Защо българите се радват на Дилма Русеф, както кенийците на Обама

Защо българите се радват на Дилма Русеф, както кенийците на Обама
Бразилска истерия тресе в последните седмици България. Но не заради футболни страсти, нито пък заради традиционния карнавал в Рио де Жанейро. Големият шум е заради избора на бразилски президент. Да, точно така, изборът на бразилски президент се оказа толкова значимо събитие у нас, че дори се наложи изпращането на телевизионни екипи за отразяване на събитието. Причината за огромния интерес е по-скоро възможността на този пост да бъде избрана Дилма Русеф, жена с огромен политически и както се оказа, партизански опит, жена с български корени. А не защото Бразилия е на път да стане една от водещите световни икономики и все по-често е определяна като нововъзникваща велика сила. Обстойните репортажи, показващи "родното" място на Дилма Русеф, брата, с когото никога не се е виждала, връстниците, с които никога не е играла, и къщата, в която никога не е живяла, напомнят за друга една кандидатпрезидентска истерия.
<p><strong>Преди две години същата еуфория, същите емоционални репортажи, интервюта, очерци пълнеха страниците на вестниците и новинарските емисии на Кения.</strong></p> <p>Поводът беше, че бъдещият президент на най-мощната държава в света, Съединените щати, е с кенийски корени. И кенийците, също както българите сега, изживяваха своите звездни мигове. Или поне така се очаква да бъде.</p> <p>Като територия Кения е около пет пъти по-голяма от България, населението й е 37 млн. души, а брутният вътрешен продукт &ndash; около 30 млрд. долара, или около 850 долара на глава от населението. За сравнение БВП на България е около 78 млрд. долара, или среден доход на глава от населението 13 хил. долара годишно. Въпреки че в рамките на Европейския съюз сме най-бедната държава, то сме много далеч от равнищата на бедност в Африка.</p> <p><strong>Защо тогава реагираме по сходен начин на случващото се на десетки хиляди километри, което по никакъв начин не влияе на хода на събитията, нито ще промени нещо в съдбата на държавата ни? </strong></p> <p>Защо подобно съпреживяване провокира националната ни гордост? Нима единствената възможност да се почувстваме поне мъничко горди българи зависи от избора на президента на Бразилия, така както за кенийците изборът на Обама за президент на САЩ се оказа събитие с историческо значение за тяхната нация и събуди националната им гордост?</p> <p><strong>Има няколко възможни причина за тези сходни реакции.</strong></p> <p>Сравнително доскоро България е била под чуждо владение. Всяка млада държава минава през етапа на националната си самоидентификация. Търсенето на корените в желанието за утвърждаване е естествен процес. Виждаме съвременните измерения на тези търсения в съседна Македония, където този процес стига до абсурди: изкривяване до неузнаваемост на историческите факти и налагане на прочит на историята напълно некореспондиращ със съвременните проблеми и предизвикателства. Подобни остатъци от следосвобожденското търсене на основания за съществуване все още има и в България, което видимо спъва развитието ни към пълно приемане на либералните, наднационални европейски ценности. За съжаление остатъчното самовглъбяване в национализма, характерен за младите неутвърдени държави, се курдиса в управлението на страната чрез назначаването на един овехтял стожер на националния дух като министър Божидар Димитров.</p> <p>България е била под комунистическо управление. Икономическата система на комунизма уби предприемчивостта. А когато хората не се занимават с печелене на пари и им е забранено да се занимават с политика, две дейности, по своему генериращи усещане за успех, те намират отдушник в поводите за национална гордост. Така възпитавани десетилетия наред, българите осъмнаха пред прага на Европа и пред портите на либералната пазарна икономика голи и боси, но със самочувствието на един от най-старите народи в рамките на Европейския съюз. Те нито знаеха какво да правят, нито знаеха откъде да започнат, нито имаха представа от демократичните процедури, нито от правилата на пазарната икономика. И продължават да намират спасение в дълбините на националния дух, не желаейки да поемат инициатива, блокирани вече повече от десет години от действията на всеможещи политически лидери, но най-вече обещаващи нещата да се случват от само себе си или в най-лошия случай да се дават от държавата. И както в горния случай, върху тази инерция се настани удобно най-подходящото за постигане на целите лице &ndash; Бойко Борисов.</p> <p>България е най-бедната държава в Европейския съюз. Това за съжаление е резултат както от неспособността на редица български правителства да полагат адекватните и изпълними икономически цели, така и поради насложилите се през столетията напрежения и борби между Великите сили за влияние на Балканите. Взаимната омраза и неприемане между лицата, прокарващи съответните интереси на заинтересованите държави, доведе до пълен отказ от реформи, до минаващи всякакви морални граници нива на корупция, до загърбване на националните интереси, до отказ от демократичните промени и респективно носталгия по комунистическото минало, до неспособност да се управлява без предварително одобрение, в зависимост от поредния външнополитически завой на всяко следващо правителство от 1989 година насам. Това клатушкане и неспособност да се избере окончателно идентифициране със западния политически и икономически модел за развитие на държавата отново запраща българина към търсене на поводите за национална гордост в славното минало на българската държава. И отново задава дневния ред на управляващите, които правят всичко възможно да отклонят вниманието към успелите българи отвъд пределите на страната, без да си задават въпроса защо и при какви обстоятелства тези успели българи са напуснали България и дали изобщо желаят да бъдат вграждани в пантеона на българщината. Тук вината е споделена между няколко министри от настоящото правителство &ndash; Вежди Рашидов, отново Божидар Димитров, самия Бойко Борисов (по-скоро по усет и от незнание, отколкото поради вещи политически умения), Николай Младенов (разкрачил се между осъществената младежка мечта да бъде външен министър и мълчаливото приемане на всяка хрумка на министър-председателя).</p> <p>Всъщност радостта от изборите в Бразилия е отражение на настоящите нагласи в българското общество. Тъй като сме неспособни да излъчваме и да избираме кадърни политици тук, в България, сме склонни да се радваме на избора на "българка" за президент на Бразилия. Поне една друга нация е готова да избере кадърен, според внушенията на медиите, българин. Но това повдига и друг важен въпрос. Преживяването на тази &bdquo;победа&rdquo; всъщност скрива неудовлетворението на българите към собственото им управление и към поредните управляващи, яхнали вълната на недоволството и пришпорили ги с гордост и самочувствие към пропастта.</p> <p>Друг е въпросът дали като нация сме способни, също като американците преди две години и като бразилците днес, да изберем емигрант, човек с различен цвят на кожата, жена или някой от малцинствата на такъв висок пост, какъвто е президентският. Затова е необходимо време и търпение и повечко внимание при избора.</p>

