Законодателните промени, които предизвикаха скандала около уседналостта

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

(обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г. и бр. 103 от 2016 г.)

§ 1. В чл. 3 се създава изречение второ: „Забранява се злоупотребата с двойно гражданство“.

§ 2. В чл. 12а след думата „ако“ се добавя „поддържа инвестицията си към датата на подаване на молбата за натурализация и“.

§ 3. В чл. 14а, ал. 1, т. 1 в основния текст накрая се добавя „към датата на подаване на молбата за натурализация“.

§ 4. В чл. 22, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „и за поне едногодишен период, считано от датата на натурализацията – в случаите по чл. 12а“.

                              ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. В Закона за вероизповеданията (обн. ДВ. бр. 120 от 29.12.2002 г., изм. ДВ. бр.33 от 21.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 74 от 15.09.2009 г., изм. ДВ. бр. 68 от 2.08. 2013 г., изм. ДВ. бр. 61 от 11.08.2015 г., изм. ДВ. бр. 79 от 13.10.2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

 1. В Преамбюла на Закона за вероизповеданията след думите „свързани със свободата на съвестта и вярата“ се добавя „като подчертава недопустимостта на използването на религията за политически и партийни цели и задължението на вероизповеданията да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България“.

              2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация са забранени.“;

б) създава се нова ал. 3:

„(3) Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“. 

в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

„(4) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1, 2 и 3.“

г) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

 3. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

а)създава нова ал. 3:

„(3) В неотложни случаи мерките по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 могат да се налагат от главния прокурор, който в срок от 72 часа  уведомява Софийския градски съд. Съдът се произнася незабавно по законосъобразността на наложената мярка.“

б) досегашната ал. 3 става ал. 4.

             4. В чл. 12 се създава ал. 3:

(3) Вероизповеданията могат да назначават чужди граждани за религиозни служители или да канят чуждестранни религиозни служители по реда на чл. 35, т. 5,  след представяне в Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет на доказателства, че лицата владеят български език съгласно действащото законодателство, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали“. 

             5. Член 15 се изменя така:

„Чл. 15 (1) Религиозните общности се регистрират като юридически лица – религиозни институции, от Софийския градски съд по реда на глава четиридесет и девета „Общи правила“ от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Религиозните институции не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.

(3) Забранява се регистрацията на повече от едно юридическо лице – религиозна институция с едно и също наименование и седалище.”

             6. В чл. 16 думите „може да изиска“ се заменят с „изисква“.

             и. 18 се правят следните изменения и допълнения:

• Досегашният текст става ал. 1.
• Създава се ал. 2:

„(2) Софийският градски съд в 14-дневен срок служебно уведомява Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет за вписванията в публичния регистър по ал. 1.“

  7. Създават се чл. 22а, чл. 22б и чл. 22в :

„Чл. 22а. Вероизповеданията не могат да получават:

1. анонимни дарения в размер над 1000 лв;

2. дарения от политически партии;

3. финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз.

4. финансови средства и активи от чужди държави и техни органи и организации, освен по силата на международен договор, по който страна е Република България.

Чл. 22б. (1) Вероизповеданията и техните поделения водят регистър на получените дарения в размер над 1 000 лева от български и чуждестранни физически и юридически лица. В регистъра се вписват данни за дарителя, размера и целта на дарението.

(2) Вероизповеданията предоставят информацията  от регистъра по ал. 1, на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет, всяка година до 30 март за предходната календарна година.

(3) Извън случаите по ал. 2, по искане на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет, вероизповеданията са длъжни в 3-дневен срок да предоставят информация, вписана в регистъра по ал. 1.

      Чл. 22в. (1) Вероизповеданията представят ежегодно до 30 април ЗКПО в Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет годишен финансов доклад за предходната календарна година.

(2) В доклада по ал. 1 се включва информация за:

1. общия размер на приходите и разходите;

2. вида и стойността на безвъзмездно придобитото имущество;

3. име на дарителя и целта на полученото дарение, когато то е в размер над 1000 лева.”

8. В чл. 30 се създава ал. 3:

„(3) Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост, конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите.“

9. В чл. 33 ал. 7 се отменя.

10. Създава се чл. 33а:

„Чл. 33а (1) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на вероизповеданията с разрешение на Министерския съвет след представяне на устройствен правилник, учебни планове и програми за обучение.

(2) Министерският съвет не разрешава или да отменя разрешение за откриване на висше духовно училище, когато учебните планове и програми противоречат на чл. 7.

(3) Висшите духовни училища водят регистър на приетите за обучение студенти и издадените дипломи.”

        11. В чл. 38 думите  „100 до 300 лв.“ се заменят с „300 до 3000 лв., а думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 лв.“.

§ 6. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г., бр. 39 и 98 от 2016 г. ) се правят следните допълнения:

 1. В чл. 23, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.

 2. В чл. 24:

а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и от физически лица, които не са български граждани“;

б) в ал. 3 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.

 3. В чл. 29, ал. 2, т. 7 след думите „техните имена“ се добавя „и гражданство“.

 4. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 6:

„6. системно включва религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация, както и в своята политическа и организационна дейност, с изключение на обичайни религиозни обреди.“

5. В § 1 на допълнителната разпоредба се създава т. 8:

"8. „Системни нарушения" са три или повече нарушения на закона, извършени в продължение на една година.“

§ 7. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г. и бр. 39, 57, 85 и 97 от 2016 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 20 от 2017 г. ) се правят следните допълнения:

1. В чл. 57, ал. 1 се създава т. 49:

„49. заличава регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават чл. 182, ал. 2 или допускат участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.“

2. Създава се чл. 137а:

„Чл. 137а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на партия, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.

(2) В случая по ал.1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“

3. Създава се чл. 145а:

„Чл. 145а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на коалиция, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.

(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“

4. В глава девета се създава  чл. 155а:

„Чл. 155а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор съответната избирателна комисия заличава регистрацията на инициативен комитет, който системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.

(2) В случая по ал.1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“

5. Създава се чл. 160а:

„Чл. 160а. Всеки кандидат подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.“

6. Навсякъде в чл. 162 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.

7. В чл. 167, ал. 3 и 4 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.

8. В чл. 243 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз.“

9. В чл. 307 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз.“