- Автор: Сергей Падалкин, „Свободная пресса“
- 10 Sep 2020
- 7179
- 12
.jpg)
В интервю за либералния телевизионен канал „Дождь“ неотдавна известният кинорежисьор и сценарист Андрей Кончаловски изрече абсолютно несвойствена за него фраза. Заяви, че днес в Русия има потресаваща свобода. „Живеем в изключително свободна страна. Много по-свободна от Запада, ако трябва да сравняваме. Трудно е да се разбере. Даже е трудно да го чуете от мен, нали? Не си представям, че „Левиатан“, би могъл да бъде заснет във Франция“, заяви Кончаловски.
Ще си позволя да се съглася с Кончаловски. Във Франция никога не биха заснели филм като „Левиатан“. Западната свобода, за която толкова обичат да крещят руските либерали, става е все по-условна.
Да, Европа също е многостранна и разнообразна. Има ги богатите Германия или Швеция, които спечелиха много от участието си в Европейския съюз, откривайки за себе си нови пазари, където да пласират стоките си.
Има я обаче и обеднялата Унгария, където някога процъфтяваше най-голямата в Европа машиностроителна компания „Икарус“, основана още в края на ХІХ век. След влизането си в ЕС унгарските автобуси се оказаха ненужни за богатите европейски страни, поради което „Икарус“ остана в историята. Спечели ли Унгария от членството си в европейското братство? Както се казва, това е сериозен въпрос.
Има я също така Латвия, чието население през 1989 година беше 2 милиона и 665 хиляди души, а през 2011-а вече е 2 милиона 67 хиляди. Преминавайки от Съветския съюз в Европейския, латвийците започнаха масово да напускат страната в търсене на работа и по-добър живот. Подобна е картината в Прибалтийските републики Литва и Естония.
Но всичко това е икономическата страна на въпроса. Да се върнем към свободата. Неотдавна се върнах от Стокхолм. Поразително красив град – уютен, комфортен. На една от централните улици виси плакат с изображенията на двама целуващи се мъже. „Едно от постиженията на шведската демокрация“, обяснява приятелят ми.
Независимо че в Швеция се е запазила монархията, монархът не притежава някаква съществена власт, по-скоро е част от традицията, към която самите шведи се отнасят като към архаизъм. Ние участвахме в антифашистка демонстрация, аналог на нашия Руски марш, която се провеждаше едновременно с друго шествие. „Не на нацистите по нашите улици! Напълнете ги с гейове и лесбийки!“, скандираха участниците в него, радостно размахвайки знамена с цветовете на дъгата.
Разбира се, лесбийките са къде-къде пò за предпочитане пред нацистите, но защо трябва да се пълнят улиците с тях? Полицията не разгони никого, не се размахваха палки наляво и надясно, както беше в Русия на площад „Балатная” през 2012 година. Отгоре на всичко антифашистката акция в Стокхолм не бе съгласувана с властите. Пазителите на реда само следяха да не се пресекат двете шествия, за да не се стигне до сблъсъци. Истинска западна свобода. Всеки може да говори каквото мисли. Но така ли е в действителност?
Един мой шведски познат, докато седяхме в кръчма на по халба бира, ми разказа забавна история за журналистически експеримент, проведен в Швеция. Акулите на перото посетили десетима различни свещеници, за да се изповядат, че са гейове и това много ги измъчва. „Как да живея? Какво да правя? Не искам да съм гей, отче!“, жалвал се съответният журналист пред свещеника. И във всички случаи свещеникът обещавал да се помоли за него, да поиска от Бога мъжът да престане да бъде гей. В крайна сметка това било определено като хомофобия, а всички „нетолерантни“ свещеници – изгонени от църквата. Защото трябвало не да се молят геят да стане хетеросексуален, а да обяснят на заблудените души, че да си гей не е лошо, а обратното – добро е; че това не е грях и че Господ обича всички.
Такава странна свобода… Свобода, която изразява само тази позиция, която обществото приветства. Над всичко останало е наложено табу. Приятелят ми е политически емигрант от Русия. Когато ме запознаваше със свои приятели в Стокхолм, не пропускаше да им разкаже, че съм един от инициаторите за откриването на Сталински център в руския град Пенза. Те не скриваха възмущението и почудата си: „Как така? Защо?“, питаха приятелите на моя приятел.
Това е положението. Сталинизмът, както и хомофобията са табу, забранени теми. В консервативна Швеция, където няма дискриминации за ЛГБТ, има дискриминация за сталинистите. И не само за тях. Пази боже изведнъж да признаете, че таите симпатии към Владимир Путин или Доналд Тръмп. Моментално ще ви обвинят, че сте руски агент, хомофоб или фашист. И не става въпрос само за лични разговори. Алтернативната гледна точка не бива да се показва и в шведските медии.
Впрочем това много точно го е усетил руският журналист Александър Невзоров, който по време на свое изказване в Стокхолм изложи такива антируски и русофобски тези, че чак не изглежда да е истина.
Руската публика в залата се раздели на два лагера. Едните искрено се възмутиха, другите едва ли не до премала го аплодираха. А един мъж дори бе изведен от охраната, защото крещеше, че Невзоров е провокатор. Според него в своите „пасквилни речи“ руският журналист не споменавал името на президента Путин.
На мен ми се струва, че в посочения тук контекст Русия е значително по-свободна и демократична. Дори се случва по държавните телевизионни канали да прозвучи критика по адрес на руския президент, каквато обикновено е допустима само по време на предизборни дебати. Разбира се, това е по-скоро изключение, отколкото правило. Но е факт.
В лицемерната демокрация на шведите подобно изключение е невъзможно. В никакъв случай не искам да си помислите, че обиждам Швеция. Почти сто години там на власт е прогресивната социалдемокрация, чиято икономическа политика доведе народа си до такива успехи.
Сега обаче говорим не за икономиката, а за свободата.
Впрочем Швеция е само един пример. Бил съм в много европейски страни и те, макар да си приличат по архитектура, законите им са напълно се различават.
Швейцария се счита за една от най-комфортните страни за живеене, която обаче не влиза в Европейския съюз. Причините за комфорта са както в икономиката, така и в другите сфери на живот.
Да, и швейцарската демокрация изглежда къде-къде по-привлекателна от шведската. Ето ви само няколко примера, които – мене руския човек – при съприкосновението ми с тази стана ме поразиха.
Селското стопанство получава колосални дотации от бюджета. До кризата ипотеката е била под 5%, а по време на кризата е паднала под 2%. Гражданите плащат данъците си в района, където живеят, а не там, където работят.
Паралел с Русия. В моята родна Пензенска област значителна част от хората са принудени да си изкарват хляба в Москва и на север. И ако работят легитимно, плащат данъците си не в своята област, а според местоработата.
Отново преминаваме от икономиката към свободата.
В Швеция и Швейцария президентът и премиерът в обедните си почивки се движат без охрана. Не ги напъплят тълпи от зяпачи, желаещи да се снимат с тях или да получат автограф.
Най-малкото пък съществува проблемът да не би някой да иска да застреля някого – въпреки че много граждани имат законно притежавано оръжие.
Основното постижение на швейцарската демокрация обаче е, че не е позволено да надничаш как президентът ти пие кафе и хапва хамбургер. Това е недопустимо.
Но главното са референдумите по всякакви въпроси. Увеличаването на пенсията, влизането в НАТО, отварянето на обществена тоалетна на съседната улица – всичко това се обсъжда с народно гласуване.
Съгласете се, това вече е някаква друга свобода. На никого дори не му хрумва да фалшифицира референдуми.
С кои европейски държави може да бъде сравнена Русия? „Левиатан“ излезе от Русия. Никога няма да го покажат по Първи канал, но и никога дори няма да се опитат го заснемат във Франция.
В Русия можеш да бъдеш „за“ или „против“ Путин, „за“ Сталин или „за“ Троцки. Част от обществото ще те подкрепя, други ще са против теб. Но можеш да кажеш мнението си свободно.
В Швеция също можеш да кажеш мнението си свободно. След което да те низвергнат.
В Русия е невъзможно да се проведе референдум, а по време на избори отдавна надделява административният ресурс, а не волеизлиянието на народа.
В този ред на мисли ние, разбира се, не сме нито Франция, нито Швеция или Швейцария. Русия не е Европа. Русия е твърде богата, страшна и неразбираема за европейците.
За голяма част от руснаците Европа е също толкова непонятна, плашеща и бездуховна.
Каква е истината, ще я разберат ли някога учените – „Русия или Европа?“. Не знам отговора на този въпрос и вероятно не искам да го узная. Но съм твърдо убеден в едно: Русия не е Европа.
И това според мен е много добре.
Превод от руски: Елена Дюлгерова
Източник:
http://svpressa.ru/blogs/article/160957/
