Когато левите приятели се сърдеха, че пиша в защита на Истанбулската конвенция и ги обвинявам, че изверяват на духа и буквата на социализма, не предполагах, че толкова скоро ще се появи толкова грозно и красноречиво потвърждение на правотата ми.
Тогава им думах, че който днес отрича правото на жените да се борят с грубостта и бруталността на мъжете заради измислени „джендърски“ опасности, няма начин утре да не отрече и правото на работниците да се борят с алчността на чорбаджиите си за нормални доходи и условия на труд.
Болсонаро, като Тръмп, е рожба, или по-скоро изчадие, на популисткия протест,
„селското въстание“ против диктата на глобалния корпоративен капитализъм, което вече овладя и България. Но когато протестът се насочва в грешната посока, не срещу наистина виновните за бедствията на трудещите се и на народите, а срещу нарочени изкупителни жертви – евреи, араби, негри, цигани, москали, пиндоси, каманяки, либерасти/толерасти, феминацистки, „джендъри“... – подхвърлени от корпоративната пропаганда на политиката на идентичността, тоя протест стига до съвсем друго място. Политиката на идентичността, винаги е била weapon of mass distraction (оръжие за масово баламосване, англ. игра на думи от weapon of mass destruction, оръжие за масово поразяване).
Особено вирулентна е корпоративната пропаганда срещу социализма като идеал.
Маскирана като уж отрицание на класовата политика, тя всъщност пряко обслужва надигащата се дясна диктатура на корпоративния капитал – и в зависимост от цивилизационното развнище на народите (а нашето е незавидно) – повече или по-малко реабилитира фашизма.
В Бразилия например го реабилитира много повече, отколкото в САЩ с Тръмп. Предстои да видим как ще се развият нещата в Германия след предизвестеното падане на Меркел и краха на ХДС-ХСС.
Препрочетох тези дни доста от писаното за фашизма, сред което и интересното есе на Умберто Еко „Вечният фашизъм“, и вулканичните речи на В. Дърева против „единофронтовския“ уклон на Нинова, който маргинализирал антифашизма. Дърева знае как да превърне и най-правилните общи предпоставки в тактически абсурд.
Най-правилното определение обаче си остава това на Г. Димитров и Сталин, съгласно което
фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните кръгове на финасовата олигархия“.
Фашизмът изразява откровено интереса на горния 0,1% от населението и в същото време разединява, атомизира и хипнотизира останалите 99,9%.
Всичко друго в маркетинговото оперение на фашизма – свастиките и други заврънтулки, Кубратово-ликторските снопове пръчки, режещите модни силуети на Уго Бос, струящите знамена над възторжено маршируващи тълпи спортсмени – е само мимикрия на интересите на финансовата олигархия за баламосване на експлоатираните и пренасочване гнева им от истинските виновници за положението им към изкупителните жертви – малцинствата, евреите/мюсюлманите, чужденците, феминистките/ЛГБТ, левите и интелигенцията.
Мимикрия са социалната демагогия, псевдодуховността, псевдовеличието, „отборният“ дух, спортните и псевдофолклорни фиести, псевдоисторическата романтика на фашизма.
Фашизмът като диктатура на финансовата олигархия често е неизбежен за удържането на юздите на колесницата от последната. След отказа на върхушката на КПСС (а на дело, ако не и на думи – и на ККП) от социализма с пълна сила се възстанови историческата тенденция на капитализма, напоследък преоткрита убедително и от Тома Пикети, да увеличава неравенството със силата на гравитацията. Нарушен е балансът на капитализма от златните три десетилетия след Втората световна война.
Увеличеното неравенство влиза в противоречие и с „пазарната икономика“, като намалява съвкупното търсене отдолу и ражда монополи отгоре, и с „либералната демокрация“, като овластява корпорациите отгоре и маргинализира, атомизира и хипнотизира масите отдолу.
При липса на силна социалистическа алтернатива съвременният глобален капитализъм принудително обраства с фашистко оперение.
Социалистическата алтернатива в Бразилия, побеждавала многократно на изборите, бе отстранена с парламентарно-медийно-съдебен преврат на всички десни сили с подкрепата и на „прогресивния“ Обама. В 2016 г. Дилма не бе обвинена в корупция – уличена бе в бюджетни маневри за прикриване размера на държавния дълг, т.е. в теглене на заеми от държавни банки, за да осигури социалните плащания – което е правено редовно преди нея без никакви правни последствия.
Решаваща бе ролята на корпоративните медии, които по команда поведоха пропагандна война срещу президентката. „Левите много крадат!“ – стана крилата фраза в устата на всеки бразилски филистер. Всъщност
Дилма бе единственият действащ бразилски политик на висша длъжност, който не бе корумпиран.
