Язък за Турция или viva Ердоган

Тези дни обаче Мехметчикът „яде бой“ от призовани по интернет, от имамите в джамиите и чрез джиесеми турски граждани, а един бе убит, като му отрязаха главата. Да, народът бе призован да излезе по улиците, за да подкрепи властта и да изрази протеста си срещу метежниците, но сред ликуващите не се виждаха онези герои от популярните турски сериали, които имат вид на заможни европейци, облечени по последна световна мода и говорещи на езика на добрата турска интелигенция.

Празнуващите „защитата на демокрацията“ определено в по-голямата си част са хората, които вече 14 години подкрепят политиката на Ердоган и за които казват, че са дошли от Анадола след 2002 г., когато бяха спечелени първите избори от управляващата Ердоганова ПСР. Те, разбира се, произхождат от онези консервативно-ислямски среди, които са се чувствали унизени и пренебрегвани години наред от сменящите се и с помощта на армията правителства /всички със светски характер/ и вече придават облика на новото турско общество.

Но редица наблюдатели не пропускат да изразят мнения, че не е ясно дали хората по площадите са били преди всичко в подкрепа на Ердоган, или просто са считали, че така подкрепят демокрацията и не приемат начина за смяна на властта чрез преврат. Никак не е сигурно, че обстановката ще се избистри до степен, че да се получат отговори, които са близо до истината. По-вероятно е мъглата да се поддържа съзнателно, защото залогът е голям и дори геополитически. Без да се пренебрегва съществуващото вече години „зад кадър“ недоволство сред турските военни, свикнали в миналото да имат пряко участие в политическия живот с благородната цел да съхранят „заветите на Ататюрк“, т.е. светската държава.

Ердоган ги лиши от тази „привилегия“, защото не съвпадаше с неговите амбиции за еднолична власт с неограничени президентски правомощия. За целта използваше религията като „дясна ръка“ при провеждането на своята „умерена ислямистка политика“, която в крайна сметка легитимира ролята на политическия ислям в процесите, които се наблюдават през последните години в целия регион. И постави кемалистите в ситуация на безтегловност, а Турция като цяло постепенно се ислямизира. Видно е и от пръв поглед, без да се акцентира специално върху новите надписи на арабски по кръстовищата или да се гледа как паметникът на световната култура „Св. София“ в Истанбул се превръща в джамия. 

Всъщност този опит за преврат не толкова разтърси Турция и нагнети допълнително сложната политико-икономическа обстановка в страната, колкото извади наяве противоречията и разделението сред турското общество, както и двойните стандарти на политиците не само в Турция, но и по света. А това неминуемо ще има негативни последици. Стига се до мнения, че „политическата коректност“ и двойствеността на политиците ще унищожат демокрацията, а сега в Турция се говори в стил „язък за Турция“ и се увеличават страховете, че резултатът от пуча е „повече Ердоган и по-малко демокрация“.

Не от вчера се казва, че Турция е „разпарчетосана“ и че обществото е разделено на лагери, които са един против друг и не само по етнически и религиозен признак. Този метеж раздели турците и в посока „а сега какво, накъде, има ли алтернатива“. Защото мислещите турци знаят, че подобни събития неминуемо ще сринат допълнително икономиката, туризма, инвестициите и ще смразят до непоносимост различните лагери в страната. Не е случайно, че вицепремиерът Мехмет Шимшек още преди да са утихнали изстрелите, побърза да се похвали по основните тв канали, че е провел „телеконференция с 560 международни инвеститори“, за да ги убеждава, че всичко работи нормално в Турция. И то при положение че „Гардиън“ на първа страница излезе с анализ в посока „военната диктатура може да е една от най-лошите форми за управление, но и изборната диктатура не е по-малко опасна“, и то с извод, че „има открита опасност Турция да отива към такава държава“.

Този сериозен вестник е категоричен, че самото задържане на повече от 7 хил. души, отстраняването на повече от 2 хил. следователи, преследването на журналисти и изпращането им в затвор са лоши сигнали на един „режим, който прави всичко възможно да ликвидира гражданското общество“. След като и комисар Хан си позволи от Брюксел да заяви, че незабавното изваждане на списъци с имената на висши военни, представители на съдебната власт, както и бизнесмени говори, че Ердоган е имал своевременна информация за предстоящ преврат и е използвал случая не само да го ликвидира по удобен начин, но и да се възползва от възможността да се разправи с противниците си, чиито имена е „държал в сейфа си“. Друг е въпросът дали това противопоставя армия на полицейски сили, но със сигурност ги разделя непоправимо и ги смразява задълго.

Едва ли следователите са тези, които са организирали преврата, а е видно и че съгласуването на дейност между тях и военните не е налице. Разправата с тях обаче е в действие и това е обезпокоило журналистите на „Гардиън“, които пишат, че „е известно неуважението на Ердоган към човешките права и върховенството на закона“. Част от успеха на Ердоган при потушаването на пуча се дължи и на използването на социалните мрежи за връзка, което си е наистина ирония на съдбата, като се има предвид колко често той нареждаше забрана на дадени социални мрежи, които си позволяваха критични забележки за негова политика или действия. Както се казват днес в Турция, „Ердоган е борчлия на социалните мрежи“.

Той си има дежурен виновник за нестабилността в страната и това обикновено е проповедникът имам Фетулах Гюлен, който е в основата на обявената от управляващите „паралелна държава“ /джемаат/, но неговите последователи в страната отдавна заемат високи държавни позиции в много области и по-голямата част са поставени там от самите управляващи. Тогава къде се разминават и дали наистина те са организаторите на този по същността си аматьорски проведен опит за преврат? Само финансовите потоци ли не могат да разделят, или когато „апетитът е дошъл с яденето“, всеки е минал на „дай си ми куклите, на ти си парцалките“?

На специална пресконференция в своя чифлик в Сейлърсбург, Пенсилвания, Фетулах Гюлен не само е отрекъл участие в организацията на пуча, но е и порицал метежниците. „Никога не съм гледал положително на военна намеса. Демокрацията не може да бъде осигурявана по този начин“, казва 73-годишният проповедник, но е изразил съгласие да се върне в Турция, ако американските власти вземат решение за екстрадиция. Засега Вашингтон казва, че такова искане официално не е постъпвало независимо от призивите на премиера Йълдъръм да се депортира „човекът от Пенсилвания“. Сложни междудържавни отношения между двете страни в този момент и те си имат дълбоки геополитически причини, в които са замесени и други международни контакти на Анкара, включително с Русия и самостоятелно с Дамаск. Разбира се, че никога не се пропуска и от двете страни да се заяви, че Турция и САЩ са приятелски държави и съюзници в НАТО, където турската армия по количество и въоръжение е след американската.

 Ще може ли да се умиротвори обстановката, при положение че Ердоган не забравя правилото „нацията ме е избрала и аз ще правя каквото си искам“, като си затваря очите за корупцията, за липсата на свобода на изразяване, позволява сриването на страната на международната сцена и не излиза де факто от съществуващата изолация, не е в състояние да съживи отново икономиката и т.н. Едва ли в тази обстановка ЕС ще бърза да реши въпроса с визите за турските граждани или да приема придвижване на подписаното споразумение за бежанците съгласно турските условия.

Да, бежанците са коз в ръцете на Ердоган, но той сега си има вътрешни проблеми от високо ниво и капацитетът му няма да е достатъчен за силови изяви извън страната. Армията дали ще се съобрази с ангажименти да воюва срещу „Ислямска държава“ и други радикални групировки, когато ще ближе рани от „суровите наказания“ на управляващите? Забелязва се, че арестуваните висши военни са от всички вилаети в страната – от Истанбул през Анкара и Измир, та до Трабзон, Адана, Мерсин, Коня, Кърклярели /Лозенград/, Урфа, Газиантеп, Бурса и т.н. Информации кой в колко часа какво е правил във връзка с опита за преврат вече отстъпват място на анализи какво следва, след като е ясно, че Ердоган е бил предупреден за предстоящия метеж, а той е намерил подходящия начин да се справи със ситуацията. Галеник на съдбата?

Не, просто опит и добро познаване същността на турската душевност, на онези хора, които той доведе от Анадола, даде им власт и пари, използва религиозните им чувства и вярност към традициите, без значение че това няма общо с модерния свят и цивилизована Европа. Вижте как 4 хил. души във Виена в почивните дни митингуваха в полза на Ердоган! Същите ликуващи и крещящи турци изразиха емоции в повечето големи европейски градове. Това в Европа, където терорът стана ежедневие, а европейците гледат объркано защо им се случва всичко това.

Кой ще си вземе по-бързо поука от събитията? Ердоган или ЕС? Него т.нар. опозиция също го подкрепи в този метеж, в т.ч. и ПКК. Той може да гледа напред и да реди пасианса си за 2023 г., когато му се иска да приветства турците като президент с разширени правомощия. Може и да стартира „мирен процес“ с кюрдите, за да обърка още повече обстановката със сирийските кюрди и Иракски Кюрдистан. Наричат го диктатор и султан. Сигурно, но и срещу него няма никой в Турция. Това е дилемата в крайна сметка. Дори този 5-часов преждевременно започнал метеж нямаше обявен официално лидер, а „мехметчиците“ мислеха, че са на учение. Затова и резултатът е нулев, а Ердоган за пореден път е в печеливша позиция. Политическо животно, спор няма.