Коментари

  • Скептик

    05 Окт 2010 21:59ч.

    Истерията е само в информационните емисии. Авторът да отговори на въпроса, защо ТЕЛЕВИЗИИТЕ отделят толкова време на тези избори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • зайчето

    05 Окт 2010 22:28ч.

    Хубав и точен коментар! Не е лошо да се чете нещо смислено в българската преса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ацетон

    05 Окт 2010 23:19ч.

    Чичо, хрумка има в жълтите вестници (там битува и летучка), тук, пък и в нормалния български език му викаме хрумване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лула да Силва

    05 Окт 2010 23:52ч.

    Голям дерт, няма що. Е, к&#039;во, да страдаме ли за това, че Русефф има български произход?! Пикантерия, що пък не.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борил

    06 Окт 2010 0:08ч.

    Аз лично не виждам нищо лошо в това един народ да черпи самочувствие и да се опира на корените, историята и традициите си. Не трябва да пренебрегваме и факта , че историята ни бе пренаписана и тотално фалшифицирана за чужди политически интереси.Същото важи и за днешна Македония.Така че, няма нищо лошо един народ да знае кой е, от къде идва и да строи настоящето и бъдещето си.Тепърва българската история трябва да бъде преоткрита. Друг въпрос е , че това не трябва да става от хора като Божидар Димитров.Много е пресилено да се каже , че българския народ е националистически настроен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Авторът е отговорил защо

    06 Окт 2010 0:45ч.

    все пак това е коментар затворен в рамките на две три страници. Ако на някой му трябва научна разработка, трябва да почака година две...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Borile,

    06 Окт 2010 0:47ч.

    hubavo e da se opira na korenite si razbira se, no samo na tova ne moje da se opira. Dobre go e kazal avtorut: &quot;...българите осъмнаха пред прага на Европа и пред портите на либералната пазарна икономика голи и боси...&quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хрумка е чудесна и смислена дума

    06 Окт 2010 0:52ч.

