Защо се лишаваме от буфер срещу неочаквани шокове в икономиката?

Защо се лишаваме от буфер срещу неочаквани шокове в икономиката?
Намаляването на фискалния резерв ще подкопае доверието на инвеститорите. Ограничаване на разходите и бързо стартиране на реформите е по-разумната политикаБюджетният дефицит е основният въпрос, който вълнува напоследък не само Гърция, но и всички останали страни от Европейския съюз. Все повече държави вземат мерки за намаление на бюджетния дефицит спрямо заложеното в държавните им бюджети за 2010 г. - най-скорошни примери са Гърция, Португалия, Испания, Великобритания, а други ще ги последват.
<p>България не върви в тази посока. Актуализацията на бюджета всъщност увеличава заложения бюджетен дефицит, и то значително. В републиканския бюджет първоначално беше заложен дефицит от 1.5 милиарда лева, докато в проекта за актуализация на бюджета той се увеличава на 3.7 милиарда лева. С други думи, повишението е над 3% от БВП за 2010 г.<br /><br />Заради този по-висок дефицит се залага и съответно намаление на фискалния резерв. Докато в сегашния бюджет е заложено минимално салдо от 6.3 млрд. лв., сега тази сума се променя на 4.5 млрд. лв. При това се прави и друга промяна - досега изискването беше фискалният резерв "за 2010 година" да бъде 6.3 милиарда, а сега изискването ще бъде "към 31 декември" той да бъде 4.5 милиарда. Т.е. увеличава се свободата на правителството да намалява фискалния резерв и до по-ниски нива в рамките на годината, стига към Коледа да се възстанови до заложеното ниво.<br /><br /><strong>Това са промени в неправилна посока</strong><br /><br />Когато всички страни затягат фискалната дисциплина и когато финансовите пазари гледат скептично на страни с разширяващи се дефицити, да се увеличава дефицитът толкова много носи голям риск. В допълнение, поредното намаление на фискалния резерв (който от началото на кризата постоянно намалява и до момента е спаднал с около 7 млрд. лева) показва хронична невъзможност на българските правителства да си контролират разходите. Това не вдъхва голямо доверие.<br /><br />Между другото една от разликите между Гърция и Ирландия е, че Гърция няма, а Ирландия има значителен фискален резерв. И двете страни имат големи бюджетни дефицити, но ирландците имат фискален резерв, който им позволява да издържат продължително време, без да правят нови дългове. Гърците нямат тази възможност - един-два аукциона за държавни ценни книжа да им се провалят и те изпадат в практически банкрут, което се и случва в момента. Разбира се, има и други различия между двете държави. Например фактът, че ирландците са по-склонни да предприемат болезнени мерки, когато се налага. Но без съмнение наличието на фискален резерв в Ирландия помага много за стабилността на страната.<br /><br />Именно затова българският фискален резерв не бива да намалява. Той е необходим за поемане на неочаквани шокове, каквито се случиха на много страни от региона (Румъния, Унгария, Латвия, Гърция и пр.) и има някакъв риск да се случат и тук. Нямаме ли подобен буфер, ще имаме много сериозни проблеми. Отделно размерът на фискалния резерв има значение за доверието на инвеститорите и кредиторите към българската икономика. И не на последно място - фискалният резерв е и част от валутния резерв, който също се следи от наблюдателите - спомняме си каква паника се създаде преди година и половина, когато предишното правителство похарчи 4 млрд. лв. от резерва. Тогава Нуриел Рубини и всякакви други ни прогнозираха крах до седмици.<br /><br /><strong>Какво да се прави?</strong><br /><br />На първо място, трябва да се работи за постигане на по-малък бюджетен дефицит - като най-добрият вариант е да се ограничават бюджетните разходи. Например няма никаква причина през 2010 г. да купуваме хеликоптери за 300 милиона лева, още повече че те не ни трябват. Единият вариант е да препродадем тези хеликоптери на някой друг, а по-лесният вариант е да се предоговори контрактът с доставчика и получаването и плащането на хеликоптерите да се случи не през 2010 г., а през 2011 или 2012 г. Според мен нищо не пречи подобен подход да има и по отношение на други проекти като спортната зала, българския "Лувър" и пр. - дори да има нужда от тях, те могат да се построят с частно финансиране или по-късно, след като свърши кризата.<br /><br />Друг пример - така и така правителството е приело да започне някаква пенсионна и здравна реформа, нека да ги започне по-скоро. Няма причина пенсионната реформа да се отлага за следващата година, при положение че сега са най-големите бюджетни проблеми. Така и така ще се прави реформа, по-добре да се направи веднага, за да видим положителен ефект върху бюджета още тази година. Същото се отнася за реформите в администрацията, в железниците и пр. Не е ясно и защо МВР също не е сред реформиращите се министерства, след като знаем, че там работят твърде много хора.<br /><br />С ограничаване на разходите и повече реформи, бюджетният дефицит може да бъде намален значително - така че да се избегнат фискални рискове и България да запази шансове за влизане в чакалнята на еврозоната, привличане на чуждестранни инвестиции и бързо излизане от кризата.<br /><br />На второ място, освен намаление на бюджетния дефицит трябва да се търси и увеличение на фискалния резерв. Това може да стане чрез приходи от приватизация. Въпреки твърденията, че всичко било приватизирано, българската държава е собственик на огромни активи - държавни предприятия, сгради, хотели, земи, гори, инфраструктура и т.н. Стойността им не е известна с точност (за съжаление, държавата не си води регистър и счетоводен баланс на активите), но със сигурност говорим за десетки милиарди лева. Чрез ускоряване на приватизацията още тази година могат да постъпят значителни приходи, които да подкрепят стабилността.<br /><br />На трето място, бих сложил една административна промяна с важни практически последици. В момента България все още използва националната бюджетна методология (по т.нар. кешова база), а тя показва огромни различия с европейската методология, която използва начислена база. Трябва веднага да внедрим и да започнем да прилагаме европейската методология - не само веднъж годишно, както е сега, а всеки месец. Така ще имаме най-ясна представа какво всъщност се случва с държавния бюджет и няма да минават редовните трикове, които сега се правят - забавяне на плащания, на връщането на ДДС и пр. Ще са наясно и чуждите наблюдатели, които бяха шокирани от огромния бюджетен дефицит, който се появи през 2009 г. по европейската методология. Начинът да се възстанови доверието е да се увеличи прозрачността и да се въведе европейската методология.<br /><br /><em><strong>Георги Ангелов, старши икономист институт "Отворено общество"</strong></em></p> <p><em>Анализът е публикуван във в. Сега</em></p>

Коментари

  • Либерал

    13 Май 2010 19:09ч.

    Отново мнение на разглезено момченце, което не е излизало навън. Макар да съм съгласен с идеята да се отложат българския Лувър и спортната зала, не смятам, че точно в кризата трябва да удряме болните и старите, че да ги довършим. Освен ако това не е идеята - да умъртвим социално слабите, че да не им плащаме помощи. Това сигурно ще засили фискалния резерв. Отделно от това, наивни са разсъжденията за лесно продаване на горите. Направим ли това, в България няма да има гора, всичко ще бъде изсечено и направено на &quot;супер бизнес проекти&quot;, които ще налеят пари на няколко мутри и ще отровят въздуха на децата ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • либерал2

    13 Май 2010 19:56ч.

    административна реформа- спешно намаляване на броя на общините, намаляване на броя на областните управи, премахване на ненужни агенции.........

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи