Защитата на човешките права трябва да е ключова при избора на генерален секретар на ООН

Защитата на човешките права трябва да е ключова при избора на генерален секретар на ООН
Докато светът наблюдава как Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп се състезават за президент на САЩ, паралелно тече друга важна предизборна кампания, която може да има огромно въздействие върху човешките права в международен план - маневрите около избора на наследник на Бан Ки Мун начело на ООН.

 

 

През последните години човешките права не са достатъчно важен приоритет за Организацията на обединените нации. От Русия до Египет, през Саудитска Арабия, Сирия и Венецуела - опитите на Бан Ки Мун да защити свободата и да спре убийствата и преследванията се провалиха ужасяващо. Престъпленията останаха ненаказани, извършителите им не бяха подведени под отговорност. 

Тъй като кандидатите за генерален секретар на ООН са много активни в кампаниите си за подкрепа от държавите членки на Съвета за сигурност на ООН, важно е да разгледаме по-внимателно техния ангажимент за защита на човешките права. Четирима кандидати изглеждат засега водещи в надпреварата: Сузана Малкора, Хелън Кларк, Ирина Бокова и Антониу Гутериш. За съжаление, две от тях имат пагубно лошо наследство, що се отнася до правата на човека.

 

Сузана Малкора, настоящ външен министър на Аржентина и бивш шеф на кабинета на Бан Ки-мун, е напълно неприемлива. С обявяването на кандидатурата си за поста, тя лично, както и страната й като цяло, извършиха отвратителен обратен завой в сферата на човешките права. Само и само за да си подсигурят подкрепата на Венецуела в Съвета за сигурност на ООН, те пренебрегнаха кризата със спазването на човешките права в тази държава. Направила "сделка с дявола", Малкора внезапно преустанови публичните си критики към венецуелските власти и системните им злоупотреби и така обърна гръб на латиноамериканските си партньори. Сега Малкора вяло призовава за "диалог".

Това е политика, нищо ново. А и на Малкора не й за първи път. Тя беше вече в центъра на един международен скандал - с опита си за укриване на сексуално насилие, извършено от миротворци на ООН в Централно-Африканската република. Служителите на ООН под нейно ръководство вместо да се занимаят с възникналия проблем, преследваха хората, които вдигнаха шум и привлякоха общественото внимание. Подалият сигнала Андерс Компас беше уволнен, задето е осветил престъпленията на френски войници по време на мисията на ООН в Африка. Имейли доказват недвусмислено, че Малкора е координирала заседанията на висши служители на ООН, на които се е решавало как да бъде наказан Компас. Нито тя, нито който и да е друг от висшата администрация на ООН обаче някога бяха държани отговорни за това. Думите на Компас говорят сами за себе си: "Тоталната безнаказаност на онези, за които бе установено, че са злоупотребили в една или друга степен с властта си, наред с неохотата на по-горните етажи в йерархията на ООН да изразят съжаление за начина, по който се действаше спрямо мен, уви, потвърждава липсата на отговорност, дълбоко залегнала в ООН."

 

Въпреки че досието на Хелън Кларк във връзка със защитата на човешките права не е така катастрофално, тя се прояви в Шри Ланка със скандал, който много наподобява поведението на Малкора в Централно-Африканската република. В Шри Ланка Кларк също защитаваше системата на ООН и обвиняваше критиците й - вместо да вземе страната на жертвите. Тя и нейният екип принудиха американско-шведската служителка на ООН Лена Синха да напусне работа, след като участва в едно критично за ръководената от Кларк UNDP (Програмата на ООН за развитие) разследване, свързано с масови жестокости в Шри Ланка. Разследването, кръстено Докладът на Петри, обвиняваше висши служители на агенцията на Кларк, че са омаловажили ролята на шриланкийското правителство в убийството на хиляди тамили.

Според Филип Болопион, директор на ООН за Human Rights Watch, докладът разкрива "неизпълнение на задълженията" и представлява "призив за действия и реформи в цялата система на ООН". След приключването на доклада, според сп. "Форин Полиси", на Синха, работила за UNDP в продължение на 15 години, било казано, че "никога повече няма да работи за ООН”.

 

Обратно, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова направи така, че ръководената от нея агенция да стане по-гласовита и по-ангажирана с въпросите на правата на човека. Тя се зае със защита на свободата на словото, с протекция на журналисти, с насърчаване на междурелигиозния диалог за неутрализиране на екстремизма. По време на двата си мандата в ЮНЕСКО Бокова се бори също с расизма и антисемитизма в целия свят, промотирайки нуждата от образование и памет за Холокоста, включително назначавайки първа специален посланик за темата.

 

Антонио Гутериш, бивш Върховен комисар на ООН за бежанците, е друг кандидат с впечатляващо досие по човешките права. Той е страстно ангажиран с преодоляването на предизвикателствата пред сирийските бежанци. И не се страхуваше да се изправи срещу водещи световни сили, печелейки похвали за твърдата си позиция по принудителното връщане на севернокорейските бежанци от страна на Китай.

 

Сега е моментът ООН да даде пример на всички. Организацията на обединените нации говори непрекъснато за правата на човека, но твърде често не съумява да превърне думите си в дела. Гражданското общество и международната общност трябва да изискат от лидерите си гаранции, че следващият генерален секретар на ООН ще е не само опитен дипломат, но и истински шампион в областта на спазването на човешките права.

 

 

*Армин Сахакян е активист за човешки права, базирана е в Армения. Колумнист е в Kyiv Post и блогър в The Huffington Post, пише за правата на човека и демокрацията в Русия и страните от бившия Съветски съюз. 

 

Източник: http://m.huffpost.com/us/entry/10569208.html

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи