- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 16594
- 26
Български патриотизъм вместо декларативен евродебилизъм, маскиращ хищнически грабеж и нагъл корпоративен диктат, човешко достойнство вместо ганьовско подлизурство и подлост, нормален човешки интелект и компетентност вместо ломброзовско тъпоумие и некадърност – това не може да не радва!
Промененото отношение на българската държава към Русия се приема с общо облекчение – като възстановяване на нормалността и справедливостта. Това е и смисълът на казаното от Нинова за българско вето за нови санкции на ЕС – не става дума за конкретна брюкселска процедура, а за издигане глас за нормалност и справедливост, което само по себе си ще е революция, камък в брюкселското блато.
Главната причина за променения климат у нас, разбира се, е новата посока на международните ветрове. Политиката и международното влияние на Русия имат определящо значение за България през последните близо два века и в обозримо бъдеще. Това е природонаучен факт. Новобългарската държава и нация съществуват благодарение на Русия.
Но не само това – основните периоди в историята ни през този период се сменят изключително под влияние на Русия. Високото Възраждане след Кримската война, съветският социализъм след 1944 г., разхлабването му с пазарни и патриотични фасадни промени след средата на 60-те, прозападният либерализъм след средата на 80-те, протестът срещу западния диктат от последните вече двайсетина години и особено от началото на украинската криза. Без перестройката в България никога нямаше да се появи СДС, без глобалната офанзива на Путин за международно равноправие от последните три години БСП никога нямаше да се промени дотолкова, че да върви сега към сигурна победа.
При все това, както съм аргументирал и по-рано, Трети март не бива да бъде нашият голям национален празник – не защото Освобождението ни от османско иго не е голям наш празник и не защото признателността ни към Русия не е политкоректна, а защото Трети март не ни обединява, а ни разделя. На русофили и русофоби, червени и сини, „западници“ и „източници“, „безродници“ и „родници“. В най-новата ни история не е имало случай тези противоречия да не са пламвали по същия убийствено еднообразен и саморазрушителен начин на тази дата. И няма изглед да отслабват, да се доближаваме до някакъв макар минимален консенсус.
Държава, чийто национален празник вместо единение събужда политическа конфронтация и взаимна омраза у гражданите, е пропаднала (failed state). Читателите помнят, че предложението ми за национален празник е 24 май. В края на коментара е даден линк към аргументите ми отпреди три години.
„Прас Прес“ и цензурата
Много харесвам Иван Бакалов. За мене той е пример на честен и компетентен журналист с независим характер, ясна мисъл и увлекателен стил. Чета с интерес всичко, което намирам на Фейсбук (само от вино не разбирам, освен че различавам интуитивно хубаво от лошо – за срамотиите, че прадядо ми Съби Тихолов бил дребен, но добър винопроизводител в Оряхово в началото на миналия век). Възхищавам се от смелостта на Бакалов да издава независим вестник (друг мой прадядо, Павел Хаджийски, по същото време издавал в. „Дунавски вести“, също в Оряхово, сам си го списвал и печатал). Няма съмнение, че публиката жадува за независимо и качествено четиво.
Няма спор, че цензурата е отвратително мракобесие. Монополизмът в информацията е вреден за демокрацията и възпитанието на народа и е недопустим. Чудя се също как може умни хора да очакват, че Пеевски ще разпространява добросъвестно вестник с име – нарицателно за вестниците на самия него.
Критиките срещу Пеевски, разбира се, са напълно основателни. Но сме виждали и как възмущението от него, само по себе си справедливо, реално послужи за връщането на Борисов на кормилото за още две години – с катастрофални последици за страната. Пеевски ли е главният ни проблем? Откъде да се започне?
Видях на Фейсбук две карикатури от първия брой – на едната Борисов и Нинова в леглото, според мене по-скоро ласкателна за първия и кепазяща втората, на другата – Нинова като стриптийзьорка с червени звезди на разголените гърди и с листче „СЕТА“ в устата. Това е тъпо, отвратително и несправедливо.
