- 10 Sep 2020
- 33
- 7
Във вторник Софийският апелативен съд (САС) в състав Камен Иванов, Надежда Трифонова и Невена Грозева измени мярката за неотклонение „задържане под стража” на Алексей Петров в по-лека – „домашен арест”. До този ден 7 съдебни състава – 4 на Софийския градски съд и 3 на Апелативния съд, отказаха да направят това. От друга страна обаче, техните определения, с които го оставяха в ареста, звучаха все по-неубедително. Както заяви един от защитниците на обвиняемия – адвокат Лулчева, след заседанието: „Същественото е, че за осем месеца единственото е разколебаване на подозренията, а не потвърждаването им”.
<p>Председателят на въззивния състав заяви, че вътрешното им убеждение е изградено по фактите и по правото, т.е. на базата на оценка на събраните в 75 тома доказателства. След това детайлно в рамките на около 2 часа изложи мотивите за определението, подчертавайки, че в основата му не стои влошеното здравословно състояние на Алексей Петров, а фактът, че степента на обществена опасност и на опасността да извърши престъпление, е със занижен интензитет.</p>
<p>Казано по-простичко, анализирайки включително и фактите, на които други съдебни състави изобщо не са обръщали внимание, те не са намерили достатъчно основания за продължаването на мярката за неотклонение задържане под стража.</p>
<p>Впечатляващо беше, че съдия Камен Иванов в рамките на тези два часа говореше, а не четеше. Изброи десетки имена, цитира информация от разпити на обвиняеми и свидетели и други гласни и писмени доказателства. Начинът, по който направи своето изложение, категорично елиминира изказаното от вътрешния министър Цветанов съмнение (БНТ, сряда), че този съдебен състав изобщо не бил прочел въпросните 75 тома доказателствен материал. Очевидно беше, че съдиите се бяха готвили професионално и съвестно за гледането на тази мярка. А продължителното и подробно изясняване на мотивите за решението да пуснат Петров под домашен арест беше продиктувано от стремежа да се защитят от очакваната гневна реакция на вицепремиера. Това можеше да стане само с добре изпипани аргументи.</p>
<p>Впрочем Цветановата реакция не закъсня. Покрай нескопосаните опити да оправдае некачествено свършената работа на разследващите органи и поредните обещания, че „до 10–15 дни” прокуратурата ще внесе някакъв обвинителен акт, вътрешният министър отново скандално се изложи: „Промяната на мярката за неотклонение не означава невинен”, коментира той пред „Дарик”. Аман, не разбраха ли тези хора, че задържаният – който и да е той, не е виновен априори, че не е престъпник, докато не получи осъдителна присъда! Не, Цветанов след като през всичките тези месеци играе ролята на адвокат и говорител на държавното обвинение, сега пък отново се опита да изземе и функциите на съда, определяйки кой е виновен и кой невинен... но май вече свикнахме, за съжаление, с това недопустимо за един вътрешен министър поведение.</p>
<p>Нека се върна накратко на изводите на въззивния съдебен състав, защото в тях е налице поредният парадокс. Беше потвърдено, че няма организирана престъпна група „Октопод”, състояща се от 8 души. Няма данни, че Алексей Петров има връзка с петимата обвиняеми Николай Велков, Пламен и Йордан Стоянови, Момчил Кръстев, Димитър Митров. Но има обосновано предположение, че той е създал, ръководил и участвал „в престъпна форма на организираност заедно с Марчело Джотолов и Антон Петров”. Стана ясно обаче, че въпросният малък „Октопод” с три пипала е действал не в първоначално обявения период 1997–2010 г., а едва през последните 6 години, т.е. от 2004 г. насам. Парадоксално, по делото действително има обвинение за тази група, но не и за престъпленията, за които според съда има доказателства. Тези доказателства се основават на показанията на защитената свидетелка Т. Кайлитска – собственичка на таксиметрова компания под шапката на „Такси-С-Експрес”, която разказала как е била принудена да вземе колите на лизинг от „Голд лизинг” и задължително да ги застрахова в „Лев инс”. Описала е също как е получавала указания от Алексей Петров и Марчело Джотолов и как е била заставена да прехвърли фирмата си на втория. Твърденията й били подкрепени от показанията на 2-ма анонимни свидетели, единият от които обяснявал как паричните потоци от „Такси-С-Експрес” изтичали към Петров. Според съда другата престъпна дейност на малкия „Октопод” е свързана с принудително събиране на дългове. Няма обаче обосновано предположение, че Петров е подбудил и подпомогнал Джотолов да рекетира плевенския полицай от Второ РПУ Николай Динков през 2007 г.</p>
<p>Също така е разколебано обоснованото предположение за престъпното поведение на Петров по обвиненията за рекет и принуда спрямо Георги Цветанов от Плевен. Не е разколебано обаче обвинението за принуда с пострадал Валентин Шотев. Колкото до обвинението за разгласяване на държавна тайна – беше ясно, че откритото копие от ксероксно копие на секретен документ не може да бъде достатъчно основание за такова обвинение. <br />Като цяло обвиненията срещу Алексей Петров остават в пълен обем, защото прокуратурата не е направила необходимото, за да прекрати едно или друго от тях. В досегашните становища на прокуратурата обаче в различните заседания при гледането на мярката никъде не се споменава нищо, свързано с обвиненията за сводничество, пране на пари, укриване на данъци и източването на „Кремиковци”. Впрочем по тези обвинения отново Цветанов беше този, който в сряда обясни, че разследващите продължават да работят по тях и са попаднали едва ли не на „горещи следи”.</p>
