Кох се опитваше да ме убеди, че националистите бият таджиките, защото те им отнемат работните места: портиери и общи работници.
Разсмях се, това ми изглаждаше напълно безсмислено. И до ден днешен мисля така. Никакви таджики не отнемат каквото и да било от националистите.
Ситуацията изглеждаше дивашка и по причина на това, че един от символите на руския либерализъм изведнъж изрази неочаквана близост към „десния“ политически сектор.
По същото това време се запознахме с Алексей Навални, у когото тези две крайности – либералната и националистическата – естествено се събраха в едно цяло.
От онзи момент не е нужно да се учудваме на това съчетание.
***
Гледам телевизия само в хотелите – да кажем, веднъж месечно.
Би могло това да се случва и един път в годината – ефектът едва ли би бил по-различен. Картината в света е същата, както и във Фейсбук.
Тези дни например гледах програмата „К барьеру“ с либералите Проханов и Гозман. Ставаше дума за Съветския съюз – сам ли се срина, или бе подло нападнат в гръб и убит. Добър ли беше, или отвратителен.
Слушайки Гозман и неговите секунданти, за минута си помислих: „Къде ли вече съм слушал всичко това – това, което те говорят?“.
***
Работата е там, че след смъртта на Моторола (Арсен Павлов-Моторола; командирът на опълченците на Донецката народна република бе смятан за герой и новината за смъртта му веднага предизвика реакции) отписах в страниците си в социалните мрежи всички наши прогресисти: цялата тази сган сметна за нужно да танцува на пресния гроб на войника.
Накратко, не съм ги срещал отдавна.
А от такива разговори като тези в програмата направо ти идва да крещиш.
***
После се сетих, разбира се. Сетих се защо „К барьеру“, програма, водена от Проханов и Гозман, ми заприлича на сайта „Спутник и погром“.
Последните са нашите ултранационалисти. Тях не съм ги отписал.
Сайтът „Спутник и погром“ и всичките му адепти громят и заклеймяват същото, което громи и заклеймява Гозман. Съвпаденията са дословни.
Да, по въпроса за Моторола те ще се разминат.
Само че това е поправимо.
Един ден все едно ще се съберат.
Когато видите, че са се събрали, бягайте. Въоръжени! Разбивайте стени.
Спомням си как тези хора – либерали и ултранационалисти – идеално се сговориха и събраха на „Балатная“, а после в Координационния съвет минаха в опозиция. Вие също не забравяйте това.
Неведнъж още ще има сговори помежду им. Ще се прегръщат, ще се целуват. И ще започнат да ни спасяват.
Веднъж бях в „Спутник и погром“ по повод на някакъв юбилей. Тогава Егор Просвирнин доста озадачено ми написа: „Защо либералите ги поздравяват, а вие, левите патриоти, националболшевиките – не?“
Отговорът е очевиден: „Заради това, че сте едни и същи“.
„Елцин-център“ все още не спонсорира „M & A“? Отдавна е време.
Най-смешното при националистите е тяхната увереност в това, че в някакъв час X ще излъжат либералите и ще създадат тук „руска република“.
През 1991-ва веднъж излъгаха, когато заедно „десъветизираха Русия“ и аха да изградят всичко, което биха пожелали.
Излъгаха и на Майдана, построиха „националната украинска република“. Виждаме я как грее, чак те заслепява.
Смешна е все пак тази картинка: стоят рамо до рамо избръснати градски младежи, Кох, Гозман и още избръснати (по правило московчани) граждани. И всеки чака своя час.
------------
*Алфред Кох е руски политик, днес опозиционер. Бивш заместник- председател на правителството на Руската федерация. Емигрант в Германия.
Превод от руски: Елена Дюлгерова
Източник: