последната година и половина.

 

Няма пари, действаме

 

"Капитал" се свърза с Константин Каменаров и той потвърди, че телевизията има големи задължения, като най-големи, "близо половината от тях", са за таксата за разпространение към БТК. "БНТ от години е недофинансирана. Телевизията е нейната програма, а за да бъде гледаема, тя трябва да е интересна и качествена, затова трябва да бъдат давани пари и за програма. Всичко е за програмата. Има и един порочен кръг на унаследените договори, които също пораждат задължения", каза Константин Каменаров. В началото на годината той обсъжда финансовите проблеми на БНТ пред СЕМ, където обяснява горе-долу същото. "Ние имаме присъщи, базови, банални разходи, които, като се съберат едни с други, надхвърлят бюджета, който ни отпуска държавата. Тоест ние априори сме вкарани в този капан и аз затова го наричам порочен, защото от него няма излизане извън някакви действия на по-висока инстанция, което не сме за съжаление виновни нито ние, нито вие", казва Каменаров пред медийните надзорници. Накратко той признава, че разходите на БНТ са много по-високи от приходите, но не вижда какво може да направи по въпроса. Тезата на хората, близки до БНТ през годините и особено напоследък, е, че държавата дава твърде малко пари за обществената телевизия. Аргументите обикновено сравняват субсидията в България с тази в страни като Македония, Румъния или Чехия. Това безспорно е така, но начинът да се случи е първо да се договори по-голяма подкрепа от бюджета и после да се правят разходи. Обратното - политиката "да правим каквото трябва, пък да става каквото ще" в управлението на парични потоци обикновено има много кратък живот и доста тъжен край.

 

Сега БНТ е изправена пред най-сериозната криза на последните си, вероятно поне две десетилетия. Разместванията в новините и публицистиката на държавната телевизия, направени от Константин Каменаров и екипа му, сериозно удариха по и без това разклатеното доверие в държавната телевизия. Рядко през последните години БНТ е изглеждала толкова близо до управляващите и толкова далеч от хората. Финансовото й състояние е такова, че през следващите години тя ще трябва да ограничава разходи и да зависи от благоволението на финансовия министър. На практика обществената телевизия е обречена задълго да прави само едно - да се бори за оцеляването си.

 

Това трудно може да се случи в по-неподходящ момент. Подчиняването на медиите от близки до правителството бизнесмени прави нуждата от от чиста журналистика - новини, коментари, дебати и разследвания в полза на хората, особено голяма. Обществената телевизия е мястото, където всичко това можеше да се случва. Но няма. Сега БНТ е разбита редакционно и източена финансово. Тя, разбира се, няма да фалира в класическия смисъл на думата, тъй като не е субект по Търговския закон. По-скоро през следващите години в най-добрия случай ще се лекува от последствията на година и половина неразумно управление.

Сгрешеният конкурс за шеф на БНТ

Съветът за електронни медии обяви конкурс за генерален директор на БНТ. До това се стигна, след като мандатът на генералния директор на телевизията Константин Каменаров беше прекратен предсрочно в края на април, защото той беше осъден на година и три месеца условно за шофиране след употреба на алкохол. Според Закона за радио и телевизия лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, не могат да заемат тази длъжност.

За временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ беше избран Емил Кошлуков. По закон срокът, за който той може да заема временно позицията, е три месеца, затова междувременно СЕМ обяви процедурата за избор на генерален директор.

Според графика на медийния регулатор до 25 юни ще бъдат оповестени кандидатите, допуснати до участие в конкурсната процедура. До 1 юли ще бъдат ясни имената на тези, които ще се явят на изслушване. Това означава, че медийните надзорници ще направят селекция освен по документи и според концепциите. Решението на СЕМ кой ще е новият генерален директор ще стане ясно на 5 юли.


Очакванията и препятствията


От участниците в конкурса за директор на БНТ този път няма да се очаква просто добре написана концепция за развитието на телевизията като обществена медия. При положение че медията е на практика във фалит, това изглежда безсмислено. Кандидатите по-скоро трябва да представят програма за справяне с финансовата криза.

Броени дни преди да приключи срокът за подаване на документи за участие в състезанието за директорския пост синдикалните организации в телевизията излязоха с отворено писмо до премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, комисията за култура и медии в Народното събрание и СЕМ. В него те заявяват, че са силно обезпокоени от постоянната криза, в която се намира държавната телевизия, за която според тях работещите там нямат никаква вина.

В документа се казва, че от години е ясно, че определената от финансовото министерство държавна субсидия е крайно недостатъчна за развитието на медията. "През последните 15 години всеки новоизбран генерален директор започва своя мандат с натрупани от неговия предшественик 20 - 30 милиона задължения. За нас това означава, че или бюджетът на обществената телевизия е погрешно сметнат, или дефицитът е резултат на лошо управление. Към това можем да добавим и много недомислени структурни, кадрови и технологични реформи, извършвани през годините в БНТ", пише в отвореното писмо.

Синдикатите настояват да бъде актуализиран бюджетът на БНТ съобразно бюджета на обществените телевизии в страните - членки на Европейския съюз. България е една от малкото страни в ЕС, където огромната част от парите за издръжка на обществената телевизия идват от държавния бюджет.

По данни на петте синдикални организации, подписали писмото, към днешна дата задълженията на БНТ надхвърлят 35 млн. лв. и има реална опасност срещу телевизията да бъдат заведени дела, и то от международни институции (виж основния текст).

 

Източник: capital.bg

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

3 коментар/a

Аз пък на 08.06.2019 в 12:02
Аз пък харесвам повечето от промените в БНТ. Преди тях едва ли някой я е гледал.
Стой си мирен на 08.06.2019 в 12:19
Сашо, къде се буташ бе приятел?
Как така? на 10.06.2019 в 16:41
Как фалира нещо, което уж имаше държавен бюджет? Защо има 4 канала? Да остане 1 и толкова.

Напиши коментар