<p>Но да се върна на въззивния съд, който направи нещо много непривично, да не кажа по-силна дума. Магистратите коригираха периода, в който е действала организираната престъпна група в намален състав, и на практика преформулираха обвинението на прокуратурата. Освен това, образно казано, я хванаха за ръчичка и й посочиха, че върви по грешен път. Че за обвинения, които едва ли ще успее да докаже, няма смисъл да се губи време и ресурси, докато по някои обосновани предположения за престъпни деяния не е работено достатъчно и няма повдигнати обвинения. Това, между другото, не се отнася само за Петров, а и за Джотолов.</p>
<p>С други думи, както каза журналистката Петя Владимирова пред Нова телевизия, съдът спаси честта на прокуратурата. Няма на този етап отговор въпросът защо го направи. Без отговор е и въпросът защо в края на юли прокуратурата направи глупав гаф с неправомерното разделяне на делото „Октопод”. Тук искам да припомня детайли от Протокола на наказателното отделение на Софийския апелативен съд от публичното му заседание на 16 септември, когато прокурорското постановление е определено като незаконосъобразно. Като правно основание за издаването му е посочен чл. 216, А. 2 НПК, който определя при какви условия може да се разделя едно дело. „Две са хипотезите, в които законът допуска това да се случи: първо, когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица. Тогава прокурорът може да отдели материалите по отношение на неустановените и неиздирените лица в отделно дело”. В случая сред Алексей Петров, Антон Петров и Марчело Джотолов няма нито неиздирени, нито неустановени лица. Ерго разделянето не може да бъде обосновано с този процесуален текст. Във втория случай, уреден в чл. 216, А. 2 НПК, делото може да се раздели по отношение не на лица, а на престъпления, извършени от едно и също лице. „Когато се съберат доказателства за няколко престъпления с един и същ автор, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело”. Прокурорът Костов обаче отделя материали не за част от първоначално инкриминираната дейност на Алексей Петров, а за целия обем на обвиненията?! Нищо общо с хипотезата на цтирания член и алинея. Разделянето не е аргументирано и с констатирана липса на връзка между престъпленията на малкия „Октопод” и големия „Октопод”. Напротив, в постановлението си за разделяне на делото прокурорът изрично е посочил, че „доказателственият материал установява наличие на усложнена престъпна структура, състояща се от няколко звена, всяко от които осъществява различни криминални деяния”, а начело е Алексей Петров.</p>
<p>Смятам, че дори един неюрист, прочитайки текстовете от закона, позволяващи да се раздели едно дело, би схванал за какво става дума. И затова е страшно нелогично и подозрително защо прокурорът Костов изглежда като оплетено пате в кълчища според постановлението на САС. Чак толкова да е неграмотен и неподготвен професионално? Едва ли. Единственото „смислено” обяснение даде всъщност отново Цветанов, говорейки за тактиката на прокуратурата. Но не изясни, че тактиката целеше само да се забави топката. Постигането на тази цел обаче не можеше да стане без съучастието на Апелативния съд, който отказа да гледа мярката и така беше изгубен или спечелен, в зависимост от гледната точка, още почти месец.</p>
<p>Затова си мисля, че и нестандартното преформулиране на обвиненията, което направи въззивният състав във вторник, всъщност е в услуга на прокуратурата. Та той направи дори констатация в неблагоприятна светлина за Петров, без да има надлежен протест от страна на обвинението. И възникват основателните произтичащи от това съмнение въпроси: съдът независим ли е, или играе в нечий отбор; използва ли някой съда като инструмент в полза на някакви интереси; има ли възможност чрез процесуални хватки да се изпълняват определени поръчки и т.н. Да не говорим за прокуратурата, която се оказа, че дори не е оспорила констатацията на градския съд отпреди 10 дни, че „Октопод” не съществува. Това са нелогични действия, които трудно могат да се отдадат само на непрофесионализъм и липса на опит. Но това се големите въпроси, на които се надяваме рано или късно да получим отговор.</p>
<p>Какво предстои конкретно по делото срещу Алексей Петров? По думите на адвоката му Васил Василев пред ГЛАСОВЕ след осмия месец все още не е започнало разпитването на онези около 50 души, които биха могли да опровергаят показанията на досегашните свидетели срещу Петров. Когато делото влезе в зала, нещата ще изглеждат съвсем различно. „Друг е въпросът, че България е страната на неограничените възможности, когато става дума за погазване на закона. Така че аз очаквам абсолютно всичко да се случи междувременно, като знам какво се случи в тези осем месеца около историята с Алексей Петров, а и не само с него”, допълни Василев.<br />Бих добавила, че не трябва да забравяме и приетата удобна поправка в НПК, връщаща възможността един човек да бъде „вечно обвиняем”...</p>