318 от 367-те десни депутати, гласували импийчмънта й, имаха висящи разследвания за корупция. Председателят на парламента Куня, който ръководеше процедурата по импийчмънта, например бе уличен в препиране на пет милиона долара в швейцарска банка.
Така и в 2018 г. до началото на април лидерът на Работническата партия Лула да Силва убедително водеше в анкетите за президентските избори през октомври. Сменилият Дилма десен президент Темер бе ударил дъното на популярността си с опитите си за въвеждане на елементи на чикагски остеритет и шокова приватизация.
Кризата се задълбочаваше. На 11-ти септември Болсонаро, по повод 45-годишнината от преврата на Пиночет, заплаши Лула, че ако победи на изборите, армията няма да му се подчини. Лула бе уличен в измислена корупция и задържан в затвора без основания, докато кандидатурата му бе сменена с тази на Фернандо Aдад – по-неизвестен ляв политик, който също междувременно стана жертва на обвинения в корупция и въпреки това събра почти 45% от гласовете.
Болсонаро дойде на власт с 55% от гласовете – на хората с добре промити мозъци като моя познат от Ню Йорк – в атмосфера на масова медийна дезинформация и непрекъснато ескалиращо политическо насилие, инспирирано отдясно. На снимките във вестниците ликуват и бедни, работници, и чернокожи привърженици на десните.
Кампанията му бе организирана от Стив Банън, шефа на предизборния щаб на Тръмп, с помощта на бившия десен кандидат-президент, десния кубински имигрант сенатор Марко Рубио.
Новият бразилски лидер е бивш офицер, уволнен от армията поради психическо заболяване и оттогава посветил се на депутатстването, сменил седем партии. Доскоро бил презрян маргинал, осмиван отвсякъде за ексцентричните си хейтърски изказвания за работниците, левите, жените, черните и други неугодни бразилци, стигали до ушите на публиката благодарение на лекомислени, търсещи антики журналисти. Някои от тях:
„Големият проблем в Бразилия е, че държавата седи на врата на предприемачите. Работникът трябва да реши: по-малко права и работа или всички права и безработица.“
„Тази група (Работническата партия), ако иска да остане тук, трябва да се подчини на закона за всички нас. Да се махат или да отиват в затвора. Тези червени маргинали ще бъдат прогонени от нашето отечество.“
„Ще видите горди въоръжени сили... вие, каманяките (petralhada), ще видите гражданска и военна полиция, съдебен ариергард, които ще наложат закона на гърбовете ви.“
„Аз съм за диктатура. Конгресът нищо не струва – гласува каквото иска президентът.“
„С гласуване нищо не се променя. Ще се промени, ако започнем гражданска война и избием 30-тина хиляди.“
„Ще разреша на полицията да убива.“
„Аз съм „за“ изтезанията (pau-de-arara). И народът е „за“ тях“.
„Ние сме християнска страна, Бог над всички! Християнска страна, и ако някое малцинство е против, да се маха! Да направим Бразилия за мнозинствата. Малцинствата да се покорят на мнозинствата. Законът да защитава мнозинствата. Малцинствата да се съобразяват или просто да изчезнат.“
Какво ли би станало, ако Путин или Лукашенко бе казал нещо подобно? Болсонаро има доста „откровени“ мисли и по расовия въпрос – в страна с поне 50% небяло население, част от което гласува за него (както и доста черни американци избраха Тръмп):
„Някой да е видял японец да проси? Защото те са раса, която има срам. Не като нашата раса тук, или като някое малцинство, преживящо до тъчлинията.“
Въпрос на журналистка: „Ако синът Ви се влюби в негърка, какво ще правите?“
Отговор: „Няма да говоря за разврат с когото и да е. Не съм изложен на такъв риск и децата ми са много добре възпитани и не живеят в такава среда, в каквато Вие, за съжаление, живеете.“
Болсонаро е засрамил Тръмп и по отношение на жените:
„Аз съм изнасилвач. Вас никога не бих изнасилил, не заслужавате...“
„Не бих назначил жена със заплата като на мъж... Но има много жени, които са компетентни.“
Въпрос на журналист: „Удрял ли сте жена?“
Отговор: „Да, Бях момче в Елдорадо, едно момиче ми се пъхаше...“
Цитират се и остротите му за хомосексуалистите, автохтонните народи в амазонската селва, неправителствените организации (тяхната роля в Бразилия е по-различна, отколкото у нас и те са много по-автентични представители на гражданското общество), притежаването на оръжие и... Хитлер. Много от тези остроти без съмнение ще харесат на българския читател – и десен, и ляв. Плановете му за изсичане на амазонската селва за отглеждане на соя също получават широка разгласа.
Историята на политиците като Болсонаро е история на подценяването им.
Зад цирковата маска те носят последователна икономическа политика в интерес на олигархията, което ще гарантира и провала на режима на Болсонаро в най-близко бъдеще. Бразилия вече достатъчно пострада от икономическата политика на Темер и на десните режими преди Лула и Дилма.
В същото време новоявеният диктатор обещава гражданска война, избиване, затваряне, изтезания и прогонване на опозицията, което гарантира, че селвите отново ще се напълнят с партизани, градовете отново ще се разлюлеят от експлозии и кървави сблъсъци.
Болсонаро ще приватизира нефтената индустрия, енергетиката, ще изгони китайските инвеститори, ще вкара армията във фавелите да воюва с наркобизнеса, т.е. с малцинствата, ще я прати в помощ на едрите земевладелци да избива самонастанилите се в необработваемите им земи безземни цветнокожи селяни и да разширява обработваемите земи за сметка на автохтонните територии.
Във външната политика Болсонаро ще бъде васал на Тръмп, ще му помага да притиска Мадуро, Ортега и другите леви в региона, може би ще извади Бразилия от БРИКС. Вашингтон няма да има скрупули да сътрудничи с него и няма да наложи санкции на Бразилия, дори да изпълни заканите си.
За мене е очевидна причината за безсмъртието и вечното възвръщане на такива примитивни, оперетъчни крайнодесни режими. Не е само, че дясната пропаганда допада на по-ограничените мозъци, каквито са повечето, а левите идеи искат благородство на духа и сила на въображението, които рядко се срещат.
Човешката природа е податлива на измами. „Лъжливи уста слуша със вяра“, даде й дигноза Ботев.
Замяната на фокуса на класовата политика в общественото съзнание с фокус на политиката на идентичността е такава перфектна измама в полза на олигархията.
Всеки opinion maker, който – вместо на недъзите на капитализма, на олигархията и неравенството – акцентира на джендъри, гейове, феминистки, мангали, москали, тарамбуки, пиндоси и подобни, участва в тази световна измама, възцаряваща лъжа и подлост.
Свързана с това е и
пагубната роля на антисоциалистическата пропаганда
в съвременния свят. Инкриминирането на социализма като такъв един ден води неизбежно до реабилитация на фашизма. Отъждествяването на националсоциализма на Хитлер и съветския социализъм води до реабилитация на фашизма. Цапането на паметника на Съветската армия в София води до реабилитация на фашизма в умовете на одобряващите го. Антиките на сините за Луков марш и Народния съд реабилитират фашизма. Отричането на съществуването на фашизма като единен феномен, спекулирането с историческото му многообразие води до неговата реабилитация.
Подценяването, пренебрегването от „демократичния“ Запад на фашизацията на съвременна Европа, вкл. и Източна, води до реабилитацията на фашизма. Говори се на Запад за езотеричния евразийски фашизъм за интелектуалци на Дугин, но не и за открито фашистката практическа природа на режима на Порошенко. Ето сега в Европа вече се шуми за Болсонаро, но не и за Порошенко.
Съвременият глобален капитализъм с
разрушаването на социалната тъкан на обществата, с масовата миграция, със заличаването на местните култури и историческата памет
и с масовото оглупяване на населението създава благодатна почва за развитие на фашизма. Шарлатанските обещания и хейтърството на фашистите лесно завладяват умовете на изтръгнатите от поминъка и историческите си и културни корени маси.
Положението в света все по-силно напомня Голямата депресия от 30-те години на миналия век: дефлация, безработица, несигурност, растящо неравенство, социален упадък; масово съзнание за несправедливост; омраза, завист, презрение към елитите, криза на демокрацията; страх от „израждането на расата“ и „нашествието на варварите“.
Историята познава само два радикални изхода от това положение, избрани навремето от Германия и САЩ. САЩ направиха тогава по-добрия избор, макар Германия да бе по-образована, и то се дължеше на по-високата политическа свяст в тогавашна Америка и на по-благоприятната й международна ситуация – липса на домашен реваншизъм, традиция на изолационизъм от Европа, безпроблемна хегемония над слаби съседи.
За разлика от днес в 30-те години обаче имаше и СССР, чиято идеология беше още привлекателна и чийто пример за държавно планирана индустриализация за пълна заетост бе заразителен и в САЩ. Ню дийл-ът открито имитираше съветските петилетни планове, нещо подобно правеше и Хитлер.
Днес при липсата на положителен социалистически пример, при задгробно витаещата хегемония на неоконсервативната митология, все по-лесно изглежда хлъзването по неправилния път. Защитните механизми на Европа срещу фашизма, в които доскоро още имах доверие, се разпадат. Наистина ли народите не се учат от историята?