Разбира се, карикатуристът явно не знае какво е СЕТА и кой се обявява срещу тези договори, установяващи паралелен режим на корпоративен комунизъм за сметка на гражданите и потребителите. Целта на карикатуриста е да ни каже, че и едните, и другите са маскари. Това е невярно, подло, несправедливо и развращаващо. Подхранва нашенския аморализъм и без да ще, става елемент от машината на олигархията за илюзорно съзнание и за увековечаването на ГЕРБ.
Публицистът трябва да е справедлив. Отдавна не пипам хартиен вестник, но такива карикатури особено не ща да държа в ръце и децата ми да гледат. А съм и учител и винаги мисля какво мога да покажа на децата в училище, в гимназиалните класове. Колажът във Фейсбук с Пеевски, тъпкан в джебовете с вестници вместо пачки, е хубав, но май не е от вестника.
От тримата известни карикатуристи съм имал малък косвен опит само с Комарницки и той не беше положителен. Ставаше въпрос за цензурата на в. „Сега“ срещу двама читатели, активни участници във форума. Комарницки първо сякаш се ангажира, но после се ската, явно предпочете да няма проблеми с редакцията и издателя. Това са разделни моменти, в които се пробва човекът като златото в огъня. „Сега” го хвали, че бил там от двайсет години вече. Но нали вестникът си смени ориентацията на 180 градуса през лятото на 2013 г., не знам по каква причина, а той си кара.
Може пък просто времето на злободневната вестникарска карикатура, правена от професионалисти за пари, да е минало вече. Дали е технически възможно да правиш всеки ден по занаят по 1–2 карикатури и все да си добър и релевантен? Карикатуристите сигурно са най-тъжните хора. То и маститият „НЙТ“ умира от ирелевантност, камо ли карикатурата.
В интернет, от друга страна, виждаме почти всеки ден чудесни, умни, справедливи и в същото време безплатни за читателя карикатури-колажи, правени сигурно от стотици талантливи любители, които вероятно сами не могат да рисуват, но са научили фотошоп и го правят за удоволствие, когато им дойде музата, и за удовлетворяване потребността си от справедливост. Повече по темата съм писал в коментара си за „Шарли Ебдо“ преди две години, линк за който също е даден по-долу.
Защо ще гласувам за Нинова?
Имам ли нещо общо с БСП? Не, никога не съм членувал в БСП или в БКП. Преди 1989 г., още студент, бях много критичен към режима, а след това до 2006 г. общо взето споделях мнението на редовия седесар за „столетницата“. Наистина, в 1990 г. за известно време съчувствах на БСП и се възмущавах от крайностите и от фалша на първото СДС. След 2006 г. започнах да си променям мнението за БСП – успоредно с надигането на ГЕРБ.
Самите хора от БСП не ме приемат като свой, а като опомнил се седесар (според сините – седесар ренегат), а най-левите ме громят като хайверен социалист и катраница на буржоазията. Само веднъж след коментара „Какво й е на България“ – линк към него е даден по-долу – след победата на ГЕРБ през есента на 2014 г. ми писа съветникът на Михаил Миков и ме покани да участвам в техен обществен съвет. Приех, но те повече не се обадиха. Нямам абсолютно никакви амбиции за български постове и други облаги. Симпатиите ми към БСП на 26 март са напълно безкористни – като към единствената алтернатива на ГЕРБ.
Много интелигентни пищещи колеги още робуват на анти-БСП догмите на илюзорното олигархично съзнание. Първо беше мантрата „победата на Радев въобще не значи победа на БСП“, сега на мода излиза „никой от приятелите ми няма да гласува за БСП, защото са против Европа“.
Истината е тъкмо обратната – и победата на Радев дойде благодарение на правилната стратегия и тактика на БСП, и мнозинството българи, които не получават чиновни, грантови или други облаги от ЕС, а повече страдат от него, ще гласуват за БСП, защото най-сетне критикува остро сегашния – олигархизиран, бюрократизиран, безмозъчен и терминално вреден за Европа – ЕС. Само така България ще може да се бори за достойно място в утрешна Европа. Иначе ще остане силно изненадана от хода на събитията.
БСП най-после яхна вълната на народния протест. А неговият потенциал е огромен. Икономическото положение на Европа днес и в обозримо бъдеще, изключително в резултат на „дясноцентристката“ икономическа политика, все още господстваща в ЕС, е значително по-тежко от положението на Стария континент в разгара на Голямата депресия. Вятърът на историята духа и все повече ще духа в платната на левицата, на БСП.
Популярността на „крайно десните“ партии на протеста се дължи на абсолютно същите обективни причини – те просто дават погрешен израз на обективните потребности, макар програмите им да съдържат и много леви, социалистически елементи, много по-леви от тези на досегашните уж социалистически партии.
До миналата есен изборният вятър в България подминаваше платната на БСП – по обективни и субективни причини.
Както писах в „Какво й е на България“, при всичките си немалки слабости в миналото БСП беше единствената реална, устойчива във времето опозиция на ГЕРБ. И като идеология и пропаганда, и като вътрешнопартийна демокрация, и като качество на лидерите си, и като международно признание.
Причините за неуспехите на БСП през трите години от началото на жълтопаважните протести до издигането на кандидатурата на Радев бяха най-вече извън нея: (1) превратът срещу Орешарски: БСП бе свалена, т.е. подразбираше се, че няма да бъде оставена да управлява и в бъдеще; (2) медийното вещерско сборище и подмяната на мозъците на голяма част от населението; (3) и най-важно – окончателното налагане на ГЕРБ като „всенародна партия-държава“, при която не се предвижда място за независима опозиция, а всички „легитимни“ партии са само фракции по интереси на ГЕРБ. Партията-държава окончателно монополизира европейските парични потоци, държавните поръчки, чиновничеството в центъра и общините, поминъка на стотици хиляди хора, пропагандата и изборните манипулации на всички равнища за осигуряване на вечното си господство.
При тези тежки условия задачата на БСП беше да не се загуби или разпадне до момента, в който вятърът на историята най-после се усети и у нас. За своя чест тя не само оцеля, но и отстрани много от субективните причини за неуспехите – разви се организационно, избра ново, енергично ръководство, разшири вътрешната демокрация, продължи постепенно да се чисти от корумпираните и кариеристите, да се избистря идейно – все по-наляво, вече със самочувствието да влияе и на европейската и световната сцена (българи са начело на ПЕС и на Социнтерна) и да се готви сериозно за самостоятелно управление със своя собствена програма.
БСП се научи да гради широки тематични анти-ГЕРБ коалиции с всички недоволни: навсякъде, по конкретни, конструктивни, решаеми проблеми на хората на национално и местно равнище. Триумфът им настъпи с издигането на кандидатурата на Радев, за което още в края на август прогнозирах, че е началото на края на Борисов.
БСП трябваше и да създаде съвременна, обективна, cool анти-ГЕРБ пропаганда, неразривно интегрирана със световните леви мрежи. Не успяха сами, но тук се яви решаващата помощ на RT, Уикилийкс, The Intercept, на стотиците независими прогресивни новинарски и коментарни сайтове, и чужди, и наши, и на социалните медии, особено Фейсбук, чрез които медийната атмосфера се промени коренно през последната година.
Промени се и световният политически климат. Брекзит, победата на Русия в Алепо, епопеята на Сандърс и победата на Тръмп, крахът на Хилари, растящото съзнание в света за външнополитическата катастрофа на Обама, предстоящата победа на Марин Льо Пен, надявам се и предстоящата загуба на Меркел наесен са сред най-важните жалони и на дегерберизацията на България, която вече е безвъзвратна.
Провалът на ГЕРБ ще е провал и на всички техни присъдружни клубове по интереси – сини, розови и други цветове. От новите им издънки особено протестърската организация „Да, България“ и сините кандидати на ДОСТ трябва да бъдат най-решително отхвърлени от избирателите.
Провалът на ГЕРБ трябва да бъде последван от бърз, окончателен съдебен разгром на тази престъпна организация, до осъждането и затварянето на Борисов и всички по-едри престъпници от гербероелита. Герберщината – и самата идея, че тъмни субекти като Борисов и Цветанов могат да управляват, вместо да търкат наровете – трябва да се изкорени от съзнанието на хората.
С което призовавам всички честни хора, които симпатизират на президента Радев, и всички, които не искат трети мандат на Борисов, да гласуват за БСП на 26 март. Всеки друг глас може да се окаже глас за ГЕРБ.
Доверието ми към БСП обаче съвсем не е безусловно. От тях очаквам в най-скоро време практическото закриване на ГЕРБ и бърза корекция на всички основни герберски престъпления и извращения – например в регионалната политика. Сега чета за 140 нови завода по магистрали „Тракия“ и „Марица“, много от които турски (независимо колко малко плащат на хората там) – срещу нула изградени по все още несъществуващите магистрали „Хемус“ и „Черно море“.
И срещу 90 разрушени промишлени предприятия само във Варна, на чиито места сега строят затворени апартаментни комплекси. На мястото на ликвидирания в 90-те години по вина на БСП и вицепремиера Румен Гечев автозавод ВАМО например издигат апартаменти „Варна сити парк юг“ с геотермална вода.
Трябва по тези места и по цялото бивше трасе на „Южен поток“, за който се чува и отвън, че може пак да се строи, и по забравения Дунав и трижди забравения Северозапад да се върне въодушевлението, настанало за кратко в края на управлението на Тройната, преди герберската слана да го попари. Ще ми се и морското ни стопанство отново да се оживи поне до равнището си (относително) от XIV век, дори от мрачния османски XVII век.
В платформата на БСП отново се говори за развитието на Странджа-Сакар и Родопите. Те ще се оправят сами, когато средният българин в централните райони се замогне и тръгне да търси уединение на стари години из горските дебри. Много по-важно е да се възроди деградиралата някогашна сърцевина на българското землище и стопанство – да не продължава да се затрива Княжеството заради Румелия. Някогашният Дунавски вилает (без София) да си върне поне репутацията от османско време – на Бохемия и Моравия на Балканите и Близкия изток. България да се обърне с лице към Централна Европа и Русия, не само към Цариград.
И Путин, а сега и Тръмп ни дават пример какво трябва да се прави на първо време. Насърчаване на местното производство, малкия и средния бизнес, постигане на пълна заетост и чувствително повишаване на доходите на средната класа и работниците, активна държавна индустриална политика (възстановяване с държавно участие на АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“), истински суверенитет – външна политика, изразяваща националния интерес и осъществявана от професионалисти, а не от гастрольори, стипендианти на чужди правителства.
В областта на сигурността и отбраната – да се осмисли заключението на Тръмп от първата му реч пред Конгреса във вторник, че външната политика на Обама бе поредица от катастрофи. БСП не трябва да проявява повече крайност от Тръмп, когато отстоява линията си в НАТО – „не“ на ескалацията с Русия, незабавно възстановяване на диалога и сътрудничеството НАТО – Русия по борбата с тероризма, безотносително към развоя на украинската криза.
Но БСП трябва да направи и повече – да осигури бързо и рязко снижаване на икономическото неравенство, повишаване доходите на работещите бедни и пенсионерите, прогресивни данъци, както е навсякъде в развития свят, решително подобряване на образованието и здравеопазването. Правосъдието да се реформира от специалисти, не от лишени от права адвокати без нито ден стаж. Да се демутризира и дечалгизира обществото и културата. Да се вдигне анатемата и да се върне положителното от стария режим преди 1989 г. То явно не е било малко.
Още по темата:
http://glasove.com/categories/komentari/news/whats-wrong-with-bulgaria