    Разбира се, че може да се приеме като игра на думи, също като курдиса, която е много точно използвана в случая, или пък &quot;пришпорил към пропастта&quot;, също чудесно попадение...Абе цялата история (истерия) е твърде жълта, което показва, че автора добре се е ориентирал в езиковата джунгла на българските медии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • скептичка

    06 Окт 2010 1:05ч.

    Спрях да гледам новини,заради подобни истерии,намразих Божидар Димитров,след като стана министър и все по-вече се съгласявам с Жорж Ганчев, който каза в едно интервю,че сме един малък и изключително прост народ.Щяхме ли да търпим още,ако не сме такива?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • защо ли?

    06 Окт 2010 5:46ч.

    Явлението се нарича &quot;масов инфантилизъм&quot;. По същата причина бе избран и ББ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mickey

    06 Окт 2010 12:41ч.

    Aвтора е напипал добра тема но статията е повърхностна и с много невярни изводи! Основния от тях е, че България осъмнала след 10 ноември свободна , многопартиийна и със свободен пазар, и възможности за предприемчивост, пък не можела да се оправи с тези неща!Имайки предвид не друго, а Народа! Народа който освен всичко друго, не бил достатъчно политически грамотен:))) Сигурно защото никога не избирал правилно от преложените му варианти: Желев, П.Сименов, Луканов, Виденов, Костов, Жорж Ганчев, Волен, Доган, Царо, Юруков, Я.Янев, Мартин, Станишев, Кр. Каракачанов, Ал. Каракачнов, Гоце, Боце....... Виж ако Народа бил политически грамотен и избереше правилно , правилния от тия- СЕГА ЩЕШЕ ДА Е ДРУГО:)))))) АБСОЛЮТНА НЕЛЕПИЦА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Розенкранц

    07 Окт 2010 5:00ч.

    Бразилия е голяма страна - и биографията на Дилма Русеф е много интересна. Тези два факта - сами по себе си - са достатъчни човек вместо да прави анализи на комлексите си - както прави г-н Киряков - да се потруди да почете повече - и после евентуално да ни го разкаже. Защото в тази история има няколко други истории - всяка една интересна и поучителна - Аз се зачетох в историята, защото в нея има нещо свързано с меритокрацията, която липсва в България. Доколкото разбрах - нейните роднини тук също са най-общо успели хора - но те не са имали и не биха имали същия потенциален &#039;импакт&#039;- просто защото талантлив и работлив само по себе си все още не е съвсем достатъчно тук. А пък &#039;куул&#039; революционер от 1968-ма (или някоя друга година) просто не съществува - Сравнението с Кения е глупаво и не добавя информация. То всъщност е убийствено комплексарско - защо изобщо се сравнява БВП у нас с този в Кения в този контекст ? Историята може да се разгледа от много и съвсем различни аспекти - за съжаление г-н Киряков неволно е избрал най-близкия му - да я разгледа през призмата на личните му комплекси като български гражданин. В това си начинание - г-н Киряков използва произволни и несвързани общоизвестни факти - Г-н Киряков - не ме информира или вдъхнови за нищо - и загуби моето време. на негово място - вместо да гледам българска телевизия по тази тема - ще се опитам да се информирам от чуждоезични източници -

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • PAVLIK MOROZOFF

    10 Окт 2010 15:32ч.

    V BG ZAPLATITE NA RABOTNITSITE SA OKOLO 30 600 LEVA!ZA KAKVI 13 000$ NA GODINA GOVORI TOZI NESHTASTNIK WE A? KOI VZEMA 1100$ ZAPLATA V BULGARISTAN A???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • четец

    03 Ное 2010 23:03ч.

    Аз пък не се радвам. Все ми е тая. Само зная, че живея в &quot;кения&quot;. Жалко че нямаме забри :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • корен

    02 Яну 2011 7:34ч.

    колкото моята дащеря е българка защото не иска да си идва в Б-я,толкоз и Дилма е българка .Никога не идвала тук и нима ще е загрижена за българите НЕ ВЯРВАМ Нашите политици да се замислят как да върнат децата ни които се пръснаха по света

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи